Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 05.08.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия,
осемнадесети състав, на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и първа
година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Димо Колев
Секретар Албена Шишманова
като разгледа докладваното
от съдията
гр. дело № 1188 по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124 ал. 1 ГПК, в
условията на активно и пасивно субективно съединяване.
Ищците
основават исковата си претенция на твърдения, че като наследници на тяхната
майка A.Г., починала на 17.12.2004г., са собственици по наследство на по 1/2
ид. част от имоти, представляващи маза с площ от 15, 71 кв.м. и проход с площ
от 12, 20 кв.м., разположени в югоизточната част на първия етаж от двуетажна
къща, построена в УПИ – 1433, 1434, в кв. 291 по плана на гр. ***, ул. „***” №
4, сега представляващ ПИ с идентификатор ***, при подробно описани в исковата
молба граници. Ищците сочат, че техният наследодател е придобил собствеността
върху процесните обекти на основание съдебна делба по гр.д. № 644/1959г. на
ВТРС. Уточняват, че през 2003г. наследодателят им е продал на втория от тях
получения при съдебната делбата етаж от къща, но твърдят, че процесните имоти
не са прехвърлени с тази сделка, тъй като са изключени от предмета на
продажбата. Допълват, че същите са обособени като обекти на правото на
собственост след 1959г., когато е преустроена общата маза като е разделена на
две части, като югоизточната е оставена със самостоятелен вход от ул. „***”.
Ищците обосновават правния си интерес от завеждане на иска с твърдения, че ответниците
са страни в делбено производство по гр.д. № 1147/2018г. на ВТРС и че процесните
обекти са част от включените в делбата имоти. Ищците отричат ответниците да са
носители на правото на собственост върху процесните обекти, тъй като те не са
описани в никой от документите им за собственост. По изложените съображения
ищците искат от съда да постанови решение, с което да признае по реда на чл.
124 ал. 1 ГПК, че ответниците не са собственици на гореописаните два имота.
Претендират разноски.
С
отговора на исковата молба първият ответник, извън доводите за недопустимост на
иска, оспорва същият като неоснователен и недоказан. Оспорва наследодателката
на ищците да е притежавала двата спорни имота към момента на смъртта си.
Възразява същата да ги е придобила по силата на съдебната делба от 1959г.,
както и да са останали в патримониума й след разпоредителната сделка от 2003г.
На свой ред твърди, че процесните обекти са част от имот, който ответниците са
придобили по наследство от наследодателя си Д.Г.Б., починал на 19.05.2013г.
Уточнява, че последният при съдебната делба от 1959г. е придобил средния етаж
от построената в имота къща, в чийто пространствени предели попадат процесните
обекти, реално представляващи стая и входно антре към ул. „***”. Ответницата
твърди, че тези помещения са функционално и пространствено обединени и свързани
с останалите помещения от самостоятелното жилище на наследодателя й,
представляващи части от изградената сграда върху отчуждената източна постройка
от къщата по заповедта по чл. 100 ЗТСУ. Уточнява, че това жилище е надлежно
индивидуализирано в нотариалния акт за собственост от 1992г., както и че към
момента на смъртта на наследодателя на ответниците същото е било с посочените в
титула за собственост предметни предели. В условията на евентуалност първата
ответница навежда твърдение за придобиване на имота на давност от техния
наследодател в резултат на упражнявано от него повече от 10 години владение в
периода 07.07.1992г. /датата на съставяне на констативния нотариален акт за
собственост/ – 19.05.2013г. /датата на смъртта му/. Допълва, че след този
момент ответниците са продължили да владеят имота. По изложените съображения
смята, че в производството по гр.д. № 1147/2018г. на ВТРС ответниците са поделили
изцяло свой съсобствен имот, в който ищците нямат права, поради което моли за
отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск за собственост.
С
отговора на исковата си молба останалите ответници същото оспорват иска като
неоснователен и недоказан. Поддържат, че спорните обекти са част от имота на
общия им наследодател Д.Г.Б., представляващ апартамент, находящ се на втория
жилищен етаж в сграда, с адрес гр. ***, ул. „***” № 4-А, който му е даден като
обезщетение за отчужден недвижим имот. Твърдят, че процесните обекти са стая и
проход /антре/ в южната част на първия етаж от запазената западна сграда в
имота и са функционално свързани с втория етаж на презизградената източна
сграда като по този начин представляват едно самостоятелно жилище. Оспорват
процесните обекти да имат функционална връзка с друг самостоятелен имот в
жилищната сграда или до тях да има достъп от друго жилище, различно от това на
наследодателя им. В тази връзка твърдят, че само ответниците са собственици на
спорните имоти по наследство, поради което ищците не са участвали в
производството по делба. В условията на евентуалност сочат, че наследодателят
им е придобил процесните имоти по давност, тъй като в периода 1992г. – 2013г.
ги е владял повече от 10 години. Молят за отхвърляне на иска.
Съдът,
като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на страните,
намира за установено следното:
Липсва
спор по делото, а и от представените от страните удостоверения за наследници
/листи 7, 86, 87/ се установява, че ищците са наследници по закон на A.Г.Г.,
починала на 17.12.2004г., а ответниците са наследници по закон на Д.Г.Б.,
починал на 19.05.2013г. Не е спорно между страните, а и от съдебен протокол по
гр.д. № 644/1959г. по описа на ВТРС е видно, че наследодателите им като
наследници по закон на ******Б., заедно с преживялата съпруга /И.Б./, са
постигнали съдебна спогодба за доброволно поделяне на къща с постройки,
находяща се в гр. ***, ул. „******” № 4 /сега ул. „***”/, съставляваща парцел
II – 1514 в кв. 195 по регулационния план на града, подробно описана в нот. акт
№ 174, том VI от 08.07.1943г. /лист 8/. Съгласно съдебната спогодба наследодателят
на ищците е получил дял III от имота, представляващ горния етаж от къщата и
състоящ се от две стаи, кухня, маза, клозет и терасата над покрива на средния
етаж и входа от към ул. „******”, ведно с 1/3 ид. част от парцела, а
наследодателят на ответниците е получил дял II от имота, съставляващ средния
етаж от къщата, състоящ се от две стаи, кухня, два коридора, клозет пред входа
на етажа на двора и мазата зад приземния етаж, като входът за този етаж ще бъде
от към ул. „******” до къщата на ***Г., ведно с 1/3 ид. част от парцела.
От
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 107, том 4, дело № 1405/1975г. е
видно, че наследодателят на ответниците дарява на своята майка И.Б. получения
от него при делбата от 1959г. гореописан имот, съставляващ средния етаж от
къщата /лист 377/. От споразумение от 10.03.1975г. подписано между
наследодателите на страните и тяхната майка /И.Б./ е видно, че дарствената
сделката е извършена, с оглед изискванията на действащия тогава ЗСГ /отм./,
като общата наследодателка се е съгласила да ползва само кухнята, а прекият наследодател
на ищците се е съгласил да се откаже от оставеното й от нея наследство /лист
421/. Последните признават, че след смъртта на надаредната през 1983г. техния
пряк наследодател /A.Г./ се е отказала от наследството й и единствен наследник
на надарената е останал наследодателят на ответниците. Обстоятелство, което се
установява и от представените от ответниците два броя удостоверения /листи 422
и 423/.
С
заповед № 960/15.05.1986г., издадена на основание чл. 95 и чл. 98 вр. чл. 61
ал. 1 ЗТСУ /отм./, в полза на държавата е отчужден част от имот пл. № 1433,
включен в парцел II в кв. 291, находящ се на ул. „******” № 1 собственост на
наследодателя на ответниците /Д. Б./ за мероприятие „Обществено жилищно
строителство”, като същият е обезщетен с отстъпване на двустайно жилище в
новопостроената на самото място нова жилищна сграда. От протокол от
02.04.1986г. на комисията по чл. 265 ППЗТСУ /отм./ е видно, че отчуждения с
горепосочената заповед имот включва 2/6 ид. части от дворно място застроено и
незастроено /заповед № 1349/03.10.1989г. за поправка на ЯФГ/, втори жилищен
етаж от жилищна сграда – паянтов със застроена жилищна площ от 102 кв.м. и
складово помещение със светла площ от 18 кв.м. От обяснителната записка към
проекта за реставрация и адаптация на къщата на ул. „Янки ***”/лист 82-83/ е
видно, че същата се състои от западна и източна част /обем/, като по отношение
на последната проекта предвижда изграждането й наново на две нива с 2 жилища.
Жилището на горното ниво е с вход откъм площада през съществуващ проход и се
състои от кухня, дневна, две спални с баня, тоалетна, килер, мазе и чардак. От
архитектурното заснемане на съществуващото положение на източната част на
къщата /лист 546/ е видно, че жилището на наследодателя на ответниците,
разположено в тази част е функционално свързано, чрез врати със стая - склад и
входно антре /коридор/ от към ул. „***” разположени в западната част на къщата,
която не е отчуждавана. Съвпадащите твърдения на страните по делото
установяват, че това са спорните процесни помещения.
След
извършване на строителството в източната част, със заповед № 1749/14.11.1991г. на
основание чл. 100 ЗТСУ /отм./, на наследодателя на ответниците е отстъпено като
обезщетение втория жилищен етаж от новоизградената жилищна сграда на ул. „******”
№ 4а, състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, две спални, коридор,
баня – тоалетна, чардак, със застроена площ – 87, 68 кв.м. и изба на нивото на
етажа със светла площ от 8, 12 кв.м. С удостоверение № 94-Д-178/09.06.1992г.
кмета на Община *** и гл. архитект са удостоверили, че притежавания от наследодателя
на ответниците жилищен етаж, на адрес гр. ***, ул. „***” № 4а, попадащ в парцел
II – 1433 кв. 291 по плана на града се състои от две входни антрета за достъп
от ул. „***” № 4а и от ул. „****** ***” № 1, стая, кух. бокс, дневна, тоалетна,
две спални, маза, баня с тоалетна и представлява едно самостоятелно жилище.
На
основание горепосочените документи и по реда на обстоятелствената проверка по
чл. 483 ал. 1 ГПК /отм./ наследодателят на ответниците се е снабдил с нотариален
акт за собственост върху недвижим имот № 185, том 2, дело 1638/1992г. на
нотариус при ВТРС, с който е признат за собственик на апартамент и гараж,
дадени му като обезщетение за очужден недвижим имот, който апартамент се намира
на втория етаж от жилищна сграда в гр. ***, ул. „***” № 4-А, построена в парцел
II – 1433 кв. 291 по плана на града и се състои от: стая, кухненски бокс,
дневна, две спални, коридор, тоалетна, баня с тоалетна и две входни антрета с
обща застроена площ към 1990 г. – 87, 68 кв.м., при граници: изток – държавно
място, запад – къща на A.Г., север – къща на Борислав Великов, юг – външно
стълбище и площадка, горе – покривна плоча, долу – жилище на Л. Капитанов,
както и прилежаща маза на нивото на етажа със светла площ от 8, 12 кв.м. През
същата 1992г. по възлагане от наследодателя на ответниците е изготвен и одобрен
проект за преустройство на гореописаното жилище и обособяването две
самостоятелни жилища, като в обема на едното попадат спорните обекти. Последните
съгласно представеното към този проект архитектурно заснемане /лист 70/ са част
от неговото жилище. Няма спор по делото, че този проект не е влязъл в сила и обособяването
на спорните помещения в самостоятелно жилище не е реализирано. Липсва спор по
делото, че след реституция на съседния имот пл. № 1436 по реда на ЗВСОНИ,
достъпа до апартамента на наследодателя на ответниците от към ул. „М. ***” е
възпрепятстван, поради което по негово искане Община *** е изградила стълбище,
което да осигури достъпа до жилището му от към тази улица /листи 411-418/.
От
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 116, том 1, рег. № 1718,
дело № 94 от 2003г. на нотариус Р. Минова е видно, че прекият наследодател на
ищците и съпруга й са продали на втората ищца недвижим имот, представляващ
целия горен етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. ***, ул. „***” № 4,
построена в УПИ VIII – 1433, 1434 в кв. 291 по плана на гр. ***, който етаж се
състои от две стаи, кухня, клозет, коридор с чупка, санитарен възел, две
тераси, пристройка на собствени колони, мазе под северозападната стая и под
коридора и стълбището, което мазе е на собствени основи и е на нивото на
средния етаж на сградата без връзка с него, при граници на мазето: на запад -
улица, на север - Тодор Стойчев, Борислав Г., Велико Г., на изток и на юг - Д.Б.
С
нотариална покана от 18.01.2011г. втората ищца и съпруга й са поискали наследодателят
на ответниците да им предаде ключове за входната врата от коридора на жилищната
сграда към ул. „***” и към избеното помещение, преустроено на стая, от към
същия коридор, тъй като през м. септември 2010г. е сменил ключалките за същите.
В отговор наследодателя на ответниците е върнал нотариална покана, че жилището
на средния етаж в имота е негово и че повече от десет години не е сменял
никакви ключалки и ключове.
Липсва
спор по делото, а и от представените от ответниците решения и съдебна спогодба
по гр.д. № 1147/2018г. на ВТРС се установява, че същите са поделили
наследствения си имот на процесния адрес, включително спорните по делото
помещения /листи 88-97/.
За
изясняване на спора по делото са допуснати и изслушани първоначалната и
повторна съдебно – технически експертизи. Съгласно първоначалната експертиза и дадените
от вещото лице по нея обяснения в съдебно заседание полученото от наследодателя
на ответниците жилище при делбата от 1959г., разположено в източната част на
къщата е функционално свързано, чрез врата, със спорната маза /стая/, находяща
се в приземния етаж на западната част на къщата, но това спорно помещение със
светла площ от 15, 71 кв.м. не е описано като негов дял в делбения протокол. Дали
към този момент е била налице посочената функционална връзка не може да бъде
установено. Посочената в негов дял маза се намира в източната част на сградата,
която впоследствие е съборена. Според вещото лице посочената в оценителния
протокол от 02.04.1986г. площ от 102 кв.м. отговаря приблизително на описанието
на средния жилищен етаж, съгласно протокола за съдебна делба, като разликата се
дължи на действалите през годините различни методики за изчисляване на
застроената площ на даден обект. Вещото лице открива несъответствие между
обяснителната записка към проекта на НИПК относно описанието на помещенията в жилището
на средния етаж и чертежите към него, доколкото в последните е отразено, че
спорния склад е функционално свързан с врата към това жилище. Разположението на
място отговаря на посочено в чертежите, като складово помещение е на кота, по –
висока от нивото на новоизградената къща, но е свързано с апартамента на ниво
„-132” чрез врата и стъпала. Съгласно обяснителната записка входното антре
/прохода/ към ул. „***” със светла площ от 5, 5 кв.м. е предвидено за достъп до
двете жилище в новопостроената къща. Вещото лице изтъква, че в нот. акт №
1638/92г. площта на спорната стая/маза/ и входно антре, общо 28, 5 кв.м., въпреки
че те като помещения са описани в обема на жилището на наследодателя на
ответниците, не е включена в общата квадратура на същото, която е посочена като
87, 69 кв.м. и съответства на Заповед № 1749/14.11.1991г. по чл. 100 ЗТСУ
/отм./. В нотариалния акт е налице несъответствие между описанието на
апартамента и местоположението му, доколкото от запад е посочено, че граничи с
имота на наследодателя на ищците, а на юг – външно стълбище и площадка, а би
следвало да се посочи, че граничи със Самоводската чаршия, ако спорните
помещения са част от него. Несъответствие е налице и относно обема на
прилежащите към апартамента ид. части, тъй като е посочено, че те са 54, 07 %,
което съответства на посоченото в заповедта от 1991г., но не и на описаните в
нотариалния акт помещения. Съгласно архитектурното заснемане от 1992г., без
тези спорни обекти, площта на жилището на Д. Б. е 98, 29 кв.м. като разликата
от 10 кв.м. с квадратурата от 87, 69 кв.м. по Заповед № 1749/14.11.1991г. се
дължи на начина на измерване. Вещото лице е категорично, че спорните помещения
се намират на партерния етаж на Западната част /сграда/ и граничат на запад с
ул. „***”, на север – с мазата на втората ищца, на изток – с покрита площадка и
стълбище и жилище на наследодателя на ответниците и на юг – с калкан със сграда
в УПИ V – 1435, кв. 291. Според него като част от приземния етаж на западната
сграда, спорният склад вероятно попада в описаната в дела на наследодателя на
ищците маза, тъй като жилището на същия е разположено отгоре върху целия
приземен етаж в западната сграда. Вещото лице уточнява, че в стената, която е
разделяла сегашната маза на втората ищца и спорното помещение е имало врата
/отвор/ зазидана с тухли, като не е ясно кога този отвор е затворен, но липсва
отразяването му в чертежите от 1985г., 1986г. и 1992г. В тази връзка вещото
лице на схемата по делбата от 1959г. относно средния етаж е очертала със син
контур целия приземен етаж от западната сграда като принадлежащ към обекта на
наследодателя на ищците. Вещото лице допълва, че от към ул. „***” процесната
къща има два входа, които са съществували преди това и не са новоизградени.
От
заключението на повторната СТЕ е видно, че съгласно архитектурното заснемане,
извършено към момента на изготвяне на заключението, жилищния имот на
ответниците се състои от входно преддверие/проход с достъп откъм ул. „***” със
светла площ от 4, 42 кв.м., стая, входно преддверие/антре с достъп откъм двора
и ул. „М. ***”, тоалетна, кухненски бокс, дневна, коридор, две спални, баня с
тоалетна и складово помещение/маза и е със застроена площ от 136, 78 кв.м. Границите
на този имот са на север – съседни имоти на ул. „***” № 6, на запад – сградата
на ищците и Самоводския площад, на юг – съседен имот на ул. „***” № 2 и
собствен двор и на изток – собствен двор и двор на съседен имот на ул. „М. ***”
№ 1Б. Според вещото лице спорните помещения могат да се съпоставят със
описаните в нот.акт от 1992г. стая и входно антре, но поради липсата на данни
за площта им, не може да даде категорични изводи за тяхната идентичност. Вещото
лице е категорично, че неотчуждените помещения от средния етаж /с описание от
протокола за делба от 1959г./, разположени в западната сграда на ниво кота „-
130” и жилището на втори жилищен етаж от източната сграда, съставляват едно
самостоятелно жилище. Вещото лице посочва, че описанието на жилището на
ответниците в двете удостоверения от 1992г. и от 2010г., съответства на
съществуващото положение към момента, както и на архитектурното заснемане към
проекта от 1992г., което е извършено след строежа на източната част. Проекта на
НИПК от 1986г. е само за източната част, съставляваща самостоятелното жилище от
двете удостоверения и не отговаря на описаното в тях. Според вещото лице двете
входни антрета по нот. акт № 185/1992г. се припокриват с площите за достъп в
апартамента – входно преддверие – проход с достъп откъм ул. „***” и част от коридор
с достъп откъм двора и ул. „М. ***”. Този апартамент не съдържа елементи, които
да са функционално свързани с други обекти в сградата или да обслужват такива.
Вещото лице обяснява разликата в площта на апартамента по нот.акт от 1992г. и измерената
на място, с действащата към посочената година нормативна уредба за
ценообразуването, при която е намалявана квадратурата на балкони и лоджии,
спрямо записаните в проекта. Вещото лице посочва, че построената в парцел
II-1514, кв. 195 жилищна сграда се състои от две части – западна и източна,
като тези части са функционално свързани на ниво полувкопани помещения към ул.
„***” - със средния етаж, а на ниво горен етаж със закрита тераса върху
източната част и пристройка за кухня над двора. Спорните помещения се намират в
западната част на жилищната сграда и имат следните площ и граници: маза – 15,
71 кв.м., на север – коридор под стълбището на жилището на втората ищца, юг –
процесния проход, запад – Самоводския площад, на изток – жилищни помещения на
ответниците; проход – 12, 80 кв.м. – на север – процесната маза /стая/, юг –
съседен имот на наследниците на В. Г., запад – Самоводски площад, изток –
покрита площ от двора. С оглед представените документи вещото лице е заключило,
че към жилището на ответниците има вход, както откъм ул. „***”, така и откъм
ул. „М. ***”. В съдебно заседание вещото лице по повторната експертиза
разяснява, че спорните помещения са включени в площта на жилището на
ответниците по направеното от него архитектурно заснемане, както и че тази площ
е изчислена по сега действащото законодателство, с включване на зидове и по
външните конструктивни очертания. Вещото лице изтъква, че спорното помещение
маза/стая не е описано в протокола за делба от 1959г. и не може да го
идентифицира по него. Към тази година, а и в момента, има два входа от към ул.
„***”, през единия се влиза в имота на втората ищца, а през другия, който е до
къщата на В. Г., се влиза в имота на ответниците. От конструктивна гледна точка
вещото лице счита, че мазата на втората ищца и спорната стая са били две
отделни помещения разделени с пространство под стълбищната клетка, като няма
данни да са били обща маза, въпреки че се намират на едно ниво и функционално
са били свързани със средна врата. Вещото лице потвърждава експертния си извод,
че спорните помещения са функционално свързани с жилището на ответниците, като
през врата от стаята /маза/ чрез праг и две стъпала се достига до останалата
част от това жилище.
От
показанията на свид. М. Г. – доведена от ищците се установява, че в спорната
маза /стая/ е живял общия на страните наследодател И.Б., като за нея са полагани
грижи от майката и бащата на ищците. В нея те са готвили и са се хранили заедно
с Ив. Б.. Както преди събарянето на старата къща, така и след построяването на
новата част, през спорния коридор може да се стигне до жилището на
наследодателя на ответниците. Последният след затваряне на входа от към
градинката с трафопоста е започнал да влиза в имота си през спорния проход.
През пролетта на 2010г. свидетелката, която живее срещу имота, видяла
наследодателят на ответниците да сменя бравата на вратата на процесното входно
антре и оттогава не е виждала ищцата да минава оттам. От нея знае, че няма
достъп и ключ за тази врата. Свидетелката е виждала наследодателя на
ответниците и те самите да ремонтират спорните помещения.
От
показанията на свид. Р. ПЕ.а – директор на музея на Ем. Станев се установява,
че познава имота от 1987г. и че майката на ищците я е посрещала в спорната
стая, която ползвала за всекидневна. За тази стая се влизало от Самоводската
чаршия по коридор с врата в ляво. Свидетелката е посещавала тази стая и с
ищцата, но преди около 10 години разбрала, че тя е заключена от нейния вуйчо
или братовчедка от Пловдив.
От
показанията на свид. Т. ***– снаха на първата ответница се установява, че за
първи път е посетила процесния имот през 1994г. и тогава спорните помещения са
се ползвали от наследодателя на ответниците и неговата съпруга до смъртта им. От
тази стая по две стъпала се стига до баня и тоалетна.. В стаята, която била
обзаведена с две легла, мивка, хладилник и печка, те гледали внуците си. Тогава
останалата част от имота се отдавала под наем. Първата ответницата и съпруга й,
както и техните деца, когато посещавали гр. В .Търново, също обитавали спорната
стая. Свидетелката посочва, че от 1994г. до настоящият момент многократно е
посещавала имота, като достъпа до него й бил осигуряван или от родителите на
първата ответница или от самата нея. Разказва за случай през 1995-1996г.,
когато посетила къщата и искала достъп до стаята от наследодателите на ищците,
но те нямали ключ и я поканили на кафе в тях. В този случай свидетелката
посочва, че е спала в процесното помещение и в него живеел наследодателя на
ответниците. Последният е извършвал ремонт в спорните помещения и е виждала
складирани материали в тях.
От
показанията на свид. Л. ***– дъщеря на първата ответница се установява, че още
от 4 – годишна е прекарвала летата в гр. ***, заедно със сестра си, като за тях
се грижили баба им и дядо им. Дядо ми ги карал от Пловдив и се прибирал, а те
оставали само с баба си като обитавали само спорната стая и санитарния възел
към нея, тъй като останалата част се давала под наем. При посещения в гр. ***
родителите й също ползвали спорните помещения, а дядо й ходел поне веднъж в
месеца. Отварял на инкасаторите, като в имота имало два електромера и водомера,
заради наемателите. Партидите били на негово име и свидетелката е ходила с него
да плаща сметки. Втората ищца редовно е идвала на гости при баба й, но никога
не е живяла в спорните помещения, нито е имала ключ за тях. Родителите на
ищците също са нямали ключ за входното антре и стая откъм Самоводската чаршия. През
2008г. дядо й и втората ищца се скарали във връзка с нанасянето на имотите им в
кадастъра и оттогава не я е виждала да посещава баба й и дядо й.
По
делото са приложени и други писмени доказателства, които съдът намира, че не са
необходими за изясняване на спора, поради което не ги обсъжда при изграждане на
фактическите си констатации.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост
по чл. 124 ал. 1 ГПК, в условията на активно и пасивно субективно съединяване. Допустимостта
на този иск е предпоставена от наличието на правен интерес у всеки от ищците за
предявяването му. В случая преценката за наличието на такъв интерес е
обусловена от обекта на вещното право, чиято защита се търси с иска. По правило
обект на вещни права респ. на искова защита е вещ, която е обособена като
самостоятелен обект на правото. Несамостоятелни вещи също могат да бъдат предмет
на иск за собственост, стига да са принадлежност към главна вещ /напр. жилище/,
ако ищецът твърди да е собственик на тази главна вещ, принадлежност към която
са обслужващите помещения /напр. мазе, таван и пр./. С предявяването на иска
ищците целят да отрекат, че правото на собственост върху спорните маза /стая/ и
проход /входно антре/ откъм ул. „***”, разположени в западната част на
процесната сграда, принадлежи на ответниците. В хода на процеса между страните
не е било налице спор /нито ищците са твърдяли, нито ответниците са оспорвали/,
че процесните помещения нямат характеристиката на самостоятелна вещ. Такава
тяхна характеристика не може да бъде изведена и от събраните по делото
доказателства, тъй като стаята /мазе/ и прохода /входно антре/ не отговарят на
изискването за жилище по чл. 40 ал. 1 ЗУТ, нито се твърди и установи да имат самостоятелно
съществуване с предназначението на офис, ателие, магазин и др. подобни. В
характеристиката си на несамостоятелна вещ тези помещения не могат да са
собственост на лица различни от носителите на правото на собственост на самостоятелните
обекти в процесната сграда. В случая безспорно това са ищцата М. като купувач
на жилището на нейната майка A.Г. /нот.акт от 2003г./ и ответниците като наследници
на Д.Б., починал на 19.05.2013г. Ищецът Е., доколкото не притежава вещни права
в някой от тези самостоятелни обекти, обстоятелство изрично признато от него в
първото по делото заседание, а и установимо от събраните по делото
доказателства, няма правен интерес да отрича принадлежността на спорните
помещения в патримониума на ответниците, тъй като не би могъл да защити свое
накърнено право на собственост. Като несамостоятелен обект на реална
собственост процесните помещения са принадлежност към главната вещ
/самостоятелно жилище/ и не могат да съществуват сами за себе си и да
принадлежат на лице, различно от собственика на самостоятелния обект на вещни
права. В тази връзка правните очаквания на ищецът Е. да придобие собствеността
върху спорните несамостоятелни обекти на основание наследствено правоприемство
няма как да се сбъднат, тъй като не е допустимо по закон те да съществуват
отделно от главната вещ, поради което те не могат са останали част от
имуществото на наследодателя на ищците след прехвърлителната сделка от 2003г. Само
за пълнота следва да се изтъкне, че за да не са част от това разпореждане,
спорните обекти следва да са изрично изключени от предмета му, а не да не са
описани в титула за собственост, както смятат ищците. С оглед несамостоятелни
си характер и в ролята си на принадлежност, тези помещения следват съдбата на
главната вещ, дори и изрично да не са включени в прехвърлителната сделка. В
случая тяхното изрично изключване не са установява по делото, а и то би било недопустимо,
предвид подчертания им вече несамостоятелен характер. По тези съображения
предявения от този ищец иск е процесуално недопустим, поради липсата на правен
интерес. За наличието на същия, съдът следи през целия процес, поради което
макар и с решението следва да остави без разглеждане иска на ищеца Е. и
прекрати производството по делото в тази му част.
Доколкото ищцата М. е носител на правото на собственост
върху самостоятелно жилище в процесната сграда, същата има интерес да отрече
принадлежността на спорните помещения към имота на ответниците, тъй като в
качеството си на индивидуален собственик може да е носител на вещни права върху
тях, предвид на обслужващия им характер. Безспорно ответниците считат тези
обекти за част от техния патримониум, с оглед включването им в делбеното
имущество, което е било предмет на съдебно разделяне по гр.д. № 1147/2018г. на
ВТРС. Налице е конкуренция на права върху едни и същи несамостоятелни вещи, но с
оглед на вида на предявения иск за защита на правото на собственост върху тях –
отрицателен установителен иск, липсва същински спор за конкуриращи права. Заявеното
от ищеца право на собственост не се обхваща от предметната рамка на спора.
Предмет на последния при отрицателен установителен иск за собственост е
съществуването или несъществуването на отричаното с исковата молба право на
собственост на ответната страна. Ето защо, дори при евентуална конкуренция на
твърдяните от двете страни вещни права върху един и същи обект на собственост,
единствено ответникът е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца
вещно право, тъй като самото неговото право е обхванато от спорния предмет. За
ищецът е достатъчно да възразява, че такова право не е възникнало или е
погасено. В тази връзка съдът не следва да се занимава с установяване
принадлежността на спорните обекти към патримониума на ищцата на соченото от
нея основание, а следва да се провери дали ответниците са носители на
твърдяното вещно право на заявеното от тях придобивно основание.
В случая същите твърдят да са придобили процесните обекти
по наследство от общия им наследодател Д.Г.Б., починал 19.05.2013г., което
предполага освен наследствените си права да установят и че въпросните мазе
/стая/ и проход /входно антре/ са били част от наследственото му имущество.
По делото няма спор, че ответниците са наследници по
закон на посоченото лице, като първата от тях е негова дъщеря /чл. 5 ал. 1 ЗН/,
а останалите трима ответници са съпруга и деца на сина му ******Б., починал
след него, на 26.08.2019г. Основният спор между страните е съсредоточен във
въпроса дали наследодателя на ответниците приживе се е легитимирал като
собственик на спорните помещения респ. дали те са част от наследствената му
маса. В тази връзка, при предявен отрицателен установителен иск, ответната
страна следва да докаже осъществяването на сочения от нея придобивен способ,
въз основа на който общият наследодател е придобил собствеността върху спорните
помещения респ. че не е изгубил същата към момента на смъртта си. Понастоящем ответниците
сочат в условията на евентуалност две придобивни основания – съдебната делба от
1959г. и придобивна давност по чл. 79 ал. 1 ЗС чрез непрекъснато владеене за
периода от 1992г. до 2013г.
По
отношение на първото придобивно основание ответниците следва да докажат в
условията на пълно и главно доказване, че спорните помещения са част от
самостоятелния обект, който е отреден в дял на техния наследодател при
постигнатата съдебна спогодба за подялба на процесната сграда. Не е спорно, че съгласно
постигната по гр.д. № 644/1959г. по описа на ВТРС съдебна спогодба за делба в
дял на наследодателя на ответниците е поставен средния етаж от поделяемата
къща, състоящ се от две стаи, кухня, два коридора, клозет пред входа на етажа
на двора и мазата зад приземния етаж, като входът за този етаж ще бъде от към
ул. „******” до къщата на ***Г., ведно с 1/3 ид. част от парцела. Липсва спор
по делото, а и от събраните доказателства и изслушани експертизи безспорно се
установява, че включената в дела на Д. Б. маза на приземния етаж е помещение
различно от процесната маза /стая/ и се намира на етажа в съборената
впоследствие и преизградена източна част, поставен при делбата в дял на И.Б. –
общ наследодател на страните. От събраните писмени доказателства и заключение
на изслушаните СТЕ обаче не може да се установи с нужната за пълното доказване
сигурност, че спорната маза /стая/ е включена в дела на наследодателя на
ответниците. И двете вещи лица са категорични, че това помещение не е описано в
делбения протокол от 1959г. и не може да се идентифицира по него. Извод, който
следва и от буквалния прочит на същия, в който основните помещения в дела на Д.
Б. са три – две стаи и кухня. Последните, описани като три стаи, са налични в
източната част на делбената сграда, видно от архитектурното заснемане на НИПК
от 1986г. /лист 546/, което отразява съществуващото положение преди
отчуждаването и събарянето й. Обяснителната записка към проекта касае
разпределението в новоизграденото жилище и съответства на чертеж раб. № 7 /лист
84/. А безспорно спорния обект остава в западната неотчуждена част. Само въз
основа на факта, че между него и останалите жилищни помещения съществува
функционална свързаност не може да се направи категоричния извод, че същото е
поставено в дял на Д. Б. при съдебната делба. По делото не се установи тази
функционална връзка посредством врата и няколко стъпала да е съществувала към
момента на подялбата на къщата, за да се направи съждение, че спорната маза е
отредена в дял на наследодателя на ответниците. Експертният извод на вещото
лице по повторната СТЕ, че спорните помещения и жилището на Д. Б. в
новоизградената източна част представляват едно самостоятелно жилище отразяват
съществуващото към момента положение. Съдът дава вяра на същия, тъй като
съответства на писмените доказателства по делото /нот.акт и удостоверение от
1992г., проект на НИПК от 1986г./, както и на извършеното на място от вещото
лице архитектурно заснемане. Този извод на вещото лице обаче не е достатъчен,
за да се приеме от съда, че към датата на съдебната делба от 1959г. отреденият
на наследодателя на ответниците среден етаж от поделяемата сграда е включвал и процесната
маза /стая/. Обстоятелство, че към него момент е посочено, че входът към етажа
на Д. Б. *** до къщата на В. Г., също не дава нужната увереност, за да се
приеме, че граничещото с него на север спорно помещение /маза/ е част от имота
на същия. Макар от този коридор на има врата към него, основното предназначения
на същия е да осигури достъп до имота на наследодателя на ответниците. Още
повече, че през този вход е бил възможен и достъп до жилището на Ив. Б., чрез покритата
площадка и стълбището надолу. Описанието на спорната маза /стая/ в
пространствените предели на жилището на Д. Б. в нот. акт от 1992г., въз основа
на удостоверението на Община *** от 1992г., също не води до извод за нейната
принадлежност към имуществения му обект на основание съдебната делба. Посочения
титул за собственост има констативен характер и не учредява права, а поради
вече изложените съображения не може да се направи безспорен извод, че спорният
обект е част от имота му на основание обсъждания придобивен способ. Несъответствието
в титула за собственост между границите на имота спрямо останалите
самостоятелни обекти, с оглед на описаните в него помещения, по правило е без
значение за собственическите права на Д. Б., предвид констативния характер на
нот. акт от 1992г. Важно е дали се е осъществило придобивното основание, въз основа
на което същият е станал носител на правото на собственост върху реално
обособена вещ, част от която е и спорното помещение. А случая по делото
ответниците не можаха да докажат с нужната категоричност, че техният
наследодател е придобил собствеността върху това спорно помещение по реда на
съдебната делба от 1959г. и че то е било част от наследственото му имущество на
основание този придобивен способ. Във връзка с последното по делото безспорно
се установи, че през 1975г. наследодателят на ответниците се е разпоредил
изцяло с получения от него при делбата имот в полза на своята майка Ив. Б. /нотариалния
акт и споразумението от 1975г./, както и че е придобил отново същия, но на
основание наследствено правоприемство след смъртта й през 1983г. и отказа от
наследство извършен от наследодателя на ищците през 1985г. Именно последно
изключва и твърдяното от ответниците придобивно основание по отношение на
спорния проход /входно антре/. Безспорно последния е описан в дял на техния
наследодател в съдебната спогодба по делбата. От заключението на двете
експертизи и обясненията на вещите лица следва категоричния извод, че входът от
към ул. „Янки ***” до къщата на В. Г. е процесния проход. С прехвърлителната
сделка от 1975г. обаче наследодателят на ответниците се е разпоредил с имота си
получен при делбата от 1959г., включително с процесния проход-антре. Същият
отново е станал част от имуществото му по силата на гореописаното наследствено
правоприемство, но след преизграждането на отчуждената източна част от къщата е
предвидено през него да се осъществява подхода към двете новоизградени жилища
т.е. придобило е статут на обща част по предназначение, тъй като обслужва два
самостоятелни обекта в сграда режим на етажна собственост /арг. чл. 38 ал. 1
ЗС/.
Мотивиран
от всичко изложеното до тук настоящият състав на ВТРС намира, че наследодателят
на ответниците не се легитимира като собственик на спорните помещения на
заявеното от последните придобивно основание – съдебната делба от 1959г. Следователно
съдът следва да разгледа другото наведено от тях в условията на евентуалност
придобивно основание – давностно владение по чл. 79 ЗС осъществено от техния
наследодател в периода 1992г. – 2013г.
Съгласно
правната доктрина и константната съдебна практика правото на собственост върху
недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на
10 години. Това означава, че фактическата власт върху имота следва да се
осъществява трайно, непрекъснато и необезпокоявано във визирания в закона срок,
като се демонстрира намерение за своене на вещта. В сгради, в които има повече
от един самостоятелен обект на правото на собственост, които принадлежат на различни
лица, е допустимо да се придобиват по давност и помещения, находящи се в
сградата, които нямат самостоятелен правен статут, а са обслужващи по своя
характер – напр. мазета, тавани, складови помещения и др. Общите части по
предназначение също могат са преминат в самостоятелна собственост на някои от
индивидуалните собственици, включително чрез придобиването им по давност.
От
съвкупният анализ на събраните по делото доказателства може да се направи
категоричния и несъмнен извод, че наследодателят на ответниците е придобил по
давност спорните помещения и че те имат характеристиката на принадлежност към самостоятелния
му обект на собственост. Функционалната връзка между тях и жилищните му помещения
в новоизградената източна част на процесната сграда е безспорно установена.
Видно от архитектурното заснемане на НИПК от 1985г., така и от това извършено
от вещото лице по повторната експертиза, спорните обекти разположени в
неотчуждената западна част и помещенията на втория жилищен етаж в
новопостроената източна част съставляват едно самостоятелно жилище. Съдът
кредитира заключението на повторната СТЕ в тази част, тъй като съответства на
останалия събран по делото доказателствен материал. По същество вещото лице по
първоначалната СТЕ не е изпълнило поставената му задача относно архитектурното
заснемане на имота на ответниците, тъй като е извършило такова само на спорните
помещения, а не на целия им обект. В тази връзка съдът не цени първоначалното заключение
в тази му част. Това обективно състояние на жилищния имот на наследодателя на
ответниците и предприетите от него през 1992г. действия по обособяване на спорните
помещения, ведно с прилежащ санитарен възел и преддверие към него в
самостоятелно жилище, несъмнено представляват израз на намерението му да свои
същите и да ги счита за част от собствения му имот. Обстоятелството, че
възложения от Д. Б. проект за преустройство и обособяване на две жилище от
1992г. не е реализиран и въз основа на него не издадено строително разрешение,
не може да заличи манифестираното от него намерение да счита процесните
помещения за свои. Фактически те са присъединени и са функционална част от
самостоятелния му жилищен имот и са ползвани от него и членовете на семейството
му. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че така
упражняваната фактическа власт върху спорните помещение е продължила над изискуемото
по закон непрекъснато владение в продължение на 10 години. От показанията на
свидетелите Т. ***и Л. ***категорично се установява, че от 1994г. Д. Б. лично и
чрез други лица /неговата съпруга и деца/ е ползвал процесната маза /стая/ за
живеене, като достъпа до нея е осъществяван от спорния проход – антре. Обитаването
и ползването на спорните помещения от него и членовете на семейството му е
продължило до смъртта му от 2013г., данни за което се изнасят и в показанията
на свидетелите на ищците. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите на
ответниците, тъй като макар и заинтересовани от изхода на спора, същите изнасят
факти и обстоятелства, които са възприети непосредствено от тях. Освен това тези
показания не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства. Изнесеното
от свид. М. Г., че в спорната стая е живял общия на страните наследодател /Ив. Б./,
за която грижи са полагали наследодателите на ищците очевидно касае период
преди процесния, тъй като същата е починала през 1983г. Показанията на другия
свидетел на ищците за срещи с тяхната майка във въпросната стая са за времето
към 1987г., което отново е преди началото на заявения давностен срок -1992г. Последващите
посещения на този свидетел с ищцата в спорните помещения са лесно обясними със
съществувалите до 2008г. добри роднински отношения между наследодателите на
страните по делото, за което свидетелства Л. Димова. От показанията на всички
свидетели, включително от тези на ищците е безспорно, че от пролетта на 2010г.
последните са нямали никакъв достъп до спорните обекти, като след смъртта на Д.
Б. владението е продължило да се осъществява от ответниците.
Следователно
по делото се установи по безспорен и категоричен начин, че наследодателят на
ответниците е осъществявал трайна, непрекъсната, явна и необезпокоявана фактическа
власт върху спорните обекти за периода от 1992г. до 2013г., който времеви
период покрива 10 годишния изискуем срок на владеене по чл. 79 ал. 1 ЗС.
Владението на наследодателят на ответниците не е прекъснато и изгубвано за
периода повече от 6 месеца през релевантния период. За да се прекъсне същото
следва да се е осъществило някое от лимитативно посочените в чл. 116 ЗЗД действия,
приложими към института на придобивната давност по аргумент от чл. 84 ЗС. В
тази връзка давността би била прекъсната с признаване вземането от длъжника, с
предявяване на иск или възражение или на искане за започване на помирително
производство, с предприемане на действия на принудително изпълнение. Други
действия, извън визираните в чл. 116 ЗЗД, като отправяне на нотариални покани
или фактически смущения на владението, които не са довели до отнемането му за
повече от 6 месеца, не могат да прекъснат течението на започналата придобивна
давност. В тази връзка отправената от втората ищца до наследодателя на
ответниците нотариална покана от 2011г. не по естеството си действие, което да
смути и прекъсне теклата до този момент в негова ползва придобивна давност.
Обстоятелството, че основното местоживеене на Д. Б. е било извън гр. *** също
не води до изгубване на владението, тъй като, за да е трайно и непрекъснато,
законът не изисква владелецът постоянно да се намира в държане на вещите. Доколкото
останалите самостоятелни обекти в сградата, разполагат с друго складово
помещение и достъп откъм друга улица, процесните маза /стая/ и проход /входно
антре/ не са единствените помещения в сградата с такова предназначение, поради
което липсва законова забрана и е допустимо придобиването им по давност, като
прилежащи помещения към имота на наследодателя на ответниците. Последният,
въпреки че е осъществил непрекъснато владение върху тях в периода 1992г. –
2013г., е починал преди да се позове на последиците от придобивната давност. Това
негово право, както и осъщественото от него владение са част от наследството му
и доколкото ответниците са продължили владението му е допустимо да се позоват
на изтеклата в негова полза придобивна давност. Тъй като действието на това
придобивно основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при
позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е
осъществено от наследодателя /ТР № 4/2012г. на ОСГК/.
Понастоящем
ответниците изрично са се позовали на придобиването на спорните имоти по
давност и доколкото срока за това е изтекъл приживе на наследодателя им, то на
това основание тези обекти са станалите част от наследството на починалия и
след смъртта му са преминали към наследниците му по закон. Следователно към
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция ответниците като
наследници на Д. Б. се легитимират като носители на правото на собственост върху
процесните необособени обекти.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че
ответниците проведоха успешно пълно и главно доказване на наведеното от тях
основание за придобиване на собствеността върху спорни помещения – наследствено
правоприемство от общия им наследодател Д. Бакърджие, доколкото същите са били
част от наследственото му имущество към момента на откриване на наследството на
основание текла в периода 1992г. – 2013г. придобивна давност. С оглед на това
допустимия отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 ГПК, касателно втория
ищец се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
При този изход на делото претенцията на ответниците за
разноски се явява основателна. Първата от тях е доказала извършването на
разноски в общ размер на 1900 лв., а останалите трима в размер на 950 лв.,
които следва да бъдат понесени от ищците.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустим предявения от Е.Г.Е., ЕГН: **********
*** против К.Д.Х., ЕГН: ********** ***, Т.М.Б., ЕГН: **********, Д.Г.Б., ЕГН: **********
и М.Г.Б., ЕГН: **********, тримата с адрес *** отрицателен установителен иск с
правно основание по чл. 124 ал. 1 ГПК за признаване на установено в отношенията
на страните, че ответниците не са собственици на маза /стая/ с площ от 15, 71
кв.м. и на проход /входно антре/ с площ от 12, 80 кв.м., разположени в
западната част на жилищна сграда, построена в УПИ VIII – 1433, 1434 кв. 291 от
регулационния план на гр. ***, а съгласно КККР на града в ПИ с идентификатор с
10447.508.553, с административен адрес гр. ***, ул. „***” № 4а, при граници на
маза /стая/: на север – коридор под стълбището на жилището на И.Г.М.,
представляващо самостоятелен обект с идентификатор ***, на юг – процесния
проход/входно антре/, на запад – Самоводски площад, представляващ ПИ с
идентификатор 10447.508.356 и на изток – жилищни помещения на наследниците на Д.Б.
от самостоятелен обект с идентификатор 10447.508.553.1 и граници на проход
/входно антре/: на север – процесната маза /стая/, на юг – имот на наследниците
на ***Г., представляващ ПИ с идентификатор 10447.508.318, на запад - Самоводски
площад, представляващ ПИ с идентификатор 10447.508.356 и на изток – покрита
площ от собствен двор, представляващ ПИ с идентификатор с 10447.508.553, които
помещения са колорирани в син цвят в Приложение № 2 към повторната съдебно
техническа експертиза и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО В ТАЗИ МУ ЧАСТ.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.Г.М., ЕГН: ********** *** против К.Д.Х., ЕГН: ********** ***, Т.М.Б.,
ЕГН: **********, Д.Г.Б., ЕГН: ********** и М.Г.Б., ЕГН: **********, тримата с
адрес *** отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124 ал. 1 ГПК
за признаване на установено в отношенията на страните, че ответниците не са
собственици на маза /стая/ с площ от 15, 71 кв.м. и на проход /входно антре/ с
площ от 12, 80 кв.м., разположени в западната част на жилищна сграда, построена
в УПИ VIII – 1433, 1434 кв. 291 от регулационния план на гр. ***, а съгласно
КККР на града в ПИ с идентификатор с 10447.508.553, с административен адрес гр.
***, ул. „***” № 4а, при граници на маза /стая/: на север – коридор под
стълбището на жилището на И.Г.М., представляващо самостоятелен обект с
идентификатор ***, на юг – процесния проход/входно антре/, на запад –
Самоводски площад, представляващ ПИ с идентификатор 10447.508.356 и на изток –
жилищни помещения на наследниците на Д.Б. от самостоятелен обект с
идентификатор 10447.508.553.1 и граници на проход /входно антре/: на север –
процесната маза /стая/, на юг – имот на наследниците на ***Г., представляващ ПИ
с идентификатор 10447.508.318, на запад - Самоводски площад, представляващ ПИ с
идентификатор 10447.508.356 и на изток – покрита площ от собствен двор,
представляващ ПИ с идентификатор с 10447.508.553, които помещения са колорирани
в син цвят в Приложение № 2 към повторната съдебно техническа експертиза
ОСЪЖДА
Е.Г.Е., ЕГН: ********** *** и И.Г.М., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на К.Д.Х.,
ЕГН: ********** ***, СУМАТА от 1900 лв. /хиляда и деветстотин лева/ -
представляваща направените по настоящото дело разноски от този ответник.
ОСЪЖДА
Е.Г.ЕНЧЕВ, ЕГН: ********** *** и И.Г.М., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Т.М.Б.,
ЕГН: **********, Д.Г.Б., ЕГН: ********** и М.Г.Б., ЕГН: **********, тримата с
адрес *** СУМАТА от 950 лв. /деветстотин и петдесет лева/ - сторените от тези
ответници разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: