№ 5979
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110143944 по описа за 2021 година
Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.
В. Л. Г. е предявил срещу „ЗД Бул Инс“ АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 7000
лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
причинени телесни увреждания – контузио торацис, субгалеален хематом на челото,
контузия на шията, както за причинени нервно напрежение, социално изолиране, страх от
пътуване с автомобил, които вреди са причинени от ПТП от 09.01.2022г. в гр. София по бул.
„Царица Йоанна“ (тунела „Люлин“) по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска
„Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва
от 01.07.2021г. до окончателното плащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 09.01.2021г. в гр. София, при управление на л.а.“Опел“ модел
„Астра“ с рег. № СВ 6557 ВР, претърпял пътнотранспортно произшествие. Вина за
настъпване на събитието имал водачът на л.а. „Киа“ модел „Соренто“ с рег. № СВ 6557
ВР, който поради движение с несъобразена скорост ударил движещия се пред него
управляван от ищеца автомобил. Вследствие на инцидента ищецът изпитвал лека болка в
главатa и гърдите. Малко след инцидента болката в главата се засилила, появили се
световъртеж, болка в областта на шията и засилваща се болка в областта на стернума. След
посещение в медицинско заведение ищецът бил диагностициран с контузио торацис,
субгалеален хематом на челото с диаметър около 2 см. на челото по средата и контузия на
шията. Бил изписан на домашно лечение с указания да спазва хигиенно – диетичен режим
при покой, обезболяващи при нужда и да се пази от психически и физически натоварвания.
За обслужването на битовите си нужди ищецът ползвал помощта на свои близки. При
поемане и издишване на въздух изпитвал тежест в гърдите. Болките в главата
предизвиквали дразнение при шум и светлина. Травмата на шията му причинила
дискомфорт. Произшествието се отразило и негативно върху психиката на ищеца, който
станал нервен, затворил се в себе си, изолирал се от близките си, сънувал кошмари,
изпитвал страх да се вози в автомобили. Застраховател по риска „Гражданска отговорност“
на автомобилите по отношение на виновия за произшествието водач бил ответникът, който
1
по извънсъдебно отправена претенция на 01.04.2021г. за заплащане на обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди от инцидента не се произнесъл с окончателно
становище.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
иска. Оспорва твърдения механизъм на ПТП и вина за настъпване на събитието да е имал
водачът, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ е ответникът. Оспорва
ищецът да е пострадал при процесния инцидент. Прави възражение за съпричиняване,
обосновано с това, че ищецът е бил без предпазен колан към момента на настъпване на
произшествието, а освен това е бил спрял в дясната на лента на бул. „Царица Йоанна“ в
посока „Люлин“, в който участък не са били разрешени престоят и паркирането. Не било
доказано твърдените оплаквания да са траели продължително време. Отрича причинно –
следствената връзка между твърдените болки и страдания и процесното събитие. Оспорва
претендирания размер на обезщетението като несъответен на принципа на справедливостта
съгласно чл.52 ЗЗД.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял неимуществени вреди в
претендирания обем, които са причинени от противоправно поведение на водач на МПС,
чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е
ответникът.
В тежест на ответника е докаже възражението си за съпричиняване по чл.51, ал.2
ЗЗД, като докаже, че към момента на процесния инцидент ищецът е бил без поставен
обезопасителен колан, както и че бил спрял в дясната на лента на бул. „Царица Йоанна“ в
посока „Люлин“, в който участък не са били разрешени престоят и паркирането, като това
поведение е допринесло за настъпване на процесното събитие.
Съдът приема за установено, че на 09.01.2021г. в гр. София, водачът на л.а. „Киа“
модел „Соренто“ с рег. № СВ 6557 ВР се е движел в лявата пътна лента по бул. „Царица
Йоанна“ с посока на движението от бул. „Вардар“ към бул, „Д – р Петър Дертлиев“. По
същото време и в същата посока се е движел и ищецът, който е управлявал л.а.“Опел“ модел
„Астра“ с рег. № СВ 0595 ВС. Двата автомобила навлезли в тунел „Люлин“ в посока на
движение към ж.к. „Люлин“. Движението се е осъществявало в тъмната част на
денонощието при включено осветление на тунела при условията на мокра пътна настилка.
Около 22:30 ч. по време на движение в тунела „Люлин“ в процес на застигане водачът на
л.а. „Киа“ модел „Соренто“ с рег. № СВ 6557 ВР ударил в задната част движещия се пред
него в същата посока управляван от ищеца л.а.“Опел“ модел „Астра“ с рег. № СВ 0595 ВС.
За да направи тези изводи, съдът взема предвид заключението на вещото лице по съдебно –
техническата експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда, както и
протокол за ПТП № 1789873/09.01.2021г. (л.62), съставен след посещение на органи на
полицията, който е официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила относно отразените в него непосредствено възприети от длъжностното
лице факти, относими към установяване на механизма на събитието – арг. чл.179, ал.1 ГПК.
Макар протоколът за ПТП да не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно отразения в него механизъм на събитието, доколкото същият не е пряко
възприет от длъжностното лице (арг. от противното от чл.179, ал.1 ГПК), то причините за
инцидента се установяват и от показанията на единия от участниците в произшествието – М.
Данаиловски, който към датата на произшествието е управлявал л.а. „Киа“ модел „Соренто“
с рег. № СВ 6557 ВР. Свидетелят пресъздава последователно и подробно механизма на
произшествието и посочва, че към датата на ПТП се е опитал да извърши маневра –
изпреварване на друг автомобил отдясно в тунела „Люлин“. Пътната настилка била мокра,
управляващият от него автомобил поднесъл и се ударил в движещия се пред л.а.“Опел“.
2
Водачът на другия автомобил си ударил главата. На място пристигнал екип на спешна
помощ.
Като доказателство по делото е прието влязло в сила наказателно постановление №
21-4332-000536 от 27.01.2021г. (л.58), от което е видно, че във връзка с процесния инцидент
е била ангажирана административно – наказателната отговорност на водача на л.а. „Киа“
модел „Соренто“ с рег. № СВ 6557 ВР заради нарушение на нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП.
Предвид така събраните по делото доказателства съдът приема, че произшествието е
настъпило поради противоправно поведение на водача на л.а. „Киа“ модел „Соренто“ с рег.
№ СВ 6557 ВР, който е допуснал нарушение на нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП. Няма данни и
твърдения за обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина – чл.45, ал.2 ЗЗД.
Не е спорно по делото, че към датата на произшествието застраховател по риска
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач е ответникът.
От заключението по съдебно – медицинската експертиза, прието без възражение,
което се кредитира от съда, се установява, че в резултат на процесното събитие ищецът е
ударил челно главата си във волана, почувствал е силна болка в гърдите, както и в областта
на шията. Бил е откаран във ВМА, където се установило, че е налице палпаторна болка в
областта на гръдната кост, охлузвания по гърдите и корема от предпазния колан, оплаквал
се е от главоболие. На челото му се образувал хематом с големина около 2 см в диаметър,
почувствал е и болки във врата. Препоръчано му било спазване на хранително – диетичен
режим, покой и прием на обезболяващи при нужда. Хематомът е отзвучал за около 2
седмици, болките във врата – за един месец. В продължение на година след инцидента
ищецът се чувствал по – раздразнителен и напрегнат. В резултат на събитието ищецът е
претърпял следните увреждания – субгалеален хематом на челото, травма на гръдния кош,
контузия на шията. По медико- биологичните си признаци уврежданията представляват
мекотъканни увреди в резултат от удара на тялото в твърди повърхности в интериора на
автомобила и представляват лека телесна увреда. Причинили са болка и страдания за около
1 месец, след което са отзвучали постепенно. За период от 2 седмици след инцидента
ищецът е бил неработоспособен. Бил е в състояние да се обслужва сам.
По делото е разпитана като свидетел сестрата на ищеца – Мария Г.а. Тя съобщава, че
вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило през м.01.2021г., ищецът
получил болки във врата и в гръдния кош. Имал огромен хематом на челото. След
инцидента изпитвал неудобства в обслужването, през повечето време лежал, бил повдигнат
върху възглавница, за да си поема въздух. Около 10 дни след инцидента бил в отпуск поради
временна неработоспособност, след което отново започнал работа. След инцидента се
затворил в себе си, трябвало да прекарва времето си вкъщи, имал кошмари, бил неспокоен.
До настоящия момент се оплаквал от болки във врата. Около 3 месеца след инцидента
изпитвал страх от шофиране, като негови колеги го транспортирали до работа. И към
настоящия момент изпитвал страх от шофиране.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Мария Г.а като последователни и
съответни на останалите по делото доказателства, въпреки възможната й заинтересованост
(арг. чл.172 ГПК).
От горното следва, че вследствие на процесното събитие ищецът е претърпял
неимуществени вреди, за които ответникът носи отговорност на основание чл.432, ал.1 КЗ.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост
– чл. 52 ЗЗД, като в тази връзка следва да се вземат предвид характера и вида на
увреждането, настъпилите последици, продължителността и интензивността на
претърпените болки, продължителността на възстановителния период и др. (ППВС № 4 от
1968г.).
Съдът взема предвид характера на уврежданията – болки в шията, в областта на
3
гръдната кост, както и образувания хематом на челото, които по медико – биологични
признаци представляват лека телесна повреда. От значение е и периода на пълното
отшумяване на болките в областта на врата и в областта на гръдната кост, а именно 1 месец,
от който за срок от 2 седмици ищецът е бил неработоспособен. Следва да се отчетат и
негативните психологически изживявания вследствие на произшествието като страх от
шофиране на автомобил, раздразнителност и нервност. Не се установява във
възстановителния период ищецът да се е нуждаел от чужда помощ при посрещане на
нуждите си от битов характер, видно от заключението по съдебно – медицинската
експертиза. Не са налице трайни увреждания и неотшумели физически болки, което се
установява от заключението на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза. При
така отчетените обстоятелства съдът приема, че размерът на обезщетението за причинените
неимуществени вреди съобразно критерия по чл.52 ЗЗД следва да се определи в размер на
3000 лева.
Съдът приема за недоказано възражението за съпричиняване, обосновано с това, че към
датата на инцидента ищецът не е носил предпазен колан. Според заключението по съдебно –
медицинската експертиза ищецът е получил сравнително леки травми. В случай че е бил без
поставен предпазен колан, вероятно тялото му е щяло да се придвижи по – напред и да се
удари евентуално и в предното стъкло на колата. Вещото лице по съдебно - медицинската
посочва още, че болките в гърдите е възможно да се получат вследствие на опъването и
притискането на предпазния колан. При изслушване на заключението по съдебно –
медицинската експертиза вещото лице съобщава, че при поставен предпазен колан и при по
– силен удар е възможно да има контакт между главата на водача и волана. При това съдът
приема и че при поставен предпазен колан е възможно да се получат процесните
увреждания. Вещото лице по съдебно – автотехническата експертиза също подкрепя
направения извод, като при изслушване на заключението посочва, че при удара дори и при
поставен обезопасителен колан главата на водача би могъл да осъществи контакт с волана в
зависимост от това какво е било отстоянието на седалката от волана. От така събраните
доказателства не се установи (при тежест на ответника за това) към датата на
произшествието ищецът да е бил без поставен предпазен колан.
Неоснователно е и възражението, че към момента на удара ищецът е бил спрял на
нерегламентирано място, защото по делото безспорно се установи, че към настъпване на
произшествието управляваният от ищеца автомобил е бил в движение.
Предвид горното неоснователни са направените възражения за съпричиняване и няма
основание за намаляване на обезщетението на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
От събраните доказателства е видно, че на 01.04.2021г. (л.9 от делото) ищецът е
предявил извънсъдебна претенция спрямо ответника, по която съгласно чл.496, ал.1 КЗ
срокът за произнасяне е изтекъл на 01.07.2021г. При това на 01.07.2021г. ответникът е
изпаднал в забава за заплащане на дължимото обезщетение.
От горното следва, че искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да се
уважи до сумата от 3000 лева, ведно със законната лихва от 01.07.2021г. до окончателното
плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По разноските :
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направени разноски съразмерно с
уважената част от иска или сумата от 270 лева (държавна такса и депозити за вещи лица). На
адв. М. Н.-Т., оказала безплатна правна помощ на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА,
видно от представения договор за правна защита и съдействие, съразмерно с уважената част
от иска следва да се присъди адв. възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на
349,71 лева при пълен размер на възнаграждението в размер на 816 лева с ДДС, определено
съобразно чл.7, ал.2, т.3 (редакция до изм бр ДВ 88 от 2022г.), вр. пар.2а ДР на НМРАВ. На
ответника съразмерно с отхвърлената част от иска следва да се присъдят разноски в размер
4
на 268,57 лева (депозит за вещи лица, депозит за свидетел и юрк. възнаграждение,
определено от съда в размер на 100 лева поради невисоката правна и фактическа сложност
на делото съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да плати на В. Л. Г., ЕГН *****, съдебен адрес : ***
– адв. М. Н.-Т., на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 3000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени телесни увреждания
– контузио торацис, субгалеален хематом на челото, контузия на шията, както за причинени
нервно напрежение, социално изолиране, страх от пътуване с автомобил, които вреди са
причинени от ПТП от 09.01.2022г. в гр. София по бул. „Царица Йоанна“ (тунела „Люлин“)
по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към
датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от 01.07.2021г. до
окончателното плащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 7000 лева.
ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да плати на В. Л. Г., ЕГН *****, съдебен адрес : ***
– адв. М. Н.-Т., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 270 лева – разноски.
ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да плати на адв. М. Н.-Т., ЕГН **********, адрес на
упражняване на дейността : ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 349,71 лева –
разноски.
ОСЪЖДА В. Л. Г., ЕГН *****, съдебен адрес : *** – адв. М. Н.-Т., да плати на „ЗД
„Бул Инс““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 268,57 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5