РЕШЕНИЕ
гр. Плевен, 10.07.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ граждански състав, в открито заседание на седми юли две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Мл. с. ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при секретаря ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА
и в присъствието
на прокурора….
като разгледа докладваното от съдия Петракиев в.гр.д. № 809 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.521
ал.3 вр. с чл.435 и сл. от ГПК.
Производството
по делото е образувано по предявена жалба от ЕТ ”***” гр.Кнежа, чрез
пълномощник адв.К.Д., преупълномощена от адв.Б.З., срещу постановление по
чл.521, ал.2 ГПК за определяне на равностойност на движима вещ от 11.05.2016г.
по изп.д.№2014***0400400 по описа на ЧСИ Н.В.. Твърди се, че постановлението не
е връчено на длъжника, а е станало известно случайно на 16.09.2016г. при устна
справка от пълномощника, че не са налице предпоставките по чл.521 ал.2 от ГПК,
както и че определената равностойност не съответства на пазарната. Развиват се
доводи, че с неговото издаване, въпреки предходно решение на Плевенски окръжен
съд се цели изпълнението да бъде насочено към принудително събиране на парична
сума, а не към предаване на движима вещ, която е налична и за която е изявена
готовност за доброволно предаване от страна на длъжника на законен представител
на дружеството взискател, тъй като последното е обявено в несъстоятелност, а
също и че приетата равностойност на полуремаркето не съотвества на пазарната
такава, като при определянето й съдия-изпълнителят дори не е огледал вещта и
др. Моли се постановлението да бъде отменено.
В
законния срок не е постъпил отговор от ответника по жалбата и взискател по
изпълнителното дело „Р********“ ЕООД гр.София и не е взето становище по
жалбата. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител изразява
становище за недопустимост и алтернативно за неоснователност на жалбата.
Навежда доводи, че липсва правен интерес от обжалване на действието, което води
до недопустимост на жалбата. Заявява също при условията на алтернативност, че
тя е без основание, тъй като действията на ЧСИ са изцяло съобразени с
разпоредбите на закона. Моли да бъде оставена без разглеждане или да бъде отхвърлена.
Постъпили са и мотиви от
съдия-изпълнителя, в които се изразява становище за неоснователност на жалбата.
Твърди, че постановлението е връчено на пълномощника на длъжника – адв.Б.З.
преди сочената в жалбата дата, че същото е съставено на датата, за която
длъжникът и неговия представител са били надлежно уведомени за извършване на
действие по предаване на движимата вещ предмет на изпълнение.
Окръжният съд като прецени доводите на страните и представените
доказателства по копието на изпълнително дело, намира за установено следното:
С оглед
разпоредбата на чл.521 ал.3 от ГПК постановление по чл.521, ал.2 ГПК за
определяне на равностойност на движима вещ е сред актовете в хода на
изпълнителното производство, които подлежат на съдебен контрол. Право на жалба
има всяка от страните и поради тази причина няма как да се приеме тезата за
липса на правен интерес от обжалване.
Съгласно определение
№524/19.01.2017г. постановено по в.ч.гр.д.№587/2016г. на Апелативен съд
гр.Велико Търново, жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално
допустима.
Настоящият въззивен състав,
счита, че същата е и основателна.
Изпълнителното производство е образувано въз
основа на изпълнителен лист от 30.04.2014г. за предаване владението върху
полуремарке марка Шмитц, модел СКИ 24, рама **********. Приложена
е и обезпечителна заповед, издадена с оглед на определение от 26.03.2012г.,
както и протокол за опис от 21.06.2012г.
Във фазата на изпълнителното производство се
допуска съединяване на възможността за реализиране на правото за предаване на
вещта с правото да се търси нейната равностойност в случай, че вещта не е
налице. Спорният между страните въпрос е държи ли се от длъжника присъденото с
изпълнителния лист полуремарке марка Шмитц, а ако липсва –какъв е размера на
неговата равностойност, която следва да се присъди.
Следва да се посочи, че конституираният след
образуване на настоящето дело взискател „Р********“ ЕООД гр.София на мястото на заличеното от търговския регистър „К*********“ ЕООД гр.В.
П. по силата на договор за цесия от 25.11.2015г. е встъпил в производството
след провеждане на атакуваното действие.
С решение №68/26.02.2016г.
постановено по гр.д.№712/2015г. на Плевенски окръжен съд по повод обжалване на
предходно постановление за определяне на равностойността на движимата вещ
предмет на изпълнение от 10.07.2015г. съдът е приел, че представената от
длъжника вещ е идентична с тази, която следва да бъде предадена, което води до
липса на предпоставки за определяне на нейната равностойност. Този извод на
съда е основан на заключенията на съдебни експертизи, които са установили
наличност и идентичност на вещта именно у длъжника. Тези заключения са вложени
и в изпълнителното дело. Действително това решение не формира сила на присъдено
нещо, но следва да бъде преценявано, като годно доказателствено средство наред
с всички други събрани в изпълнителното производство за отразените в него
факти.
След неговото постановяване ЧСИ В.
е насрочила изпълнение – принудително отнемане на 11.05.2016г. Съобщението за
това действие е връчено на процесуалния представител на длъжника на
04.05.2016г., който дори на 10.05.2016г. е депозирал възражение. Видно от
съставения протокол за принудително отнемане на вещи от 11.05.2016г. е, че
вещта /полуремаркето/ не е открито в стопанския двор и базата на длъжника,
който също не се е явил. На същата дата 11.05.2016г. в кантората си ЧСИ В. е
съставила и атакуваното постановление за определяне на равностойността на вещта
– полуремарке, като същата е определена на 19312лв.
Съгласно
чл.521 „Присъдената движима вещ, която след поискване от съдебния изпълнител не
е предадена доброволно от длъжника, се отнема принудително от него и се предава
на взискателя.“
В ал.2 изрично е
регламентирано, че „Ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от него
се събира равностойността й. По същия начин се постъпва, когато се намери само
част от вещта. Ако равностойността на вещта не е посочена в изпълнителния лист,
тя се определя от съдебния изпълнител след изслушване на страните, а при
необходимост - и след разпит на свидетели и вещо лице.“
При тези данни,
съдът счита, че не са налице предпоставките по чл.521 ал.2 от ГПК за
пристъпване към определяне на равностойност на вещта. За да може да се стигне
до това действие е необходимо да се установи, че вещта не се намира у длъжника
или е развалена, или е намерена само част от нея. В конкретния случай
единственият установен факт е, че вещта не е представена от длъжника в деня, в
който е насрочено нейното принудително предаване. Няма никакви данни, че към
момента на изготвяне на постановлението вещта е погинала или е била развалена
или че не се намира в длъжника, макар, че последният не се е явил на самото
действие. Отчитайки факта, че в предходното съдебно производство развило се
само два месеца по-рано съдът е установил съществуването на вещта и че същата
се намира в длъжника, следва да са налице доказателства за настъпили след това
факти, свързани с нейното отчуждаване или погиване. Такива по делото не са
установени. Ето защо и съдът не може да приеме, че са налице хипотезите, които
обуславят възможността да се премине към събиране на равностойността на вещта.
Едновременно с това в самата жалба изрично се посочва, че вещта продължава да
се намира в длъжника. Той е задължен и да я пази в обичайното й състояние, след
като вече е бил уведомен, че предстои предаването й или отнемането й. ГПК в
чл.93 е предвидил механизми за дисциплиниране поведението на страните по повод
на провежданото принудително изпълнение, които следва да бъдат прилагани,
когато съдия-изпълнителят счита, че са налице предпоставки за това. Не може
обаче да се приравнява непредставянето на вещта, която следва да бъде предадена
на нейното погиване или частично унищожение. Този правопораждащ факт за
провеждане на производство по определяне на равностойността й следва да бъде
установен категорично и той не се следва
единствено от това, че в деня на действието вещта не е видяна от
съдия-изпълнителя и другите участници в действието.
От друга страна
видно от самото постановление за определяне на равностойността в същото няма
отразено изслушване на страните, нито на вещо лице, независимо, че три такива
са присъствали и са подписали протокола за принудително отнемане на същата
дата. Действително ЧСИ се позовава на приложени по делото заключения, но
законодателят е предвидил по сложна процедура – „след изслушване на страните, а
при необходимост - и след разпит на свидетели и вещо лице“.
Именно, чрез тази
процедура се цели установяването на факта на погиване на вещта или нейното
частично унищожение, което да не позволява същата да бъде използвана по
обичайното си предназначение и съответно определяне на справедлива пазарна
оценка на вещта. Задължението за изслушване на страните е императивно и само
неговата липса е достатъчно основание да се приеме, че е нарушена процедурата
по издаване на постановлението за определяне на равностойността на вещта.
С оглед на изложеното съдът, счита, че постановление по чл.521, ал.2 ГПК за определяне на
равностойност на движима вещ от 11.05.2016г. по изп.д.№2014***0400400 по описа
на ЧСИ Н.В. се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на процеса „Р********“ ЕООД гр.София следва да бъде осъдено да заплати на от ЕТ ”***” гр.Кнежа направените
в настоящето производство деловодни разноски в размер на 75 лв., представляващи
държавни такси. Няма данни за изрично заплатен в настоящето производство
адвокатски хонорар, поради което и съдът не присъжда такъв.
Воден от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ на
основание чл.521 ал.3 вр. с чл.435 и сл. от ГПК ПОСТАНОВЛЕНИЕ по чл.521, ал.2 ГПК за определяне на
равностойност на движима вещ от 11.05.2016г. по изп.д.№2014***0400400 по описа
на ЧСИ Н.В..
ОСЪЖДА „Р********“ ЕООД гр.София ЕИК *********ДА
ЗАПЛАТИ на ЕТ ”***”
гр.Кнежа ЕИК *********сумата от 75 лв., представляваща разноски в
настоящето производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в едноседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено, ведно с препис, съгласно чл.7
ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: