Р Е Ш Е Н И Е
№ 1254
гр. Русе 05.07.2013 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХІІ граждански състав в публично заседание на 11.06 през две хиляди и тринадесета година
в състав:
Председател : Десислава Великова
при секретаря Л.С. в присъствието на прокурора……… като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д. № 1549 по описа за 2013 год. за да се произнесе, съобрази:
Ищецът П.Й.И. твърди, че на 23.04.2010 г. първородният
й син Д.В. И. загинал при трудова злополука на работното си място при ответното
дружество. За процесната злополука ответното дружество “СМП
Топлоремонтстрой-М” ЕООД подало Декларация вх. №42 от 27.04.2010г.,
проведено било разследване от РУ „СО" гр.Русе на НОИ, като било издадено Разпореждане
№42 от 15.05.2010г., с което злополуката, станала с Д. И., се приема за
трудова. Било образувано НОХД № 498/2011г. по описа на РОС, приключило
с одобрено от съда споразумение от 23.08.2011г., с което В. В., в качеството
му на управител на ответното дружество бил признат за виновен по
повдигнатите му обвинения, тъй като нарушил нормативно определени
задължения за спазване и прилагане на правилата по охрана на труда и техниката
на безопасност. Посочва, че изключително трудно преживява нелепата и преждевременна смърт на
детето й, че загубата му се отразява изключително тежко на нейното здравословно
и емоционално състояние, тъй като Д. бил само на 20 години, млад, в
разцвета на силите си, работоспособен и здрав мъж, че била изградила особено силна
връзка на обич, уважение и взаимна привързаност помежду им. За да помага на семейството си ищцата от
2008 г. заминала и започнала работа в Република Гърция. В навечерието на рождения й ден по телефона й
съобщили от България за
смъртта на детето й, като й казали, че нямат пари да го погребат, поради което получила
авансово пари от работодателя си в размер на 500 лева, които изпратила на
близките си и сумата била използвана за заплащане погребението на Д. И.. Ищцата не могла да присъства на погребването и да се сбогува с него, тъй като й
било платено авансово и трябвало да остане да работи в Гърция. Д. бил погребан в с.И., обл.Р. на 25.04.2010 г. -
точно на рождения ден на
ищцата, като от тогава тя не била в състояния да го празнува. Трудно приема и не можела да преодолее
случилото се с нейното първородно дете. Счита, че ответното дружество отговаря имуществено и следва да й изплати
обезщетение за претърпените от нея болки и страдания във връзка със смъртта на сина й, причинени от процесната трудова злополука, както и
да й възстановят направения разход за погребението му. Моли съда да бъде постановено решение,
с което ответника да бъде осъден да й заплати обезщетение за имуществени вреди
в размер на 500 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 222 000
лева, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 23.04.2010 г. –
датата на трудовата злополука до окончателното плащане на сумите.
В подадения отговор на исковата молба, ответникът счита
исковете за неоснователни. Оспорва размера на претендираното обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди. Счита, че то следва да се намали с 90%,
поради съпричиняване от пострадалото лице.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Съгласно Удостоверение за раждане, за семейно
положение и за наследници, Д. В. И. роден на *** г. починал на 23.04.2010 г. , като оставил за
свои наследници по закон родителите си- ищцата– негова майка и В. Й.И.- негов
баща.
Д. И. бил погребан на 25.04.2010 г. в гробищния парка
на с. И.. За погребението на сина си бащата му В. И. заплатил сумата от 591.30
лв. , съгласно фактура от 25.04.2010 г.
По делото не е спорно, а и видно от трудов договор №55/05.09.2009 г. синът на ищцата работил по трудово договор при
ответното дружество, при когото заемал длъжността “монтажник”.
От Декларация
за трудова злополука, подадена от ответника на 27.04.2010 г. до ТП на НОИ-Русе
и Протокол №8/15.05.2010 г. на ТП на НОИ-Русе се установява, че на 23.04.2010 г. около 21.15 ч. на
бензиностанцията на ДМВ Петрол в гр. Русе станала трудова злополука. Един от
работниците Ю. Г.бил в 30 тонна цистерна с цел нейното почистване, а синът на
ищцата заедно с други двама работници били отвън до люка на цистерната. В
цистерната възникнал взрив, при който Ю. Г. починал от натравяне с получения
при пламъка въглероден окис, който пламък излизайки от гърловината на
цистерната обгорил в различна степен навън стоящите работници. Синът на ищцата,
разбирайки , че нещо лошо ставало с Г. влязъл в цистерната да му помогне, но
също се задушил и починал. С Разпореждане №42/15.05.2010
г. на ТП на НОИ-Русе тази злополука по
отношение на ответното дружество била приета за трудова.
Не е спорно, а и водно от представените писмени
доказателства договор от 23.04.2010 г. „Вамекс” ЕООД, като лицензиран
изпълнител с управител В. М. сключило
договор с ДМВ Петрол ЕООД за почистване на 4 бр. резервоари. Подизпълнител било
ответното дружество, при което работел Д. И. с управител отново В. М./ л.15 от
делото/.
С влязло в
сила споразумение по от 29.08.2011 г. по НОХД №498/2011 г. по описа на РОС В. М.
бил признат за виновен, за това, че в качеството си на у. на „Вамекс” ЕООД на
територията на бензиностанция, стопанисвана от ДМВ Петрол ЕООД, поради
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник
на повишена опасност, свързана с почистване на резервоари за съхранение на
нефтопродукти, нарушил разпоредбите на ЗЗБУТ, Наредба №11МИОБЗРПРЕА, Наредба №7
МИЗБУТРМИРО и Наредба №2ПСТН, с което причинил смъртта на повече от едно лице-
Ю. Г. и на сина на ответницата и причинил средна телесна повреда на повече от
едно лице- две лица, поради което за извършените престъпления по чл. 123, ал.3,
пр.2, ал.1 от НК и по чл.134, ал.3, пр.2, вр. ал.1 от НК му било определено
наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 от НК се отлагало за изпитателен срок от 4 години.
Съгласно Решение по гр. д. № 5279/2010 г. по описа на
РРС, бракът между родителите на Д. бил прекратен с развод по вина на майка му /представлявана
по делото от особен представител/, като родителски права по отношение на
родените по време на брака 5 негови братя и сестри били предоставени на баща
му.
По молба на майката на ищцата било образувано гр. д. №
6911/2011 г. по описа на РРС за обявяване отсъствието на ищцата, но същото било
прекратено тъй като молителката се свързала с дъщеря си.
Видно от приложеното по гр. д. № 5279/2010 г. на РРС,
Решение от 29.03.2013 г. по гр. д. №1287/2013 г. на РРС било прекратено
настаняването на детето О. В. И., ЕГН ********** в ДМСГД-Р. и същото било
реинтегрирано в дома на родителите си ищцата и В. Й. И..
Свидетелката М.Й.Н.
– с. на ищцата изнася данни, че отношенията между ищцата и сина й Д. били много
добри. След заминаването и за Гърция през 2008 г., знаела от починалия, че тя
основно контактува с него по телефона и му праща пари. Ищцата желаела да
присъства на погребението на сина си, но взела авансово парите за погребението
му и трябвало да ги върне на работодателя си. Д. бил погребан на 25.04.2010 г.-
точно на рождения и ден. При разговор с
нея по телефона ищцата не можела почти да говори, постоянно плачела и била
много разстроена. Парите за погребението на Д. в размер на 500 лв. взела лично свидетелката с баща му от съпруга
на колега на майка му, които били предоставени на ищцата авансово от
работодателя и. Д. след започването си на работа живял през седмицата в дома на
баба си по майчина линия, тъй като това му било по удобно, а през почивните дни
си ходил в с. И. при баща си. Бракоразводното дело било образувано за да може
бащата на Д. да получава детските надбавки за другите непълнолетни 5 деца. Майка
и завела дело за обявяване отсъствието на ищцата във връзка с наследствен имот.
Разпитания по
делото свидетел С.В.И., д. на ищцата, твърди, че майка и приела много тежко
загубата на брат и, тъй като двама се разбирали много добре и контактували
често. Д. бил най-голямото дете, двамата били по-близки помежду си и с него
отношенията й били най-добри. Когато майка и заминала да работи в Гърция тя му
пращала лично пари за издръжката му. Разходите за погребението на брат и били
поети от баща и и 500 лв., които майка и изпратила от Гърция. Брат и бил
погребан на 25.04.2010 г. –рождения ден на майка и. Брат и живеел при баба и,
но всяка събота и неделя си ходел на село.
Свидетелката Й. Ц. М., съседка на майката на ищцата,
заявява, че Д. живеел при баба си, която се грижила за него и му направила абитуриентския
бал. Посочва, че Д. не бил в добри отношения с ищцата. Когато той започнал
работа във “Вамекс” ООД тя много пъти получавала от управителя на фирмата, с
когото била в близки, приятелски отношения по Д. разни неща, включително
лекарства, като тя също по Д. изпраща неща на В. М..
М. М. С., бивша
тъща на управителя на ответното дружество- В. М., изнася данни, че основно Д.
го отгледала баба му по майчина линия. Д. нямал добро отношение към майка си. Момчето
започнало работа във фирмата на зет и, който го бил записал на шофьорски курс и
му обещал да го пуска отпуска ако го приемат да учи висше образувание, като му
дал пари за набавяне с необходимите документи. Не присъствали на погребението
на Д., тъй като не знаели кога е и считали, че ще изчакат майка му да се върне
от Гърция.
При така установената фактическа обстановка , съдът прави следните
правни изводи:
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е безвиновна и гаранционно-обезпечителна по правната си природа.
Работодателят отговаря за увреждания, причинени на работника или служителя при
или по повод изпълнение на трудовите му задължения независимо дали
причиняването на тези увреждания се дължи на виновно поведение на длъжностно
лице, тъй като основно задължение на работодателя е да осигури безопасни и
опазващи здравето на работниците и служителите условия на труда с цел
предотвратяване на вредните и опасни въздействия на производствения процес.
По делото безспорно се установи, че
ищцата е майка на Д. В. И., който като
работник в ответното дружество претърпял трудова злополука при изпълнение на
трудовата си функция и починал. Трудовата злополука била надлежно установена с
разпореждане на НОИ, обвързващо страните, което ангажира отговорността на
работодателя по чл.200 от КТ. Тази отговорност е обективна и безвиновна и
работодателят дължи обезщетение за всички претърпени от ищцата вреди, тъй като
тя е законен наследник по права линия на пострадалото лице. От събраните по
делото доказателства се установява, че тя е претърпяла морални болки и
страдания от смъртта на наследодателя си вследствие злополуката.
Обстоятелството, че Д. е живял при баба си, а ищцата от 2008 г. отишла да
работи в Гърция, не се отразява на отношенията им.
При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът намира, че следва да бъдат съобразени следните релевантни
факти, както и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД: касае за случай на внезапна смърт на
млад мъж на - 20 години, в разцвета на силите си, работоспособен, без каквито и
да било здравословни оплаквания. Същият е първороден син на ищцата и погребан на нейната рождена дата. Съдът
приема че между нея и синът и са съществували топли отношения. В тази насока
съдът цени показанията на разпитаните по делото свидетели Н. и И., анализирани
в аспекта на чл. 172 от ГПК, тъй като същите отразяват лични и непосредствени впечатления,
които са вътрешнонепротиворечиви и се подкрепят и от другите събрани по делото доказателства.
Твърденията на свид. М. и св. С./ първата близка приятелка, а втора тъща на бившия
управител на ответното дружество /, че пострадалият не бил в добри отношения с
ищцата, съдът не кредитира, с оглед тяхната заинтересованост от изхода на
спора. Приема, че дори и Д. И. да се изказвал негативно пред тях за майка си,
това е било епизодично и не може да се приеме, че отразява действителните
отношения между майка и син. Горното ангажира обезпечително-гаранционната
безвиновна отговорност на ответника по см. на чл. 200 КТ в качеството му на
работодател за репарация на претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Размерът на обезщетението тях се определя от съда по справедливост, като съдът
приема, че справедливият размер е 50 000 лева. За претенцията над този размер до 222 000лв. искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
Основателна е
и претенцията за заплащане на сумата от 500 лв.- предоставена от ищцата за
погребението на сина и.
Предявеният иск за заплащане на
законна лихва има акцесорен характер и следва основателността на главния
иск. Предвид изложените съображения, че същите са доказани, то законна лихва
следва да се присъди върху уважените им размери, считано от датата на злополуката–
23.04.2010г., съгласно разпоредбата на
чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Съдът не приема,
наведеното от ответника твърдение, че той не е материално-правно лигитимиран да
отговаря по спора. Следва да се посочи, че това възражение е заявено за първи
път в писмената защита на ответника, същото не е направено своевременно и е преклудирано. В отговора на
исковата молба е посочено, че „не е спорно, че И. бил в трудово правоотношение
с ответника и че смъртта му възникнала в резултата на злополука”. С
Разпореждане на НОИ, същата е призната за трудова. Този индивидуален административен
акт е възлязъл в сила и констатациите му обвързват страните. Съдът не може по реда на чл.17, ал.2 от ГПК
по реда на косвения административен контрол да се произнася по
законосъобразността му. При наличието на
тези предпоставки е възникнала и отговорността на дружеството.
Отделно
отговорността по чл.200 от КТ е обективна и обстоятелството, че управителят на
ответника, който е бил и управител на „Вамекс” ЕООД бил признат за виновен по
НОХД е неотносимо в това производство.
Относно наведеното от ответника
възражение за съпричиняване, следва да се посочи, че по реда на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да бъде намалена само в изключителни
случаи, а именно само ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука,
като е допуснал груба небрежност. Изводът на наличието на груба небрежност не
може да се основава на предположение, като вината на пострадалия не може да се
предполага, а трябва да бъде установена по категоричен начин, като доказателствената
тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК е на работодателя. Съдът намира за
несъстоятелни доводите за наличие на съпричиняване от страна на сина на ищцата за настъпилата
злополука, тъй като въпреки разпределението на доказателствената тежест с
доклада по чл.146 от ГПК ответника при главно и пълно доказване не установи
наличието на това обстоятелство. Напротив
И. влязъл в резервоара за да помогне на свой колега след взрив. Касае се за
действие във връзка с опит за спасяване на пострадал, вследствие на вече налична
злополука. Тава обстоятелство не може да се квалифицира като умишлено
причиняване на увреждането по смисъла на чл. 201, ал. 1 КТ или груба небрежност
по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, поради което отговорността на работодателя по
чл. 200 КТ не би могла да бъде намалена, на основание чл. 201, ал. 2 КТ, което
прави възражението неоснователно.
В тежест на ответника са направените от ищеца
разноски по делото, които съразмерно с уважената част от иска са в размер на 3338.47лв. Ответникът има право на направените от него
разноски съобразно отхвърлена част от иска -3787.86 лв., т.е. ищецът дължи на
ответника сумата от 449.39 лв. по компенсация.
Ответникът следва да заплати сумата от 2050 лв. държавна такса за
обективно съединените искове по делото.
Мотивиран от
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “СМП Топлоремонтстрой-М” ЕООД”, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Русе, ул.”Княжеска” №27 да заплати на П.Й.И., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр.Р., ул. „С.
г.” №., чрез адв. М. М. от РАК, сумата 50 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на синът и Д. В. И. вследствие на трудова злополука настъпила на
23.04.2010 г. в гр. Русе, както и сумата от 500 лв., представляваща заплатена
сума за погребение на синът и Д. В. И., ведно със законната лихва, считано от 23.04.2010
г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от П.Й.И., ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес гр.Р., ул. „С. г.” №., чрез адв. М. М. от РАК против “СМП Топлоремонтстрой-М” ЕООД”, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Русе, ул.”Княжеска” №27, иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на синът и Д. В. И. вследствие на трудова злополука настъпила на
23.04.2010 г. в гр. Русе, ведно със законната лихва, считано от 23.04.2010 г. до окончателното
й плащане, над сумата 50000лв до 222000лв.
ОСЪЖДА П.Й.И., ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес гр.Р., ул. „С. г.” №., чрез адв. М. М. от РАК да заплати на “СМП Топлоремонтстрой-М” ЕООД”, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Русе, ул.”Княжеска” №27 сумата от 449.39 лв.- разноски
в производството по компенсация.
ОСЪЖДА “СМП
Топлоремонтстрой-М” ЕООД”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе,
ул.”Княжеска” №27, да плати по сметка на РРС държавна такса в размер на 2050лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски Окръжен съд в
двусевмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: