РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 07.03.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 11851/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 15272/07.06.2016 г., уточнена с молба от 23.01.2017
г., предявена от П.В.С., с ЕГН
**********, против П.НА Р.Б.,
с адрес: гр. София, бул. „*******
Ищецът
твърди, че на 20.01.2011 г., Б.Х. Д. е дал показания по ДП № 154/2009 г. по
описа на ОД на МВР – гр. Шумен, с които набедил ищеца в извършено престъпление
по чл. 330, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20 НК. С тези
показания, Д. дал основание на Шуменска окръжна прокуратура, да повдигне на
ищеца обвинение за извършено престъпление. С присъда № 29/20.12.2012 г. по НОХД
№ 303/2011 г. на Окръжен съд – Шумен, присъда от 27.02.2014 г. по ВНОХД №
194/2013 г. на Апелативен съд – Варна и решение № 493/15.06.2015 г. по дело №
1559/2014 г. на ВКС, ищецът бил признат
за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
На
09.02.2016 г., ищецът сигнализирал ответника за престъплението, извършено от Б.Х.
Д. по ДП № 154/2009 г. по описа на ОД на МВР – гр. Шумен.
С
постановление от 25.04.2016 г., прокурор от РП – Шумен отказал да образува
досъдебно производство и прекратил преписката с вх. № 391/2016 г. по описа на
РП-Шумен. Ищецът твърди, че постановлението е неправилно, а изложените в него
доводи – неотносими. Сочи, че с това постановление, ответникът му вреди, като
прикрива лъжесвидетелите, които са извършили спрямо ищеца престъпление. Противоправното поведение на ответника се
изразявало в незаконосъобразния му отказ да изпълни задълженията си по
разкриване на престъпление и разобличаване на виновното лице.
Ищецът
твърди, че от незаконосъобразните действия и бездействия на ответника е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, накърняване
на чувството му на справедливост и равнопоставеност, както и унижение на човешкото
му достойнство. С отказа да се образува досъдебно производство, се посягало не
само върху авторитета на ищеца, но и ищецът губил вяра в българското
правосъдие.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 50 000 лева – обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2016 г. до
окончателното плащане.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът П.на Р.Б. е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Излага
съображения, че по делото не се доказвало, че е налице противоправно поведение
на прокурор, както и че ищецът не е
представил доказателства, че длъжностни лица от П.на Р.Б. умишлено са нарушили
служебните си задължения, за наличието на наказателно производство, респ. за
прекратяване, за унищожаване на делото или „потулване“ на случая. Счита, че
вредите са недоказани. Сочи, че въпросът дали да се повдигне обвинение е от
изключителната компетентност на прокурора, съгласно чл. 127 КРБ и чл. 46, ал. 1 НПК. Предприетите действия от страна на органите на досъдебното производство
били изцяло в кръга на техните правомощия по НПК. Обстоятелството, че служител
на ПРБ, на когото било възложено изпълнение на определени задачи е извършил или
не е извършил определени правни действия, с които ищецът не е съгласен, не
предполагало виновно противоправно поведение.
Отделно
от това, постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство
подлежало на обжалване пред по-горестоящата прокуратура, а гражданският съд
нямал компетентност да ревизира прокурорски актове.
Евентуално,
ответникът сочи, че исковата претенция е погасена по давност, на основание чл.
110 и чл. 11 ЗЗД.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
От изложените твърдения в
исковата молба (и молбата-уточнение от
23.01.2017 г.), представляващи основание на предявения иск, следва извода, че реализирането на
отговорността на ответника се иска във връзка с твърдяно противоправно поведение (бездействие) на лица, на
които ответникът е възложил някаква работа. Така
предявеният иск е с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД - за заплащане
на сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за твърдените неимуществени
вреди.
Разглежданият иск би бил основателен, ако ищецът
докаже фактите, които попадат под хипотезата на гражданския деликт (виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди), както и фактите,
водещи до ангажиране на отговорността на възложителя – възлагане на работа на
деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е
за чужди виновни действия. Тя е предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното,
лесно и бързо обезщетяване на пострадалия. Отговорността на възложилия
работата е обективна, с гаранционно-обезпечителна функция. Тя възниква за лицето, когато вредите са причинени
виновно от лицето, на което е възложена работата, както чрез действия, които
съставляват извършване на възложената работа, така и чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или от характера на работата.
Преди всичко, следва да се установи противоправно
поведение, тъй като само при наличието на такова, стои въпроса за обезщетяване
на вредите от отговорното лице (респ. и за причинната връзка). По принцип за да е налице
противоправно поведение, то следва да е предприето въпреки установен в закон
запрет за неговото извършване, който запрет охранява абсолютни субективни права, като изводът за противоправността представлява
правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна
точка на действащите разпоредби. Субективното отношение на възложителя не е елемент от фактическия състав. То се изисква по отношение на лицето, на което е възложена
работата, като се презумира, съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД. Наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащи
юридически факти за твърдяното право, трябва да се докажат от претедиращия обезщетението,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при условията на пълно и главно доказване.
В настоящия случай, не се спори по делото, че е било
образувано досъдебно производство № ЗМ 154/2009 г. по описа на ОД на МВР -
Шумен.
Не се спори по делото, че на 05.01.2011 г., Б.Х. Д. е бил
разпитан като свидетел по ДП № 154/2009 г. по описа на ОД на МВР – Шумен.
На 09.02.2016
г., ищецът е подал жалба до ответника за това, че Б.Х. Д. е извършил срещу него
престъпление по чл. 286, ал. 2 НК и чл. 290 НК, като с постановление от
25.04.2016 г., прокурор от Районна П.– Шумен
е отказал да образува досъдебно производство и е прекратил преписката с вх. №
391/2016 г. по описа на РП-Шумен, образувано по повод жалбата на ищеца.
За всички тези
факти страните не спорят, и същите са отделени като безспорни и ненуждаещи се
от доказване в отношенията между страните по делото – с определението от
14.05.2018 г.
Тези факти се установяват и от събраните по делото
писмени доказателства – протокол за разпит на свидетел от 05.01.2011 г. по ДП № 154/2009 г.
по описа на ОД на МВР – Шумен, жалба от П.В.С. и постановление от 25.04.2016
г., с което прокурор от РП – Шумен е отказал
да образува досъдебно производство и е прекратил преписката с вх. № 391/2016 г.
по описа на РП-Шумен.
Видно от удостоверение от 15.05.2017 г., постановлението от
25.04.2016 г. е било обжалвано и същото е било потвърдено с постановление от
21.06.2016 г. по преписка с вх. № 986/2016 г. по описа на Окръжна П.– Шумен.
Други релевантни за спора доказателства по делото не
са събрани.
Ищецът твърди, че противоправното поведение на съответния
прокурор се изразява в незаконосъобразния
му отказ да изпълни задълженията си по разкриване на престъпление и
разобличаване на виновното лице.
Съгласно
чл. 46, ал. 1 НПК и чл. 52, ал. 3 НПК прокурорът повдига и поддържа обвинението
за престъпление от общ характер и осъществяващо ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство. Следователно, П.на Р.Б.,
като централизирана и единна система, осъществяващо и ръководство и надзор
върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3
от НПК), включително и върху действията по повдигане на обвинение и по
разследване на същото (чл. 219, ал. 1 НПК).
На първо място, следва да се посочи, че в изпълнение
на задължението си за разкриване на обективната истина, в която връзка – и на
задължението за събиране на оневиняващи и разобличаващи обвиняемия
доказателства следва да се счита, че разследващите органи в рамките на досъдебното
производство са задължени да извършват процесуални действия за проверка на
събраните доказателства. Необходимостта от извършване на тази проверка следва
да се преценява въз основа на всички събраните по досъдебното производство
доказателства, установени факти и при наличието на данни, от които може да се
заключи, че са налице основания, които разколебават доказателствената сила на
събраните доказателства.
От събраните по настоящото дело доказателства не
може да се заключи налице ли са данни за набеждаване и лъжесвидетелстване,
осъществени от сочения свидетел, за да може да се формира извод за дължимите от
правозащитните
органи в лицето на Прокуратурата, действия
в рамките на задължението им за спазване на принципа в наказателното
производство за разкриването на обективната истина.
Освен това, представените
постановления на Районна
П.– Шумен и Окръжна П.– Шумен навеждат
на извода, че в рамките на процесното досъдебно производство са били предприети
действия за проверка на фактите,
изложени в жалбата на ищеца от 09.02.2016 г., като видно от постановлението от 25.04.2016 г., прокурорът
от РП-Шумен е изложил подробни съображения защо е счел, че не са налице всички
съставомерни признаци на престъплението лъжесвидетелстване или на
престъплението набедяване. От
изложеното следва извода за неустановеност по делото на противоправно поведение
на прокурор - бездействие, доколкото не са ангажирани доказателства за
възникване на задължението за предприемането на определено, дължимо по закон
поведение, което не е осъществено.
Недоказано по делото е и настъпването на твърдените
вреди, като закономерна последица от това е и недоказаната причинно –
следствената връзка между твърдените неимуществени вреди и соченото
противоправно поведение. Наказателно – процесуалния кодекс дава правото на
всяко лице да подаде сигнал за извършено престъпление, с каквото право
разполага и ищецът. Именно предвид тази гарантирана от закона възможност на
последния сам да инициира проверка за извършване на престъпление чрез подаване
на сигнал, за последния съществува възможност да се защити от клеветническите
твърдения, поради което не е налице причинно – следствена връзка между вредите,
които претендира да са произтекли поради невъзможността да се защити от
клеветническите твърдения и поведението на съответния прокурор.
По
изложените съображения, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно
разноските:
При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25
от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се дължи
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 200 лева, която сума и
следва да се присъди на ответника.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.В.С., с ЕГН **********, против П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „********, иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за заплащане
на сумата от 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразен
отказ на ответника да разкрие престъпление, извършено от Б.Х. Д. по ДП №
154/2009 г. по описа на ОД на МВР – гр. Шумен, за което на 09.02.2016 г.,
ищецът е подал жалба, като неоснователен.
ОСЪЖДА П.В.С., с ЕГН **********, да
заплати на П.НА Р.Б., с
адрес: гр. София, бул. „********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 200 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: