Решение по дело №4953/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1483
Дата: 17 юни 2022 г. (в сила от 17 юни 2022 г.)
Съдия: Катя Хасъмска
Дело: 20221100504953
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1483
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова

Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20221100504953 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на СВ. Н. Д., срещу Постановление от 15.03.2021
г. на ЧСИ Р.М. за налагането на глоба на СВ. Н. Д. по изпълнително дело
202179000400200.
Излага доводи, че няма вина за това, че децата са отказали да тръгнат с
майката.
От взискателя не е подадено възражение по жалбата.
В мотивите си ЧСИ излага съображения, че жалбата е допустима, като
подадена в срок, но е неоснователна. Счита, че неправилно бащата е отказал
предаване на децата на майката. Счита, че размерът на глобата е
законосъобразно определен.
Софийски градски съд като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК,
срещу подлежащи на съдебна проверка действия на съдебния изпълнител.
1
По основателността на жалбата:
Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя Й.М. Д.а,
срещу жалбоподателя, въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.
№64296/2019 г., по описа на СРС, съгласно който Й.М. Д.а има право да
вижда и взема децата С.С. Д.а и Х.С. Д. всяка втора и четвърта събота и
неделя от месеца от 10:00 в събота, до 18:00 часа в неделя, с преспиване, като
и 30 дни през лятото/уговорени с бащата, през периода юли или август/, по
време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата.
Насрочено е било предаване на децата на 27.02.2021 г. в 10:00 часа, като
е изпратено уведомление до бащата.
Постъпила е молба от длъжника, във връзка с делото, като посочва, че
децата не проявяват желание за среща с майката, като според него, срещата би
била възможна без преспиване.
СВ. Н. Д. е изпратил становище, че ще спази режима на лични
отношения, като е поискал от ЧСИ да осигури представител на кантората и
Служба закрила на детето.
На 23.02.2021 г. е постъпила молба от взискателя, с която посочва, че
майката възнамерява да взема децата без чуждо присъствие на 27.02.2021 г.-
28.02.2021 г.
На 02.03.2021 г. е постъпила молба от взискателя, в която твърди, че
бащата не е разрешил децата да осъществят контакт с майката.
С обжалваното определение е наложена глоба на длъжника.
Подадена е молба от длъжника, с която е поискал от съдебния
изпълнител да отмени наложената глоба. В нея е посочил, че от кантората на
съдебния изпълнител не са осигурили служител на Дирекция закрила на
детето и от кантората им при свиждането. На следващо място посочва, че
децата на са изявили желание да тръгнат с майката.
По делото е приложено Постановление на Софийска районна
прокуратура, в което е посочено, че на 27.02.2021 г. Й.М. Д.а е посетила
адреса на длъжника, от където е следвало да вземе децата, но последните са
отказали да тръгнат и пожелали да останат с баща си.
Съдебният изпълнител е постановил отказ да отмени глобата.
Съгласно задължителни разяснения, дадени в т. 3 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк.
2
дело № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС, в случаите, когато задълженията за предаване или
връщане на дете не се изпълняват доброволно, е налице възможност за тяхното
принудително изпълнение. Това е задължение на родител, което е такова за
незаместимо действие, по смисъла на чл. 527 ГПК. Изпълнителният способ, чрез който
се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични
отношения между родител и дете, е този по чл. 528, ал. 5 ГПК. В този случай
принудителното изпълнение, обаче, е насочено не по отношение на неодушевен
предмет, който може да се предава и приема без съществени проблеми, а по отношение
на малолетно или непълнолетно дете, което представлява самостоятелна личност.
Предприетото по отношение на него принудително изпълнение се отразява на
преживяванията и психиката му. Затова действията на страните и съдебния изпълнител
трябва да се съобразяват на първо място с интересите на детето. Последните са
защитени чрез предвидената в чл. 528, ал. 4 ГПК възможност съдебният изпълнител да
потърси съдействие за изпълнението от съответните институции. Дали се налага такова
съдействие се преценява въз основа на предоставените от длъжника по реда на чл. 528,
ал. 2 ГПК данни. Затова в чл. 528, ал. 3 и ал. 5 ГПК е предвидено правомощието на
съдебния изпълнител да наложи на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК и при
необходимост да постанови принудителното му довеждане. В този случай наложената
глоба представлява санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от
страна на длъжника, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението.
Разпоредбата на чл. 528 ГПК е установила ред и способ за осъществяване на
принудителното изпълнение на задължения за предаване на дете, какъвто е и
настоящия случай. Законосъобразното осъществяване на принудителното изпълнение
чрез способа по чл. 528, ал. ал. 3 и 5 ГПК е обусловено от предхождащи
подготвителни действия за ефективното изпълнение по чл. 528, ал. 1 ГПК - да връчи,
по възможност в срок от две седмици и не по - малко от една седмица на длъжника
покана, в която да посочи определено време и място на предаване, от който момент за
длъжника съгласно чл. 528, ал. 2 ГПК, възниква задължението в тридневен срок да
съобщи на съдебния изпълнител готов ли е да предаде детето в определеното място и
време; какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в
кое място и време е готов да предаде детето и при необходимост, съгласно чл. 528, ал.
4 от ГПК, да поиска от ДСП съдействие, включително чрез предприемането на мерки
по чл. 23 от ЗЗДт и по чл. 65 от ЗМВР - от полицейските органи. Налагането на глоба
на длъжника в рамките на принудителното изпълнение за задължение за предаване на
дете е предвидено в разпоредбата на чл. 528, ал. 3 и ал. 5 от ГПК, като санкция за
неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от ГПК.
В разпоредбата на чл. 528, ал. 5 от ГПК е посочено, че ако длъжникът не
изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3
от ГПК за всяко неизпълнение. Разпоредбата на чл. 527, ал. 3 от ГПК предвижда, че
3
когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши
или да търпи, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага за всяко
нарушение на това задължение глоба до 400 лв.
Видно от изложената по-горе фактическа обстановка настоящия случай касае
последната посочена хипотезата, а именно- налагане на глоба от съдебния изпълнител
на длъжника поради неизпълнение на задължението му за предаване на детето на
27.02.2021 г.
Не може да се приеме, че е налице недобросъвестно поведение на бащата в
конкретния случай. Още повече, че видно от горните протоколи за доброволно
предаване, не са налице действия, довеждащи до липсата на пречки майката да се
вижда и вземе децата. Единствената причина, поради която майката не е осъществила
контакт ,е липсата на желание на децата за това.
Очевидно в случая е била необходимо поисканото от длъжника съдействие от
дирекция "Социално подпомагане" за разясняване на децата на предимствата на
доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на
съдебното решение. В случая такава не е била осигурена от съдебния изпълнител.
Всичко изложено води до извод, че не се установява от книжата по
изпълнителното дело пречката за изпълнение на притезанието по
изпълнителния лист да е поведение на бащата. Преодоляването на тази пречка
изисква работа с детето от специалисти, с оглед осигуряване възможност за
изпълнение на режима на лични отношения с бащата и тази активност дължи
съдебният изпълнител съгласно чл. 528, ал. 4 от ГПК. Ето защо съдът намира,
че предпоставките на чл. 528, ал. 5, вр. чл. 527, ал. 3 ГПК за налагане на глоба
на бащата, за неизпълнение задължение за предаване на децата на 27.02.2021
г., не са налице и наложената такава с обжалваното постановление следва да
се отмени.
Воден от горното и на основание чл. 437 от ГПК, СГС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 15.03.2021 г. на ЧСИ Р.М. за налагането на
глоба на СВ. Н. Д. по изпълнително дело 202179000400200.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5