№ 396
гр. Пловдив, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20215300102616 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.439 от ГПК.
Ищецът Н. П. М., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв.
Г.Н., със съдебен адрес ***, моли съда да постанови решение, по силата на
което да бъде признато за установено по отношение на ОТП „Факторинг
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2, че ищецът не дължи на
ответника следните суми: 24515.78 лв., главница, ведно със законната лихва,
считано от 26.03.2014г. до окончателното изплащане на вземането; 2024.91
лв., договорна лихва; 122.58 лв., наказателна лихва; 60 лв., заемни такси;
534.47 лв., разноски и 722,57 лв., юрисконсултско възнаграждение, за които е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4676/ 2014г. и е образувано
изпълнително дело № 949/ 2014г. по описа на ЧСИ Д.М., с рег. № ***.
Исковата претенция се основава на твърденията, че „Банка ДСК“ ЕАД
се е снабдила с изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК, за описаните в
исковата молба вземания, произтичащи от Споразумение за обединяване на
кредити от 18.03.2011г. и договор за поръчителство от 18.03.2011г., сключени
между банката и кредитополучателя Д.А.П. и ищеца като поръчител. Твърди,
че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело № 949/ 2014г. по описа на ЧСИ Д.М., с рег. № *** и район на действие
Окръжен съд – Пловдив, за принудително събиране на паричните притезания.
1
Твърди, че в изпълнителното производство по отношение на него е
предприето само едно изпълнително действие, наложен е запор на трудовото
му възнаграждение на 14.05.2024г. Твърди, че вземането се е погасило по
давност по отношение на него на 14.05.2019г., поради бездействие на
взискателя, като предприеманите действия спрямо другите задължени лица по
изпълнителния лист не прекъсва давността по отношение на него. Твърди, че
по силата на договор за цесия от 2014г. „Банка ДСК“ АД е прехвърлила
вземането си по процесния изпълнителен лист на ответника, въз основа на
което прехвърляне към настоящия момент взискател по изпълнителното дело
е ответникът. Мотивира правен интерес от предявяване на иска с оглед да
осуети възможността да бъде образувано ново изпълнително дело въз основа
на издадения изпълнителен лист.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ОТП „Факторинг България“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 19, ет.2, чрез пълномощник юрисконсулт Г.К., със
съдебен адрес ***, е подал отговор на исковата молба
С отговора на исковата молба ответникът признава иска като
основателен, като моли разноските да бъдат възложени на ищеца, тъй като
ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
Ответникът твърди, че съгласно договор за текущо потребление от
10.10.2008г., обезпечен с поръчителството на ищеца, „Банка ДСК“ ЕАД е
предоставила на Д.А.П. кредит за текущо потребление в размер на 10 000 лв.
Твърди, че на 18.03.2011г. е сключено допълнително споразумение за
обединяване на кредити, предоставени от банката на Д.А.П., и договор за
поръчителство от 18.03.2011г., запазващ поръчителството на ищеца и
включващ като поръчител С.П.К.. Твърди, че поради необслужване на
кредита банката е инициирала заповедно производство по чл.417 ГПК,
образувано е ч. гр. д. № 4676/ 2014г. по описа Районен съд – Пловдив, като в
полза на банката заявител е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за посочените в исковата молба вземания, срещу
длъжника по договора за банков кредит Д.А.П. и поръчителите С.К. и Н.М.,
отговарящи солидарно за задълженията. Твърди, че на 30.04.2014г. , по молба
на банката, въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително производство - изпълнително дело № 949/ 2014г. по описа на
ЧСИ Д.М., с рег. № *** и район на действие Окръжен съд– Пловди, срещу
длъжниците Д.А.П., С.К. и Н.М.. Твърди, че банката е прехвърлила, по силата
на сключен договор за продажба на вземания от 31.07.2014г., на ответника
вземанията срещу длъжниците Д.А.П., С.К. и Н.М., произтичащи от договор
за кредит от 18.03.2011г. Твърди, че 28.05.2015г. ответникът е конституиран
като взискател по изпълнителното дело. Твърди, че изпълнителното дело е
прекратено, по молба от ответника, депозирана на 14.09.2020г., поради
настъпила перемпция по отношение на всички задължени лица. Твърди, че на
основание изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 4676/ 2014г. по описа
Районен съд – Пловдив, по молба на ответника, на 11.06.2021г. е образувано
2
ново изпълнително дело № 461/ 2021г. по описа на ЧСИ Д.М., с рег. № *** и
район на действие Окръжен съд– Пловдив, но единствено срещу задължените
лица Д.А.П. и С.К., тъй като само по отношение на тях са налице
предпоставките за принудително изпълнение. Твърди, че нови действия по
принудително изпълнение не са предприети срещу ищеца, тъй като към
11.06.2021г. погасителната давност за вземането спрямо него е изтекла.
Твърди, че вземането, инкорпорирано в издадения по ч. гр. д. № 4676/ 2014г.
по описа Районен съд – Пловдив изпълнителен лист, е погасено поради
плащане на дълга от С.К., след сключено между нея и ответника
извънсъдебно споразумение от 10.11.2021г., с което страните по него са
договорили еднократно плащане и опрощаване на остатъка от вземането.
Твърди, че по искане на ответника изпълнителното производство е
прекратено. Ответникът мотивира, че не е дал повод за завеждането на
настоящото дело, тъй като не оспорва, че вземането по отношение на ищеца е
погасено по давност, както и че след погасяване на вземането по давност не е
предприел каквито и да е било изпълнителни действия по отношение на
ищеца. Твърди, че с извънсъдебното си поведение ответникът не е оспорвал
факта на погасяване по давност на вземането.
В проведено на 28.02.2022г. открито съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си е заявил искане съдът да постанови решение по реда на
чл.237, ал.1 от ГПК. Ищецът оспорва искането на ответната страна относно
разноските, излагайки, че с връщането на изпълнителния лист по
изпълнителното дело на ответника се накърнява правната сфера на ищеца, тъй
като въз основа на върнатия изпълнителен лист ответното дружество е могло
да образува изпълнително дело във всеки един момент, като същевременно на
ищеца няма как да му е било известно, че ново изпълнително дело е
образувано само спрямо останалите длъжници.
С оглед на изложеното и съобразно заявеното искане на ищеца, съдът
намира, че са налице условията на чл.237 от ГПК и следва да постанови
решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Налице са предпоставките
за постановяване на решение при признание на иска. Признатото право не
противоречи на закона и на добрите нрави и ответната страна може да се
разпорежда с него. Не са налице изрично предвидените в закона изключения
по чл.324 ГПК,чл. 334 ГПК и чл.339 ГПК.
Предвид на това и доколкото съдът е сезиран с такова искане от ищеца,
съдът е длъжен да постанови решение съобразно признанието, което на
основание чл.237, ал.2 от ГПК не следва да се мотивира.
В частта по разноските.
3
Неоснователно се явява наведеното от ответника възражение за наличие
на хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК. За да бъде налице фактическият състав
на посочената правна норма следва освен наличие на признание на иска да се
установи правнорелевантният факт относно това коя страна е дала повод за
иницииране на съдебното производство. Безспорно е обстоятелството, че
образуваното изпълнително дело № 949/ 2014г. е прекратено по искане на
ответното дружеството в качеството му на взискател, както и че
изпълнителният лист е върнат на ответника. Установява се, че по молба на
ответното дружество от 11.06.2021г., въз основа на същия изпълнител лист, е
образувано ново изпълнително дело, срещу останалите двама длъжника по
изпълнителния лист, под № 461/ 2021г. по описа на ЧСИ Д.М., което
изпълнително дело е прекратено поради изплащане на дълга. Срещу ищеца не
е образувано ново изпълнително дело. В действителност обаче след
прекратяване на изпълнително дело № 949/ 2014г. по описа на ЧСИ Д.М.
изпълнителният лист е бил върнат на ответното дружеството и се е намирал в
неговата фактическа власт, което е поставило в несигурност правната сфера
на ищеца. Последният няма как да бъде сигурен, че няма да бъде образувано
ново изпълнително дело, както и към датата на подаване на исковата молба на
ищеца не му е било известно, че въз основа на процесния изпълнителен лист е
образувано ново изпълнително дело само спрямо останалите длъжници по
него, но не и спрямо ищеца. В допълнение следва да се посочи, че
извънсъдебното споразумение, сключено между ответника и длъжника С.К.
за плащане на дълга е от дата 10.11.2021г., което след подаване на исковата
молба в съда. Ето защо съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.78,
ал.2 от ГПК, като ответникът е станал повод с поведението си за иницииране
на настоящия процес, поради което претендираните от ищеца разноски
следва да се възложат в тежест на ответника.
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв,
като бъде присъдено дължимото минимално възнаграждение, което в
настоящия случай, с оглед материалния интерес, съгласно разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 1369,41 лв. Адвокатско
възнаграждение ще бъде присъдено на адв. Г.Н., за когото е представен
договор за правна защита и съдействие, от който договор се установява, че е
4
договорена безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от
ЗАдв.
Ищецът е освободен от внос на държавна такса. В тази връзка и на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 1119,21 лв.,
държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.
П. М., ЕГН **********, с адрес ***, не дължи на ОТП „Факторинг България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2, следните суми: сумата в размер от
24515.78 лв., главница, ведно със законната лихва, считано от 26.03.2014г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата в размер от 2024.91 лв.,
договорна лихва; сумата в размер от 122.58 лв., наказателна лихва; сумата в
размер от 60 лв., заемни такси; сумата в размер от 534.47 лв., разноски и
сумата в размер от 722,57 лв., юрисконсултско възнаграждение, за които е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4676/ 2014г. по описа на Районен съд
– Пловдив.
ОСЪЖДА ОТП „Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“
№ 19, ет.2, да заплати на адв. Г. ЛЮБ. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес
***, адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ
на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАдв в размер на 1369,41 лв.
/хиляда триста шестдесет и девет лева и четиридесет и една стотинки/ за
производството по гр. дело № 2616/ 2021г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив.
ОСЪЖДА ОТП „Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“
№ 19, ет.2, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Окръжен съд- Пловдив, държавна такса в размер на 1119,21 лв. /хиляда сто и
5
деветнадесет лева и двадесет и една стотинки/ за производството по гр.
дело № 2616/ 2021г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6