Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 28.11.2021 Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и осми
септември
Година
2021
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар: ДЕНИЦА МАНОЛОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гражданско дело номер 873
по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано по иск с
правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК от ищеца „Мого България“ ООД-гр.София
против Г.И.И. за признаване за установено по отношение на ответника вземането
за което са се снабдили със заповед по ч.гр.д.№ 4032/2020г. на Старозагорския
районен съд -1856,01лева главница включен в анюитетни вноски с падеж от
03.02.2020г. до 21.07.2020г., 585,48лева неплатена лихва по лизингови вноски,
включена в анюитетни вноски с падеж от 03.02.2020г. до 21.07.2020г., 5,09лева
неустойка за забавени плащания за периода от 03.02.2020г. до 21.07.2020г.,
11103,03лева неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя, 10,08лева
разходи за данъчни задължения за 2018г., 1032лева разходи за възстановяване на
лизинговия актив, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
заявлението в съда до окончателното заплащане на сумата, както и направените в
настоящото и заповедното производства разноски.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК оспорва исковете в писмен отговор като неоснователни.
Делото е образувано по искова молба от ищеца „Мого
България" ООД, вписано в която
твърдят, че на 21.01.2021 . им било
връчено Съобщение по ч.г.д.№4032/2020г. по описа на PC Стара Загора, 5 с-в, с което
ние даден едномесечен срок на основание чл.415(1)т. 1 от ГПК за предявяване на
иск срещу Г.И.И. за установяване на вземането, за което е издадена Заповед за
изпълнение по посоченото ч.г.д. С настоящето в дадения ни едномесечен срок
предявяваме следните искове:На 04.12.2019г. между „Мого България" ЕООД (с
вписана впоследствие промяна в правната форма в ООД), ЕИК ********* в
качеството на Лизингодател и Г.И.И. в качеството на Лизингополучател бил
сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността №AG0009692.
В
изпълнение на задълженията си Лизингодателят бил придобил собствеността върху
посочения от Лизингополучателя лек автомобил марка „Mercedes-benz" модел „Е220",
идентификационен номер на рама WDB2110061A079162, per. № СТ1510РМ и е предоставил
ползването му на Лизингополучателя, за което бил съставен приемо - предавателен
протокол от 05.12.2019г. Лизингополучателят заплатил първоначални разходи по
смисъла на приложимите Общи условия, размерът на финансирането е 3600,00 лева.
Всички съществени условия са подробно описани в Договора, приетите от клиента Общи
условия и приложенията - неразделна част от Договора. В частност,
Лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да
използва вещта лично, по предназначение и с грижата на добър стопанин.
Договорен бил срок от 12 месеца, изтичащ на 03.12.2020г. съгласно приложения
Погасителен план - неразделна част от Договора за финансов лизинг. Договорен е
фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 %, съответно размер на месечни
анюитетни вноски от 371,01лева.Лизингополучателят преустановил плащания по
договорения Погасителен план. Последното постъпило плащане е от 02.01.2020г.
Към 21.07.2020г. неплатени били: вноска №2 по Погасителен план с падеж
03.02.2020г. до вноска №7 по Погасителен план с падеж 03.07.2020г. Предвид
допуснатото неизпълнение на договорни задължения Лизингодателят отправил
нарочно уведомление за разваляне на договора до Лизингополучателя и е иззел
Лизинговия актив от владението на Лизингополучателя на 21.07.2020г., на която
дата е и прекратен лизинговият договор. Лизингополучателят продължил да ползва
лизинговия актив до 21.07.2020г., на която дата лизинговият актив бил върнат
във владение на собственика - Лизингодател, съставен е нарочен ППП. На
основание чл.чл.345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи условия
за периода, през който Договорът за лизинг е в сила между страните,
Лизингополучателят дължи заплащането на договорените месечни вноски по
погасителен план от втора (с падеж 03.02.2020г.) до седма (с падеж
03.07.2020г.) включително и част от осма вноска (за период от 04.07.2020г. до
21.07.2020г.) в общ размер от 2441,49лева, в това число главница в размер на
1856.01лева и възнаградителна лихва в размер на 585.48 лева.На основание
чл.15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на втора до
седма вноска е начислена неустойка в размер на 5,09 лева към 21.07.2020 г., при
съобразяване на нормата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, както следва:за забава в плащането на вноска №2 по
погасителен план с падеж 03.02.2020 г. - 2,9 лева;за забава в плащането на
вноска N93 по погасителен план с падеж
03.03.2020г. - 0,93 лева;за забава в плащането на вноска N94 по погасителен план с падеж
03.04.2020г. - 0,3 лева;за забава в плащането на вноска №5 по погасителен план
с падеж 03.05.2020г. - 0,31лева;за забава в плащането на вноска №6 по
погасителен план с падеж 03.06.2020г. - 0,32 лева;за забава в плащането на
вноска №7 по погасителен план с падеж 03.07.2020г. - 0,33 лева.На основание
чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия, Лизингополучателят дължи на
Лизингодателя неустойка за прекратяване
на договора по вина на Лизингополучателя в трикратен размер на
договорената месечна вноска или общо 1113,03 лева, дължима еднократно към
датата на прекратяване на Договора, формирана като сбор от три месечни вноска,
всяка една в размер на 371,01 лева. На основание чл.8.6. във вр. С чл.8.7.4 от
Общите условия, Лизингополучателят дължи да възстанови на Лизингодателя
направените разходи за заплащане на данъци на основание чл. чл.52- 61 от Закона
за местните данъци и такси: за 2019г. в размер на 10.08 лева. Данъците са
заплатени по сметка на СО - район Изгрев - по седалище на данъчнозадълженото
лице.На основание чл.14.4 във вр. с чл. 8.7.10 от Общите условия, Лизингополучателят
дължи да възстанови на Лизингодателя направените разходи за възстановяване на
владението на Лизинговия актив. За целта, са ползвани услугите на трето лице -
„Фиксед Асистантс" ЕООД. Съгласно рамков договор за поръчка от 29.05.2017
г. между „Мого България" ЕООД и „Фиксед Асистантс" ЕООД дължимото
възнаграждение възлиза на 540,00 лева с ДДС за издирване и изземване на
автомобили до 3,5 тона, ведно с допълнителните разходи за изпълнение н
апоръчката. Издадена е фактура N9314/02.08.2020 г. за платеното комисионно
възнаграждение и допънителни разходи по изпълнение на поръчката.Съобразно изложеното и на основание чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 342, ал.2 от ТЗ, чл. 92,
ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, считаме, че гореописаните суми са дължими
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което молим да постановите решение, с
което да приемете за установено, че Г.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, пк
6000, общ. Стара Загора, ул. Ген. Иван Пашинов, № 45, ет. 2, ап. 8 дължи
исковите суми на ищеца. Моля да бъдат призовани на съд с ответника и
след като се убедите във верността на изложените факти на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 342, ал.2 от ТЗ, чл. 92, ал.1
от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД да постановите
решение, с което да приемете за установено, че Г.И.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, пк 6000, общ. Стара Загора, ул. Ген. Иван Пашинов, № 45, ет. 2,
ап. 8 дължи на „Мого България"
ООД, ЕИК ********* следните суми, дължими по Договор за финансов лизинг
№ AG0009692:1856,01 лева незаплатена главница по лизингови вноски,
включена в анюитетните вноски с падеж от 03.02.2020г. до 21.07.2020г., 585,48
лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с
падеж от 03.02.2020 г. до 21.07.2020г., 5,09
лева неустойка за забавени плащания за периода от 03.02.2020 г. до
21.07.2020г. 1113,03 лева
неустойка за прекратяване по вина на Лизингополучателя 10,08лева разходи за данъчни задължения за 2018г., 1032,0 лева
разхофи за възстановяване на лизинговия актив, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 в съда.Молят да им бъдат присъдени разноските, сторени за настоящето
производство, включително възнаграждение за представителство от юрисконсулт.
Молят да им бъдат присъдени разноските, сторени в производството по ЧГД
№4032/2020 г. по описа на PC Стара
Загора, 5 с-в .
На основание чл. 131 от ГПК ответникът Г.И.И. представя писмен отговор в който
заявява, че не бил съгласен с така предявения граждански иск от ищеца. Въпреки,
че предявения иск бил допустим, считал, че не следва да бъде приет в този вид и
с тази цена. Не бил съгласен е предявената искова молба от „Мого България“ ООД
срещу него, както и договор за финансов лизинг №0009692/04.12.2019г.Мотивите му
били следните: Лихвеният процент от договора не бил съобразен с условията и разпоредбите
на чл. 10 от ЗЗД. Същият бил многократно завишен от определеният размер на БНБ
и наредбата на Министерският съвет.
Начисляването на лихва и неустойка по време на извънредното положение било с
мораториум и не действали тези правила със закона за извънредното положение. В
случая не следвала да се начислява сумата от 585.48лв. -неизплатена лихва
1113,03 лв. неустойка за прекратяване. Завишени били и разходите за
възстановяване на лихвеният актив. Ето защо за него възниквал правен интерес да
искал да бъдат отменени и да не му бъдат начислявани по горните суми и да
постановите за плащане само сумата от 1856,01лв представляващи главницата по
лизинговата вноска.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, като
поддържа исковете в писмени молби чрез пълномощника си юриск.К..
Ответникът
Г.И.И. се явява лично в съдебно заседание и оспорва
предявените искове, които моли съда да отхвърли частично – за
признаване за установено вземанията за неустойка за прекратяване на договора в
размер на 1113,03лева и за разходи за възстановяване на лизингов актив в размер
на 1032лева,
като неоснователни, като излага доводи в писмено
възражение в срока за писмена защита.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, намери за установено следното:
За
процесните вземания ищецът е подал на 09.10.2020г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. За разглеждането
му е образувано приложеното ч.гр.д.№ 4032/2020г.
на СтРС, по което на 15.10.2020г.
е издадена исканата от ищеца заповед по
чл. 410 ГПК, срещу която на 22.12.2020г.,
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК,/в което излага върдения, че с приемо-предавателен протокол от 21.07.2020г.
в 9,45часа в с.Ягода предал на представител на лизингодателя Юлиан Валентинов
Касабов
взетия от него по Договор за лизинг № AG0009692 автомобил „Мерцедес“
Е220, рег.№ Ст 1510 РМ, с което договорните им отношения били изчистени/, поради
което на 19.02.2021г./ в месечния срок по чл.415,ал.4 ГПК/,
ищецът е предявил по делото процесните искове.
На 04.12.2019г.
страните са сключили при общи условия договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив.
С него ищецът, като лизингодател, се задължил да придобие от посоченото в
договора трето лице, посочения в същия договор автомобил, и го предостави след
това на ответника за ползване на лизинг, за срок от 12
месеца, при размер на кредита от 3600лева, общ разход по кредита
в размер на 852,12лева – лихва върху главницата, включена в общата сума,
дължима от лизингополучателя в размер на 4452,12лева, при ГПР в размер на
49,88%/като в погасителния план за лизингови вноски е посочена сума за
задълженията от общо 4852,12лева/за 12 анюитетни вноски от по 371,01лева и
400лева първоначална вноска, но представена като получена при сборуване на
сумите от 3600лева главница и 852,12лева лихва върху главницата/.
На 05.12.2019г.
ищецът изпълнил задължението си по договора, като е придобил поръчания му от
ответника автомобил и му го предоставил за ползване на лизинг, видно от
съставения за това от страните приемо-предавателен протокол, подписан от страните, на гърба на което е съставено пълномощно ответникът
да управлява посоченото МПС.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и добросъвестно и
неоспорено от страните, по процесния договор за лизинг ответникът е заплатил на
05.12.2019г. такса за регистрация в размер на 132лева и 400лева първоначална
вноска, като от следващите дължими 12месечни анюитетни вноски по 371,01лева е
заплатил само първата – на 02.01.2020г.
С връченото му от страна на представител на ищеца на 21.07.2020г.
уведомление от представител на дружеството-ищец/видно от
представения с исковата молба приемо-предавателен протокол, оригинален
екземпляр от който е представен от ответника с възражнието му в срока за
писмена защита/, ищецът развалил на същата дата процесния договор,
поради посоченото виновно неизпълнение от ответника, на основание чл. 13.5(i) от общите му условия, в които е уговорено,
че лизингодателят има право да прекрати договора в случай на забава в плащането
на първоначалната вноска, лизингова вноска, ДДС, първоначални разходи, разходи,
подлежащи на възстановяване по чл. 8.7 от ОУ или друго дължимо плащане от
страна на лизингополучателя с повече от 5 дни.
Неоснователни
са и възраженията за противното от ответника,
че този договор не бил развален с връчване на това уведомление, тъй като със
същото ищецът не бил дал срок за изпълнение, след изтичането на който да
развали този договор, както повелявал чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Тази норма
обаче е диспозитивна. Поради това се прилага само ако в договора не е уговорено
друго, а в чл. 13.5(i) от общите му условия на договора, на което основание в
случая ищецът е развалил този договор, не е уговоряно даването на подходящ срок
за изпълнение на ответника, с предупреждение, че след изтичането му ще счита
договора им за развален. Тъкмо напротив. Уговорена е възможността за
едностранното му разваляне от ищеца и без такъв срок, при просрочие с повече от
пет дни и на всяка лизингова вноска, какъвто е и случая с оглед изложеното. Ето
защо съдът намери, че този договор е развален едностранно от ищеца именно на 21.07.2020г.
на това основание по чл. 13.5(i) от общите му условия, посочено във връченото
на същата дата на ответника уведомление за развалянето му (л. 39).
Според
чл. 15, ал. 5 от ОУ на договора, при прекратяването му по вина на
лизингополучателя, последният дължи неустойка в размер на последните три
лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяването му. Уговореното
в тази клауза едностранно прекратяване на действието на този договор обаче,
поради виновното му неизпълнение от ответника, преди изтичане на срока му на
действие, представлява разваляне на същия договор. С оглед характера на
уговорените в него насрещни престации - за продължително изпълнение на ищеца
(по предоставяне за ползване на лизинговата вещ) и за периодично изпълнение на
ответника (за ежемесечно плащане на лизинговите вноски за ползването й), това
разваляне има действие само занапред (чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). А според
императивната норма на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, при разваляне на договора,
кредиторът има право на обезщетение (уговорено, като неустойка или по общия ред
– б.р.) само за вредите от
неизпълнението на договора, а не и за
развалянето му (чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД). А именно такава неустойка, за
едностранното прекратяване/разваляне на този договор за лизинг, поради
виновното му неизпълнение от ответника, е уговорена в чл. 15.5 от общите му
условия, начислена е и се претендира съществуването й от ищеца с иска му по чл.
422, ал. 1 ГПК по делото. Поради това, тази неустоечна клауза по чл. 15.5 от
общите условия на договора, се явява нищожна, поради противоречието й с
императивната норма на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, за което съдът следи служебно
и в настоящото производство (чл. 17, ал. 1 ГПК и Р 384-2011-I г.о.). Да се
приеме противното означава не само да се обезсмисли нормата на чл. 88, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД, но и за едно и също неизпълнение на договора, длъжникът да понесе
две санкции – както обезщетение за неизпълнението му, послужило като основание
за развалянето му, така и обезщетение (уговорено
като неустойка или по общия ред) за
самото му разваляне от кредитора, поради същото неизпълнение на длъжника, което
обаче едва ли е била волята на законодателя, вложена в чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Поради това иска на ищеца за съществуване на негово вземане за същата
неустойка от 1113.03лева, за
предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника, следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен на това основание.
В момента
на развалянето на договора - 21.07.2020г.,
в срока по чл. 14.1 от общите му условия, ответникът е върнал доброволно на
служител на ищеца лизинговият автомобил,
в изпълнение на задължението си по чл. 345, ал. 1 ТЗ и чл. 14.1 от общите условия
на договора, видно от съставения за това от страните приемо-предавателен
протокол. Основателно при това положение се явява възражението на ответника, че
не дължи на ищеца претендираното от същия вземане от 1032лева
за направени от него разходи по издадената му от третото за процеса лице „Фиксед Асистантс“ЕООД гр.Варна фактура
№ 1000000314/02.08.2020г.,
за възстановяване на държането му върху този автомобил, като по
делото не се спори, че ответникът е върнал доброволно на
ищеца още на 21.07.2020г.,
в срока по чл. 14.1 от общите условия на договора за лизинг, с приемо –
предавателния протокол от същата дата, в срока по чл.14.1 от общите му условия,
а само при невръщането му в този срок ищецът има право да получи същите разходи
от ответника съгласно чл. 14.4 от общите условия на договора им за финансов
лизинг, какъвто не е случая с оглед изложеното.
Не се налага различен извод от констатациите на вещото лице че
претендираните от ищеца разходи от 1032лева,са
платени от него по горепосочената фактура на третото лице „Фиксед Асистантс“ЕООД гр.Варна, което я е издало
по рамковият им договор от 29.05.2017г., защото по делото не
са ангажирани доказателства от ищеца на какво
основание тези разходи са платени от ищеца на третото
лице, след като лизинговият автомобил е върнат от ответника на лице-служител на ищеца още на датата на прекратяване на договора
за лизинг на 21.07.2020г. Следователно искът за признаване за установено и на това вземане следва да
бъде оставен без уважение като неоснователен.
При тези
установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявените срещу
ответника искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са частично основателни. По делото се
установи, че последният не е изпълнил точно в количествено и времево отношение
паричните си задължения по сключения с ищеца лизингов договор, като на 02.01.2020г.
е извършил последното си плащане и преустановил плащанията си по него, каквито
не е извършвал до приключване на съдебното дирене по делото. По делото липсват
доказателства това му неточно изпълнение да се дължи на причина, която да не
може да му се вмени във вина, като същото е виновно
(чл. 81 ЗЗД). Поради същото ищецът е развалил на 21.07.2020г.
сключения между страните договор. Понеже той е за продължително и периодично
изпълнение, развалянето му няма обратно действие (чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).
Поради това за ответника не са отпаднали със същото задълженията му да плати
предхождащите развалянето му главници и възнаградителни лихви от неплатените
лизинговите вноски - в случая неплатените за периода от 03.02.2020г.
до 21.07.2020г.
лизингови вноски, включващи незаплатените главница и
лихва – начислени по анюитетните вноски, останали незаплатени, както и сумата
от 10,08лева разходи за данъчни задължения за 2018г. на процесното МПС/вещото
лице е установило, че данъкът е заплатен от ищеца/. Следва да бъде признато и
вземането за заплащане на 5,09лева неустойка за периода от 03.02.2020г. до
21.07.20202г. В останалата част – за неустойката от 1113,03лева за прекратяване
на договора по вина на Лизингополучателя и за 1032лева разходи за
възстановяване на лизинговия актив искъвете следва да бъдат оставени без
уважение като неоснователни.
На осн.чл.78,ал.1 ГПК следва в тежест на ответника да бъдат възложени
направените от ищеца разноски, в частта им съгласно уважената част от
претенциите – по съразмерност от направените в заповедното производство
разноски от 92,03 лева държавна такса и 75лева юрисконсултско възнаграждение,/до
размера на 89,17лева/ както и 162,12лева държавна такса в настоящото
производство, 200лева за експертиза и 300лева за юрисконсултско възнаграждение/до
размера на 353,47лева/.
Воден от горните мотиви,
Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Г.И.И. с ЕГН ********** ***, че дължи на „Мого
България”ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,бул.
„Г.М.Димитров“ № 16-А,
с адрес на призоваване гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №
40, ет.8, сумата
от 1856,01лева за главници от неплатени месечни
лизингови вноски от 03.02.2020г.
до 21.07.2020г.
по договор за финансов лизинг № AG0009692/04.12.2019г.
със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, сумата от 585,48лева за възнаградителни лихви от същите неплатени
лизингови вноски от 03.02.2020г.
до 21.07.2020г.
по същия договор, сумата от 10,08лева за невъзстановен съгласно чл.
8.6 от общите условия на договора данък по чл. 60, ал.2 ЗМДТ, вено със законната
лихва върху тези суми от 09.10.2020г. до изплащането
им, както и сумата от 5.09лева
неустойки за забава от 03.02.2020г.
до 21.07.2020г.
по договора, за които парични
задължения са се снабдили със заповед
№ 260342/15.10.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 4032 по
описа за 2020г. на Старозагорския районен съд, КАТО ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, предявените искове
за съществуване на вземанията за 1113,03лева
неустойка за предсрочно прекратяване на процесния договор
за финансов лизинг по вина на лизингополучателя, както и за 1032лева
разходи за възстановяване на лизинговия актив по чл. 14.4 във вр.с чл.8.7.10 от Общите условия на същия договор, ведно със лихвата върху тези суми от 09.10.2020г.
до изплащането им, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г.И.И. с ЕГН **********
***, да
заплати на „Мого България” ООД с с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София,бул. „Г.М.Димитров“ № 16-А,
с адрес на призоваване гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №
40, ет.8,
сумата от 353,47лева за разноски по настоящото дело и
сумата от 89,17лева за
разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 4032/2020г.
на Старозагорския районен съд, съразмерно с уважената част от исковете по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по
делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: