№ 614
гр. Бургас, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20242100500684 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
2149/05.03.2024г. на НРС от А. М. Д., Булстат *********, гражданин на Р.Ф.,
родена на **.**.****г. в Р. М., с адрес: гр. Н., т.к. „Х.Ф.К.“, бл. *, вх. *,
ет.терасовиден, ап. ***, подадена чрез процесуалния й представител адв.
Звезделина Неделчева, АК- Бургас, против решение № 1/03.01.24г. по гр.д.№
753/23г. по описа на НРС, с което е осъдена да заплати на Етажна
собственост в комплекс „Сан Сити 3“ - сграда с идентификатор №
51500.507.575.2 по КККР на гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, комплекс „Сан
Сити 3“, представлявана от управителя Вадим Липин, сумата от 4105.60лв., за
дължими вноски към етажната собственост за притежаваните от нея СОС с
идентификатор 51500.507.575.2.20 и СОС с идентификатор
51500.507.575.2.58 по КККР на гр.Несебър за финансова година 01.06.2022г.
– 31.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 12.07.2023г. до окончателното
изплащане, сумата от 462,39лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 02.07.2022г. - 12.07.2023г., както и извършените по
1
делото разноски. Твърди, че решението е неправилно, понеже съдът не е
зачел въведеното възражение за недължимост на сумата на основание чл.51,
ал.2 ЗУЕС, в редакцията към датата на приемане на спорното решение на ОС
ЕС, а именно, че собственик, ползвател и обитател, който пребивава в
етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна
година, не дължи такси за консумативни разходи и разходи за текущо
поддържане. Позовава се на императивния характер на цитираната правна
норма и поддържа, че с процесуалното си поведение съдът е нарушил
правилата за приложение на преклузията. Моли съдебният акт да бъде
отменен и постановен нов, с който исковете бъдат изцяло отхвърлени. Има
доказателствено искане за прилагане на служебна справка относно това кога е
пребивавала на територията на Р. България през процесния период. Моли за
присъждане на разноски.
Въззиваемата Етажна собственост в комплекс „Сан Сити 3“ - сграда
с идентификатор № 51500.507.575.2 по КККР на гр. Несебър, к.к.“Слънчев
бряг“, комплекс „Сан Сити 3“, представлявана от управителя Вадим Липин,
оспорва въззивната жалба чрез адв. Н. Чакърова, съд.адрес: гр.Бургас, ул.
„Пиротска“ № 11, ет.2, ап.ляв. Твърди, че не е основателна и моли да бъде
потвърдено решението на НРС. Няма доказателствени искания, оспорва
въведеното доказателствено искане на въззивната страна. Моли за присъждане
на разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е
допустима.
Предявените искове са с правно основание чл. 38, ал.2 ЗУЕС, вр. с чл.41
ЗУЕС.
БОС, като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени
становищата на страните и закона, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред НРС е образувано по искова молба от Етажна
собственост в комплекс „Сан Сити 3“ - гр.Несебър, к.к.“Слънчев бряг“,
представлявана от управителя Вадим Липин, против А. М. Д.. Твърди се в
исковата молба, че Д. е собственик на два броя СОС в цитираната етажна
собственост. На 02.06.2022г. било проведено общо събрание на етажните
собственици в комплекса, на което бил приет бюджет за 2022/2023г.,
2
включващ освен сумите за ремонт и обновяване, така и суми за поддръжка и
управление на етажната собственост. Съответно на притежаваните от нея два
обекта, Д. следвало да заплати сумата от 1 785.68лв. за единия от тях и
2 319.92лв. за втория, които суми са включвали предвидени разходи по чл.50
ЗУЕС – за фонд "Ремонт и обновяване" в размер на 1 661.52лв. за първия имот
и 2 195.76лв. за втория, а останалите – по чл.51 ЗУЕС. Твърди се, че разходите
по чл.50 ЗУЕС са определени съобразно притежаваните от всеки от
съсобствениците идеални части от общите части на сградата, определени по
реда на чл.17, ал.5, вр. с ал.4 и ал.6 ЗУЕС, а тези по чл.51 ЗУЕС – според броя
на собствениците в комплекса. За дължимите за 2022/2023г. суми, платими до
01.07.2022г., Д. била уведомена чрез залепване на уведомление на входната
врата на всеки от двата обекта, а също така и пускане на екземпляр под
вратите на имотите на 05.06.2022г., но без резултат. Ето защо се претендира
присъждане на горните суми, ведно с разноските по делото. Ангажирани са
доказателства.
Въззивницата А. Д. е оспорила исковете с депозирания в срока и по
реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба – стр.67 по гр.д.№
753/2023г. НРС. На първо място заявява, че приложеният протокол от ОСЕС
от 23.07.2018г. е заблуждаващ, защото подобно решение, за заплащане на
вноски по реда на чл.50 ЗУЕС, в размери по-ниски от съответстващите на
вписаните в документите за собственост ид.части от общите части на сградата,
не е прието.
Оспорва протокола от ОС ЕС, проведено на 23.07.2018г. като
недостоверен. Твърди заплащане на ежегодни суми по чл.50 и чл.51 ЗУЕС в
размер на по 500 евро за всеки собственик, независимо от притежаваните от
него ид.части от общите части на сградата. В подкрепа на горното се позовава
на спорове, по които са образувани граждански дела през 2019г. и 2020г.
Оспорва площообразуването на сградата, приложено към протокола от ОС ЕС
от 23.07.2018г., като твърди, че таблицата с отразените ид.части съдържа
повече от 109 грешки.
На следващо място оспорва проведеното на 02.06.2022г. ОС ЕС.
Заявява, че липсва протокол за регистрация на присъстващите собственици, с
положени от тях подписи, а също липсват пълномощни на упълномощените да
представляват други лица-собственици. Твърди, че не живее в комплекса и не
3
е уведомена за провеждането на ОС, нито за приетите решения. Твърди, че е
лишена от достъп до двата апартамента, затова не е запозната с поканите за
плащане на сумите.
Оспорва правилното определяне на сумите, дължими на основание
чл.51 ЗУЕС, понеже не били взети предвид обитателите и домашните
животни. Така бил занижен реалният брой на лицата, между които са
разпределя общата сума по чл.51 ЗУЕС. Твърди, че неправилно се претендират
суми за разходи, които още не са извършени. Излага и множество други
аргументи за отхвърляне на исковете.
Също ангажира доказателства и претендира разноски.
С оглед произнасяне по спорните въпроси по делото и за процесуална
икономия, настоящият състав счита, че е нужно и достатъчно да обсъди
въведените спорни въпроси, доколкото те представляват предмета на делото,
при приложение на т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. от 9 декември
2013г. по т.д.№ 1/2013г. ОСГТК на ВКС.
Преди да обсъди основателността на заведените искове с правно
основание чл.38, ал.2, вр. с чл.41 ЗУЕС, следва да се вземат предвид
изложените аргументи в отговора срещу исковата молба по отношение на
приетите през 2018г. решения от ОС ЕС, както и това от 02.06.2022г.
На съда е служебно известно, че между страните по настоящото дело са
водени множество съдебни производства, но не са приложени доказателства за
отмяна на приетите решения от ОС ЕС от 23.07.2018г. Ето защо, настоящият
състав приема, че протоколът от самото събрание не е оспорен по реда на
чл.16, ал.9 ЗУЕС, следователно е стабилизиран и приетите с решението на ОС
ид.части от общите части на сградата, прилежащи към отделните обекти,
следва да бъдат зачетени от съда на основание чл.17, ал.6 ЗУЕС.
В този контекст е проведено ОС ЕС, насрочено за 01.06.2022г. и
проведено поради липса на кворум на 02.06.2022г. по реда на чл.15, ал.3
ЗУЕС.
По делото не са приложени доказателства за отмяна и на това
последващо ОС ЕС, затова съдът приема, че приетите по него решения са
стабилизирани и всички описани по-горе оплаквания относно нарушения на
изискванията за представителството при провеждане на събранието,
4
неистинност на представените пълномощни и др., не подлежат на проверка
при разглеждане на настоящото дело. Горното води до извод за необснованост
на оплакването за липса на кворум при приемане на решенията на ОС ЕС.
По отношение на решението за разпределяне на разходите за фонд
„Ремонт и обновяване“ за финансовата 2022 – 2023 година съдът приема
следното: По т.5 от приетите на 02.06.2022г. решения, ОС ЕС е възприело
разходи за ремонт и обновление в размер на 186 500лв., които да се
разпределят съответно на притежаваните от етажните собственици идеални
части от общите части на сградата. Приетото решение съответства на
разпоредбата на чл.50 ЗУЕС, вр. с изложените по-горе изводи относно размера
на прилежащите ид.части от общите части на сградата към всеки обект на
собственост. Както е видно от разпоредбите на чл.50 ЗУЕС, определянето на
средствата и внасянето им не се извършва задължително след извършване на
ремонтните работи и след реализиране на разходите за ремонти. Подобен
подход е свързан с практическото разрешаване на неотложни дейности, които
изискват набран ресурс в сметката на ЕС. Противното би означавало отлагане
за неопределен срок на належащи ремонти или финансирането им от
източници, различни от наличните във фонда.
Ето защо оплакването на въззивницата, че се претендират средства за
ремонти, които все още не са били извършени, не са основателни,
следователно в частта относно посочените в исковата молба суми, дължими от
А.Д. на основание чл.50 ЗУЕС, обжалваното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
На следващо място трябва да се обсъди оплакването относно
приложението на чл.51 ЗУЕС, по-конкретно относно дължимостта на сумите
за поддържка на общите части на ЕС. В тази връзка е въведено възражение, че
Д. не обитава своите два обекта, наемателите й не са допускани в тях от
страна на управителя на ЕС, следователно по правилото на чл.51, ал.2 ЗУЕС
(редакция към 2022г.) не се дължат суми, защото двата апартамента не са
обитаеми повече от 30 дни в годината.
По този повод съдът съобрази, че подобно оплакване не е било
въведено с отговора против исковата молба, а едва три месеца по-късно.
Затова съдът е приел, както прие и настоящата инстанция, че искането за
ангажиране на доказателства в тази връзка е преклудирано на основание
5
чл.133 ГПК и правозащитното възражение се явява неподкрепено с
доказателства. Следователно, твърденията се преценяват като необосновани и
не може да бъдат възприети при формиране на крайните изводи на съда.
При всичко така изложено се налага извод за потвърждаване на
решението на НРС и в тази обжалвана част, защото описаните във въззивната
жалба доводи не бяха преценени като основателни.
По отношение на претенцията за присъждане на мораторна лихва:
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД: „Когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му“. В
настоящия случай крайният срок за заплащане на дължимите вноски от страна
на етажните собственици е посочен по приетото решение по т.7 от дневния
ред и той е 01.07.2022г. От следващият ден неизправните етажни собственици
изпадат в забава и дължат обезщетение за това.
Налага се извод за правилност на постановеното първоинстанционно
решение и потвърждаването му. В полза на въззиваемата страна се следват
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600лв.
Водим от всичко така изложено, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/03.01.24г. по гр.д.№ 753/23г. по
описа на НРС.
ОСЪЖДА А. М. Д., Булстат *********, гражданин на Р.Ф., родена на
**.**.****г. в Р. М., с адрес: гр. Н., т.к. „Х.Ф.К.“, бл. *, вх. *, ет.терасовиден,
ап. ***, да заплати на ОС на Етажна собственост в комплекс „Сан Сити
3“ - сграда с идентификатор № 51500.507.575.2 по КККР на гр. Несебър, к.к.
Слънчев бряг, комплекс „Сан Сити 3“, представлявана от управителя Вадим
Липин, извършените от ЕС разноски пред настоящата инстанция в размер на
600лв.
Решението е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7