№ 151
гр. София, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20221100901352 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по молба по чл.625 ТЗ.
Пред СГС е постъпила молба от „Е.Т.Е.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, чрез адв.
М. Й., с която молителят твърди, че има вземания от ответника „А.В.П.“
ООД, ЕИК ****, които са парични изискуеми и ликвидни и произтичат от
сключените между двете дружества търговски сделки. Последните
представляват осъществени от молителя 4 броя транспортни услуги в периода
от декември 2021г. до януари 2022година. Тези транспортни услуги
представляват извършен от молителя международен превоз на товари от
Италия до България. Тези сделки са сключвани по силата на възлагане от
ответника на ищеца на организиране и извършване на превоза, който
молителят е осъществявал точно. За извършените превозни услуги молителят
е издал и предявил за плащане на ответника 4 броя фактури за дължимото му
се възнаграждение. Такова не е осъществено от ответника.
Поради намерението между страните да се уредят доброволно
отношенията, същите на 22.03.2022година а сключили споразумение, което е
с нотариална заверка на подписите, с което ответникът е признал наличие на
дълг спрямо молителя в размер на 13 479,83лв. и се задължил да го плати
разсрочено, както следва: на 24.03.2022година – вноска от 4 500лв.; на
05.04.2022г. – вноска от 9 375,86лв. по посочената в споразумението банкова
сметка на молителя.
Молителят твърди, че въпреки постигнатото споразумение плащане не е
осъществено, поради което молителят е поискал да бъде допуснато
обезпечение на бъдещ иск, което искане е уважено от 45-ти състав на СРС,
1
чрез налагане на поисканата обезпечителна мярка- запор върху вземанията на
длъжника от всички банки.
В реализацията на обезпечителната мярка станало ясно, че ответника
няма необходимата наличност по своите банкови сметки, за да бъде покрито
вземането на молителя. Последният установил и че ответното дружество не
притежава никакви активи и имущества, а е натрупало големи по размер
парични задължения.
Ето защо твърди, че ответникът не плаща защото няма активи и
невъзможността да извърши плащане е трайна, тъй като е продължила повече
от година, поради което твърди, че същият е в състояние на
неплатежоспособност, респ. свръхзадлъжнялост (пасивите на ответника
надвишават неговите активи, твърди молителят), която моли съда да
констатира и да я обяви, като постанови решение с реквизитите по чл.630 ТЗ.
В срока за становище по молбата ответникът „А.В.П.“ ООД, ЕИК ****,
не взема такова.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и
съвкупността им, намери за установено следното:
По делото не е налице спор между страните, че на 22.03.2022 година
между „Е.Т.Е.Г.“ ЕООД, ЕИК **** и „А.В.П.“ ООД, ЕИК ****, е сключено
споразумение.
В неговата установителна част страните са приели, че „А.В.П.“ ООД, в
качество на възложител, е възложил на „Е.Т.Е.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, в
качество на превозвач, да извърши международен транспорт на стоки, както
следва:
1/ заявка за транспорт №20211004222/22.12.2021г. за международен
превоз на това от ФТ С.р.л, Виа Монти, 3, 20030 Сенаго Ми, Италия до завод
“К.“, ул.****, гр.Сливен, България, с дата на товарене 21.12.2021г. от
15:00часа и дата на разтоварване 23.12.2021г. – 17:00ч.;
2/ заявка за транспорт №20221000016/04.01.2022г. за извършване на
международен превоз на товари от М.Д.Г. Срл, Страда ****, 46042 Кастел
Гофредо, Италия до завод “К.“, ул.****, гр.Сливен, България с дата на
товарене 10.01.2022 г. от 08:00ч. и дата на разтоварване 17.01.2022г. – 08:00ч.;
3/. заявка за транспорт №20221000015/04.01.2022г. за международен
превоз на товари от М.Д.Г. Срл, Страда ****, 46042 Кастел Гофредо, Италия
до завод “К.“, ул.****, гр.Сливен, България с дата на товарене 18.01.2022г. от
08:00ч. и дата на разтоварване 25.01.2022г. – 08:00ч.;
4/. заявка за транспорт № 20221000016/04.01.2022г. за международен
превоз на товари от М.Д.Г. Срл, Страда ****, 46042 Кастел Гофредо, Италия
до завод “К.“, ул.****, гр.Сливен, България с дата на товарене 12.01.2022г. от
08:00ч. и дата на разтоварване 19.01.2022г. – 08:00ч.
В установителната и декларативна част на споразумението ответникът
„А.В.П.“ ООД, ЕИК ****, е признал, че превозвачът и настоящ молител е
изпълнил възложените му превозни услуги, за които са издадени посочените
в споразумението фактури, а именно: фактура №**********/19.01.2022г., за
2
стйност от 1 341,96лв., с падеж за плащане 24.01.2022г.; фактура
№**********/04.01.2022г. на стойност 3 453,98лв. и с падеж за плащане
09.01.2022г.; фактура № **********/14.01.2022г. на стойност 4 341,96лв. и с
падеж на плащане 19.01.2022г. и фактура №**********/17.01.2022г. на
стойност 4 341,96лв. с падеж на плащане 22.01.2022г.; налице е признание, че
общо дължимата сума, представляваща възнаграждение на превозвача от
13 479,86лв., формирана като сбор от преждепосочените суми е дължима като
неплатена.
С разпоредбата на чл.5 от договора страните са приели, че длъжникът
следва да заплати на своя кредитор общо 14 112,15лв., формирана от следните
компоненти: главница от 13 479,86лв. + обезщетение за забава от 236, 29лв.+
разноски за събиране на вземането от 396лв., от които адвокатски хонорар от
246лв. и от 1`50лв.
Във връзка с тази установителна част ответникът-длъжник е поел
задължение да заплати на своя кредитор и настоящ молител задължението си
от 13 875,86лв. по банков път (чрез посочената банкова сметка) на две
вноски:първата от 4 500лв. на 24.03.2022година и втората вноска от
9 375,86лв. – най-късно до 05.04.2022г.
Това споразумение съдържа договор за опрощаване на сумата от
236,29лв., представляваща част от описания дълг.
Споразумението е с нотариална заверка на подписите под №894,
извършена на 22.03.2022година от нотариус В.Я., рег.№318 на НК.
За установяване изправността си по превозните договори молителят е
представил заверени преписи от четири броя международни товарителници
CMR от дати 04.01.2022г., от 14.01.2022г., от 17.01.2022г. и от 25.01.2022г.,
както и описаните в споразумението фактури.
По делото са представени финансовите отчети на ответника за 2020г. –
обявен в ТРРЮЛНЦ и заявения за обявяване за 2021г. ГФО.
По делото служебно е изискана информация относно притежавани от
ответника активи- вещни права върху недвижимости и права върху
ППС/МПС.
От извършените проверки за тези обстоятелства се установява, че по
отношение на ответника не е налице вписване в Агенцията по вписвания
касателно вещни права върху недвижимости, а по отношение на притежание
на МПС е налице вписване, че е ползвател на лек автомобил „МИНИ
КУПЪР“ до 04.07.2022г.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна, финансово-
икономическа експертиза ( основна и допълнителна), изготвена от вещото
лице С. М., приета от съда като годно доказателствено средство, дадена
компетентно и незаинтересовано.
Въз основа на извършено проучване от вещото лице последното е
направило следните констатации, които се базират на данните от
счетоводните баланси н ответника за периода от 2019г., а именно:
Активите на ответника имат следната структура:
3
Към края на 2019г. активите са единствено под формата на парични
средства в брой- 5 хил.лв. През 2020г. към тях са прибавени нетекущи активи,
отразени по балансова статия „Съоръжения и други“ и текущи активи-
материални запаси и краткосрочни вземания, като общата балансова стойност
на активите в края на периода достига 199 хил.лв., от които основна част
заемат текущите активи, формирани от 10,15% материални запаси (стоки),
14,72%-краткосрочни вземания и 75,13%- парични средства. Към 31.12.2020г.
структурата се допълва и от разходи за бъдещи периоди, чийто относителен
дял е равен на дела на нетекущите активи – 0,505%. През 2021г. вещото лице
е констатирало, че е отразено чувствителна увеличение на балансовата
стойност на текущите активи, при това и по отношение на трите компонента-
материални запаси (над 10 пъти), вземания (над 10 пъти) и парични средства-
(над два пъти и половина), като материалните запаси са основно под формата
на стоки, плюс представени аванси, а краткосрочните вземания са посочени
по балансова статия „Други вземания“, а по-голяма част от паричните
средства(малко над 87%) са по банкови сметки. През 2021г. нетекущите
активи са останали непроменени по форма и по балансова стойност, но
относителният им дял в структурата на активите е намалял с 0, 395%.
Пасивите на ответника.
Вещото лице е посочило, че структурата на пасивите към края на 2019г.
се формира от собствения капитал в размер на 5 хил.лв., като за тази година
това е единственият пасив на дружеството.
През 2020 г. е отчетена текуща печалба от 98 хил.лв., която заедно със
записания капитал формира пасив от 103хил.лв. към 31.12.2020г., който
съставлява 51,76% от пасивите на ответника. В следващия период
структурата на пасивите на ответника е формирана по идентичен начин
(текуща печалба и записан капитал), но размерът му е намалял със 7 хил.лв.,
която разлика се дължи на отчетените печалби за двата годишни периода.
Осчетоводените задължения на ответника са изцяло краткосрочни, които
са задължения към доставчици и др. задължения до 1 година, сред които са
отчетени задължения към персонала и публични задължения. Вещото лице е
констатирало, че през 2021година размерът на задълженията на ответника се
увеличили почти 9 (девет) пъти, достигайки до 845 хил.лв. към 31.12.2021г.,
като основната част от задълженията (62,68%) представляват получени
аванси, а номенклатурата им се допълва от задължения към доставчици-23%
и публични задължения – 14,32%.
По отношение на показателите за ликвидност за изследвания период от
време, вещото лице е посочило, че коефициентите за ликвидност на ответника
са следните: за 2020г., както следва: КОЛ – 2,05, КБЛ – 1,84, КНЛ и КАЛ –
1,54; за 2021 г., както следва: КОЛ – 1,11; КБЛ – 0,81 и КНЛ и КАЛ – 0,46.
Вещото лице е посочило, че коефициенти за 2019г. не са изчислени, тъй като
обявеният от ответника баланс за 2019г. не съдържа информация за наличие
на задължения.
По тази причина за 2019г. не са посочи какви са реципрочните
коефициенти за финансова автономност и задлъжнялост, а за 2020 г. и за
4
2021г. такива са следните: коефициент за финансова автономност за 2020г. е
1,07, а за 2021г – 0,114; коефициентът за задлъжнялост за 2020г. е 0,93, а за
2021г. – 8,802.
Въз основа на тези стойност вещото лице е посочило, че за 2021г. е
налице влошаване на финансовото състояние на ответника в резултат на
намалелия размер на собствения капитал и значителното увеличение на
размера на задълженията.
С оглед извършваната от ответника икономическа дейност с код по
НКИД 4673- търговия на едро с дървен материал, материали за
строителството и санитарно оборудване, вещото лице е направило
сравнителен анализ между показателите на ответника и отрасловите
показатели и е достигнало до извод, че до края на 2020г. ответникът е имал
показателите за ликвидност , които са по-високи от отрасловите, както по-
добри от средните са и показателите за финансова автономност на
предприятието-длъжник, но това състояние се променя в следващата година
(2021г.). Констатациите на вещото лице и неговите изводи са в посока, че
въпреки, че са в допустими граници стойността на показателите е по-ниска от
отрасловите показатели, а показателите за незабавна и абсолютна ликвидност
на ответника превишават отрасловите с около 16%. Едновременно с това
коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост имат
отклонение от референтните стойности.
Въз основа на своите констатации и установените показатели за
ликвидност и финансова автономност, вещото лице дава заключение, че за
периода 2019г. – 2020г. ответникът е в много добро финансово състояние, на
база счетоводните записи. През 2021г. това обстоятелство се променя, тъй
като е налице установено превишение на общия размер на задълженията над
собствения капитал, което е значително и това обуславя излизане на
показателите за финансова автономност извън референти стойности и
основно поради нарасналата задлъжнялост към 31.12.2021г. текущото
финансово състояние на ответника не може да се определи като много добро.
Налице е намаляване на стойностите на постоянния и нетен капитал на
дружеството.
По отношение на вземанията, въз основа на извършените записвания в
счетоводните отчети за 2020 и 2021г. вещото лице е направило обобщение, че
в счетоводния баланс към 31.12.2020г. отразените вземания от клиенти в
размер на 7 хил.лв. не съществуват в баланса към 31.12.2021г., поради което
вещото лице приема да са събрани. По балансова статия „Други вземания“ в
края на 2020г. са налице вземания от 22 хил.лв., а през 2021г. размерът на
вземанията се увеличава до 300 хил.лв. и поради липса на документи, от
които да се направят констатации дали част или всички вземания от края на
2020г. са останали несъбрани и към 31.12.2021г., а размерът им е такъв, че
дори и да бъдат изключени от текущите вземания, вещото лице дава
заключение, че това няма да доведе до драматична промяна на показателите
за ликвидност.
Във връзка с оспорената от молителя вярност на записванията в
5
счетоводния отчет за 2021 година, който съдът е приложил към делото преди
изготвяне на допълнителната експертиза и който е бил заявен от ответника за
обявяване в ТР, но към онзи момент все още необявен, съдът на основание
чл.190 ГПК( по искане на молителя) е изискал от ответника доказателства,
представляващи вторични счетоводни документи, които отразяващ и
удостоверяват наличността на активите на търговеца за периода от 2018
година до 2022г., като е указано на страната, че при неизпълнение на тези
указания, съдът ще приложи нормата на чл.161 ГПК вр. с чл.621 ТЗ.
Указанията на съда не са изпълнени.
При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните
правни изводи:
Предпоставки за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ са процесуално-
правни и материално-правни.
По процесуалните предпоставки:
Подадената молба намира правното си основание в разпоредбата на
чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ и при условие на
евентуалност в разпоредбата на чл.742 ТЗ.
По основанието за откриване на производство по несъстоятелност –
неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ТЗ.
За уважаването на молбата по чл.625 ТЗ, на основание чл.608 ТЗ, следва
да са налице предвидените в закона процесуално-правни и материално-
правни предпоставки за това – молбата да е подадена пред надлежен съд, от
активно легитимирано лице, да се установи наличие на парично задължение,
породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност,
или задължение по частно държавно вземане, свързано с търговската
дейност, което длъжникът да не може да изпълни.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуално-
правни предпоставки – сезираният съд е надлежен по смисъла на
разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от страна с активна
процесуална легитимация.
Твърдението на молителя е, че има вземания, които попадат в обхвата на
нормата на чл.608 ТЗ, представляващи парични вземания, ликвидни и
изискуеми, чийто произход са сключени между него и ответника търговски
сделки, представляващи договор за превоз, чиято регулация е по Конвенция
за договора за международен автомобилен превоз (CMR), които въпреки
неоспорването им от страна на ответника не са погасени чрез плащане.
Твърди, че причината за липса на плащане е състоянието на
неплатежоспособност на ответника.
Относно описаните по- горе задължения и правопораждащия ги
юридически факт.
Касае се за изискуеми парични задължения, който факт не е оспорен в
6
това производство от ответника, а последният е направил извънсъдебно
признание относно дължимостта им в представеното по делото извънсъдебно
споразумение, чиято истинност не е оспорена в процеса.
Съвкупността на представените от молителя писмени доказателства
води до несъмнен извод, ч между него и ответника са сключени четири
договора за международен автомобилен превоз, по който молителят е
изправна страна и на когото се дължи заплащане на възнаграждение за
извършения превоз. Обстоятелство, признато от ответника в декларативната
част на споразумението, в която част това споразумение има характера на
частен свидетелствуващ документ, който съдържа неизгодни за ответника
обстоятелства, поради което съдът го цени като годно доказателствено
средство, от което се установява наличието на сделки между страните,
наличие на задължения от паричен характер на ответника спрямо молителя,
които са изискуеми, останали неплатени на уговорения падеж.
По отношение на договорите за международен автомобилен превоз –
касае се за търговски сделки, които попадат в обхвата на нормата на чл.286,
ал.1 ТЗ- двустранни търговски сделки, сключени от страните и свързани с
упражняваното от тях занятие, като презумпцията по чл.286, ал.3 ТЗ не е
опровергана в процеса.
С постигнатото споразумение страните са преуредили отношенията си
касателно срока за плащане, като са приели това плащане да се извърши на
части, на посочените в споразумението дати 24.03.2022г. и на 05.04.2022г.,
като след изтичане на тези срокове ответникът е изпаднал в забава.
Ето защо настоящият състав на съд намира, че молителят е установил
своята активна материална легитимация в процеса и е налице първата
предпоставка за уважаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност.
По отношение на състоянието на неплатежоспособност.
Наличието на платежоспособност или наличие на неплатежоспособност
е съотношение между краткотрайните активи на търговеца и неговите
краткотрайни и/ или текущи задължения. Преценката за наличие на това
състояние се извършва на база на притежаваните от предприятието
краткотрайни активи, като възможност същите да бъдат осребрени и да
станат източник на парични средства, с които търговецът да посреща своите
краткосрочни и текущи задължения. Т.е. предмет на преценка е дали
притежавания от ответника оборотен капитал му дава възможност да посреща
своите краткосрочни и текущи задължения. Дали тези активи са налични и
дали тяхната стойност е достатъчна за покриване на задълженията, на база
ликвидност на текущите активи.
Краткотрайните активи, с оглед отчитане на различната им ликвидност,
формират четири коефициента - обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност. Тези коефициенти дават възможност да се прецени съотношение
между краткосрочни и текущи задължения на предприятието и текущи
активи- цялата им съвкупност или части от тези активи. Ликвидността
представлява способността на търговеца да изплаща задълженията си в
7
краткосрочен план, т.е. като краткосрочна платежоспособност, възможност да
обслужва текущите си задължения към кредиторите с разполагаемите
краткосрочни активи. Тя се дефинира като количествена характеристика на
способността му да се обръщат активите на предприятието в налични пари.
Т.е. ликвидността е показател за финансовото „равновесие“ между активите и
задълженията, намиращи израз в показателите за ликвидност.
Под текущи плащания се има предвид сумата на краткосрочните
задължения и дела на дългосрочните задължения, дължими през съответната
година.
Преценката на способността на предприятието да обслужва дълговете
си от краткосрочен и текущ характер се гради, след изясняване на въпроса
кога предприятието може да обърне тези активи в пари или казано другояче,
това е изясняването на степента на ликвидност на отделните елементи на
активите.
Коефициент на обща ликвидност се определя като отношение между
стойността на краткотрайните активи (материални запаси, краткосрочни
вземания, финансови активи и налични парични средства) на предприятието и
стойността на краткосрочните му и текущи задължения. За добра степен на
ликвидност може да се говори, тогава, когато стойностите на показателя са
над единица, т.е. нетният оборотен капитал е положителна величина.
В практиката е прието, че референтната стойност на показателя следва
да е единица, за да се приеме, че търговецът е в състояние на
платежоспособност.
Бързата ликвидност изразява възможността на дружеството да покрива
своите текущи задължения чрез краткосрочните си вземания, финансови
активи и налични парични средства. При този коефициент се изключва
стойността на материалните запаси, които се считат за най-бавно ликвидните
от краткотрайните активи и това е така, тъй като, за да се превърнат
наличните запаси в пари, следва да бъдат вложени в производството, същото
да се завърши и да се осъществи продажба на получения продукт. Разликата
между него и първия показател се дължи на размера на материалните
краткотрайни активи. В тази връзка може да се установи въздействието на
бързината на реализация на продукцията или обращаемостта на запасите
върху ликвидността на предприятието.
Другият коефициент е коефициентът за незабавна ликвидност. При
този коефициент са изключва освен стойността на материалните запаси така и
краткосрочните вземания, които са по-бавно ликвидните от финансовите
активи и паричните средства. Вземанията, като разчетни отношения, имат по
слаба ликвидност от паричните средства, което се дължи на факта, че за да се
събере едно вземане, е необходимо време, което забавя ликвидността.
Последният коефициент е коефициентът на абсолютна ликвидност.
Показва степента на покритие на текущите задължения само с налични
парични средства. От числителя се приспадат и ценните книжа, притежавани
от фирмата.
Въз основа на изготвените заключения от вещото лице може да се
8
направи обоснован извод, че за периода 2019-2020г. финансовото състояние
на ответника е било стабилно. Показателите за ликвидност, съобразени и
показателите за финансова автономност на предприятието са в референтни
стойности, поради което следва да се направи извод, че ответникът разполага
достатъчно активи, за да покрива своите краткосрочни и текущи задължения.
Тази стабилност започва да отстъпва за следващия период от време.
Съобразно заключението на вещото лице С. М. през 2021 година през
тази година ответникът е отчел чувствително увеличение на балансовата
стойност на текущите активи (материални запаси и вземания-увеличени над
10 пъти; парични средства- увеличени над два и половина пъти), като това
увеличение на краткотрайните активи е съпътствано с увеличение на
стойността на пасивите, намерила изражение в увеличение на краткосрочните
задължения- към доставчици и други задължения сред които и публични
задължения, като размерът на тези задължения е увеличен почти 9 (девет
пъти), достигайки 845 хил.лв. към 31.12.2021г.
В тази връзка, за да се установи действителното съществуване на
осчетоводените краткотрайни активи, с оглед разпределената на ответника
доказателствено тежест в настоящия процес, съдът, по искане на молителя е
задължил ответника да представи аналитични документи, които съдържат
информация относно наличността на краткотрайните активи(такива могат да
бъдат инвентаризационни описи, сравнителна ведомост и др.), което
задължение ответникът не е изпълнил, независимо от това, че са му указани
последиците по чл.161 ГПК.
Поради липса на доказателства за действителната наличност на
осчетоводените като налични материални запаси, което касае както 2021г.,
така и 2022 година (указанията на съда, независимо от удостовереното от
призовкаря, че ответното дружество е уведомено по телефона за
постановения акт на съда, тъй като на адреса не е открито лице, което да
получи книжата, такова връчване на книжата не е осъществено по вина на
ответника).
По отношение на приложението на нормата на чл.161 ГПК –
разпоредбата съдържа санкция за страната, която е възпрепятствала събиране
на необходими доказателства в процеса, относими към релевантните факти.
С насрочване на делото съдът е указал на ответника необходимостта от
представяне на счетоводни документи за периода, който се изследва в
процеса относно възможността на ответника да покрива своите текущи и
краткосрочни задължение.
В тази връзка ответникът е поискал продължаване на срока за
представян на доказателствата, което искане съдът е уважил, но въпреки
предоставената възможност необходимите счетоводни документи не са
представени.
Тези документи са посочени от съда- оборотни ведомости и
инвентаризационни описи за 2021 година- в определението, с което делото е
внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.
9
Смисълът от представяне на тези документи от счетоводен характер
произтича от тяхната същност и предназначение.
Оборотната ведомост е средство за обобщаване и проверка на данните в
счетоводните сметки и на взаимната връзка между тях в процеса на прилагане
на способа на двойното записване в системата на счетоводните сметки за
определен период от дейността на предприятието. По форма те са таблици, в
които намират отражение, освен оборотите на сметките и техните начални и
крайни салда. Оборотните ведомости съдържат данни за началното салдо, за
оборотите по дебит и по кредит и за крайното салдо по сметките. Със
справките за салдата на сметките може да се синтезира информацията за
актуалното състояние на сметката - начално салдо за периода, натрупаните
обороти по време на периода или годината от дебитната и кредитната страна
и крайното салдо. В справките за салдата се отчитат данните само от
осчетоводени документи. Ако сметката се води в чужда валута, салдата по
сметката се извеждат в справката, преизчислени в национална валута или в
избрана алтернативна валута. Оборотните ведомости могат да се съставят
както за избран период, така и за интервал от периоди или за година.
Другият счетоводен документ е инвентаризационният опис, който се
съставя след извършена инвентаризация.
Практическото осъществяване на инвентаризацията на активите и
пасивите в предприятието преминава последователно през:
а) фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и
стойностните параметри на конкретните обекти;
б) съпоставяне на фактическата наличност в количествени и стойностни
измерители (данните от проверката) със счетоводната документална
наличност на конкретните обекти;
в) установяване на евентуални разлики - липси и/или излишъци, между
фактическата и документалната наличност на конкретните инвентаризирани
обекти.
За да се извърши инвентаризацията е необходимо да се спазват както
нормативно, така и вътрешно определените (напр. вътрешни инструкции за
инвентаризация на активите и пасивите в предприятието) правила и
принципи, осигуряващи нейната достоверност и законосъобразност. Такива
са фактическите проверки на наличностите от материални запаси; проверка
относно това дали към началото на инвентаризацията всички документи за
прихода и разхода на подлежащите на инвентаризиране активи и пасиви са
предадени в счетоводството; фактическата проверка на активите и пасивите
на предприятието при тяхното инвентаризиране се осъществява чрез
прилагането на различни способи и при изпълнението на определени
процедури (преброяване, претегляне, измерване и пр.), осигуряващи
постигането на обективна и достоверна информацията за техните
количествени и стойностни параметри; извършване на инвентаризацията на
място, където се намират подлежащите на инвентаризация активи, освен ако
друго не налага нещо различно(напр. инвентаризация по документи в
определени случаи); инвентаризирането на разчетните взаимоотношения
10
може да се осъществи чрез фактическа проверка на всяко вземане и
задължение съобразно неговата реална възвръщаемост (събираемост).
Практически тя се извършва чрез преглед на съответните счетоводни
регистри, изпращане на писма с приложени към тях справки или извлечения
от сметките на всички дебитори и кредитори - с искане да потвърдят
съответните остатъци. Извлеченията с остатъците по аналитични счетоводни
сметки и с писма-искания за потвърждаване на остатъците се изпращат от
кредиторите на дебиторите (или от дебиторите на кредиторите), които трябва
или да потвърдят информацията за остатъците, или да съобщят възраженията
си в определения срок в писмото на съответния кредитор/дебитор и др.
Следователно, при оспорване верността на извършените записвания във
финансовия отчет на предприятието, въз основа на представените оборотна
ведомост и инвентаризационни описи може да се провери верността на
съдържанието на оспорения частен свидетелствуващ документ, каквато
проверка в настоящия случай е невъзможно да бъде извършена, поради липса
на тези документи, които съдът е указал на ответника да представи и му е дал
достатъчен срок за това. Този извод касае 2021 година.
Тъй като съдът има задължение да следи за финансовото състояние на
длъжника към дата, която е най-близо до датата на решението и с оглед
проявената от молителя активност, съдът е изискал от ответника да представи
счетоводни документи касателно неговото финансово-икономическо
състояние за трите тримесечия на 2022 година, което указание е останало
неизпълнено от ответника и последният е създал пречки за установяване на
това състояние.
Ето защо настоящият състав на съда намира, че следва да бъде
приложена санкцията по чл.161 ГПК в следния смисъл.
За 2021година от активите на ответника, представляващи неговия
оборотен капитал следва да се изключат материалните запаси, тъй като не е
установена тяхната наличност, а по отношение на 2022 година – липса на
доказателства, че ответникът разполага с активи, които да му позволят да
покрива своите краткосрочни задължения, респ., че дори и да разполага с тези
материални запаси/стоки, същите са ликвидни (могат да получат пазарна
реализация и от това за ответника да има парични постъпления).Ето защо от
структурата на краткотрайните активи следва да бъдат изключени
материалните запаси, чийто стойност участва в изчисляване на коефициента
за обща ликвидност.
В резултат на това съдът приема като меродавни показателите за
ликвидност, които вещото лице е установило само показатели за бърза
ликвидност, за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност, които са
под референтната стойност от 1-ца (КБЛ е 0,81). Следователно към
31.12.2021 година ответникът е бил в състояние на неплатежоспособност, тъй
като обективно не е бил в състояние с притежаваните от него активи да
обслужва и погасява своите краткосрочни задължения.Наличието на това
състояние може да бъде извлечено от значително увеличената стойност на
задълженията, включително към фиска, които за предходната година са били
11
в размер на 11 хил.лв., а за 2021 година се увеличават, което е почти 10 пъти.
В същия размер се увеличават и осигурителните задължения, които са извън
посочените данъчни задължения от 109 хил.лв., останали непогасени към
края на 2021 година.
За 2022 година, поради липса на доказателства за притежавани активи,
съдът приема, че за тази година ответникът не разполага с краткотрайни
активи, които да послужат като източник на парични средства за покриване
на неговите краткосрочни задължения.
Коефициентите за ликвидност за 2021 г. и 2022 година са извън своите
референтни стойности, поради което следва да се приеме, че липсата на
плащания на краткосрочните и текущи задължения на ответника се дължи на
обективната му невъзможност да изпълни паричните си задължения, поради
влошеното си финансово- икономическо състояние, а не поради субективни
причини.
При така изложеното съдът приема, че по делото е установена и втората
предпоставка за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ- състоянието на
неплатежоспособност на ответника.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността.
Съобразявайки, че състоянието на неплатежоспособност като обективна
невъзможност, трайно установена и необратима за периода от края на 2021
година до настоящия момент, е установено и отчитайки наличието на
изискуеми и неплатени публични задължения към края на 2021 година,
съобразени с показателите за ликвидност, при изключване на този за обща
ликвидност, съдът намира, че установената обективна невъзможност
ответникът с притежаваните от него краткотрайни активи да погаси своите
краткосрочни задължения, е установена към 31.12.2021година, която дата
приема за начална дата на неплатежоспособността.
Поради извод за установено състояние на неплатежоспособност не
следва да се разгледа посоченото при условията на евентуалност състояние на
свръхзадълженост, като основание за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ,
поради несбъдване на вътрешно процесуалното условие.
При така установеното и при наличие на парични средства, с които да се
осигури производството по несъстоятелност, съдът намира, че следва да
постанови решени с реквизитите по чл.630 ТЗ.
По разноските.
Молителят е представил списък по чл.80 ГПК, който включва заплатена
държавна такса от 250лв. по сметка на СГС, 500лв. заплатен депозит за вещо
лице и 900лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представената
от адв. Й. разписка.
С оглед извода на съда за основателност на молбата по чл.625 ТЗ, на
основание чл.78, ал.1 вр. с чл.621 ТЗ, разноските по делото, които молителят е
направил следва да му бъдат присъдени, тъй като същите са свързани с
процеса и представляват осъществени реални разходи в настоящето
производство.
12
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на ТД „А.В.П.” ООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“,
ул.“**** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността –
31.12.2021 година.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на ТД „А.В.П.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Средец“, ул.“****.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на ТД „А.В.П.” ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“, ул.“****, В.П., с
адрес на кантората гр. София 1000, ул. "****, ап. офис 6, при месечно
възнаграждение от 1 000 лева, като определя срок за встъпване - три дни от
съобщението.
СВИКВА първо събрание на кредиторите на ТД „А.В.П.” ООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“,
ул.“****, което ще се проведе на 21.02.2023 година – 13,45 часа, в гр.София,
Съдебна палата, бул.”Витоша”№2, СГС в съдебна зала, определена за открити
заседания на 6-6 състав, с дневен ред на събранието, съгласно
законоустановения – изслушване доклада на временния синдик по чл.668,т.2
ТЗ, избор на постоянен синдик и евентуално избор на комитет на
кредиторите.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.621 ТЗ, ТД „А.В.П.”
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Средец“, ул.“****, да заплати на „Е.Т.Е.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, разноски по
водене на делото в размер на 1 650лв.
На основание чл.622 ТЗ решението подлежи на вписване в ТР и може да
се обжалва пред САС в 7-дневен срок от вписването.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на АВ – ТР.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13