№ 81
гр. Варна, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110203423 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „М Ганеви“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул. „Константин Величков“ № 51а, подадена чрез адв. Р.
Х. от АК Варна, против НП № 03-2200577/29.06.2022год. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на основание чл. 414, ал.3
от КТ на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер
на 2000лв. за нарушаване нормата на чл. 63, ал.2 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, като навежда доводи както да допуснати
съществени нарушения на процес. правила, така и за нарушение на
материалния закон. Сочи, че АУАН изобщо не му бил връчван, нито пък му
бил изпращан по пощата, както и че от писмените доказателства по
преписката се установявало, че И. К. А. на 02.06.2022год. не е работила, а е
постъпила на работа на 03.06.2022год.. Изразява несъгласие с извода на АНО,
че нарушението не съставлявало маловажен случай. Моли НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание производство въззивното дружество се
представлява от адв. Р. Х., която заявява, че поддържа жалбата и оспорва
фактическите констатации отразени в НП, а във фазата по същество моли НП
да бъде отменено.
Въззиваемата страна се представлява от ю.к. Н., който заявява, че
оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно издадено. Счита, че нарушението е безспорно
1
доказано и деянието е съставомерно. Моли НП да бъде потвърдено като
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на
съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 02.06.2022год., около 10:30 часа, служители на Д „ИТ“ Варна –
свидетелките К. Д. и М. Д., и двете инспекторки в Дирекция „ИТ“ Варна,
извършили проверка по работни места в ресторант „Мистрал“ находящ се в
гр.Варна, ул. „Пейо Яворов“ №17. В хода на проверката проверяващите
установили в търговската част на заведението само св. И. А., която в момента
на влизането им в обекта пишела обедното меню на табела, както и клиенти
седящи на масите на открито.
Проверяващите предоставили на св. И. А. за попълване декларация по
чл. 402 от КТ. В декларацията св. А. посочила, че работи за въззивното
дружество като сервитьор от 02.06.2022год. с работно време от 09:00ч. до
15:00ч., че има сключен трудов договор и уговорено трудово възнаграждение
в размер на 710лв., че почива по график и има почивки в рамките на работния
ден 30 минути. В декларацията си посочила също така, че не е получила
копие от трудовия договор, както заверено уведомление. В последствие в
хода на документалната проверка след като се запознала с представените от
въззивното дружество документи - ТД №29/02.06.2022год. сключен между „М
Ганеви“ ООД като работодател и И. К. А. като работник – сервитьор и
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ, св. Д.
констатирала, че ТД е бил регистриран в ТД на НАП на 02.06.2022год. - деня
на проверката на място в обекта, но в по-късен час – 14:27ч..
На 15.06.2022год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН №
03-2200577, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на
чл.63, ал.2 от КТ, тъй като на 02.06.2022год., в 10:30ч.1 като работодател е
допуснало до работа И. К. А. ЕГН ****, на длъжност „сервитьор“, в обект
ресторант „Мистрал“ находящ се в гр.Варан, ул. „Пейо Яворов“, преди да й е
предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ заверено от ТД на
НАП Варна.
Актът бил предявен и връчен на управителя на въззивното дружество,
който го подписал без възражения.
На 29.06.2022год.1 въз основа акта, АНО издал атакуваното НП 03-
2200577, като е възприел изцяло констатациите описани в него, приел е че
въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ и му е
наложил административно наказание имуществена санкция в размер на
2000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.
2
В съдебно заседание като свидетели са разпитани актосъставителката К.
Д. и свидетелката вписана в акта М. Д., които в показанията си
възпроизвеждат възприятията си от извършената проверка с нужната
конкретика. Сочат, че при влизането си в търговския обект са заварили
единствено св. И. Димитрова, която в момента пишела обедното меню на
информационна табела и посочила в декларацията си, че работи за въззивното
дружество от същата дата, посочила конкретно трудово възнаграждение,
работно време, почивки и т.н. , както и че има сключен трудов договор.
Заявяват, че в последствие бил представен ТД сключен с И. А., но той бил
регистриран в НАП след проверката на място в ресторанта.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дала и И. А..
Същата заявява, че била отишла на интервю за работа като сервитьор в
ресторант „Мистрал“ и изявила желания да напише табелата с обедното
меню. Сочи че едно от момчетата било излязло по някаква спешна работа и
тя седяла в заведението ако има клиенти да им каже, че щяло да се върне. При
предявяване на приложената към АНП декларация по чл. 402 от КТ заявява,
че тя е попълнила.
Като писмени доказателства към АНП са приложени АУАН, Протокол
за извършена проверка № ПР2217637/15.06.2022год., ТД №
029/02.06.2022год., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62,
ал.5 от КТ изх.№ 03388223066818/02.06.2022год. 14:27:03; препис от книга за
инструктаж; Заповед на ИД на ИА „ГИТ“, декларация по чл. 402 от КТ
изходяща от И. К. А., уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ, длъжностна
характеристика.
Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на
всички събрани по делото доказателства ,както писмени така и гласни.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства съдът не
кредитира единствено показанията на св. А. в частта, в която сочи, че към
момента на проверката била на интервю за работа, тъй като в тази им част
показанията и са в пълно противоречие с останалите събрани по делото
доказателства, а именно декларация по чл. 402 от КТ, показанията на
свидетелките Д. и Д.. Видно от цитираната по-горе декларация в нея А. сама е
декларирала, че работи за въззивника от 02.06.2022год. и има сключен трудов
договор. След предявяване на декларацията в съдебно заседание потвърждава,
че тя е попълнена лично от нея включително и в частта на данните за
фирмата. Отразеното от нея в декларацията, се потвърждава по категоричен
начин и от показанията на свидетелките Д. и Д., видно от които пред тях А. е
заявила, че днес е първият й работен ден, който факт бил потвърден и от
управителя на фирмата който дошъл на място, след като проверяващите
помолили А. да го извика. На следващо място от показанията на тези
свидетелки се установява, че в обекта освен А. друг обслужващ персонал
(сервитьори) е нямало, както и че именно тя е отсервирала в тяхно присъствие
масите на които е имало клиенти. При това положение за каквото и да било
3
интервю за работа и дума не може да става.
От правна страна съдът прие за установено следното.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради
което и е приета от съда за разглеждане.
При извършена служебна проверка на представените по делото акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица,
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени
в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
въззивника нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушената законова разпоредба като е налице пълно единство между
фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН така и в НП
изчерпателно са посочени и доказателства в подкрепа на адм. наказателното
обвинение. Допуснати съществени нарушения в хода на адм. наказателното
производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в
жалбата възражение досежно това, че АУАН не бил връчен на въззивника.
Последното се опровергава по категоричен начин от приложения към
преписката АУАН № 03-2200577/15.06.2022год., който е бил подписан от
единия от управителите на въззивното дружество Димитър Иванов Иванов,
който е подписал разписката удостоверяваща, че е получил препис от акта.
Не представлява съществено нарушение на процес. правила и
посочването в НП на седалище и адрес на управление на въззивното
дружество различни от тези публикувани в ТР. И това е така на първо място
защото нарушителя, в случая въззивното дружество, е индивидуализирано в
достатъчна степен с посочване на името и ЕИК, така че за каквато и да е
неяснота досежно субекта на нарушението и дума не може да става. От друга
страна правото на защита, чието нарушаване представлява съществено
нарушение на процес. правила, се реализира срещу фактите, а в случая те са
достатъчно ясни и описват в достатъчна степен вмененото на въззивника
нарушение от обективна страна.
Въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ,
тъй като като работодател е допуснало до работа И. К. А. /сервитьор /, преди
да му предостави документ по ал. 1 на същия член (копие от уведомлението
по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП).
В тази насока са показанията на свидетелките Д. и Д., декларация по чл.
402 от КТ, трудов договор от № 29/02.06.2022год., справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ изх.№
03388223066818/02.06.2022год. 14:27:03ч..
Видно от всички посочени по-горе доказателства към момента на
проверката, в 10:30ч. на 02.06.2022год., А. е извършвал трудова дейност в
4
обекта (ресторанта) на въззивното дружество. Към същия момент между нея и
въззивното дружество като работодател е имало сключен трудов договор.
Уведомление за регистрация на договора обаче не е и било връчено и този
факт безспорно се установява от приложената към преписката справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ изх. .№
03388223066818/02.06.2022год. 14:27:03ч..
Видно от последната уведомлението е било регистрирано на същата
дата, но около четири часа след проверката на място когато А. е била
установена да осъществява трудови функции в ресторанта на въззивника.
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение
и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 414, ал.3 от КТ
като е наложил на въззивното дружество адм. наказание имуществена
санкция в размер над минималния предвиден в закона - 2000лв..
Като отчете, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно
размера на наложеното наказание от една страна и от друга като отчете, че
нарушението е първо за въззивника предвид липсата на данни за противното,
прецени, че така наложеното на въззивника наказание е завишено. Счете, че в
случая дори наказание наложено в минимален размер би постигнало целите
на адм.наказания предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и
прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложеното
наказание имуществена санкция от 2000лв. на 1500лв.
Що се касае до изложеното в жалбата становище, че нарушението било
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН то не се споделя от съда първо
защото нарушението е типично и второ защото нормата на чл. 28 от ЗАНН е
обща и нейното приложение в случая е изключено поради наличието на
специалната норма на чл.415в от КТ- становище, последователно застъпвано
в практиката на съдилищата в това число и такава със задължителен характер
- Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС по т. д. № 7/2010 г.
Съгласно цитираното ТР специалният състав по чл. 415в КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. В случай на
"маловажни" нарушения, установени по чл. 415в КТ не е предвидено
освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от
тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно
наказание – имуществена санкция, но в многократно по–нисък размер. В
случая втората алинея на посочения текст (чл. 415в, ал.2 от КТ) изрично
изключва възможността да бъдат квалифицирани като маловажни
нарушенията на чл.61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 и следователно
тежестта на нарушението в тази насока не следва да се обсъжда. В горната
насока е налице и достатъчно константна практика на Адм.Съд - Варна -
Решение № 195 от 22.02.2022г. по к. а. н. д. № 25/2022г.; Решение № 182 от
21.02.2022г. по к. а. н. д. № 2685/2021г.; Решение № 427 от 6.04.2022г. по к. а.
н. д. № 273/2022г. Решение № 257 от 4.03.2022г. по к. а. н. д. № 183/2022 г.
Решение № 503 от 20.04.2021г. по к. а. н. д. № 320/2021г. и мн.др.
5
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна, която
своевременно, чрез процесуалния си представител е формулирала искане в
тази насока.
С оглед крайния изход на спора съдът счете, че въззивника следва да
бъде осъден да на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4
от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от
ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с
фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з счете, че възнаграждението
за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в
наредбата размер. И като съобрази размера на отхвърлената част на иска
(1500лв. доколкото за тази санкция НП е потвърдено) и извърши съответните
изчисления съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 60лв. като
посочената сума следва да бъде заплатена от въззивното дружество „М.
Ганеви“ ЕООД ЕИК ********* в полза на Дирекция „инспекция по труда“
гр.Варна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.4 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2200577 от 29.06.2022год.
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „М
Ганеви“ ЕООД ЕИК *********, на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. за
нарушаване нормата на чл.63, ал.2 от КТ като намалява размера на
наложеното наказание на 1500лв..
ОСЪЖДА „М Ганеви“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул. „К.Величков“ №51 да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на
60лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
6
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7