Решение по дело №266/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 8
Дата: 19 януари 2023 г.
Съдия: Кремена Григорова Борисова
Дело: 20227270700266
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 септември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№…………, град Шумен, 19.01.2023 г.

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

Шуменският административен съд в публичното заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:  

  

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Борисова

     

при секретаря Ив.Велчева

като разгледа докладваното от административен съдия Кр.Борисова адм.д. №266 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл.145 и сл. от  Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.83 ал.6 от ЗОБВВПИ.

        Образувано е по жалба от Б.Х.Ш. с ЕГН **********, с  адрес ***, чрез пълномощника му и процесуален представител-адв.С.П.от АК-Шумен с адрес за призоваване гр.Шумен ул.Д.В.№9-13, кантора 29 срещу Решение№1729з-372 от 15.07.2022год. на Началник на РУ-Шумен при ОДМВР-Шумен за отказ за издаване на разрешение за придобиване на един брой дългоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели по заявление№172900-7647/08.06.2022г. по описа на РУ-Шумен.

         В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалвания акт, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.  Сочи се, че в настоящия случай жалбоподателят е осъден, но е изтърпял наказанието си изцяло, като по време на изтърпяване на наказанието не е извършил друго или същото престъпление, или целите на наказанието са изпълнени и лицето няма нови или други осъждания, или повдигнати обвинения. В тази връзка и  по изложените  съображения,  счита че не са налице фактическите основания, обосновали издаването на обжалвания административен акт, с оглед на което отправя искане за отмяна на обжалваното решение, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.  Претендира  присъждане на сторените по делото разноски.

         Ответната страна Началник на РУ град Шумен, редовно призован, за него се явява юрисконсулт Ив. С., редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореният акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и при наличие на материалноправните предпоставки за отказа и в съответствие с целта на закона, поради което моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна , като му присъди разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

       От събраните по делото доказателства, преценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

      Със заявление вх.№172900-7647 от 08.06.2022 г. по описа на РУ-Шумен, подадено до Началника на РУ гр.Шумен, жалбоподателят Б.Ш. е поискал да му бъде издадено разрешение  за придобиване на един брой първо дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна /нарезна/ цев за ловни цели по реда на чл.76 ал.1 от ЗОБВВПИ. Към заявлението си  приложил относими документи по чл. 76 ал.4 от ЗОБВВПИ / Диплом за завършено образование-Свидетелство за завършена първа степен на ЕСПУ, Медицинско удостоверение за психична пригодност , удостоверение за от НСС, удостоверяващо, че срещу лицето няма започнало наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер и няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства, декларация по чл.76 ал.4 т.2 от ЗОБВВПИ, копие от заверен билет за лов, копие на лична карта, квитанция за платена такса/.По преписката е прил. Докладна записка рег.№20343 от 07.07.2022год. на мл.инсп.П.Д.по КОС  при РУ-Шумен, от която е видно, че при извършена проверка по повод постъпилото заявление е установено, че преписката по повод подаденото заявление за издаване на разрешение за придобиване на дългоцевно оръжие за ловни цели е окомплектована с необходимите документи съгласно прил. нормативна уредба.Км заявлението е прил. и декларация по чл.76 ал.4 т.2, с която заявителят удостоверява, че е създал условия за съхранение на ООБ, съгласно изискванията на чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ на адрес-с.Друмево ул.**№18.При извършена проверка в информационния масив на МВР е установено, че за лицето има информация, че към момента на подаване на заявлението не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и срещу него няма обвинения за такова престъпление.Няма наложени мерки по Закона за защита от домашно насилие и не страда от психично разстройство, няма и получени уведомления по чл.182 ал.2 т.2 б.б. и чл.221 ал.6 т.2 от ДОПК.При извършена служебна проверка относно съдимостта на лицето, на база прил. справка за съдимост на същото е установено, че същият е осъждан по три дела, като по дело№458/2004год. на РС-Свиленград е реабилитиран, по дело№43/2011год. на РС-Провадия му е наложено административно наказание, а по дело№1485/2016г. на РС-Шумен му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, като същото е отложено от изпълнение за срок от три години и по последното не е реабилитиран.С оглед на гореупоменатите данни досежно съдимостта на лицето е обосновано становище, че не отговаря на изискванията на ЗОБВВПИ и на същия следва да му бъде отказано издаването на разрешение на придобиване на ООБ.От прил. Докладна записка с рег.№1729р-17757 от 13.06.2022г. и Докладна записка№1729р-18766 от 22.06.2022г. се установява, че няма данни лицето да злоупотребява с алкохол или да употребява наркотични вещества или пък да има отклонения в поведението си от общоприетите норми, както и че спрямо лицето има образувани ЗМ, но не са му налагани ограничения по ЗЗДН.Установява се още, че Б.Ш. е криминално проявен и срещу него има образувани ЗМ 369/01г. по чл.343Б ал.1 от НК, ЗМ 120/04г. по чл.316 от НК, ЗМ 134/10г. по чл.325 ал.1 от НК, ЗМ 273/16г. по чл.339 от НК.Същият е осъден и има ефективно наказание в РГермания през 2001г. и към момента на изготвяне на докладната записка няма противообществени прояви.   

 Въз основа на съвкупната преценка на съдържащите се в административната преписка доказателства, на 15.07.2021год. подписалият гл.инсп.И.Н.-Началник на РУ-Шумен постановил Решение с рег.№1729з-372, с което отказал  на Б.Х.Ш. издаване на разрешение за придобиване на един брой дългоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели по заявление№172900-7647/08.06.2022г. по описа на РУ-Шумен.

    В мотивите на решението си издалият го административен орган посочил, че производството е по реда на чл.83 във вр. с чл.76 ал.1 от ЗОБВВПИ.В тази връзка и в хода на извършената проверка е установено, че видно от Справка за съдимост от 22.06.2022г. на Районен съд Шумен, Б.Х.Ш. с ЕГН ********** е осъждан за деяние по чл.339, ал.1 от НК по НОХД № 1485/2016г. на ШРС, по което е одобрено споразумение, с което на Б.Х.Ш. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца условно, с 3 години изпитателен срок. Споразумението имащо сила на присъда  е влязло в сила на 13.06.2016г..Съгласно разпоредбата на чл.86 ал.2 от НК, реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано (заявителят има една предходна реабилитация по право по чл. 86 от НК по НОХД № 458/2004г. на PC Свиленград). За осъждането по НОХД № 1485/2016г. на ШРС реабилитация по право може да настъпи само по правилата на чл. 88а, ал.1 и ал.3, във връзка с чл. 82, ал.1, т. 4 от НК, т.е. към 12.06.2024 г. (5 години след изтичане на тригодишният изпитателен срок), освен ако през това време не бъде извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. С оглед горното приел, че е налице пречка за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие по смисъла на чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ . (изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г.) съгласно която  „Разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него има обвинение за такова престъпление“.Предвид гореизложеното и на основание чл. 83, ал. 5, във връзка с чл. 83, ал. 1, във връзка с чл. 76, ал. 1,във връзка с чл. 76, ал. 3, т. 3 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 2, предложение второ от ЗОБВВПИ, постановил обжалвания отказ.

Решението е връчено на оспорващия лично срещу подпис  на 09.08.2022год., видно от прил. на л.9 от делото разписка и е било обжалвано пред съда с жалба с вх.№172900-11213/23.08.2022год. по описа на РУ –Шумен.

По делото са приети и приобщени към доказателствения материал всички документи по административно наказателната преписка във връзка с обжалваното решение за отказ и е разпитан в качеството му на свидетел в хода на съдебното производство П.Н.Д.-МПИ по КОС при РУ-Шумен.В хода на съдебното производство от страна на ответника е представено заверено копие от решение№1729з-656/01.11.2022год. на началника на РУ-Шумен за поправка на явна фактическа грешка в решение№1729з-372/15.07.2022год. относно отказ за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси за ловни цели, съгласно което навсякъде в решението текста „чл.58 ал.1 т.2 предложение второ от ЗОБВВПИ“ да се чете „чл.58 ал.1 т.2 предложение първо от ЗОБВВПИ“.Видно от прил. писмо с рег.№1729з-38942/29.12.2022год. и решението за поправка на ЯФГ, същото не е обжалвано и е влязло в законна сила на 28.11.2022год.

   От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

   Жалбата е процесуално допустима - подадена е от лице, което пряко е засегнато от издадения и обжалван административен акт, т.е. има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК. Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК. Жалбата е насочена срещу отказа на Началника на РУ град Шумен, обективиран в процесното Решение. 

   Разгледана по същество съдът приема, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

   Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ , в актуалната редакция към издаване на обжалвания ИАА е предвидено, че „Разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него има обвинение за такова престъпление“.  Според разпоредбата на чл.76  ал.1 до ал.5 от ЗОБВВПИ  за получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях български граждани, какъвто е жалбоподателят подават писмено или по електронен път заявление по образец до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по постоянен адрес, съответно по адрес на съхранение, като в заявлението се посочва: начин на придобиване, име и адрес на наследодателя или прехвърлителя, причина за издаване на разрешението в случаите на дарение, закупуване и замяна и видът и количеството на ООБ.Според ал.4 на цитираната законова разпоредба, заявленията се придружават и от следните изчерпателно посочени документи: документ, удостоверяващ начина на придобиване на ООБ при наследство и награда; декларация, че придобитите ООБ ще се съхраняват при условията на чл.98; документ за завършено основно образование; документ за платена такса.     При издаване на разрешение за придобиване на ООБ, каквато е настоящата хипотеза се спазва реда по чл.83 от с.з., което предполага извършване на преценка доколко лицето-заявител отговаря на изискванията на закона и дали е доказало основателна причина за издаване на разрешения за дейности с ОББ .Съобразно чл.83 ал.1 от ЗОБВВПИ при постъпване на документите, РУ на МВР оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва необходимите проверки на място на обектите на съхранение.При наличие на непълноти и/или несъответствия уведомява заявителя и му дава 30-дневен срок за отстраняването им, след което съобразно разпоредбата на чл.83 ал.5 от с.з. Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.При това, съобразно разпоредбата на ал.4 на сочената законова разпоредба, директорът на ГДНП, съответно началникът на РУ на МВР служебно проверява обстоятелствата по чл.58 ал.1 т.3, както и дали срещу лицето има обвинение за умишлено престъпление от общ характер.

   В настоящия случай произнасянето с оспорения административния акт е извършено в рамките на надлежно проведено административно производство, започнало по заявление на жалбоподателя. Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.5 във вр. с чл.76 ал.1 от ЗОБВВПИ-началниците на РУ на МВР по постоянния адрес на физическото лице-заявител-в случая от началника на РУ на МВР-Шумен. Следователно, обжалваният акт е издаден от компетентен административен орган.

При издаване на оспореното решение са спазени изискванията за форма, както и се съдържат фактически и правни основания, въз основа на които органът е достигнал до крайния резултат.Същият е надлежно мотивиран и издаден при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила .В хода на административното производство реда на чл.83 във вр. с чл.76 ал.1  от ЗОБВВПИ, органът е изпълнил задължението си за събиране на относимите към спора доказателства по служебен път.

    Съдът, противно на твърденията на оспорващия счита, че обжалваното решение е издадено и в съответствие с материално правните разпоредби, поради следните съображения:

   Както бе посочено по-горе, според разпоредбата на чл.58 , ал.1, т.2, предложение първо от ЗОБВВПИ,Разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер“. Следователно, наличието на материално правните предпоставки по чл.58 ал.1 от ЗОБВВПИ се преценява от органа самостоятелно , към датата на подаване на заявлението за издаване на разрешително .В случая органът е действал при условията на обвързана компетентност , прилагайки разпоредбата на чл.58 , ал.1, т.2, предложение първо от ЗОБВВПИ, съобразно която наличието на осъждане на лицето-заявител за умишлено престъпление от общ характер е законова пречка за издаването на разрешение за придобиване на ООБ на лицето.

      Видно от служебно прил. справка за съдимост на Б.Ш. /л.22-23 от делото/ същият е осъждан по три дела, както следва: по НОХД№458/2004г. на РС-Свиленград-с определение на съда№185/14.09.2004г., влязло в сила на 14.09.2004г.- за престъпление по чл.316 вр. с чл.308 ал.2 вр. с ал.1 от НК му е наложена глоба в размер на 600лв., лицето е реабилитирано на основание чл.86 от НК на 18.10.2005год.; по НАХД№43/2011год. на РС-Провадия, с решение№24/22.02.2011г., в сила от 13.03.2011г.-на основание чл.131 ал.1 т.12 вр. с чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.1 вр. с чл.78А от НК му е наложено административно наказание-глоба в размер на 800лв.; по НОХД№1485/2016г. на РС-Шумен , със споразумение№133/13.06.2016год., в сила от 13.06.2016год.-за престъпление по чл.339 ал.1 от НК, на основание чл.339 ал.1 от НК вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца и на осн.чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието за срок от три години. Дали заявителят има статут на осъждан за деянието по чл.339, ал.1 от НК по НОХД № 1485/2016г. на ШРС е въпрос на преценка - дали е настъпила реабилитация за това осъждане по реда на НК. Органът е съобразил доказателствата по делото, вкл. справка за съдимост от 22.06.2022г. на Районен съд Шумен, в която за това осъждане няма отразена реабилитация. Точно са приложени и правилата за изчисляване на срокове за реабилитация, видно от изложените мотиви в оспореното решение „Реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано - чл. 86, ал.2 от НК (заявителят има една предходна реабилитация по право по чл. 86 от НК по НОХД № 458/2004г. на PC Свиленград) . За осъждането по НОХД № 1485/2016г. на IIIPC реабилитация по право може да настъпи само по правилата на чл. 88а, ал.1 и ал.3, във връзка с чл. 82, ал.1, т. 4 от НК, т.е. към 12.06.2024 г. (5 години след изтичане тригодишният изпитателен срок), освен ако през това време не бъде извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. “.

          При това положение и с оглед  така установените и отразени факти в оспореното решение, административният орган правилно и обосновано приел, че в случая, с оглед данните от прил. справка за съдимост на заявителя, според която лицето е осъждано за умишлено престъпление от общ характер ( за деяние по чл.339 ал.1 от НК) по НОХД№1485/2016г. на РI-Шумен и не е реабилитирано към момента на подаване на заявлението за издаване на разрешение за придобиване на ООБ е налице законова пречка по смисъла на чл.58 ал.1 т.2 предложение първо от ЗОБВВПИ , свързана с осъждане на лицето за умишлено престъпление от общ характер, обосноваваща отказ за издаване на разрешение.

   Обжалваното решение е издадено и в съответствие с целта на закона да не се допуска извършването на дейност от лица, спрямо които съществуват ограничения по смисъла на действащото законодателство.

   С оглед гореизложеното съдът намира, че като е постановил отказ за издаване на разрешение за придобиване на един брой дългоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели по заявление№172900-7647/08.06.2022год. по описа на РУ-Шумен , административният орган е  постановил законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при липса на допуснато нарушение на административно производствените правила , при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона , поради което оспорения отказ следва да бъде оставен в сила, а жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

      С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на ответната страна искане за разноски, обективирано в писмена молба с рег.№ДА01-2038/31.08.2022год. по описа на ШАдмС, в полза на ОД на МВР-Шумен ще следва да се присъдят разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100лв., на основание чл.143 ал.3 от АПК, чл.37 ал.1 от ЗПП.

      Водим от горното, съдът

       

 

 

Р Е Ш И:

       

   ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Б.Х.Ш. с ЕГН **********, с  адрес *** срещу Решение№1729з-372 от 15.07.2022год. на Началник на РУ-Шумен при ОДМВР-Шумен за отказ за издаване на разрешение за придобиване на един брой дългоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели по заявление№172900-7647/08.06.2022г. по описа на РУ-Шумен.

   ОСЪЖДА Б.Х.Ш. с ЕГН **********, с  адрес *** да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи град Шумен, Районно управление-Шумен с адрес гр.Шумен ул.Сан Стефано №2 направените по делото РАЗНОСКИ общо в размер на 100лв/ сто/лв.

   Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

   На основание чл.138 от АПК препис от решението да се връчи на страните.

       

                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: