Р Е Ш Е Н И Е № 16
гр. Варна, 25.02.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при
участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.
Славов в.гр.д. № 8 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивни жалби на всяка от
страните в първоинстанционното производство срещу решение №
1741/24.10.2018г., постановено по гражданско дело № 1039 по описа за
2018г. на Окръжен съд – Варна, както следва:
1. Въззивна жалба от Л.К.И. от гр. Варна чрез адв. Св. Н. *** против решението
в частта му, с която е отхвърлен
иска на ищеца за разликата над
присъдения размер от 2 000 лв. до
размера от 20 000 лв., претендирани като обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди: тревога, унижения, накърняване доброто му име в
обществото и в работата му, уронване авторитета му като работодател, настъпили
вследствие на повдигнато и поддържано на две съдебни инстанции обвинение, по
което е оправдан с присъда № 1 от 10.01.2013г. по НОХД № 190 по описа за 2012
г. на Пазарджишкия ОС, потвърдена с решение № 87/07.05.2013г. по ВНОХД №
75/2013г. на Пловдивския апелативен съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
ведно със законната лихва от 08.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата. Счита се, че решението в тази му част
е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон. Сочи се, че
съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
взаимна връзка, а направените от съда правни изводи не се потвърждават от
изяснената по делото фактическа обстановка – приведени са подробни аргументи за
оплакванията на въззивника в тази насока. Допълнено е, че съдът не е отчел и
други установени по делото факти – че извършеното на 07.12.11г. претърсване на
дома на ищеца от полицията е станало в присъствието на малолетния му син,
непълнолетната му дъщеря, съпругата му и възрастните му родители. Поемните лица
за това процесуално-следствено действие са били съседи на ищеца. Поради всичко
това ищецът е изпитал чувство на срам и унижение пред децата и семейството си и
е било уронено доброто му име и авторитет пред съседи и познати в квартала, в
който той живее от дете. Освен това е било установено, че вследствие на
наказателното производство против ищеца, неговата дъщеря се е депресирала и е
решила да напусне България. Бащата на ищеца се променил, което също е оказало
влияние в отношенията на семейството на ищеца. Наказателното производство се е
отразило негативно на работата на ищеца – преустановил да зарежда магазините си
със стока, което пък е довело до затвяране на част от тези магазини. Ищецът е
редуцирал социалните си контакти с приятели и колеги. Освен това не е било
отчетено от съда, че отключеното от ищеца тревожно-депресивно разстройство не е
изживяно и към настоящия момент и няма данни за бъдещо благоприятно развитие на
заболяването. Изтъкнато е, че не е съобразено, че в свидетелството за съдимост
на брат му, ищецът фигурира като съучастник, което допълнително е предизвикало
негативни преживявания, въпреки постановената оправдателна присъда. Претендира
се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на обезщетение в
претендирания понастоящем размер, ведно с присъждане на разноските по делото.
Не е постъпил отговор
на тази въззивна жалба от насрещната страна Прокуратурата на Република
България.
2. Въззивна жалба на
Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в ОП-Варна, против решението в частите му, с които този въззивник е
бил осъден да заплати на Л.К.И. сумата от
2000лв. като обезщетение за описаните по-горе неимуществени вреди и на посоченото
основание, както и сумата в общ размер на 3220.96
лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за платени адвокатски възнаграждения, за
нощувки в гр. Пазарджик и за гориво за лек автомобил за пътувания - всички
вследствие повдигнато и поддържано на две съдебни инстанции обвинение, по което
е оправдан с присъда № 1 от 10.01.2013г. по НОХД № 190 по описа за 2012г. на
Пазарджишкия ОС, потвърдена с решение № 87/07.05.2013г. по ВНОХД № 75/2013г. на
Пловдивския апелативен съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със
законната лихва от 08.05.2015г. до окончателното изплащане на сумите, както и
сумата 501.20 лв., представляваща сторените съдебни разноски. Счита се, че
решението в тези му части е неправилно и незаконосъобразно и се претендира
неговата отмяна и отхвърляне на исковете, а алтернативно – претендира се
намаляване на присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, а
размера на обезщетението за имуществени вреди да се приеме за основателен само
до сумата от 597.01 лв. /465 лв. – разходи за нощувки за три дати, както и
132.01 лв. – платено гориво на 10.10.12г./. Счита се, че неправилно съдът е дал
вяра на показанията на свидетели, които са били заинтересовани от изхода на
спора, предвид отношенията им с ищеца. Освен това се оспорва и обосноваността
на заключението на вещото лице, имайки предвид, че същото е основано единствено
на твърденията на самия ищец, а освен това не са посочени научните методи чрез
които е формиран извода за определянето на психичното му и емоционално
състояние към миналия и към настоящия момент. Поради това се поддържа, че
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно по размер спрямо
принципа за справедливост, както и имайки предвид развитието на самото
наказателно производство, вида на престъплението, за което същото е било
провеждано и множеството действия по разследването, извършени в разумни
срокове. В тази връзка са приведени доводи и за това, че с оглед предвиденото
наказание, имайки предвид и чистото съдебно минало на ищеца и съдебната
практика за аналогични случаи, същият не е бил заплашен от налагането на
ефективно наказание; наложената мярка за неотклонение не е била тежка и не е
ограничавала ищеца в свободното му придвижване, вкл. и във връзка със
снабдяването на магазините му със стока от страната и чужбина. Изложени са и
подробни съображения за неоснователност на претенциите за имуществени вреди –
идентични с релевираните и пред първоинстанционния съд, вкл. и с възражението
за прекомерност на уговаряните адвокатски възнаграждения в наказателното
производство.
В предвидения срок е
депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна – Л.И. чрез адв. Н.,
чрез който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че решението в
обжалваните му от насрещната страна части, не страда от изложените пороци и
поради това се претендира неговото потвърждаване в тези части.
В с.з. въззивните
жалби и становищата по жалбите на насрещната страна се поддържат чрез
съответните процесуални представители на страните.
Първоинстанционото решение не е обжалвано и
поради това е влязло в сила в частта му, с която е бил отхвърлен иска на ищеца
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
20 000 лв. до първоначално претендирания размер от 40 000 лв.
Въззивните жалби са подадени в срок, от
страни с правен интерес от обжалването на съответните съдебни актове, при
наличието на надлежна представителна власт и редовност на жалбите, поради което
и същите се явяват допустими.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна,
относимо към предмета на въззивното производство:
В исковата си молба И. е претендирал осъждането на
ответника Прокуратурата на РБ на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ за
сумата от 40 000лв.,
представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, претърпени
в резултат
на незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по
чл. 244, ал. 1 от НК, за което той е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №
190/12г. на ОС-Пазарджик, потвърдена с решение на въззивната инстанция. В
исковата молба е посочено, че за продължителния период от време, през който е
водено наказателното производство и във връзка с него, ищецът е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в изпитано чувство на тревога, силни притеснения, унижения и
страдания; накърнено е било доброто му име в обществото и в деловите му среди
/разпитвани в наказателния процес са били и негови служители/; изпитал е остър
стрес, обида и срам, засегнати били жизненоважни функции като хранене и сън,
липсвала му енергия и инициативност, намалена била волевата му активност и
жизненост. Наранени и травмирани психически са били и неговата съпруга и двете
му деца. Ищецът е твърдял, че е претърпял
и имуществени вреди /уточнени по
видове чрез описание на ангажираните за тях доказателства в допълнителната
молба от 07.06.18г./, които се изразяват в заплащането на адвокатски
възнаграждени, разходи за нощувки и пътни разходи – в общ размер на 3220.96 лв.
/2500 лв. за адвокатски възнаграждения, 465 лв. за нощувки и 255.96 лв. за
гориво/.
Ответната страна е оспорила така
предявения иск, поддържайки, че не е доказано по делото претърпяването на
неимуществени вреди от ищеца, които да са в причинна връзка с повдигнатото и
поддържано срещу него обвинение, по което същият е бил оправдан. Изтъкнато е,
че спрямо ищеца е била наложена мярка за неотклонение “парична гаранция“ в
размер на 1000 лв., което не е ограничило правата му. Претендираният от ищеца
размер на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с критерия за
справедливост, съпоставен с данните на НСИ за средния годишен доход на лице към
2013г., възлизащ на 4 814 лв. Воденото наказателно производство е
приключило в рамките на разумния срок, имайки предвид че наказателното дело се
отличава с фактическа и правна сложност. Освен това се счита, че отговорността
на Прокуратурата на РБ не следва да се ангажира и по настоящото дело следва да
се отчете, че наказателното производство е имало по-голяма продължителност в
съдебната му фаза. Поддържа се наличието на хипотезата на чл. 5 от ЗОДОВ,
имайки предвид поведението на ищеца и защитниците му в наказателното дело.
Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност относно претенцията за
присъждане на законна лихва. Оспорена е като неоснователна и претенцията за
присъждане на обезщетения, съизмерими със заплатени от ищеца адвокатски
възнаграждения в наказателното производство – поради липсата на доказателства
за заплащането им, а евентуално – поради прекомерност на заплатените
възнаграждения, които следва да бъдат присъдени в редуциран размер.
Имайки предвид предмета на предявения
иск, очертан като основание чрез твърденията в исковата и допълнителната молба
относно фактите, относими към хипотезата на приложимата материално-правна норма
на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, и петитум, следва да се приеме още на този
етап, че:
- ищецът не е основавал претенцията
си за обезщетение на претърпени от него самия неимуществени вреди, които
да са произтекли от негативните изживявания на неговите близки - съпруга и
двете деца (твърдението в исковата молба е, че близките му също са били наранени
и психически травмирани, но това не попада в хипотезата на приложимата по
делото правна норма);
- ищецът не е твърдял и претенциите
му за обезщетения на вреди не са били основани на фактите, изложени за първи
път във въззивната жалба – че при извършване на претърсването в дома на ищеца
на 07.12.11г., този дом е бил „обърнат с главата надолу“; че това е станало в
присъствието на малолетния му син и непълнолетната му дъщеря, съпругата му и
възрастните му родители; че като поемни лица са били вписани съседи на ищеца –
и от всички тези действия на полицията са настъпили неблагоприятни последици –
изпитано чувство на срам и унижение пред децата му, съпругата му и неговите
родители, уронване на доброто име и авторитет пред съседи и познати в квартала,
в който той живее от дете;
- че преживяното от дъщерята на
ищеца по повод воденото срещу последния
наказателно производство, е довело до нейното депресиране и обосновало
решението ѝ да напусне България;
- че бащата на Л. И. също се
променил вследствие на воденото разследване, което пък е рефлектирало сериозно
на отношенията в семейството на ищеца;
Освен това следва да се посочи, че твърдението
за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в наново преживян
стрес от узнаване на обстоятелството, че в свидетелството за съдимост на брат
му Мирослав Калдаръмов, ищецът е вписан като съучастник в извършеното от него
престъпление /релевирани в първото с.з. на 28.09.18г. пред ВОС/, са неотносими
към предмета на настоящото дело – твърдяните вреди не попадат в хипотезата на
приложимата материалноправна норма за обезщетяване на вреди от воденото срещу
него наказателно производство, по което същият е бил оправдан. Съвсем отделен е
въпроса, че това вписване не е било и новоузнато обстоятелство от ищеца, тъй
като той е бил съден по същото наказателно дело заедно с брат си и съдържанието
на одобреното от съда споразумение по наказателбното дело (възпроизведено
буквално и в свидетелството за съдимост на брат му), му е било известно и е
следвало да бъде въведено в процеса с исковата молба, а не по реда на чл. 143,
ал. 2 от ГПК.
Поради това и въззивният съд няма да
обсъжда при изследване основателността на предявените претенции за
обезщетението на неимуществени вреди всички посочени по-горе твърдения на
ищеца, тъй като същите или са неотносими към предмета на делото, или не са
въведени своевременно като основания на предявените искове.
От материалите по наказателното дело, приобщено към първоинстанционното
дело, се установяват следните относими към предмета на настоящото дело факти:
Наказателното производство в досъдебната му фаза е било образувано на
01.11.11г. по преписка № 2524/11г. на Окръжна прокуратура-Пазарджик срещу
неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 244а, ал. 2, вр. ал. 1
от НК. С постановление на съответния прокурор от същата дата разследването по
ДП е възложено на следовател при ОСлО на ОП-Пазарджик и същото е било
образувано под № 63/11г. Към горната преписка на 17.11.11г. е присъединена
преписката № 2312/11г. на ОП-Пазарджик, а на 08.12.11г. – и преписка №
2865/11г. на ОП-Пазарджик – за извършване на същите по вид престъпления, но на други дати. Още на 07.12.11г. е било повдигнато
обвинение на брата на на ищеца – М. К. Ищецът е бил привлечен като обвиняем на 21.12.11г. /л. 183-184 от ДП/ за
извършване на престъпление по чл. 244а, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това че на
23.09.11г. в землището на с. Злокучене, общ. Септември, обл. Пазарджик, след
като действал в съучастие с М. Калдаръмов, и в качеството си на извършител, съзнателно
е прокарал в обращение подправен /неистински/ паричен знак – банкнота с номинал
100 евро /с посочени идентификационни данни/, с което причинил вреда на
посочено физическо лице в размер на 195.58 лв. Със същото постановление по
отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в
размер на 1000 лв., която сума е била внесена на 23.12.11г.
На 03.01.12г. ищецът е бил привлечен като обвиняем, но за това че при
условията на продължавана престъпна дейност в периода от 21.09.11г. до
23.09.11г. на територията на Пазарджишка област, съзнателно е прокарал в
обращение подправени парични знаци – на 21.09.11г. в гр. Белово – банкнота от
100 евро /с посочени идентификационни данни/, с което увредил друго посочено
физическо лице, както и на 23.09.11г. – с извършване на посоченото вече по-горе
деяние в землището на с. Злокучене – престъпление по чл. 244а, ал. 2, вр. ал. 1
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК
На 28.02.12г. с ново постановление ищецът е бил привлечен като обвиняем в
извършването в съучастие с брат си Калдаръмов на посоченото по-горе
престъпление при условията на продължавана престъпна дейност – престъпление по чл. 244, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 и във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК /л. 234 от ДП/. Взетата
мярка за неотклонение е била потвърдена.
На 02.04.12г. е бил внесен обвинителен акт против ищеца и брат му и е било
образувано НОХД № 190/12г. на ОС-Пазарджик. Насроченото по делото първо с.з. за
26.04.12г. не се е състояло поради отлагането му по молба на ищеца, който е заменил
своя защитник на 25.04.12г. Забавянето на началото на делото в съдебната му
фаза по причина на ищеца е с 2 седмици, тъй като първото с.з. се е провело на
11.05.12г. По наказателното дело са били
проведени общо 6 открити с.з. /освен посоченото първо, но и на 29.06.12г.,
21.09.12г., 11.10.12г., 23.11.12г. и на 10.01.13г./. В пет от тези с.з. ищецът
е участвал лично, а в с.з. на 21.09.12г. ищецът не се е явил /нито е бил
представляван/, подавайки молба чрез процесуалните си представители за отлагане
на делото. Последното не е било отложено и в това с.з. е било одобрено
сключеното между подсъдимия Калдаръмов и прокуратурата споразумение, с което
този подсъдим се е признал за виновен в извършването на престъпленията
съобразно повдигнатото му обвинение и му е наложено съответното наказание. С
присъда № 1/10.01.13г. ищецът е бил оправдан по обвиненията, за които му е било
повдигнато и поддържано обвинение в извършването на посоченото престъпление. На
15.01.13г. е депозиран протест на ОП-Пазарджик против оправдателната присъда и
на 19.02.13г. е било образувано ВНОХД № 75/13г. на АпС-Пловдив. Пред въззивния
съд са проведени 2 с.з., в първото от които на 25.03.13г. ищецът е участвал
лично, а във второто на 22.04.13г. са участвали само неговите защитници. На 07.05.13г.
е било постановено решение по въззивното дело, с което протестираната присъда е
била потвърдена. Същата е влязла в сила на 28.05.13г. с изтичане на срока за
обжалване на решението от прокуратурата.
От заключението на изслушата от първоинстанционния съд психиатрична
експертиза (основана единствено на анамнестичните данни, събрани от лекаря и от
твърденията на ищеца по настоящото дело), се установява че вследствие на
повдигане на обвинението и последвалото наказателно производство, на ищеца е
нанесена сериозна психична травма, предизвикала първоначално симптомите на
Остра стресова реакция F 43.0, а по-късно
състоянието е преминало в Разстройство в адаптацията с протрахирана
тревожно-депресивна реакция F 43.21 по МКБ 10.
Към момента на изследването /19.09.18г./ протрахирания тревожно-депресивен
синдром отговаря на критерите за диагноза Смесено тревожно-депресивно
разстройство F 41.2 по МКБ 10 и това състояние изисква медикаментозно и психотерапевтично
лечение. При обсъждането на анамнезата и преди формулиране на заключението си
вещото лице е дало обяснение в какво се изразява реакцията на стрес –
първоначално неадекватно състояние с редуващи се симптоми на тревожност,
отчаяние, гняв и изолация. Симптомите на остър стрес са продължили няколко дни
и след това затихват, но преминават в клиничната картина на Разстройство в
адаптацията с протрахирана тревожно-депресивна реакция /настъпващи до 1 месец
след стресогенното събитие/. Това състояние при ищеца се е характеризирало с
депресивно настроение, тревожност, безпокойство за бъдещето, чувство за
невъзможност за справяне със ситуацията, както и соматични симптоми – безсъние
и безапетитие, както и поведенчески симптоми –нежелание за контакти, изолация.
Според вещото лице към настоящия момент състоянието на ищеца с поставената
диагноза се характеризира с изпитване на чувство за тревожност, напрежение,
лесна раздразнителност, нарушено внимание и вегетативните симптоми – повишено кръвно налягане, тремор,
дисфагия, и отделно - депресия. Според
вещото лице тези негативни преживявания на ищеца, както и актуалното му
психическо състояние, са резултат именно на воденото срещу него наказателно
производство, тъй като други стресогенни фактори в неговото минало и настоящ
живот, липсват. В с.з. е допълнено, че състоянието на тревожно-депресивен
синдром у ищеца не е със значителна, а по-скоро е в умерена степен. Според
експерта при осъществяване на адекватно медикаментозно лечение състоянието на
ищеца би се повлияло – би станал по-спокоен и сънят му би се подобрил, но симптомите
не биха изчезнали изцяло.
Показанията на разпитаните пред първоинстанционния
съд свидетели в лицето на семейна приятелка на ищеца /св. Борисова/, на бивша
негова служителка /св. Х./ и на съпругата му /св. И./, съдът преценява с оглед
нормата на чл. 172 от ГПК, имайки предвид тяхната заинтересованост в полза на
ищеца. От показанията на св. Борисова се установява, че през 2011г. тя е узнала
за наказателното дело срещу ищеца от него самия и от неговата съпруга, но
всички са приели, че е някаква грешка и че нещата ще се оправят. Виждали са се
веднъж седмично с ищеца, а и магазините им били един срещу друг, и тогава
свидетелката констатирала, че „нещата много го мъчат“ – променил се визуално и
вече не се е смеел. За делото са узнали и продавачките от магазина на ищеца, но
колегите от другите магазини не са узнали, тъй като самият ищец се е срамувал
да споделя. Л. си казвал, че това е някаква грешка и не е възможно да стане, но
изведнъж нещата се оказали сериозни. Ищецът се променил – станал вял, не му се
пътувало за стока в чужбина, не се събирали често и със семейството на
свидетелката. След като го оправдали ищецът се чувствал малко по-добре, но все
още не е същият човек.
Св. Христова е била продавач в магазин на ищеца от
2009г. до 2016г. Разбрала за делото на ищеца, когато той и съпругата му са я
помолили през 2011г. да свидетелства в наказателния процес. Свидетелката
забелязала към него момент, че съпрузита са били много притеснени, а ищецът
по-късно много променен – бил мълчалив и потиснат, не говорил много, а работата
в магазина западнала, тъй като той не го зареждал с нова стока. Още една
служителка на ищеца е разбрала за делото – Ж., която също е свидетелствала в
наказателния процес. До гр. Пазарджик свидетелката заедно с Ж., Ж., Г. /двамата
са приятели на ищеца, които също свидетелствали/ и В. /съпругата му/ са
пътували с микробус, а разходите по пътуването е поел Л., вкл. и за нощувките.
Съпругата на ищеца св. В. И. сочи, че през есента
на 2011г. в дома им е било извършено претърсване от полицията, а неговият брат
е бил задържан. Ищецът е бил призован като свидетел по наказателното дело в гр.
Пазарджик и двамата съпрузи са пътували заедно. Ищецът се явил в следствието,
бил разпитван около 2-3 часа и когато излязъл оттам, съобщил че той също е
обвинен в извършването на престъпления на две дати в села в района на
Пазарджик. Ищецът към този момент бил неадекватен, но свидетелката решила да
провери ангажиментите му на посочените дати и по съобщенията в телефона си
установила, че на едната от посочените дати те са били в Турция. Тогава
започнали да си припомнят и да пресъздават събитията от тези дни. За всяко от
заседанията по делото в гр. Пазарджик ищецът организирал пътуванията на
адвокатите и свидетелите, защото заседанията били обикновено сутрин и
пътуванията са били предния ден. Разходите за всичко поемал ищеца. Свидетелката
сочи, че всеки път те „изкарвали един голям кошмар“ и се прибирали.
Свидетелката излага още, че съпругът ѝ е бил съкрушен от всичко това, не
е бил същият човек и е бил рухнал психически и емоционално по време на това
дело. Всичко започнало да се движи назад и в работата и в семейството им.
Ищецът имал високо кръвно налягане, а сънят му бил нарушен – спял нощем до 2-3
часа и след това будувал. Всеки път, когато се звъннело на вратата той се
притеснявал, скачал и гледал дали няма полицейски коли отвън. Спрял да се
храни, отслабнал и не искал да се занимава въобще с работата си. Ищецът не
споделял с всички проблемите си, защото се срамувал от това.
Правни съображения и изводи.
Относно
претенцията за обезщетение на неимуществени вреди.
Съгласно трайно установената задължителна практика /ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР
№ 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната по реда на
чл. 290 и сл. /отм./ от ГПК практика на
ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД/, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на
ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ правнорелевантни
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са:
тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. - наказателното производство е
прекратено по всички обвинения или по част от тях, продължителността на
наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за
неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има
ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е
то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди
от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за
всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл,
неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение
за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да
е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия
критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като
същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив
размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени
вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като
част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне
размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид
или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително
рядко те могат да са идентични изцяло.
От посоченото по-горе по фактите следва да се приеме, че
спрямо ищеца е било повдигнато и поддържано обвинение в извършването на
престъпление, по което той е бил оправдан, производството по което е продължило
за период от 1 г., 5 мес. и 7 дни /от 21.12.11г. – първото му привличане
като обвиняем и до влизането в сила на оправдателната присъда на 28.05.13г./.
Имайки предвид, че обвиняемите/подсъдимите са били двама, обвинени в
извършването на престъпна дейност при условията на продължавано престъпление и
в съучастие, както и необходимостта от извършването на множество
процесуално-следствени действия /вкл. и в съдебната фаза на наказателния
процес/ - събиране на писмени и гласни доказателства, разпознаване,
претърсване, експертизи и очна ставка, смяна на докладчика поради одобряване на
споразумение с единия от подсъдимите, то следва да се приеме, че производството
е било проведено в разумен срок.
Съдът не приема възражението на ответника, релевирано с
отговора на исковата молба, че отговорността на Прокуратурата не следва да бъде
ангажирана за цялата продължителност на съдебната фаза на процеса, основано на
съображението, че ръководно-решаващата функция на тази фаза от процеса е на
съда /досъдебната фаза продължила само 6 месеца/. Следва да се посочи, че без
повдигане на неоснователно обвинение от Прокуратурата на Република България, не
биха настъпили каквито и да било вреди от съдебни актове /в тази връзка съдът
препраща изцяло към мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГК/. Освен това, следва да се посочи, че прокуратурата
в рамките на наказателното дело против ищеца /вкл. и на досъдебната му фаза/ не
е ангажирала достатъчно доказателства не само за обвинителната си теза, но и не
е събрала доказателства за проверка на защитната теза на ищеца – в тази връзка
съдът изцяло се позовава на мотивите на решението на въззивната инстанция в
наказателното дело /относно изискана справка само от ГКПП-Лесово и
МВР-Пазарджик, а в съдебната фаза вече е била изискана и получена информация от
МВР-Дирекция „МОС“, потвърдила пътуването на ищеца до Турция на посочената
дата, за което е било налице и отразяване в международните паспорти на ищеца и
съпругата му; относно информацията за движението на автомобила на ищеца в гр.
Варна и за разговори от телефонния му № също от гр. Варна на инкриминираните
дати и т.н./. И в случая е налице оправдателна присъда за ищеца поради това, че
същият не е извършил деянието, за което му е било повдигано обвинение, а не е
налице някоя от другите хипотези, уредени в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
отговорност на държавата чрез правозащитните органи.
И двете престъпления, за които е бил привличан ищецът
като обвиняем – това по чл. 244а, ал. 2 вр. ал. 1 от НК /първите две
привличания като обвиняем/ и това по чл. 244, ал. 1 от НК /по което е било
внесено и поддържано обвинението пред съда/, са тежки умишлени престъпления,
като за първото е предвидено наказание лишаване от свобода до 8 г., а за
второто – от 2 до 8 години. Против ищеца е била взета мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в размер на 1000 лв., която не е ограничила съществено
неговите права – нито на придвижване, нито за упражняване на търговската му
дейност. Към момента на провеждане на наказателното производство в двете фази
на процеса, ищецът е бил на 40-41 годишна възраст, женен и с две деца. Същият
не е бил осъждан, развивал е търговска дейност чрез учредени дружества по ЗЗД и
е имал 6 наети търговски обекта за продажба на дрехи в гр. Варна, вкл. и чрез
наети служители за осъществяване на продажбите /така и от приложените писмени
доказателства по наказателното дело/. Същият е участвал лично в наказателното
производство – в досъдебната му фаза при предявяването на обвиненията и на
материалите по следственото дело, а така също и в съдебната му фаза – в общо 5
с.з. пред първоинстанционния съд и в 1 с.з. пред въззивната инстанция. Това
също се явява своеобразна репресия върху
неосъждания до този момент ищец в качеството му обвиняем/подсъдим, който е бил
заплашен с налагането на наказание. Наличието на негативно отражение на тези
участия в съдибените заседания се потвърждава и от показанията на неговата
съпруга, влъзпроизведени по-горе.
В тази връзка съдът не приема и съображенията на
Прокуратурата на РБ, изложени във въззивната жалба, че чистото съдебно минало
на ищеца и съдебната практика по подобни казуси, щели да предопределят
прилагането на разпоредбите на чл. 66 от НК, поради което и ищецът не е бил
реално заплашен от налагането на ефективно изтърпяване на наказанието, ако е
бил признат за виновен. В тази връзка, дори и да се допусне, че предвид ангажирането
на защитници от ищеца, то този институт му е бил разяснен, все пак следва да се
съобрази, че това е само предвидена в закона възможност и условното осъждане се
прилага от съда само при наличието на съвкупност от посочените от закона
предпоставки. Застрашеността от налагане на ефективно наказание на ищеца в
наказателното дело не следва да бъде безусловно изключена и това също следва да
се отчете в настоящото дело.
По възражението на ответника за наличието на чл. 5 от ЗОДОВ. Според т. 3 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.д. №
3/2004г. на ОСГК на ВКС, отговорността на държавата се намалява в случаите,
при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. Преценката се прави при наличието на причинно-следствена връзка
между поведението на пострадалия и вредоносния резултат с оглед особеностите на
всеки конкретен случай. Съгласно
приетото в Решение № 112 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г.
о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева, обезщетението
се намалява, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена
връзка с поведението на пострадалия; когато пострадалият с действията си по
време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за
повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Такива действия са
недобросъвестно направени неистински признания; въвеждането на органите на
разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да
се забави или опорочи разследването на престъпление. Или пък, когато пострадалият недобросъвестно се е набедил в
извършване на престъпление; когато лично се е явил пред органите на досъдебното
производство и е направил неистински признания за авторство на престъплението –
последното съгласно Решение № 244 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1205/2012
г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева.
В настоящия случай не е налице нито една от хипотезите на
чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като ищецът не е допринесъл нито изцяло, нито частично за
образуването и провеждането срещу него на наказателното производство, вкл. и за
продължителността на наказателния процес. Както се посочи и по-горе, в
настоящия случай е налице еднократно отлагане на делото по причина на ищеца в
съдебната му фаза, но това е забавило процеса само с 14 дни, което не може да
се приеме като съществено, нито пък като обстоятелство, налагащо извода за
съпричиняване на вредите, оценено през призмата на гореизложеното.
От воденото против ищеца наказателно производство са
последвали неимуществени вреди за него. Следва да се приеме, че същият е
преживял остър първоначален стрес – бил е призован да бъде разпитан като
свидетел по дело на брат си, но е бил привлечен като обвиняем; чувствал се
объркан и не е могъл да приеме обвинението, вкл. и да даде отговор на въпросите
къде е бил на посочената дата. Първоначалното убеждение за допусната спрямо
него грешка с времето е било заменено от страха, че някой лъже злонамерено и
заради това самият той ще бъде осъден. Ищецът е преживял срам от случващото се
и не е споделял с широк кръг от своите познати, колеги и служители, а само на
тези, които е помолил да му свидетелстват в наказателния процес. Самият той се
променил – станал по-затворен и разсеян, изгубил и желание за осъществяване на
търговската си дейност. Нарушен бил сънят му и същият станал напрегнат и
тревожен. Макар и всички тези данни да са извлечени от показанията на
свидетелите, които са заинтересовани, същите следва да се приемат за доказани,
тъй като показанията са вътрешно безпротиворечиви, последователни и резултат от
непосредствени впечатления. Освен това тези показания се подкрепят и от
заключението на експертизата по делото.
Последната действително е извършена единствено въз основа
на снетата анамнеза от ищеца и за здравословното му състояние липсват
медицински документи /например за констатирани повишени стойности на кръвното
налягане, за проведени прегледи при психолог и др./. Заключението обаче не е
било оспорено от страните по делото пред първата инстанция. Съдът намира, че
дори и да не се приеме наличието на посочената от вещото лице диагноза, то и
съобразно изложеното от експерта в с.з. и от показанията на свидетелите следва
да се приеме, че при ищеца са били налице редица от симптомите, характеризиращи
наличието на тревожно-депресивно разстройство. Това е невротично състояние,
чиято симптоматика в първия 1 месец след привличането му като обвиняем е била
силно изразена, но с времето е намаляла и към момента е изразена в умерена
степен със следните прояви – чувство за напрежение, лесна раздразнителност,
нарушено внимание, понижено настроение и песимизъм за бъдещето, безсъние и
намалени удоволствени изживявания.
Все пак следва да се отбележи, че тези негативни
изживявания не са се отразили на ищеца по начин, които да увредят сериозно
неговото здравословно състояние, същите са преодолими при своевременното
предприемане на съответните мерки и адекватно лечение. Освен това наказателното
производство е станало достояние само на тесен кръг от близки приятели и на
малка част от служителите на ищеца. Не е било некърнено неговото добро име в
обществото – самите свидетелки Б. и Х. сочат, че не са преставали да вярват в
неговата невинност.
Всичко гореизложено мотивира
съда да приеме, че на ищеца се дължи обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, но неговият размер с оглед посочените по-горе критерии, относими към
принципа на справедливостта, следва да бъде определен на сумата от общо
3 000 лв. – размер, който адекватно ще обезщети неимуществените вреди на
ищеца от воденото срещу него наказателно производство, по което той е бил
оправдан.
Първоинстанционното
решение следва да се отмени в отхвърлителната му част за горницата над
присъдената сума от 2 000 лв. и до дължимата сума от 3 000 лв., като
този иск следва да се уважи за още 1000 лв. За горницата над 3 000 лв. и
до предявения размер от 20 000 лв., решението в отхвърлителната му част
следва да се потвърди.
По обезщетението за имуществени вреди.
Заплатеното от обвиняемия,
респективно от признатия за невиновен, адвокатско възнаграждение в наказателното
производство е имуществена вреда и подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. И все в тази връзка - тъй като в рамките на
наказателното производство не се присъждат на оправданото лице направените от
него разноски, то не е нужно същият да представя в наказателния процес
доказателства за вида и размера на извършените разходи. Поради това и
непредставянето по наказателното дело на договора за правна защита и съдействие
от 08.03.13г., сключен между И. и адв. Св. Н. /другият договор, сключен между И.
и адв. Т. К. на 25.0412г. е представен на л. 42 от НОХД № 190/12г. на
ОС-Пазарджик/ не лишава ищеца от правото да му бъде присъдено като обезщетение
на претърпени имуществени вреди заплатено от него адвокатско възнаграждение.
Настоящият
състав на съда намира, че вписаното и в двата цитирани по-горе договора за
правна защита и съдействие, относно това, че сумите са внесени /а в договора от
08.03.13г. е посочен и уговорения начин на плащане – в брой/, доказва реалното
плащане на уговорените възнаграждения. Липсата на уговорка, че сумата ще се
плати по друг начин /а не в брой/, както и отбелязването в договорите, че
сумите са внесени, придава на договорите в тези им части характера на разписки
за самото плащане. Наред с това в с.з. на 28.09.18г. един от двамата кредитори
– адв. Св. Н. е направила признание, че сумата ѝ е била платена.
Съгласно
ТР № 1/2017г., постановено на 11.12.18г. по т.д. № 1/17г. на ОСГК на ВКС,
при иск по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ съдът може да определи
обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в
размер, по-малък от платения в наказателния процес. Както се посочи и по-горе
представителят на ответника е релевирал в отговора на исковата молба възражение
за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения в наказателното дело.
В тази хипотеза и според цитираното ТР съдът преценява дали незаконно
обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското
възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на
приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които
адвокатът предстои да положи при
осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение
надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение,
изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е
необходима последица от него. То остава
в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка
с неговото поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение.
Съобразно
нормата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията ѝ към момента на сключване от
ищеца на двата договора за правна защита и съдействие, минималният размер на
възнаграждението за защита на подсъдимия по дело, по което се предвижда
наказания лишаване от свобода до 10 години, е 500 лв. Съгласно нормата на чл.
14 от същата наредба, в редакцията ѝ към датите на сключване на двата
договора, когато съдебното заседание по наказателно дело продължи повече от
един ден, допълнителното възнаграждение за всеки следващ ден е по 60 лв. За
първата инстанция адв. Т. К. е участвал в още 4 с.з. извън първото, поради
което се дължи сума от още минимум 240 лв. Или, минималният размер на
адвокатското възнаграждение за първата инстанция е било 740 лв. Изхождайки от
казаното по-горе относно спецификите на повдигнатото обвинение и събирането на
множество доказателства в рамките на съдебното дирене, то уговореният и платен
размер на адвокатско възнаграждение на адв. Т. К. от 1 000 лв., не е
прекомерен.
С оглед
обаче на посочените критерии, уговорения и заплатен размер на адвокатското
възнаграждение за въззивната инстанция по наказателното дело от 1 500 лв.,
при минимален размер от 560 лв., съпоставено с очакваните усилия и труд, които адвокатът
е следвало да положи при осъществяването на защитата пред тази инстанция, съдът
намира, че надвишава съществено разумния и обичаен размер /съпоставено още
повече с уговореното и заплатено от ищеца възнаграждение за първата инстанция/
на дължимото възнаграждение. На ищеца следва да се присъди също сумата от
1 000 лв. като обезщетение на имуществените вреди, съизмерими с дължимото
за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение. Претенцията следва да се
отхвърли за разликата над 1000 лв. до 1500 лв.
Съдът
намира, че разходите за нощувки, за които са налице и съответните
разходооправдателни документи /фактури с касови бележки/, удостоверяващи
плащания от ищеца за три дати – 11.05.12г., 11.10.12г. и 23.11.12г. /съвпадащи
с дати на провеждане на с.з. по наказателното дело/ в размери съответно от 125
лв., 140 лв. и 200 лв., също следва да му се присъдят като обезщетения за
претърпени имуществени вреди в настоящото производство.
Съдът приема,
че ищецът е доказал с представените на л. 19 от делото на ВОС копия на касови
бележки, и претенцията си за обезщетение на имуществените вреди, претърпени във
връзка с наказателното производство, съизмерими с платените суми за закупуване
на гориво на 11.10.12г. в размер на 132.01 лв. и на 20.11.12г. в размер на
123.95 лв. Действително едно от с.з. по наказателното дело в гр. Пазарджик е
било на 23.11.12г., а не на 20.11.12г., но в тази връзка следва да се отбележи,
че полагането на необходимата грижата от подсъдимия е да осигури своевременно
гориво за автомобила си. Не е оправдано да се изисква от ищеца да е преценявал
кога ще му свърши горивото в резервоара или да поддържа минимално количество
такова, за да може да го напълни догоре именно в деня на пътуването си от гр.
Варна до гр. Пазарджик. При направената от съда справка по общодостъпните данни
в интернет, разстоянието от гр. Варна до гр. Пазарджик възлиза на около 420
км., а в двете посоки – 840 км. При среден разход на гориво от 6л./100 км. /по делото
липсва известност за конкретния автомобил, с който е осъществено пътуването, но
същият е бил с дизелов двигател видно от вида на зарежданото гориво/, то
необходимото количество възлиза на 50.4 л х 2.54 лв. /покупната цена, вписана в
касовия бон за 20.11.12г./ = 128.02 лв. Заплатената от ищеца сума на 20.11.12г.
не надхвърля този размер.
При това положение обжалваното решение в осъдителната му
част за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, следва да се отмени за
разликата над 2720.96лв. до присъдения размер от общо 3220.96 лв., и в тази
част /за 500 лв./ претенцията на ищеца следва да се отхвърли.
Върху присъдените обезщетения следва да се присъди и
законна лихва от 08.05.15г. до окончателното им изплащане /поради основателност
на възражението на ответника за изтекла погасителна давност, покрила вземането
на ищеца за лихви за периода извън 3 години преди датата на подаване на
исковата молба/.
По разноските.
С оглед
изложеното по-горе, на ищеца за първата инстанция следва да се присъди сума в
размер на още 17.35 лв., тъй като
съразмерната част от дължимото адвокатско възнаграждение спрямо уважената част
от исковете възлиза на 198.55 лв., а са били присъдени 181.20 лв., на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 10 от ЗОДОВ.
За
въззивната инстанция на ищеца следва да се присъди сумата от 5 лв. – заплатена ДТ на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
На осн.
чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. Н., осъществяваща безплатно адвокатска помощ за
настоящата инстанция, следва да се присъди сумата от 302.21 лв., представляваща съразмерна част на дължимото адвокатско
възнаграждение спрямо определеното минимално такова по реда на чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба № 1 на ВАС в размер на 1226.63 лв. - при защитаван материален интерес от
23 220.96 лв. за настоящата инстанция и уважена част от 5 720.96 лв.
общо за двете претенции на ищеца.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1741/24.10.2018г., постановено по гр. дело № 1039 по описа за 2018г. на Окръжен съд-Варна, в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на Л.К.И., ЕГН ********** ***, сумата от 2000лв. като обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди: тревога, унижения, накърняване доброто му име в
обществото и в работата му, уронване авторитета му като работодател, настъпили
вследствие на повдигнато и поддържано на две съдебни инстанции обвинение, по
което е оправдан с присъда № 1 от 10.01.2013г. по НОХД № 190 по описа за 2012
г. на Пазарджишкия ОС, потвърдена с решение № 87/07.05.2013г. по ВНОХД №
75/2013г. на Пловдивския апелативен съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
ведно със законната лихва от 08.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 501.20 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ .
ОТМЕНЯ решение № 1741/24.10.2018г., постановено по гр. дело № 1039 по
описа за 2018г. на Окръжен съд-Варна, в частта му, с която е отхвърлен иска на Л.К.И., ЕГН ********** *** против
Прокуратурата на Република България за разликата над уважения размер от
2 000 лв. до дължимия размер от 3 000 лв., претендирани като
обезщетение за претърпените и посочени по-горе неимуществени вреди, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България да заплати на Л.К.И., ЕГН ********** *** сума в размер на още 1000
лв. (хиляда лева) /разликата над присъдения размер от първата инстанция от
2 000 лв. до общия размер на дължимото обезщетение от 3 000 лв./,
представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди: тревога,
унижения, накърняване доброто му име в обществото и в работата му, уронване
авторитета му като работодател, настъпили вследствие на повдигнато и поддържано
на две съдебни инстанции обвинение, по което е оправдан с присъда № 1 от
10.01.2013г. по НОХД № 190 по описа за 2012 г. на Пазарджишкия ОС, потвърдена с
решение № 87/07.05.2013г. по ВНОХД № 75/2013г. на Пловдивския апелативен съд,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от
08.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1741/24.10.2018г., постановено по гр. дело № 1039 по описа за 2018г. на Окръжен съд-Варна, в частта му, с която е отхвърлен иска на Л.К.И., ЕГН **********
*** против Прокуратурата на Република България за разликата над дължимия размер
от 3 000 лв. до предявения размер от 20 000 лв., претендирани като
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди: тревога, унижения,
накърняване доброто му име в обществото и в работата му, уронване авторитета му
като работодател, настъпили вследствие на повдигнато и поддържано на две
съдебни инстанции обвинение, по което е оправдан с присъда № 1 от 10.01.2013г.
по НОХД № 190 по описа за 2012 г. на Пазарджишкия ОС, потвърдена с решение №
87/07.05.2013г. по ВНОХД № 75/2013г. на Пловдивския апелативен съд, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1741/24.10.2018г., постановено по гр. дело № 1039 по описа за 2018г. на Окръжен съд-Варна, в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена
да заплати на Л.К.И., ЕГН ********** *** сума до общ размер от 2720.96лв. като обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
платени адвокатски възнаграждения, за нощувки в гр. Пазарджик и за гориво за
лек автомобил за пътувания - всички вследствие повдигнато и поддържано на две
съдебни инстанции обвинение, по което е оправдан с присъда № 1 от 10.01.2013г.
по НОХД № 190 по описа за 2012г. на Пазарджишкия ОС, потвърдена с решение №
87/07.05.2013г. по ВНОХД № 75/2013г. на Пловдивския апелативен съд, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 08.05.2015г.
до окончателното изплащане на сумата
ОТМЕНЯ решение № 1741/24.10.2018г., постановено по гр. дело № 1039 по
описа за 2018г. на Окръжен съд-Варна, в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Л.К.И.,
ЕГН ********** *** сума, представляваща разликата над дължимия размер от
2720.96лв. до присъдения размер от общо 3220.96 лв. /възлизаща на 500 лв./,
претендирана като обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за платени адвокатски възнаграждения, за нощувки в гр.
Пазарджик и за гориво за лек автомобил за пътувания - всички вследствие
повдигнато и поддържано на две съдебни инстанции обвинение, по което е оправдан
с присъда № 1 от 10.01.2013г. по НОХД № 190 по описа за 2012г. на Пазарджишкия
ОС, потвърдена с решение № 87/07.05.2013г. по ВНОХД № 75/2013г. на Пловдивския
апелативен съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната
лихва от 08.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата, И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Л.К.И., ЕГН ********** *** против Прокуратурата
на Република България за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща
разликата над дължимия общ размер от 2720.96лв. до присъдения размер от общо
3220.96 лв., претендирана като обезщетение за претърпените от ищеца имуществени
вреди /разходи за платени адвокатски възнаграждения, за нощувки в гр. Пазарджик
и за гориво за лек автомобил за пътувания/ и в частност – като част от
заплатено адвокатско възнаграждение по ВНОХД № 75/2013г. на Пловдивския
апелативен съд, всички вследствие на повдигнато и поддържано на две съдебни
инстанции обвинение, по което е оправдан с присъда № 1 от 10.01.2013г. по НОХД
№ 190 по описа за 2012г. на Пазарджишкия ОС, потвърдена с решение №
87/07.05.2013г. по ВНОХД № 75/2013г. на Пловдивския апелативен съд, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България
да заплати на Л.К.И., ЕГН ********** *** сума в размер на още 17.35 лв. (седемнадесет
лева и тридесет и пет ст.), представляващи дължимите за първата инстанция
разноски за заплатен адвокатски хонорар, както и сумата от 5 (пет) лв.,
представляващи разноски за въззивната инстанция, съизмерими със заплатена ДТ,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България да заплати на адв. С.Й.Н. *** и адрес на кантората гр. Варна, ул. „Ал.
Константинов“, № 11 сумата от 302.21 (триста и два лева и двадесет и една
ст.) лв., на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщението до страните при наличието на предпоставките за допускане на
касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК – само в частта му по претенцията за
неимуществени вреди, а в останалата му част /по претенцията за
имуществени вреди/ - е окончателно, по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: