РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Тутракан, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20233430100372 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
3032/21.07.2023 г. по описа на „Е. М.“ ЕООД с ЕИК *** против Д. Х. И. с ЕГН
**********. Предметът му е установителен иск по реда на чл. 422 във връзка
с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за вземане, за което първоначално се е развило
производство по чл. 417 ГПК, завършило с издаването на Заповед за
изпълнение № 327/18.07.2013 по ч.гр.д.№ 317/2013 на Районен съд Тутракан и
изпълнителен лист. Заповедта е връчена на длъжника на 19.05.2023 г., който
на 31.05.2023 г. е подал възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от
цената на иска, която е 7 727,89 евро, и от настоящия адрес на потребителя,
който е в гр. Тутракан, станал известен от служебна справка на съда в НБД
„Население“ – чл. 113 ГПК.
Доплатена е държавната такса от 311,12 лева върху цената на иска.
Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, който
тече от връчването на Определение № 260008/07.06.2023 г. на 19.06.2023 г.
С исковата молба се иска установяване съществуването на следните
вземания: главница – 6 773,46 евро; възнаградителна лихва – 657,60 евро, за
периода от 25.10.2012 г. до 15.07.2013 г.; наказателна надбавка – 266,83 евро,
за периода от 26.02.2013 г. до 15.07.2013 г.; законна лихва за забава от
17.07.2013 г. до окончателното изплащане на вземането; такса изискуемост –
1
30 евро, претендирани като дължими по Договор за кредит за текущо
потребление от 25.07.2008 г.
Ищецът „Е. М.“ ЕООД твърди, че е титуляр на вземането, възникнало
от процесния договор за заем и след изкупуването му по договор за цесия,
първо, от „О. ф. Б.“ ЕАД, впоследствие, с договор за цесия между „О. ф. Б.“
ЕАД и „Е. м.“ ЕООД. Излага доводи в тази насока. Моли за уважаване на
установителния иск. Претендира разноски.
Ответникът Д. И. не подава писмен отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Видно от разписката към съобщение от 06.02.2024 г.,
съдебните книжа са връчени лично на 10.02.2024 г. Във възражението по чл.
414 от ГПК заявява, че не дължи претендираните от ищеца суми.
В съдебното заседание страните не се явяват и не се представляват.
Съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Искът е с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.
1, т. 1 от ГПК и чл. 430, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите във връзка със Закона за потребителския кредит –
отм., Обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от
22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 110 от 30.12.2008 г., изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в
сила от 16.10.2009 г., отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.
Съдът приема от представения договор за кредит за текущо
потребление, че на 25.07.2008 г. между „Б. Д.“ ЕАД и ответницата е сключен
потребителски заем за 10000 евро, при конкретно посочени в договора
условия.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
сумата по главницата е усвоена от кредитополучателката.
След две цесии, първата, между банката кредитор и „О. ф. Б.“ ЕАД, и,
втора, между „О. ф. Б.“ ЕАД и „Е. м.“ ЕООД, вземането е придобито от
ищеца. Цесиите не страдат от пороци, съдът ги приема за действително
извършени, а всякакви пропуски по съобщаването им са санирани с
връчването на исковата молба на ответницата.
Договорът за кредит е недействителен на основание чл. 14, ал. 1 във вр.
чл. 7, т. 12 от ЗПК-отм., в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 110 от
2008 г.
Действащият към датата на сключване на договора чл. 7, т. 12 от ЗПК-
отм., изисква в него, а съдът допуска възможността и в Общите условия към
него, които, съгласно т.12 от Договора, са неразделна част, да бъдат посочени
условията за прекратяване на договора. Съдът констатира, че нито в договора,
нито в подписаните между страните Общи условия на банката за
предоставяне на кредити за текущо потребление се съдържат условията за
прекратяване на договора. Правоотношението със сигурност се прекратява с
погасяването на задължението да се върне заема и такива разпоредби има
както в него, така и в ОУ, но чл. 7, т. 12 от ЗПК-отм. прави ясна разлика
2
между този правопрекратителен способ, от една страна, който в никакъв
случай не е единствен, спрямо другите начини за прекратяване на
облигационната връзка, щом извежда „пред скоби“ имено него,
непосредствено преди сложният съюз „както и“ следван от „условията за
прекратяване на договора“. Договорът и ОУ не предвиждат никакви други
условия за прекратяването на договора, освен погасяването на задължението
за главница и лихви, или главница и такси в хипотезата на предсрочно
погасяване, което създава заблуждение у потребителя, че друг начин за
прекратяване на договора няма, а такъв е следвало да бъде предвиден в него
или в ОУ, тъй като изискването на чл. 7, т. 12 от ЗПК-отм. е императивно в
своята цялост. То обезпечава правото на потребителя да съобрази
поведението си с различните възможности, които има, за да прекрати
облигационната връзка с кредитодателя. Вместо това, процесният договор му
предлага само една възможност – да погаси задължението, като върне
главницата било съобразно погасителния план, било то предсрочно. Според
съда, налице е нарушение на закона, защото, както е задължително договорът
да съдържа посочване на правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита и указание, че в този случай той има право на намаление на размера
на задълженията си съгласно чл. 18, ал. 2, така е следвало да са предвидени в
него и други условия за прекратяване на договорната връзка. Дори да се
допусне, че кредиторът не е предвидил друг начин за прекратяване на
договора, различен от погасяване на задължението за главница, съответна
лихва и такси за предсрочно погасяване, това е следвало най-малкото да бъде
ясно посочено в договора или в ОУ; при това, нямаше да бъде вярно, защото
винаги съществува възможността за прекратяване на облигационната връзка
по взаимно съгласие, без да се дължат лихви и такси. С непосочването по ясен
и недвусмислен начин в договора и/или ОУ на условията за прекратяването
му, които да са различни от погасяването на дължимите суми, кредитодателят
е нарушил императивния минимум в съдържанието на договора за кредит,
което от своя страна е ограничило потребителя да съобрази поведението си с
възможни благоприятни варианти за развитие на отношенията му с банката по
повод на отпуснатия заем. Затова именно санкцията по чл. 14, ал. 1 от ЗПК-
отм. е толкова тежка – недействителност на договора за кредит, при което на
основание чл. 14, ал. 2 от ЗПК-отм. потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по заемното
правоотношение.
За по-ясна илюстрация на порока съдът се позовава на актуалните Общи
условия на същата банка за предоставяне на кредити за текущо потребление,
които са служебно известни от множество други дела. Например в ОУ от
2020 г. освен раздел IV „Погасяване“, се съдържа и раздел Х „Прекратяване
на договора за кредит“, в чиято т. 28, буква „б“ погасяването на
задължението, вкл. преди изтичането на срока на кредита, е само един от
изброените способи за прекратяване на договора.
И отново, дори да не са предвидени друг условия за прекратяване,
3
изискването както на чл. 7, т. 12 от ЗПК-отм., така и на чл. 11, ал. 1, т. 23 (срв.
т. 22) от сега действащия ЗПК, е условията и редът за прекратяване на
договора да са ясно артикулирани, за да може още преди сключването му
потребителят да е наясно, че друга възможност няма, освен да изпълни
условията, които му налага банката кредитор, в т.ч. плащане на таксите за
предсрочно погасяване, каквито са били допустими по тогавашния закон.
Относно липсата на възражение от страна на ответницата за
коментирания от съда порок, настоящият съдебен състав се позовава на
Решение № 59/20.05.2024 на ВКС по търг.д.№ 2695/2022 на 2-ро т.о., в което
върховните съдии цитират Тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г.
по тълк. д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, според което „съдът се произнася в
мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи, които са от значение за правния спор, без да е направено възражение,
ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства, независимо от вида на договора и страните по него. В
разяснителната част на тълкувателния акт е посочено, че когато нищожността
е виД. от представените с исковата молба или с отговора на исковата молба
доказателства, първоинстанционният съд е длъжен да отрази в доклада по
делото, че ще се произнесе по нищожността и да изпълни задължението си по
чл. 146 т.2 и 5 ГПК. При пропуск или при представяне на доказателства в
хода на производството, от които за пръв път се открива нищожността, съдът
е длъжен да уведоми страните с нарочно определение като им даде
възможност да изразят становище и посочат доказателства. Налице е и
позоваване на новелата на чл.7, ал.3 ГПК (ДВ, бр.100/2019г.), в която изрично
е предвидено задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл.
146 ал.1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.“
Тутраканският районен съд напомня, че с доклада по делото е уведомил
страните, че ще следи служебно за интересите на ответника потребител и за
неравноправност на потребителския договор, като е дал възможност да
изразят становище.
С оглед на изложеното Тутраканският районен съд намира, че
процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание
чл. 14, ал. 1 във вр. 7, т. 12 от ЗПК-отм., поради което и на основание чл. 14,
ал. 2 от ЗПК-отм. ответницата кредитополучател дължи да върне само сумата,
от която се е възползвала – главницата, но не и лихви или други разходи по
заема.
От главницата в размер на 10000 евро следва да се приспаднат
направените погасителни плащания в общ размер, според заключението на
вещото лице по ССЕ, на 6459,79 евро.
За разликата от 3540,21 евро главница установителният иск следва да се
уважи, а за горницата над тази сума, до претендираната, както и за всички
останали компоненти на вземането – да се отхвърли.
4
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът
има право на разноски, които е поискал само за настоящото производство. Те
са в размер на 311,12 лева държавна такса за завеждане на иска, 5 лева за
съдебно удостоверение, 500 лева за експертиза, общо 816,12 лева. При
уважени 3540,21 евро от общо претендирани 7727,89 евро, ищецът има право
да му бъдат присъдени разноски в размер на 373,87 лева.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Х. И. с ЕГН ********** дължи
на „Е. М.“ ЕООД с ЕИК *** сумата от:
3540,21 евро (три хиляди петстотин и четиридесет евро и двадесет и един
евроцента) главница по недействителен Договор за кредит за текущо
потребление от 25.07.2008 г., сключен с „Б. Д.“ ЕАД, за която по
заявление на банката кредитодател е издадена от Районен съд - Тутракан
на 18.07.2013 г. Заповед № 327 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, след което вземането е придобито
чрез договори за цесия от ищеца „Е. м.“ ЕООД;
законна лихва за забава върху главницата от 17.07.2013 до изплащане на
задължението, и
ОТХВЪРЛЯ установителния иск за:
главницата в размер на 3233,25 евро, поради плащане преди завеждане
на настоящото дело;
възнаградителната лихва 657,60 евро, за периода от 25.10.2012 г. до
15.07.2013 г. – поради невъзникване на задължението за нея;
наказателната надбавка 266,83 евро за периода от 26.02.2013 г. до
15.07.2013 г. – поради невъзникване на задължението за нея;
таксата изискуемост 30 евро – поради невъзникване на задължението за
нея.
ОСЪЖДА Д. Х. И. с ЕГН ********** да плати 373,87 лева на „Е.“
ЕООД с ЕИК ***за разноски по гр.д.№ 372/2023 на ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд – Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5