Решение по дело №303/2020 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 февруари 2021 г. (в сила от 11 февруари 2021 г.)
Съдия: Емилия Кирилова Кирова Тодорова
Дело: 20207090700303
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 13

гр. Габрово, 11.02.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от двадесет и девети януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

като разгледа материалите по адм. дело № 303 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1922 от 23.10.2020 г., подадена от Х.Г.С.,***, ЕГН: **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 20-0258-000159 от 28.09.2020 г., издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР Габрово, РУ Дряново – ***, с искане за нейната отмяна.

С процесната Заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 180 дни, като са отнети СРМПС и 2 регистрационни табели с № ЕВ 2726 ВК.

Мотивите за издаването на акта са следните:

На 28.09.2020 г., около 21.00 часа, в гр. Дряново, при движение по посочена улица „***“, водачът С. управлява собствения си лек автомобил ***, като при извършена проверка се установява, че същият е употребил алкохол, който е измерен с техническо средство – „алкотест дрегер“ на стойност 1,54 промила в издишан въздух. Издаден е талон за медицинско изследване № 0024543. Прави се заключение за извършено от водача нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – водачът управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила.

В жалбата е отразено, че в атакуваната ЗППАМ не е посочен авторът на цитираната в нея Заповед № 264з-1455, от която издателят на процесния акт черпи права, поради което се прави извод за липса на правомощия у издателя на ИАА. Експертно заключение за наличие на алкохол в кръвта на жалбоподателя не било изготвено към датата на издаване на ЗПАМ, поради което не е доказано изпълнението на фактическия състав на чл. 171, т. 2А, б. “б“ от ЗДвП. Административният орган не е изяснил всички относими за случая факти, не са отчетени резултати от медицинско изследване, ако такова е било направено на водача.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К.М. от ВТАК, който поддържа жалбата.

За ответната страна се явява мл. автоконтрольор ***, който оспорва депозираната жалба.

Съдът направи проверка както за наведените в жалбата доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на всички основания по чл. 146, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК.

От фактическа и правна страна се установява следното:

Заповедта е издадена на посоченото в нея основание – чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, според която разпоредба за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. В случая мярката „прекратяване на регистрацията на ППС“ е наложена на водач и собственик на процесния автомобил, видно от приложените в тази насока доказателства – Справка от централна база – КАТ по рег. номер на автомобил за ЕВ 2726 ВК, изготвена на 5.11.2020 г. от посочен служител в РУ – Дряново. Мярката е наложена за минимално предвидения в закона срок, затова, че С. е управлявал този автомобил с концентрация на алкохол в кръвта от 1.54 промила – над допустимата граница.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки /ПАМ/ т., се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи и на основание чл. 186 и чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗМВР са определени службите за контрол по този закон, сред които на основание т. 1.1. от същата са секторите „Пътна полиция“ в ОД на МВР на територията на съответната област. Съответно ръководителят на ОД на МВР – Габрово – директорът на същата, със Заповед № 264з-1455 от 2.08.2018 г., цитирана в процесния ИАА, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е определил служителите, които могат да налагат ПАМ на посочените правни основания сред които и на процесното такова по чл. 171, т. 2а, б. “б“ от този закон.  Съгл. т. 2 от тази Заповед на мл. автоконтрольори е възложено налагането на процесната ПАМ за нарушение на ЗДвП. В заключение въз основа на така изложеното съдът намира, че процесният ИАА е издаден от оправомощен орган, притежаващ както материална, така и териториална компетентност.

Като нарушение, поради което се налага процесната ПАМ, е посочено това по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – управление на МПС след употреба на алкохол при концентрация в кръвта над 0.5 промила или употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Спазена е формата на акта, той съдържа всички изисквани от закона реквизити. Налице както фактически, така и правни мотиви, които си съответстват взаимно и отговарят на хипотезата на сочената в същия правна норма.

Към преписката е приложен Талон за изследване № 0024543 от 28.09.2020 г., цитиран в Заповедта, издаден от същото длъжностно лице, в който е отбелязано, че при гореописаната фактическа обстановка Х.Г.С. е изследван с „Алко тест“ Дрегер 7510 с посочен фабричен номер,  който е отчел положителен резултат за алкохол от 1.54 промила. С. е вписал в талона саморъчно „не приемам“ поотношение показанията на техническото средство, поради което е уведомен, че следва да се яви във ФСМП Дряново до 30 минути от връчването на талона. Връчването е станало в  23.15 ч. или явяването във ФСМП – Дряново е следвало да се осъществи до 23.45 ч. на същата дата – 28.09.2020 г.

По делото е приложено Постановление за привличане на обвиняем от 7.12.2020 г. на мл. разследващ полицай в сектор РУ – Севлиево, РУ – Дряново, отдел „Разследване“ при ОДМВР – Габрово, с което жалбоподателят С. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК затова, че на процесната дата – 28.09.2020 г. управлява МПС, посочено в процесната Заповед, след употреба на наркотични вещества, а не на алкохол – амфетамини и метамфетамини, установени по надлежен ред със Съдебна химикотоксикологична експертиза № 6479 от 2020 г. НТЛ при ВМА – гр. София. Съдът е изискал резултатите от тази експертиза и по делото е приложена такава от 1.12.2020 г. с рег. № Н-9946 на ВМА – София. От същата е видно, че в Протокол за медицинско изследване със залепени стикери – 2 бр. с посочени номера, изготвен на 28.09.2020 г., лицето съобщава, че е изпило „малка бира“ около 19.30 ч. Пробата е дадена и обработена в указания диапазон от 30 минути , считано от часа на връчване на Талона, както е посочено в самия него, като Протокола за медицинско изследване е изготвен след това, в 23.50 ч. Дадена е кръвна проба, получена в лабораторията на 1.10.2020 г. Анализ е извършен на 5.11.2020 г., а експертно заключение е изготвено на 7.11.2020 г. Съгласно получените резултати алкохол не се открива, но е налице положителен резултат за амфетамини и метамфетамини.

С Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се урежда редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства. Съгласно чл. 3 от нея при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. В случая е използвано техническо средство за установяване наличие на алкохол – алкотест Дрегер. Попълненият Талон за изследване съставлява именно Приложение № 1 от наредбата, предвиден за издаване  в този случай. Няма данни за нарушаване на процедурата по чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. Съгласно ал. 4 е отбелязан изборът на лицето за вида изследване, като С. е подписал направен избор в т. 2 – медицинско химическо или химико-токсикологично изследване. Срокът за явяване е определен на 30 минути, съгласно ал. 7, като лицето е дало проба в съответствие с изискванията на чл. 11 - 14 от Наредбата. Взети са две проби в съответствие с правилото на чл. 15, ал. 2 от същата. Съдът взе  предвид, че жалбоподателят е оказал съдействие на контролните органи като не е отказал нито проверката с дрегер, нито последващото медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване. Той не може да носи отговорност за разликата в резултатите от двете изследвания. Не се установява причина за тази разлика. Възможно е тя да се дължи на забавяне от страна на самия административен орган, който е извършил проверката в 21.13 ч., а е издал и връчил на жалбоподателя Талон за изследване два часа по-късно, като сам е определил в какъв времеви диапазон С. е следвало да се подложи на преглед във ФСМП – Дряново, като С. е изпълнил това указание точно. Въпреки че е налице такава възможност, то тя не е доказана като причина за същественото разминаване в резултатите и не може да бъде в ущърб на жалбоподателя, който е действал изцяло по указания на административния орган.

При така описаната ситуация АСГ следва да вземе предвид, че съобразно чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.“ - Решение № 319 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14562/2018 г., VII о.; Решение № 17603 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14513/2018 г., VII о. и др. „Резултатът от кръвната проба би имал определящо значение, когато има голямо несъответствие между него и установеното с техническото средство. В този случай административният орган не би имал основание да приложи принудителна административна мярка като процесната, тъй като няма да са изпълнени материалноправните предпоставки за това.“ - Решение № 1178 от 29.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1604/2018 г., VII о.

В случая и с оглед на така изложеното АСГ приема, че на процесната дата, час и място не се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС под въздействие и/или след употреба на алкохол, в противоречие с изложеното в процесния ИАА. Не е доказан фактическият състав на посоченото в ИАА нарушение и на разпоредбата, въз основа на която е наложена процесната ПАМ, конкретно – наличието на изложените в Заповедта факти, а именно – управление след употреба на алкохол. След като лицето, подложено на проверка с техническо средство на място, е оспорило резултата от същата и за това му е бил издаден Талон за медицинско изследване, административният орган е следвало да изчака резултата от последното, за да прецени дали следва да наложи тази мярка или не. Особено с оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, според която подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка – това законово предвиждане изправя административния орган пред предизвикателството да бъде възможно най-прецизен в обследване на релевантните факти и установяването им с безспорни доказателства към момента на налагане на мярката, т. к. предварителното изпълнение на същата засяга съществено интересите на адресата още преди той да може да организира своята защита и преди контролният орган /административен или съдебен/ да може да извърши преценка за законосъобразност на ИАА.

Вярно е, че от медицинското изследване се установява наличие на наркотични вещества в кръвта на жалбоподателя, но не това фактическо основание е посочено в издадена процесната заповед, а съдът няма правомощията да допълва или изменя мотивите на оспорените пред него ИАА. Функцията на съда се простира до установяване на изложените конкретно и изрично факти в оспорения пред него административен акт и то на база представените пред него от страните доказателства. Нарушено е изискването за изясняване на факти и обстоятелства по чл. 35 от АПК, според което индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. Нарушен се явява и принципът за законност, регламентиран в чл. 4 от същия нормативен акт, както принципът за истинност по чл. 7 от него. След като наличието на наркотични вещества не е посочено като основание за издаването на процесната заповед, то и съдът не може и не следва да взема същото предвид при решаването на настоящия правен спор.

С оглед така изложеното процесната Заповед се явява издадена в противоречие с материалния закон и съществено противоречие с процесуалните правила, поради което и на основание чл. 146, т. 3 и 4 от АПК същата следва да бъде отменена.

 

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, във вр. с ал. 1 от АПК, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № СДА-01-1922 от 23.10.2020 г., подадена от Х.Г.С.,***, ЕГН: **********, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 20-0258-000159 от 28.09.2020 г., издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР Габрово, РУ Дряново – ***, с която на основание чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 180 дни, като са отнети СРМПС № ********* и 2 регистрационни табели с № ЕВ 2726 ВК.

 

Препис от Решението да се изпрати на страните в едно с призовките.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.              

  

 

 

                                                                        СЪДИЯ: 

                                                                        /ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/