РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Благоевград, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас И.
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241200501179 по описа за 2024 година
съобрази следното:
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. С, р-н „И“, бул. „Ц“ №, сгр. „И П“, представлявано от В Л С и Г
М М, обжалва решение № 239 от 29.07.2024 г., постановено по гражданско дело №
595 от 2022 г. на Районен съд Разлог. В жалбата се твърди, че атакуваният с нея
съдебен акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния и процесуален
закон и необоснован. Делото било образувано във връзка с претенции относно
ползването на трафопост, оборудване, кабели СрН, кабели НН и ел. табла.
Въпросните енергийни съоръжения били изградени въз основа на договор,
сключен между „Британско-български център за регионално развитие“ ООД и
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в който били определени условията за
присъединяване на обект „Жилищна сграда“, намиращ се в имот № 09126,
местност „Г“, землище на гр. Б, към електроразпределителната мрежа. На
14.08.2009 г. трафопостът бил прехвърлен в полза на „М“ ООД. Съоръженията за
присъединяване - кабелите НН /ниско напрежение/, кабелите СрН /средно
напрежение/ и ГЕТ /главните електромерни табла/, въобще не били предмет на
1
тази сделка. На 29.09.2016 г. на ищеца З. И. И. била възложена собствеността върху
62 кв. м. от поземления имот и построената в него сграда за енергопроизводство
/идентификатор 02676.19.126.2 по КККР на гр. Б/, включително уредби СрН,
уредби НН и трансформатори, както и външно ел. захранване до БКТП, състоящо
се от кабели СрН 20 kV и кабели НН 0,4 кV. Между З. И. И. и „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД бил сключен договор за покупко-продажба на ТП и учредяване на
сервитути по чл. 64 от ЗЕ, в нотариална форма. Мотивите на районния съд относно
прилагането на § 4 от ДР на ЗЕ били неправилни. Споменатата правна норма била
неотносима към настоящия казус. Тя се отнасяла за енергийни обекти, изградени
преди 09.12.2003 г., а енергийните обекти, предмет на настоящото дело, били
изградени въз основа на договор, сключен в края на 2007 г., като самият ТП бил
изграден и въведен в експлоатация в началото на 2009 г. Имало съдебна практика,
според която ТП, като енергиен обект с оглед на функционалното му
предназначение, можел да бъде използван единствено и само за целите на пренос и
разпределение на ел. енергия и доставка на същата до потребителите. Съгласно чл.
40, ал. 1, т. 2 и чл. 88, ал. 1 от ЗЕ, такива вещи били извън търговския оборот, като
можели да бъдат ползвани по предназначение само от енергийно предприятие,
което притежава издадена от KEВP лицензия за доставка и разпределение на ел.
енергия. Изключение се допускало тогава, когато обектът снабдявал с енергия само
един потребител. За сделките с такива обекти се изисквало разрешение на КЕВР,
дадено по реда на чл. 53, ал. 1 от ЗЕ. В настоящия случай се установило, че чрез
процесните съоръжения се доставя ел. енергия на множество потребители.
Енергийните обекти трябвало да принадлежат на лицата, които са получили лиценз
за осъществяване на дейности в областта на енергетиката. Цитира се трайна
съдебна практика по този въпрос. Сградата на ТП, представляваща недвижима
вещ, и оборудването му, представляващо движими вещи, можели да бъдат в
собственост на различни лица. Съдебната практика, установяваща, че
помещението е материален ресурс, когато е предоставено за ползване за монтиране
на енергийни съоръжения, била неприложима в настоящия казус, тъй като не се
касаело за ползване на помещение, собственост на ищеца. Ответникът оспорил
твърдението, че длъжникът по изпълнителното дело, към момента на извършване
на публичната продан, е бил собственик на движимите вещи, поради което и не
следвало да се приеме, че постановлението за възлагане е породило
прехвърлително действие относно тези обекти. Приложили се писмени
доказателства, че длъжникът е бил собственик единствено и само на сградата на
ТП, без оборудването му. Ако се приемели аргументите на районния съд, че ТП,
2
вкл. кабелите му, представляват неделима съвкупност и като такава могат да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка само заедно, а не поотделно, и поради това
„Британско-български център за регионално развитие“ ООД е прехвърлило в полза
на „Маунтин Вю Ленд“ ООД правото на собственост върху всички енергийни
обекти, то със същата логика следвало да се приеме, че със сключения между З. И.
И. и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД договор е била прехвърлена цялата
неделима съвкупност - ТП, неговото оборудване и кабелите СрН и НН, т. е. З. И. се
е разпоредил с всичко. Съоръженията, описани в постановлението за възлагане, и
съоръженията, ползвани на място от дружеството, не били идентични. Те били
различни, което било видно и от описанието им - ползваният на място трафопост
бил обозначен като МКТП 1x400, а описаният в постановлението за възлагане -
като БКТП 2x600. За да се приеме, че се дължи наем за ползване на енергийните
обекти, безспорно следвало да се определи идентичността между ползваните на
място обекти и тези, на които ищецът се явявал собственик. Имало писмени
доказателства, установяващи разликата им. На място не се ползвали
съоръженията, описани в постановлението за възлагане, и не следвало да се дължи
наем за ползване на съоръжения, които на практика не се ползват. Моли се за
отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендират се
разноски за двете инстанции.
З. И. И., ЕГН **********, адрес гр. В, ул. „С Р“ № , ап. , е подал отговор на
жалбата. В него се изтъква, че тя е допустима, но се явява неоснователна. Доводите
на въззивника не намирали опора в доказателствата и закона. Преразказват се
пасажи от съдебно решение, постановено по казус между същите страни и за
същия трафопост и оборудване. Ищецът придобил правото на собственост върху
последните на самостоятелно оригинерно правно основание - възлагане от главен
публичен изпълнител. Първоинстанционният съд правилно съобразил
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ДОПК, която предвиждала, че продадените чрез
публична продан от главния публичен изпълнител движими вещи и оценими в
пари права стават собственост на купувача след влизането в законна сила на
постановлението за възлагане, дори да не са били собственост на длъжника по
изпълнителното дело. Моли се за потвърждаване на атакувания съдебен акт и
присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими. Те съответстват на изискванията на
ГПК. Същите се разгледаха в открито заседание на въззивния съд. Не се събираха
нови доказателства.
Окръжната инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо
3
и правилно.
Първоинстанционният съд, въз основа на фактическите доводи и правни
съображения, изведени от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба и
заявения петитум, правилно е определил заявеното за защита материално право,
като е приел за разглеждане осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗДог, въз основа на искане за заплащане на обезщетение
за ползване на енергийни уредби и съоръжения от техния собственик, при
предоставен достъп на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД за ползване
на тези ел. съоръжения за целите на преноса на ел. енергия до други присъединени
потребители.
Атакуваното съдебно решение е изготвено в изискващата се от закона писмена
форма, при спазване на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 236 от
ГПК, като е обявено и подписано от съдията, дал ход на устните състезания.
Въпросният съдебен акт е постановен по допустим иск и в рамките на
правораздавателната компетентност на съда, разглеждал делото като първа
инстанция.
Не са налице нередовности, свързани с активната и пасивна легитимация по
предявения иск. Не се оспорва по делото, че „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД е правоприемник на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.
С Решение № 179 от 18.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 13/2010 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията ЕмИ. Василева, е прието, че при ползване на енергийни обекти
и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и
преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика,
когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ и без
наличието на друго основание, енергийното дружество следва да заплати
обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния
собственик, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗДог, което обезщетение следва да се
определи на база на приета от КЕВР методика. Следователно, уважаването на
предявения иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗДог предпоставя главно и пълно доказване на
следните кумулативно предвидени от закона и съдебната практика предпоставки:
ищецът да докаже, че е собственик на вещите, съставляващи енергийни обекти или
съоръжения; вещите да се ползват от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД
за целите на преноса на ел. енергия до други потребители; липса на правно
основание за ползването на вещите - да няма сключен между собственика и
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД договор за предоставяне на достъп
4
по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ; процесните вещи да са присъединени към
електроразпределителната мрежа на страната и да се ползват за доставяне на ел.
енергия на други присъединени лица; и настъпило в резултат от ползването
обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. При преценката на тези
предпоставки следва да бъдат съобразени всички специални нормативни
изисквания или ограничения, когато обектът на ползването е вещ, по отношение
собствеността и/или ползването на която такива съществуват.
Оплакванията, наведени с въззивната жалба от „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД, се явяват неоснователни.
Безспорно е, че процесният трафопост, кабели с ниско напрежение и кабели със
средно напрежение съставляват движими вещи със специално предназначение.
Същите са компоненти на „енергиен обект“ по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ,
като с оглед на функционалното си предназначение могат да бъдат използвани
единствено за пренос и разпределение на ел. енергия и доставка до потребителите
на същата. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 и чл. 88, ал. 1 от ЗЕ, такива вещи са извън
търговския оборот, като могат да бъдат ползвани по предназначение само от
енергийно предприятие, което притежава издадена от КЕВР лицензия за доставка и
разпределение на ел. енергия. За сделки със същите се изисква разрешение на
КЕВР, дадено по реда на чл. 53, ал. 1 от ЗЕ. По отношение на придобиването на
правото на собственост върху енергийните обекти и съоръжения, представляващи
елементи от преносната и разпределителна мрежа, съществуват изрично
предвидени от закона изключения. Така в § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ е предвидено, че
енергийните обекти и съоръжения, съставляващи части от националната
електроразпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на ЗЕ, обн.
в ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г., които не са собственост на лицензираните енергийни
предприятия /каквото, безспорно, е „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД
за Югозападна България/, а са собственост на трети лица, се изкупуват от
преносното или от съответното разпределително предприятие, в зависимост от
принадлежността на обекта към мрежите, в 8-годишен срок от влизането в сила на
ЗЕ, който срок, с изм. на ЗЕ с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е
увеличен на 12 години, считано от влизането на ЗЕ в сила. Принципът е въведен с
Наредба № 6/2004 г. /отм./, с която е предвидено разпределителното предприятие
да изгражда съоръженията за присъединяване за своя сметка и да осигурява
тяхното въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ. Като изключение от
горепосочения принцип, в Наредба № 6/2004 г. /отм./ е предвидена възможност
изграждането да се осъществи и от трето лице, с което е сключен договор за
5
присъединяване, със съгласието на разпределителното предприятие и за негова
сметка. Впоследствие Наредба № 6/2004 г. е отменена и е приета нова наредба -
Наредба № 6/24.02.2014 г., която не поставя отношенията на различна основа в
частта на процедурата за присъединяване и изкупуване на съоръженията,
изградени, по изрично желание на клиента, от него и за негова сметка. Чл. 21 от
новата наредба е аналогичен с чл. 20 от Наредба № 6/2004 г. /отм./, като по същия
начин предвижда като общо правило /ал. 4/ изграждането на съоръженията от
енергийното предприятие. В чл. 21, ал. 5 от Наредба № 6/2014 г., аналогична на чл.
20, ал. 5 от отменената Наредба № 6/2004 г., е предвидена възможност
изграждането да се осъществи и от трето лице, с което е сключен договорът за
присъединяване, със съгласието на разпределителното предприятие, като
изграждането е за сметка на третото лице, а с договора се предвижда и възможност
за обратно изкупуване на собствеността върху изграденото от разпределителното
предприятие. Разпоредбата на чл. 21, ал. 7 от Наредба № 6/24.02.2014 г.,
предвиждаща общо правило за възстановяване на стойността на собствените на
присъединяваното лице съоръжения, е аналогична на тази на чл. 20, ал. 7 от
отменената Наредба № 6/2004 г. По настоящото дело се съдържат убедителни
доказателства, че именно на основанията, предвидени в Наредба № 6/2004 г. /отм./,
и въз основа на договор за присъединяване на обекти на потребители към
разпределителната мрежа, сключен по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ,
с № 35082-63/11.10.2007 г., „Британско-български център за регионално развитие“
ООД, съгласно чл. 15 от цитирания договор, е придобил собствеността върху
изградените от него ел. съоръжения, сред които са и процесните трафопост,
оборудване, кабели СрН, кабели НН и ел. табла. След като „Британско-български
център за регионално развитие“ ООД е придобило правото на собственост върху
процесните вещи, то дружеството е могло да се разпореди с тях възмездно в полза
на трето лице, което в настоящия казус е „Маунтин Вю Ленд“ ООД, като сделката е
била изповядана с приетия като писмено доказателство нотариален акт № 124, том
IV, рег. № 3973, дело № 696/2009 г. на нотариус Сашка Витанова. Доводът за това,
че трето лице, различно от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, не е
могло да придобие правото на собственост върху процесните трафопост,
оборудване, кабели и ел. табла, е неоснователен, като същият се опровергава
изцяло от изрично предвиденото в § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ.
Неоснователно е и възражението, че процесните по настоящото дело ел.
съоръжения не са били предмет на извършените разпоредителни сделки, за които
са представени нотариални актове по делото, тъй като, според
6
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, същите не са изрично описани при
сключването на договорите за продажба. Съгласно § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ, „енергиен
обект“ е обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него или посредством
него да се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с
определена мощност, добив или съхранение на нефт или природен газ, пренос,
както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна
енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните
спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна
енергия или природен газ през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и
съоръжения, без инсталациите на клиентите, а съгласно § 1, т. 32 от ДР на ЗЕ,
„материални ресурси“ е наличието на основни и спомагателни съоръжения, които
да осигурят нормалното функциониране на енергийния обект. В § 1, т. 41 от ДР на
ЗЕ е дадена и дефиниция на „площадкови енергийни обекти“, които са сгради и
трайно прикрепените към тях или към поземлен имот енергийни съоръжения, без
линейните им части, предназначени за осъществяване на дейностите по
производство, пренос и разпределение на електрическа и топлинна енергия и
природен газ, както и по добив на енергийни ресурси. Разпоредбата на чл. 117, ал.
8 от ЗЕ визира ползването на електрически уредби, които, съгласно § 1, т. 19 от ДР
на ЗЕ, са съвкупност от машини, съоръжения и апарати, предназначени за
пренасяне, преобразуване и разпределение не електрическа енергия. В случая
процесният трафопост е сграда с монтиран в нея трансформатор за преобразуване
на напрежението и оборудване за външно електрическо захранване - кабели НН,
кабели СрН и ГЕТ, които представляват енергиен обект от категорията на
площадковите по § 1, т. 41 от ДР на ЗЕ. Предназначението им е за
енергопроизводство, като пряко дейностите по пренос, преобразуване и
разпределение на ел. енергия се осъществяват от електрическите съоръжения и
оборудването /електрически уредби/, а сградата има обслужващ характер
/материален ресурс/. В този смисъл процесният трафопост, като вещ, е съвкупност
от сградата и трайно монтираните в нея съоръжения, които не могат да
функционират самостоятелно и когато са собственост на едно лице, могат да бъдат
обект на прехвърлителни сделки само заедно, но не и поотделно. Другите
съоръжения - кабели НН, кабели СрН и ГЕТ, също са трайно прикрепени към
изградения трафопост, като същите са разположени в границите на недвижимия
имот и също са свързани с дейността, за която е предназначен и самият трафопост -
пренос, преобразуване и разпределение на ел. енергия, т. е. същите са част от
„електрическата уредба“ по смисъла на § 1, т. 19 от ДР на ЗЕ и не могат да
7
съществуват самостоятелно. След като са в границите на поземления имот, тези ел.
съоръжения се поддържат от собственика на имота, макар да се използват от
дружеството-ответник.
С Решение № 291 от 27.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4016/2014 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Добрила Василева, е прието, че когато едно лице предоставя
собственото си помещение или сграда на енергийното предприятие за монтиране в
него на съоръжения за пренос или разпределение на електрическа енергия,
помещението има характер на материален ресурс по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на
ЗЕ, а като цяло обектът функционира като трафопост /съвкупност от сграда и
съоръжения/, при което, за предоставения му достъп, енергийното предприятие
дължи обезщетение съгласно чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, определено по специална
методика, приета от КЕВР. Въз основа на това решение на ВКС, процесните
трафопост, кабелни линии СрН, кабелни линии НН и ГЕТ следва да се разглеждат
като неделима съвкупна част от един „енергиен обект“ по смисъла на § 1, т. 23 от
ДР на ЗЕ, поради което е недопустимо тяхното разглеждане като отделни ел.
съоръжения и при извършени разпоредителни сделки с трафопоста, безспорно
сделките следва да се считат за извършени и по отношение на трайно
прикрепените към него, с оглед на предназначението на вещта, кабелни линии СрН,
кабелни линии НН и ГЕТ.
Построяването и оборудването на трафопоста е осъществено след 2003 г. Това е
станало по силата на договора от 11.10.2007 г., с който „Британско-български
център за регионално развитие“ ООД се е задължило да изгради трафопоста за своя
сметка и след това да прехвърли собствеността на енергийното дружество. Не е
спорно, че договорът е изпълнен в първата му част, но не и във втората, т. е.
последващо прехвърляне на собствеността на ответника не е било извършено
въпреки въвеждането на обекта в експлоатация. Това означава, че трафопостът е
останал собственост на „Британско-български център за регионално развитие“
ООД, след което правото на собственост върху същия е прехвърлено на „Маунтин
Вю Ленд“ ООД, срещу имуществото на което дружество е насочено принудително
изпълнение от Главния публичен изпълнител към ТД на НАП Варна. Ищецът З. И.
И. е придобил правото на собственост на самостоятелно оригинерно основание -
чрез възлагането на процесните ел. съоръжения с постановление изх. № С-160003-
091-0000245/29.09.2016 г., издадено от Главния публичен изпълнител към ТД на
НАП Варна, като неоснователно е възражението, че те не са посочени в самото
постановление. Първоинстанционният съд правилно е съобразил разпоредбата на
чл. 239, ал. 1 от ДОПК, която предвижда, че продадените чрез публична продан от
8
главния публичен изпълнител движими вещи и оценими в пари права стават
собственост на купувача след влизането в сила на постановлението за възлагане,
дори и да не са били собственост на длъжника по изпълнителното дело.
Установява се от събраните пред районния съд доказателства по безспорен и
несъмнен начин, че са налице и останалите кумулативно предвидени в закона
предпоставки за присъждане в полза на ищеца на претендираното обезщетение по
реда на чл. 59, ал. 1 от ЗЗДог.
Изяснено е, че в релевантния за казуса период процесните трафопост, оборудване,
кабели СрН, кабели НН и ел. табла са ползвани от ответника
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, като това ползване е започнало още
от въвеждането в експлоатация на съоръженията за присъединяване, когато са били
поставени под напрежение и е започнал пренос на ел. енергия до други
потребители. Към процесния трафопост има присъединени абонати и ползватели
на ел. енергия, чиито средства за техническо измерване /електромери/ са
монтирани в процесните ел. табла и отчитат ползвана ел. енергия. Видно от
поставените върху СТИ стикери, същите са монтирани и функционират по
предназначение още от 2016 г., поради което въззивният съд намира за доказано и
установено по настоящото дело, че през процесния период, за който се претендира
заплащането на обезщетение от ищеца З. И. И., въпросните съоръжения се ползват
от ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД именно за пренос и
разпределение на ел. енергия, като същите са част от електроразпределителната
мрежа на гр. Б и към трафопоста има присъединени лица, ползватели на ел.
енергия и клиенти на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД.
Ползването на съоръженията от страна на ответника е без правно основание.
Установено е по делото, при условията на пълно и главно доказване, че за
процесния период липсва сключен договор по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ както с ищеца по
делото, така и с „Маунтин Вю Ленд“ ООД, на което първоначално правото на
собственост е било прехвърлено от страна на „Британско-български център за
регионално развитие“ ООД.
Продажбата на недвижим имот и учредяването на сервитут по чл. 64 от ЗЕ, от една
страна, са станали след процесния период, а от друга страна не се установи и
доказа по делото, че продаденият архитектурно-строителен фундамент на МКТП,
съставляващ площадков енергиен обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗЕ, е
идентичен с процесните трафопост, оборудване, кабели СрН, кабели НН и ел.
табла.
9
Неоснователни са и наведените доводи с въззивната жалба, че
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД не дължи обезщетение за ползването
на съоръженията на база клаузата на чл. 12 от договор № 35082-63/11.10.2007 г.,
според която дружеството има право да използва безвъзмездно изградените от
присъединяваното лице съоръжения за присъединяване на обекти на други
потребители. Цитираната клауза на договора наистина е задължителна за страните,
подписали договора, но не и за трети страни, какъвто е ищецът З. И. И., който не е
обвързан от същата. От друга страна, в Решение № 179 от 18.05.2011 г. на ВКС по т.
д. № 13/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията ЕмИ. Василева, са развити
съображения, че принципът на безвъзмездно ползване от енергийните предприятия
на сгради или части от сгради, собственост на трети лица, за монтиране на
средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката и
разпределението на ел. енергия, който е възпроизведен в текста на чл. 67, ал. 3 от
ЗЕ, касае безвъзмездното ползване на сгради или части от сгради от енергийните
предприятия и лицензираните електроразпределителни дружества, за монтиране
на средства за измерване и други технически ел. съоръжения, свързани с
доставката и разпределението, но предоставянето на безвъзмездно ползване не
касае предоставянето на достъп през собствени уредби и съоръжения за
преобразуване и пренос на ел. енергия до други потребители, по смисъла на § 1, т.
15 от ДР на ЗЕ, където изрично е предвидено, че предоставянето на такъв достъп е
възмездно и срещу заплащане на цена, при условия, определени със специална
наредба. Константна е съдебната практика, че при отсъствието на сключен договор
по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ между енергийното дружество и собствениците за достъп до
притежаваните от тях ел. уредби и съоръжения, спорът за заплащането на
обезщетение се разрешава по правилата на неоснователното обогатяване.
Ползването на достъп през собствени уредби и съоръжения за преобразуване и
пренос на ел. енергия до други потребители, по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ,
без наличието на сключен между собственика и „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД договор или постигнато между страните взаимно съгласие, се явява
без правно основание, поради което се дължи съответното обезщетение от страна
на ползвателя. Недопустимостта на неоснователното обогатяване е не само
източник на облигационни задължения, но и принцип на гражданското право.
Обезщетение се дължи за времето, през което ищецът е собственик на трафопоста,
а ответникът го е ползвал за целите на преобразуването и преноса на електрическа
енергия до други потребители, различни от ищеца. Обезщетението представлява
сумата, с която енергийното предприятие се е обогатило в резултат на неплащане
10
на цената за достъп, ако беше сключен договор по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, и с която
собственикът на енергийните уредби и съоръжения е обеднял поради
неполучаване на цената за достъп, ако страните бяха сключили договор въз основа
на посочения законов текст, каквото задължение е наложено от законодателя с § 4,
ал. 1 от ДР на ЗЕ. Следва да се съобрази обстоятелството, че имуществените
облаги имат материално естество и са оценими в пари. Те се изразяват в
увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване не неговите
пасиви или спестяване от обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало
да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване, ако
разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59 от
ЗЗДог е трябвало да ги понесе от собственото имущество, без да съществуват
изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са и разясненията, дадени с Решение №
587 от 01.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 941/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Мими Фурнаджиева.
Като база за определяне на конкретния размер на дължимото обезщетение по чл.
59, ал. 1 от ЗЗДог, е използвана приетата от КЕВР методика, изчислена е
съответната цена за достъп, отчетен е и релевантният коригиращ коефициент.
Приложена е и т. 3.3 от методиката, в която е прието, че пазарната стойност на
уредбите и съоръженията се прилага и в случаите, когато техният собственик е
физическо лице.
Констатациите и изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Това налага
потвърждаване на обжалваното решение на РС Разлог, както и присъждане на
заплатения от въззиваемия адвокатски хонорар пред настоящата инстанция,
досежно размера на който не е направено възражение за прекомерност от другата
страна в процеса.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, актът на въззивния съд няма да
подлежи на касационна проверка.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 239 от 29.07.2024 г., постановено по гражданско
дело № 595 от 2022 г. на Районен съд Разлог.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК , седалище и адрес
на управление гр. С, р-н „И“, бул. „Ц“ №, сгр. „И П“, представлявано от В. Л. С..и
11
Г. М. М, да заплати на З. И. И., ЕГН **********, адрес гр. В., ул. „С. Р.“ №, ап.
сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща направени от същия разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Настоящото съдебно решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12