ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 252016.10.2020 г.Град Бургас
Окръжен съд – БургасIV въззивен граждански състав
На 16.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Диана И. Асеникова Лефтерова
като разгледа докладваното от Диана И. Асеникова Лефтерова Въззивно
частно гражданско дело № 20202100502170 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 вр. чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж,
Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София, жк.
,,Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, чрез пълномощника юрисконсулт Петко
Палазов, против Разпореждане № 13358 от 24.07.2020 г. по ч. гр. д. № 648/2020 г. на
Районен съд – Бургас, с което е ОТХВЪРЛЕНО заявлението на жалбоподателя за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. С. С. , ЕГН **********, с
адрес: ***.
В частната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решаващия
извод на съда, че не са изпълнени дадените на заявителя указания да удостовери кои са
приложимите общи условия към процесния договор за кредит. Поддържа се, че общите
условия не са задължителен елемент от договора за потребителски кредит, щом той има
установеното от закона задължително съдържание. Твърди се, че по отношение на
договорите за кредит, сключвани от заявителя, не са приложими общи условия, тъй като
всички условия са инкорпорирани в самите договори. Моли съда да отмени обжалвания акт
и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Въз основа на закона и събраните доказателства по делото съдът намира от
фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия
срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално
допустима.
1
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано въз основа на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр.
София, жк. ,,Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14 срещу длъжника А. С. С. , ЕГН
**********, с адрес: ***, за следните суми, дължими по договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредита карта №
************* от 24.12.2018 г.: 3 516, 25 лева – главница, 0 лева – възнаградителна лихва за
периода от 01.02.2019 г. до 07.05.2019 г., 190, 24 лева – мораторна лихва за периода от
01.03.2019 г. до 19.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава от момента на постъпване
на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и за съдебни
разноски по делото в размер на 74, 09 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 50, 00 лева.
В обстоятелствената част на заявлението са изложени твърдения, че вземането на
заявителя се основава на договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредита карта № CARD-16650347 от 24.12.2018 г. с кредитен лимит
в размер на 3 000 лева, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ като кредитодател
и А. С. С. като кредитополучател. Твърди се, че на 08.01.2020 г. длъжникът е активирал
предоставената му кредитна карта за усвояване на револвиращ потребителски кредит.
Съобразно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и в изпълнение на дадените от въззивния съд указания,
заявителят е изложил конкретни твърдения относно обстоятелствата какъв е размерът на
усвоената от длъжника сума, каква е размерът на месечните погасителни вноски, какъв е
падежът за заплащане на месечните погасителни вноски, какъв е размерът на погасените и
непогасените месечни вноски, както следва: 1) към падежна дата 01.02.2019 г. минималната
сума за плащане (погасителна вноска) е в размер на 319, 65 лева при използван кредитен
лимит (усвоени суми) в размер на 3047, 40 лева; 2) към падежна дата 01.03.2019 г.
минималната сума за плащане (погасителна вноска) е в размер на 437, 25 лева при използван
кредитен лимит (усвоени суми) в размер на 3079, 35 лева; 3) към падежна дата 01.04.2019 г.
минималната сума за плащане (погасителна вноска) е в размер на 617, 25 лева при използван
кредитен лимит (усвоени суми) в размер на 3180, 87 лева; 4) към падежна дата 01.05.2019 г.
минималната сума за плащане (погасителна вноска) е в размер на 797, 25 лева при използван
кредитен лимит (усвоени суми) в размер на 3285, 32 лева; 5) към падежна дата 01.06.2019 г.
минималната сума за плащане (погасителна вноска) е в размер на 1037, 25 лева при
използван кредитен лимит (усвоени суми) в размер на 3397, 97 лева; 6) към падежна дата
01.07.2019 г. минималната сума за плащане (погасителна вноска) е в размер на 1277, 25 лева
при използван кредитен лимит (усвоени суми) в размер на 3516, 25 лева. С настъпване на
падежа длъжникът е изпаднал в забава. Към момента длъжникът не е извършил нито едно
плащане по кредита, като непогасените задължения по договора са в общ размер от 3 706, 49
лева.
2
Към заявлението е представен договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредита карта № CARD-16650347 от 24.12.2018 г., ведно с
приложения към него, сред които обаче не са налични общи условия.
С разпореждане от 03.02.2020 г. съдът е оставил заявлението без движение с
указания в тридневен срок от получаване на съобщението заявителят да удостовери кои са
общите условия, приложими към представения договор за кредит, и да ги представи по
делото. Указано е, че при неотстраняване на нередовността в указания срок заявлението
няма да бъде уважено.
С молба от 18.02.2020 г. заявителят е представил заверени копия от договора и
приложенията към него, каквито са представени и със заявлението.
С разпореждане от 18.02.2020 г. съдът е констатирал, че приложените документи са
налични по делото и е разпоредил на заявителя да се изпрати ново съобщение за точно
изпълнение на разпореждането. Препис от разпореждането е връчен на заявителя на
27.02.2020 г.
С обжалваното разпореждане от 24.07.2020 г. съдът е отхвърлил заявлението на
основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК поради това, че заявителят не е изпълнил дадените
указания, като констатираната нередовност на заявлението не е отстранена.
Основателни са оплакванията на жалбоподателя против законосъобразността на
извода, че заявлението е нередовно, тъй като към него не са приложени общи условия към
договора за потребителски кредит. Видно от съдържанието на представения договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредита карта №
************* от 24.12.2018 г., същият урежда всички елементи от договорното
правоотношение между страните. Липсва законово изискване договорите за потребителски
кредит да бъдат сключвани при общи условия. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК
когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и
приложимите общи условия, ако има такива. Следователно процесуалното изискване за
прилагане на общи условия към заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
приложимо единствено в случаите, когато има такива. По изложените съображения не може
да се приеме, че искането за издаване на заповед за изпълнение не отговаря на изискванията
на чл. 410 ГПК. Поради това неизпълнението на дадените от съда указания за представяне
на приложимите общи условия не може да се квалифицира като годно основание по чл. 411,
ал. 2, т. 1 ГПК за отхвърляне на заявлението.
При извършване на служебната проверка в рамките на заповедното производство
въззивният съд не констатира да е налице някое от останалите основания за отказ за
издаване на заповед за изпълнение, предвидени в разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК. В
изпълнение на дадените от въззивния със указания заявителят е изложил надлежно
3
обстоятелствата, на които се основава искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. От обстоятелствената част на заявлението, както и от представения договор и
приложенията към него, не може да се направи извод, че искането е в противоречие със
закона или с добрите нрави, че се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, нито че е налице обоснована вероятност за това. Видно от изготвената служебна
справка, длъжникът им постоянен адрес на територията на Република България. Не са
налице данни, че длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на Република
България.
С оглед на изложеното обжалваното определение се явява неправилно, поради което
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено да се издаде в полза на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., клон България, гр. София, жк. ,,Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. С. С. , ЕГН
**********, с адрес: ***, за следните суми, дължими по договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредита карта №
************* от 24.12.2018 г.: 3 516, 25 лева – главница, 190, 24 лева – мораторна лихва за
периода от 01.03.2019 г. до 19.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава от момента на
постъпване на заявлението в съда на 31.01.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, както съдебно разноски – 74, 09 лева за държавна такса и 50, 00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 13358 от 24.07.2020 г. по ч. гр. д. № 648/2020 г. на
Районен съд – Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж,
Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София, жк.
,,Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. С. С. , ЕГН **********, с адрес: ***, за следните суми,
дължими по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредита карта № ************* от 24.12.2018 г.: 3 516, 25 лева – главница, 190,
24 лева – мораторна лихва за периода от 01.03.2019 г. до 19.01.2020 г., ведно със законната
лихва за забава от момента на постъпване на заявлението в съда на 31.01.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и за съдебни разноски по делото – 74, 09
лева за държавна такса и 50, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК съобразно настоящото определение.
4
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5