Р
Е Ш Е Н И Е
№
260003
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети април, две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00542 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 247 ГПК.
По делото е постъпила молба с вх. №
260034/17.01.2023г. от ищеца „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК:
*********, с която се иска поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното по делото съдебно решение, в диспозитива на същото, където са
посочени индивидуализиращи белези на ищеца и ответниците Софийски градски съд и
Прокуратура на РБ.
В
молбата се сочи, че в съдебното решение погрешно е посочено, че седалището и
адреса на управление на ищеца ЗК „Лев Инс“ АД е гр. София, СО – „Лозенец“, бул.
„Черни връх“ № 51. Към настоящия момент седалището и адреса на управление на
ищеца е: гр. София, п.к. 1700, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А.
Уточнява се, че този адрес е посочен в титулната част на депозираните от ищеца
молби по делото, както и по партидата на дружеството.
На следващо място се сочи, че по отношение на
ответниците Софийски градски съд и Прокуратура на Р. България не са посочени
техните кодове по БУЛСТАТ.
В
депозираната молба се излагат доводи за допусната очевидна фактическа грешка в
съдебния акт и досежно уважения на ищеца иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, произтичащи от отнемане на движимо имущество (хардуер) и
програмни продукти, изразяваща се в погрешно посочване в диспозитива на
решението на пълния предявен иск, като е посочена сумата от 878 424 лева,
вместо 878 424,76 лева.
В предоставения на насрещните страни
едноседмичен срок, становище по молбата е постъпила единствено от ответника
Софийски градски съд. В същото (обективирано в отговор с вх. №
260077/07.02.2023г.) се излагат съображения за неоснователност на молбата в
частта, касаеща адреса и седалището на управление на ищеца. Сочи се, че в
редица молби, депозирани от ищеца, в т. ч. исковата молба и молба-становище с
вх. № 260300/25.03.2022г. е посочен адрес на управление и седалище именно тези,
посочени в съдебното решение. Допълва
се, че за съда не съществува задължение да извършва служебно справка в ТР
относно вписаните седалище и адрес на управление на ищеца при постановяване на
съдебния акт, при положение, че такива са известни по делото. Доводите за
неоснователност на молбата в частта, касаеща БУЛСТАТ номерата на ответниците се
заключават в това, че номера на ответника не попада в приложното поле на чл.
250 ГПК, като непосочването на ЕИК/БУЛСТАТ на едно юридическо лице не
съставлява пречка да се идентифицира субектът и според изискванията на
българския процесуален закон не е основание нито за нередовност на исковата
молба, нито на отговора на исковата молба, а още по-малко съставлява
непроизнасяне по целия спорен предмет.
Досежно искането на ищеца за
допълване на решението в частта относно имуществените вреди, произтичащи от
отнемане на движимо имущество (хардуер) и програмни продукти, ответникът
посочва, че е налице изричен отхвърлителен диспозитив, постановяващ, че съдът
„отхвърля иска в останалата му част – до пълния предявен размер от
878 424, 00 лева като неоснователен“, т.е. явно се иска допускане на
поправка за 0,76 лева, по което искане ответника предоставя на съда.
Съдът,
след преценка на релевантните факти и обстоятелства намира, че молбата на ищеца
за частично основателна.
Основателност в
доводите на ищеца, обективирани в разглежданата понастоящем молба, съдът намира
единствено в частта, касаеща частично отхвърлената претенция за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от отнемане на движимо имущество
(хардуер) и програмни продукти, доколкото в диспозитива на решението си, съдът
е посочил, че отхвърля претенцията в частта над уважената такава, а именно –
„до пълния предявен размер от 878 424,00 лева“. Видно от материалите по
делото е, че ищецът е предявил обсъжданата претенция в размера й от
878 424,76 лева, поради което при отхвърлянето на част от нея следва да
бъде посочена именно тази сума. Несъответствието в двете суми се дължи на техническа
грешка, която следва да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК, като за
отстраняването на посочената очевидна фактическа грешка, съдът намира, че не е
необходимо провеждането на открито съдебно заседание по чл. 247 ал. 3 от ГПК.
В останалата част, съдът намира
молбата за неоснователна, по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл. 127 ал. 1 от ГПК, задължителни реквизити на
исковата молба са посочването на съда; името и адреса на ищеца и ответника, на
техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и
единният граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива
(в редакцията, действаща към подаване на исковата молба); цената на иска,
когато той е оценяем; изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
в какво се състои искането и подпис на лицето, което подава молбата. Видно е,
че законодателят е приел за достатъчно идентификацията на ответната страна да
се извършва само по имена и адрес, поради което съдът не намира основание да допусне
поправка на очевидна фактическа грешка относно индивидуализиращите белези на
ответниците в съответните части на постановения по делото съдебен акт.
Колкото
до искането на ищеца за допускане на очевидна фактическа грешка в частите на
съдебния акт, в които са посочени адрес на управление и седалище на ищеца,
различни от тези понастоящем, същото е неоснователно, доколкото за съда не
съществува задължение да извършва регулярни проверки относно адресите на
страните, когато такива съществуват по делото, още повече, когато самата страна
не е посочила изрично нови такива.
Само за пълнота следва да се посочи,
че изписването на различни седалище и адрес на управление, както и липсата на
посочени БУЛСТАТ номера на ответниците в настоящия случай, не съставлява пречка
за изпълнение на съдебното решение, включително и чрез способите на
принудителното изпълнение.
С
оглед горното и на основание чл. 247 ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА на основание чл. 247 ГПК
поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 260048 от 07.12.2022г., постановено по гр. д. № 542/2019г. по
описа на Окръжен съд - Перник, КАТО
ВМЕСТО:
„ОСЪЖДА Министерство на
вътрешните работи на Р. България, БУЛСТАТ:*********, с адрес: гр. София, п.к.
1000, ул. „Шести септември“ № 29 и Прокуратура на Р. България, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ №2 ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, СО - „Лозенец“, бул.
„Черни връх“ № 51 Д сумата от
615 484,86 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
произтичащи от отнемане на движимо имущество (хардуер) и програмни продукти, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част
– до пълния предявен размер от 878 424,00 лева, като неоснователен, както и ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО ИСКА спрямо Софийски
градски съд, с адрес: гр. София, п. к. 1000, бул. „Витоша“ № 2, като неоснователен“
СЕ
ЧЕТЕ:
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните
работи на Р. България, БУЛСТАТ:*********, с адрес: гр. София, п.к. 1000, ул.
„Шести септември“ № 29 и Прокуратура на Р. България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ №2 ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, СО - „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51 Д сумата от 615 484,86 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от отнемане на
движимо имущество (хардуер) и програмни продукти, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – до пълния предявен размер
от 878 424,76 лева, като неоснователен както и ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО ИСКА спрямо Софийски градски съд, с адрес: гр.
София, п. к. 1000, бул. „Витоша“ № 2, като неоснователен.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
в останалата й част, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. София.
СЪДИЯ: