Определение по дело №64740/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 февруари 2025 г.
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20231110164740
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6709
гр. София, 09.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110164740 по описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 339360/27.11.2023г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 44455/12.02.2024г. на СРС, Молба, вх. № 54289/19.02.2024г. на
СРС, Молба, вх. № 407983/16.12.2024г. на СРС, и Молба, вх. № 19696/21.01.2025г. на СРС,
подадена от Ц. Л. В. срещу М. Л. И. и Р. В. И..
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците по чл. 213 ГПК, доколкото
гр.д. № 34965/2023г. на СРС е образувано преди настоящото дело и липсва процесуален ред
и основание, по които настоящото дело, което е по-късно заведено, да бъде съединено с
него.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на ответниците копия от Молба, вх. № 407983/16.12.2024г. на СРС,
и Молба, вх. № 19696/21.01.2025г. на СРС, за евентуално становище в насроченото по
делото публично заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 25 март 2025г.
Час: 13:30
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищцата Ц. Л. В. чрез адв. Г. Г. е предявила срещу ответниците М. Л. И. и Р. В. И.
искове, както следва:
1. Срещу М. Л. И.:
Иск с правно основание по чл. 28, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на сключения
между Любомир Петров Илиев и М. Л. И. договор за дарение на 1/10 идеална част
от 514/1314 идеални части от недвижим имот /земя/ с идентификатор
11394.1796.1088 по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
1/03.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 1471 кв.м.,
находящ се в село Владая /Столична община/, ул. „Бургийска скала“ № 1,
представляващ УПИ ІХ-1088, кв. 35 по плана на село Владая, при описани съседни
имоти, обективиран в Нотариален акт № 199/19.05.2023г., т. 1, рег. № 6632, дело №
159/2023г. на Нотариус № 789 – Виолета Ангелова, в частта му по отношение на 1/3
част от подарената част от имота.
При условията на евентуалност /ако искът по чл. 28, ал. 2 ЗЗД бъде отхвърлен/ -
иск с правно основание по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част
на ищцата от наследството на починалия Любомир Петров Илиев и намаляване
на извършеното дарение с нотариалния акт по отношение на имота, описан в
1
предходния абзац.
2. Срещу М. Л. И. и Р. В. И.:
Иск с правно основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността
поради привидност на договора за покупко-продажба на 9/10 идеални части от
514/1314 идеални части от недвижим имот /земя/ с идентификатор 11394.1796.1088
по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1/03.01.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 1471 кв.м., находящ се в село
Владая /Столична община/, ул. „Бургийска скала“ № 1, представляващ УПИ ІХ-1088,
кв. 35 по плана на село Владая, при описани съседни имоти, обективиран в Нотариален
акт № 200/19.05.2023г., т. 1, рег. № 6635, дело № 160/2023г. на Нотариус № 789 –
Виолета Ангелова, в частта му по отношение на 1/3 част от продадената част от
имота.
При условията на евентуалност /ако искът за прогласяване нищожността на
продажбата поради привидност бъде отхвърлен/ се предявява иск за прогласяване
нищожността на договора в описаната му част на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
поради противоречието му с добрите нрави.
Ищцата твърди, че тя, ответницата М. И. и майка им Румяна Илиева са наследнички
на Любомир Петров Илиев, починал на 28.05.2023г. Ищцата приела наследството му по
опис. След като приела наследството по опис разбрала, че баща ú с Нотариален акт №
199/19.05.2023г., т. 1, рег. № 6632, дело № 159/2023г. на Нотариус № 789 – Виолета Ангелова,
е подарил на ответницата М. И. 1/10 идеална част от притежаваните от него идеални части
от поземления имот в село Владая, ул. „Бургийска скала“ № 1, съответно с Нотариален акт
№ 200/19.05.2023г., т. 1, рег. № 6635, дело № 160/2023г. на Нотариус № 789 – Виолета
Ангелова, продал на М. И. всички свои 9/10 идеални части от притежаваните от него
идеални части в имота. Заявява, че баща ú никога не е имал желание и намерение да дари на
сестра ú М. И. 1/10 идеална част от дела си в имота, нито да ú продава останалите 9/10 от
него, като извършените сделки не отговаряли на действителната му воля. Всъщност
Любомир Илиев искал да дари на внучките си Любомира Гърдева /дъщеря на ищцата/ и
Мариета И. /дъщеря на ответницата/ по 1/10 част от дела си, а останалите 8/10 от него да
остави на ищцата, ответницата и майка им. Преди смъртта си Илиев бил много болен и имал
нужда от кислородотерапия, губел реална представа за нещата. Той подписал договора за
дарение със съзнанието, че дарява 1/10 част от дела си на Мариета И., а не на М. И.. Поради
това била налице грешка в лицето и договорът бил унищожаем. В случай, че тези доводи не
бъдат приети, то при условията на евентуалност се сочи, че са налице предпоставки за
възстановяване на запазената част на ищцата чрез намаляване на извършеното дарение. Що
се касае до договора за продажба, то към момента на сключването му ответницата била в
брак с Р. И., поради което искът се предявява и срещу него. Договорът прикривал дарение,
поради което бил нищожен. При условията на евентуалност, ако се приеме, че договорът не
е привиден, то се твърди същият да противоречи на добрите нрави, тъй като продажната
цена от 3000,00 лева не била еквивалентна на стойността на продадения имот, на практика
имало липса на престация и било налице явно несъответствие, което от своя страна
обуславяло и нищожността на договора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците М. Л. И. и Р. В. И. чрез адв. Даринка Боева
– АС-София, са подали Отговор, вх. № 162615/20.05.2024г. на СРС, с който оспорват
предявените искове като неоснователни. По отношение на иска за унищожаване на договора
за дарение се заявява, че, въпреки заболяването си, Илиев никога не е изпадал в състояние,
непозволяващо му да има точна представа за действителността. До последния ден от живота
си той бил деен, управлявал кола, пазарувал, сам посещавал личния си лекар. Обосновава се,
че липсва грешка в лицето при сключването на договора, като дарителят е искал да
прехвърли дела именно на дъщеря си М. И.. Що се касае до заявения евентуален иск за
намаляване на дарението се възразява, че запазената част на ищцата е запълнена както със
свободно имущество от наследството, така и от получено от нея дарение на недвижим имот
през 1992г. По отношение на другия договор се изтъква, че ищцата явно не твърди да има
грешка в лицето на купувачката. Обосновава се, че липсва привидна сделка. Покупната цена
съответствала на добрите нрави, като била определена в израз на свободата на договарянето.
Данъчната оценка на имота била по-ниска от покупната цена, като нямало ограничение
цената да се отклонява от пазарната, още повече, че в конкретния случай продавачът отчитал
редица обстоятелства: продавал имота на дъщеря си и зет си, касаело се за идеална част от
имот, притежаван с други съсобственици, продавачът получавал от купувачите грижи, те
сторили за него за него разходи, включително за ремонт, поддръжка и отопление.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по делото се
разпределя, както следва:
по иска с правно основание по чл. 28, ал. 1 ЗЗД доказателствената тежест е за
ищцата. Същата следва да докаже качеството си на наследник, че нейният
2
наследодател е сключил описания в исковата молба договор за дарение, че договорът е
сключен с оглед личността, както и че е налице несъзнавано несъответствие между
обективното прехвърляне на имота на М. И. и убеждението на дарителя, че имотът се
подарява на трето лице.
по евентуално съединения иск с правно основание по чл. 30, ал. 1 ЗН
доказателствената тежест е за ищцата. Същата следва да докаже, че е наследница на
починалия Любомир Илиев и че попада в кръга от наследници с право на запазена
част /низходящ, родител, съпруг/, че наследодателят ú се е разпоредил безвъзмездно
със свое имущество в полза на ответницата И., какво е било състоянието на дареното
имущество към момента на дарението и каква е стойността на наследените и дарени
имоти към момента на откриване на наследството и момента на дарението, както и
размера на задълженията на наследодателя към момента на откриване на
наследството. В тежест на ответницата е да докаже, че наследствената маса на
наследството, оставено от Л. Илиев, е достатъчна и дарението не накърнява запазената
част на ищцата.
по иска с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността
на договора за покупко-продажба поради привидност доказателствената тежест е за
ищцата. Същата следва да установи качеството си на наследница на Любомир Илиев,
сключването на договора за покупко-продажба между нейния наследодател и
ответницата, че към момента на сключване на договора ответницата е била в брак с
ответника, че договорът е симулативен, т.е. страните не целят настъпването на
правните му последици, като вместо това с него са прикрили действителни отношения
на дарение помежду си.
по евентуално предявения иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността
на договора за покупко-продажба поради противоречие с добрите нрави
доказателствената тежест е за ищцата. Същата следва да установи качеството си на
наследница на Любомир Илиев, сключването на договора за покупко-продажба между
нейния наследодател и ответницата, че към момента на сключване на договора
ответницата е била в брак с ответника, както и че договорената продажна цена е
нееквивалентна, като тази нееквивалентност нарушава добрите нрави.
извън горното в тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, въз основа на които обосновава изгодни за себе си правни
последици.
Не са налице обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените от ищцата писмени доказателства.
УКАЗВА на ответниците чрез адв. Боева в срок най-късно до първото по делото
открито съдебно заседание да завери представените към отговора на исковата молба
писмени доказателства съобразно чл. 183 ГПК. При неизпълнение същите няма да бъдат
приети като даказателства по делото.
ДОПУСКА по инициатива на ответниците разпит на двама свидетели при
режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в т. 2 от исковата молба
/л.102/. УКАЗВА на ответниците, че ангажиментът за осигуряване на свидетелите за разпит
пред съда е техен.
ДА СЕ ИЗИСКА от съответния състав на Софийския районен съд заверен
препис от крайния съдебен акт по ч.гр.д. 62475/2023г. на СРС с означение за евентуално
влизане в сила, както и препис от актовете за евентуален упражнен върху него
инстанционен контрол.
УКАЗВА на ищцата в седмодневен срок от съобщението и на основание чл. 156, ал.
2 ГПК да посочи изрично конкретните факти, които цели да установи чрез разпита на
поисканите от нея свидетели. При неизпълнение доказателственото искане ще бъде оставено
без уважение.
УКАЗВА на всяка от страните в срок до първото по делото открито съдебно
заседание с писмена молба с препис за другата страна да посочи и надлежно
индивидуализира всички движими и недвижими имущества, парични средства и вземания,
които са принадлежали на наследодателя Любомир Петров Илиев към момента на смъртта
му /28.05.2023г./, както и задълженията му и увеличенията на наследството по чл. 12, ал. 2
ЗН, да изброят всички извършени от наследодателя приживе дарения, като посочат
състоянието им към момента на откриване на наследството /28.05.2023г./ и към датата на
подаряването.
По искането за изслушване на вещо лице съдът ще се произнесе в първото по
делото заседание и с оглед изпълнение на предходното указание.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
3
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като им
указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото му
разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и медиация.
Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение в рамките
на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация е напълно
доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този случай
делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата по
медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889
515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. Заедно с настоящото определение на страните да се връчи и
заявление за започване на процедура по медиация.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако е подаден отговор на
исковата молба).
Определението не подлежи на обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4