Р Е
Ш Е Н
И Е №…..
гр. София, 02.09.2021
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на десети
юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка
Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл.
съдия : Роси Михайлова
при секретаря Екатерина Калоянова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 3179 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ответника СО, чрез процесуалният му представител, срещу решение № 304152/17.12.2019
г. на СРС, 169 с - в, по гр. д. № 43944/2018 г., с което С.О., ЕИК ******** е осъдена да заплати на З. „Б.И.“
АД, с ЕИК - *******на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата 151. 34 лв. - заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение за причинени вреди на автомобил марка „БМВ“ с peг. № *******вследствие
на ПТП, настъпило на 05.04.2015 г. в гр. София, както и 15 лв. ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от 03.07.2018 г. до окончателното изплащане
и разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В жалбата се поддържат
доводи, че решението е незаконосъобразно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Неправилно СРС е
приел, че се установява застрахователно правоотношение с ищеца към датата на
ПТП. Приетата пред СРС застрахователна полица не е подписана от страните,
съгласно чл. 184, ал. 3, т. 10 КЗ, като
не е налице валидно правно основание за изплащане на обезщетение по нея. установена
една от задължителните предпоставки за възникване на регресното вземане на застрахователя.
Не са представени доказателства, че настъпилите щети по МПС представляват
покрит риск по застраховката, както и ОУ на застрахователния договор „автокаско“
на ищеца. Поддържа се още, че не са установени предпоставките за ангажиране
отговорността на общината. Неоснователно съдът е приел за доказано настъпването
на ПТП съгласно данните от протокола за ПТП, заключението на САТЕ и показанията
на водача. Поддържа се, че протоколът за ПТП не обвързва съда относно неговия
механизъм и причинната му връзка с вредите. Излагат се съображения, че
неоснователно СРС е приел наличието на необезопасена дупка на платното въз
основа на показанията на свидетеля - водач, без да отчита заинтересоваността му
от спора, в нарушение на чл. 172 ГПК. Според ответника, заключението на САТЕ не
може да се кредитира, понеже е изготвено само по документи, представени от
ищеца. Поддържа, че не са представени доказателства за точната причина за
настъпване на вредите. Поради недоказаност на главният иск, недоказан е и
акцесорния иск за лихви за забава, като не са представени доказателства за
връчване на регресната покана на СО. По тези и допълнителни съображения моли да
се отмени решението и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендира разноските за
двете инстанции в това число юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата
страна З. „Б.И.“ АД, чрез представителя си, оспорва жалбата като неоснователна
в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Излага съображения, че СРС е направил
правилен и обоснован извод за основателност на исковете, като е обсъдил всички
събрани по делото доказателства. Вредите и тяхната причинна връзка с
произшествието са доказани от САТЕ и показанията на водача на увредения
автомобил. Неоснователно е оспорването на СО за липсата на застрахователно
правоотношение, поради липса на подписи на полицата, тъй като всички
доказателства свидетелстват за наличие на договор с увреденото от ПТП лице. Моли
да се потвърди решението. Претендира разноски в производството, в това число -
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за
установено следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява валидността
на цялото решение, а за допустимостта и правилността следи само в оспорената
част и по релевираните оплаквания за незаконосъобразност. Съдът следи служебно
единствено за спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Решението е валидно
и допустимо постановено.
СРС се е
произнесъл по иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (понастоящем отменен, но действащ към момента на събитието), вр.
с чл. 49 и чл. 45 ЗЗД.
Уважаването на
иска е обусловено от наличието на няколко предпоставки, които следва да са
реализирани кумулативно : от една страна - наличие на валидно правоотношение по
имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга -
настъпване на застрахователното събитие в срока на действие на договора и
заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза
на пострадалия в изпълнение на задълженията му по застрахователното
правоотношение, както и установяване на пряка
причинна връзка са ПТП с вредите, които са обезщетени от застрахователя.
Във връзка с
доводите в жалбата за липса на застрахователно правоотношение поради
неподписване на полицата по застраховката „каско“, въззивният състав намира
следното:
Основателно
и като е съобразил всички представени пред него доказателства в съвкупност - в
това число уведомление за вреда, описи - заключения на застрахователя, ОУ на
застраховката и официалното отбелязване от длъжностното лице, служител на ОПП -
СДВР в протокола за ПТП, СРС е направил извод за наличие на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС, възникнало по
силата на договор за имуществена застраховка „Каско“ на моторни превозни
средства, сключен на 03.06.2014 г. по застрахователна полица № № №
Е1314283078600013007, действащ към момента на настъпване на застрахователното
събитие 05.04.2015 г.
Обстоятелството,
че по делото е представено копие от полицата, което не съдържа подписи на
страните не опровергава извода за наличие на валидно правоотношение по
застраховка „каско“ през периода. Ответникът е направил само общо оспорване за
липсата на подписи върху копието на договора, без да поиска ангажиране на
доказателства във връзка с оспорването си – по чл. 183 ГПК. Поради това
основателно СРС е приел, че се установява наличие на договорно правоотношение
със собственика на увреденото МПС в периода.
По
силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на
застрахования МПС. В ОУ на полицата са посочени изключенията, които не са
налице в настоящия случай. Неоснователно е и възражението в жалбата, че пред
СРС не са представени ОУ на застраховката, както и че не са били връчени на ответника,
доколкото той не е страна в застрахователното правоотношение.
В
производството се установява, че в срока на действие на договора е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят е изплатил обезщетение за
причинените на застрахованото имущество щети в размер на 151, 34 лв. - с
платежно нареждане от 19.04.2016 г. (лист 19 от делото на СРС).
Заплащането на обезщетението не е оспорено от
ответника, а и с доклада по делото по чл. 140 ГПК, с определение от 03.01.2019
г., това обстоятелство е прието за безспорно между страните.
С плащане на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - по чл. 213,
ал. 1 КЗ (отм.) до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне. От този момент за ищеца възниква
суброгационното право по чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) при наличието на деликт с
всичките кумулативно дадени елементи от фактическия му състав : деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вина.
Във
връзка с доводите в жалбата, че в производството не е установено настъпването
на ПТП, вредите от него и причинната връзка с произшествието, въззивният съд
намира следното :
От
Протокол за ПТП № 1531729, съставен от мл. автоконтрольор Е.К. приет без
възражения пред СРС, се установява, че процесното ПТП е реализирано на 05.04.2015
г., в гр. София, на бул. „Акад. Стефан Младенов", с участник л. а.
„БМВ" с peг. №*******с
водач П.Г.. В протокола е отбелязано, че произшествието е посетено на място от
актосъставителя.
Относно
доказателствената стойност на протокола за ПТП следва да се посочи, че в практиката на ВКС се приема последователно, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ
по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има
материална
доказателствена сила както относно авторството на материализираното в съдържанието му
изявление на длъжностното лице - съставител, така и относно самото удостоверително
изявление и до опровергаване на изложените в него обстоятелства установява, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в този документ. Протоколът има такава материална доказателствена
сила и за извършените от и
пред длъжностното лице действия. Ответникът, на който се противопоставя протоколът, може да
оспори истинността му и проверката на оспорения документ се извършва с всички
доказателствени средства, включително и чрез разпит на свидетели. (В посочения смисъл : решение № 24 от 10.03.2011 г.
по т. д. № 444/2010 г., Т. К., І ТО на ВКС, решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г.
на ВКС, II TO, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II TO,
решение № 43/15.03.2011 г. по т. д. № 414/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, решение №
43/16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на ВКС, ІІ ТО и др.).
Въззивният съд
констатира, че в протокола за ПТП длъжностното лице – автоконтрольор е
отбелязало като причина за ПТП, че при движението по бул. „Акад.
Стефан Младенов“ с посока от „Г. М. Димитров“ към ул. „8 - ми декември“ и срещу
автокъща „Онтарио“, МПС е попаднало в необезопасена дупка на платното за
движение, дълга 1 м, широка 30 см и дълбока 7 - 10 см, с остри ръбове, при
което са нанесени щети на предна дясна гума и джанта. Изготвена
е схема на ПТП.
В случая автентичността на протокол за ПТП, удостоверителната компетентност на
актосъставителя или реда, по който е съставен акта не са оспорени по предвидения в закона ред - в производство по реда на чл. 193 ГПК.
Ответникът е направил по принцип оспорване на механизма на ПТП и причинната
връзка с настъпилите вреди. Следователно, материалната доказателствена сила на
протокола следва да бъде зачетена и съдът следва да приеме, че фактите са се осъществили
така, както е отразено в него.
Настоящият
състав приема, че мястото на произшествието, както и неговия механизмът и вредите настъпили от него, обективирани в протокола за ПТП,
кореспондират с останалите
писмени и гласни доказателства в
тяхната цялост. Механизмът на произшествието се установява и от показанията на
разпитания пред СРС свидетел - водач на пострадалото МПС - П.В.Г.. Според тях, през 2015 г., при
управлението на л. а. БМВ 320, дизел, след
излизане от завой, водачът е влязъл в дупка на
платното поне 1 м. на 1 м. и 30 см. дълбока. Настилката била
суха, а той се движел с не повече от 25 км/ч. Не е
имало възможност да се заобиколи дупката, нито е имало знак, който да я
сигнализира на платното. Според показанията му, при това преминаване джантата
се е сцепила, а предната гума се е спукала.
Показанията на
свидетеля са подкрепени и от заключението на приетата без възражения от
страните САТЕ. От нея се установява, че вредите описани в протокола и обезщетени
от застрахователя – ищец отговарят на описания в протокола механизъм на ПТП и
са в пряка причинна връзка с попадането на автомобила в необозначена дупка на
пътя.
От съвкупния анализ на събраните пред СРС доказателства,
включително заключението по САТЕ, въззивният съд споделя решаващите изводи на
СРС, че механизмът на произшествието, попадане на процесния автомобил в
несигнализирана дупка на пътното платно, е установен, както и че описаните
повредени части са в зоната на удара и се намират в причинно - следствена
връзка с процесното ПТП.
Относно ангажирането на отговорността на СО, в допълнение
на изложеното от СРС следва да се посочи и следното :
Законът за пътищата дели пътищата (чл. 3) на
републикански и местни. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗП общинските пътища са
публична общинска собственост, а според чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществява от общините.
Поддържането на
пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато
безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата и водене на техническа отчетност. Не се
спори, че пътят, на който е реализирано произшествието, е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата. Поради това и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, СО е задължена да осъществява дейностите по поддържането му.
Отделно от
изложеното, според чл. 13 ЗДвП, СО е задължена да означи съответната дупка с необходимите пътни значи с
цел предупреждаване на
участниците в движението. Общината, като юридическо лице, осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението
на посочените по - горе задължения. Съгласно чл. 167, ал. 2 ЗДвП служби за контрол, определени от кметовете на
общините, контролират в населените места изправността и състоянието на пътната
настилка.
Следователно,
по силата на специален
закон, на ответника е вменено задължение да стопанисва и
поддържа общински път,
публична общинска собственост (чл. 8, ал. 3 от ЗП и § 1 т. 1 от Наредба №
1/17.01.2001 г. за организацията на движението по пътищата), както
и да полага грижа по
недопускане и отстраняването на дупки по общинските пътища. Неговата
отговорност е гаранционно -
обезпечителна
и обективна:
независимо от наличието или липсата на вина, той отговаря за действията или
бездействията на работниците, които е натоварил с извършване на възложената
работа.
Наличието на дупка в пътното платно на общинския
път е резултат на бездействието на съответните
длъжностни лица при ответника СО
по изпълнение на законовите му задължения съгласно и
чл. 31 от ЗП за осигуряване на условия за безопасно движение по
общинските пътища,
вследствие на което е настъпило
процесното ПТП.
В заключение следва, че в производството се установяват
всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, поради което ответникът дължи на основание чл. 49, вр.
с чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 51 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Относно размера на вредите :
в съответствие с нормата на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), застрахователното обезщетение е равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието, но не повече от действителната стойност на
увреденото имущество. Съгласно заключението на САТЕ, стойността на щетите по увредения
автомобил, по пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното
събитие е в размер на 160, 20 лв., който размер е по - висок от изплатеното
застрахователно обезщетение. При това основателно СРС е направил извод, че
главния иск е изцяло основателен ведно с 15 лв. ликвидационни разноски.
Неоснователни
са съображенията на въззивника относно лихвите за забава върху претенцията, тъй
като те са присъдени от предявяване на исковата молба, като последица от
уважаване на иска, а не от получаване на уведомлението за регресната претенция,
както се твърди в жалбата.
Понеже мотивите
на настоящият състав изцяло съвпадат с тези на СРС, решението следва да се
потвърди, както е постановено. При липса на промяна в крайните изводи на съда,
решението следва да се потвърди и в частта по присъдените в полза на ищеца
разноски.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода
от спора, право на разноски пред СГС има ищеца. Като съобрази извършените от
представителя на ищеца действия единствено по подаване на отговор на въззивната
жалба, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с ЗПП, съдът определя в
негова полза юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. за настоящата инстанция.
Така мотивиран
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№ 304152/17.12.2019 г. на СРС, 169 с - в, по гр. д. № 43944/2018 г.
ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. „********да заплати на З.
„Б.и.” АД, ЕИК ********, с адрес *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. със ЗПП, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.