Решение по дело №182/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във връзка с чл. 63в   ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б.А.И. ***, чрез * П.П. ***, против Решение № 70 от 02.03.2025г. на Районен съд – Враца, постановено по АНД № 1016 по описа на съда за 2024г. С атакувания съдебен акт е потвърдено НП № 24-1795-000384/11.10.2024г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Враца, с което на касатора е наложено на чл.174, ал.3 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Касационният жалбоподател твърди, че решението на първата съдебна инстанция е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Оспорва се извода на съда, че АУАН е съставен от компетентен орган, като според жалбоподателя такива права не произтичат от Заповед № 369з-307/07.02.2023г. на Директора на ОДМВР Враца. Поддържа се твърдение за необоснованост на преценката на съда, че жалбоподателят е извършил вменяваното му административно нарушение, при липса според него на безспорна доказаност на авторството и игнориране на част от гласните доказателства. Развива се и довод, че при спирането му за проверка жалбоподателят не е имал качеството „водач на МПС“, тъй като се е движел пеша в междублоковото пространство. Касаторът отправя искане за отмяна на атакуваното решение и отмяна на НП, както и присъждане на разноските.

Пред настоящия съд касаторът, редовно призован, не се явява и представлява. В представена писмена защита пълномощникът му поддържа доводите, изложени в касационната жалба и моли за уважаването й, с произтичащите от това последици, вкл. присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът, Началник Сектор в ОДМВР Враца, не е изразил становище по жалбата. В с.з., редовно призован, не се явява и представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като законосъобразно, обосновано и правилно.

По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд – Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал.1 АПК 14/четиринадесет/ - дневен срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение е потвърдено НП № 24-1795-000384/11.10.2024г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Враца, с което на касатора за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложено  административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че на 20.09.2024 г., в 16:50 часа, жалбоподателят И. управлявал лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. № ********, собственост на А.Д. и се движел в ***. При ***, на същия била извършена проверка от св. Д.Д. ***, в хода на която жалбоподателят бил поканен да даде проба за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Последвал отказ от страна на жалбоподателя и затова св. Д. му съставил АУАН №985293, който жалбоподателят в качеството си на нарушител, подписал без възражения. В АУАН актосъставителят отразил извършено нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН, е издадено атакуваното НП, с което на основание чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Съдът е приел, че АУН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи, при спазване изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. РС е счел, че в НП достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Според съда правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Изследвайки материално-правната законосъобразност на атакуваното НП е приел за установено по категоричен начин, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал процесния л.а. и се движел в г***, като при извършена му проверка е отказал да му бъде взета проба с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съдът е посочил, че от обективна страна е извършено нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 ЗдвП, както и, че деятелността е и субективно съставомерна при форма на вина пряк умисъл, тъй като е извършена от жалбоподателя при съзнаване на обществената опасност на деянието и последиците от същото.

По съществото на спора въззивният съд е приел, че при издаване на НП няма допуснати съществени процесуални нарушения и нарушението е безспорно установено, като правилно е приложена и санкционната норма на чл.174, ал.3, пр.2-ро от ЗДвП, поради което го е потвърдил, като правилно и законосъобразно .

Решението на РС Враца е валидно, допустимо и правилно. Изводите му се споделят от настоящата инстанция. Същите са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимия закон, а възраженията на касатора са изцяло неоснователни.

Решението е валидно - постановено от законен състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежните страни.

Въззивният съд правилно е възприел фактическата обстановка и подробно, и мотивирано е обсъдил всички доказателства по делото, както и възраженията на касатора жалбоподател, като е обвързал изводите си с фактите по делото.

При издаване на НП и в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да  обуславят неговата незаконосъобразност

Като е стигнал до извод за законосъобразност на НП районният съд е постановил правилен съдебен акт – без нарушения на материалния закон и без допуснати съществени процесуални нарушения.

Решението е и обосновано, в него са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на НП. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички писмени и гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи на първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилни и в съответствие с доказателствата по делото са и изводите на РС, че от страна на касатора е извършено административното нарушение, посочено в НП, което е безспорно установено.

Извършеното нарушение не е маловажно, предвид засегнатите обществени отношения, целите на наказанието и генералната превенция. Тази преценка е дължима с оглед произнасянето на Конституционния съд на РБ с решение от 30.04.2025г. по к.дело № 29/2024г., с което обявява за противоконституционна разпоредбата на чл.189з от ЗДвП.

Неоснователен е довода на касатора, че актосъставителят няма нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издава АУАН. За обосноваването му посочва липсата в Заповед № 369з-307/07.02.2023г. на Директора на ОДМВР Враца на разпоредителна част, в която да бъдат определени правомощията на съответните служители. Настоящият състав намира, че АУАН е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.165 ЗДвП, като със заповед № 812з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи са оправомощени конкретни длъжностни лица да издават АУАН по ЗДвП. В т.2.2 от същата се изброяват полицейските органи с такава компетентност, като изрично се посочва условието – след успешно положен изпит за запознаване с съдържането на ЗДвП и Кодекса за застраховането. Видно от приложената по делото Заповед № 369з-307/07.02.2023г. на Директора на ОДМВР Враца /л.8-11 от делото на РС/, актосъставителят Д.Н.Д. е определен като длъжностно лице успешно издържало изпитен тест за проверка теоретичната подготовка по ЗДвП и КЗ и практическа насоченост, чрез решаване на казуси от звената, осъществяващи охранителна дейност по чл.14, ал.2, т.1 /патрулно – постова дейност/ и по т.2 /териториално обслужване на гражданите/ от ЗМВР в структурите на „Охранителна полиция“ на РУ при ОДМВР Враца. При наличието на тези доказателства настоящият съд приема направеното оспорване на компетентност за неоснователно, а АУАН за издаден от компетентен орган, чиято компетентност произтича закона и цитираните подзаконови актове /заповеди/ на органи на изпълнителната власт.

Касационият съдебен състав счита за неоснователни и направените в касационната жалба възражения за недоказаност на нарушението. В тази връзка споделя изцяло изводите на първостепенния съд, основаващи се както на писмените, така и на гласните доказателства, събрани чрез разпита на св.Д., показанията на който са категорични, че именно жалбоподателят е управлявал въпросното МПС, отказал е да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техните аналози, което е сторил след проведен телефонен разговор /според свидетеля с адвокат/, като е отказал и даването на кръвна проба. Този свидетел установява и направено от жалбоподателя признание, „***“. Що се отнася до показанията на свидетеля И.Ф., който твърди, че видял жалбоподателят да се движи пеша към паркинг до магазин, когато бил спрян от полицаи за проверка, първостепенният съд правилно им е отказал доверие. Изложените от РС съображения, че в този си вид тези показания звучат житейски неправдоподобно и са в разрез с останалите доказателства по делото се споделя и от настоящия съдебен състав, поради което не следва да бъдат кредитирани.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл.174, ал.3, пр.2-ро от ЗДвП.

Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да понесе нарушителят - глоба в размер от 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, съобразно разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Размерът на двете санкции е фиксиран в абсолютно определен размер, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка за справедливост от страна на съда.

Районния съд е обсъдил всички доказателства, изложил е подробни мотиви в подкрепа на изводите си и е обсъдил доводите и възраженията на касатора, които мотиви на РС, настоящата касационна инстанция възприема напълно.  При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт.

По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Ответникът не претендира разноски и такива не му се присъждат.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 70 от 02.03.2025г. на Районен съд – Враца, постановено по АНД № 1016 по описа на съда за 2024г.

Решението е окончателно и  не  подлежи  на обжалване и протест.