Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-в с-в, в
публичното заседание на десети октомври през
2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА
ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цветослава Гулийкова,
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 16687 по описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 23.10.2018 г. СРС, 87 с-в, по гр.д.№ 5302/17
г. е признал за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „Т.С.” ЕАД срещу М.Е.Д., че ответницата
дължи на ищеца сумата от 4 448,09
лв. за топлинна енергия през периода от 01.08.2013 г. до 30.04.2016 г със
законна лихва за периода от 28.09.2016 г. до изплащане на вземането, обезщетение
за забава в размер на 541 лв. за периода от 30.09.2013 г. до 21.09.2016 г.,
сумата от 56,52 лв.-цена на извършена услуга „дялово разпределение“ за периода
01.08.2013 г.-30.04.2016 г. за недвижим имот в гр.София, бул. „********, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 54134/16
г. на СРС, 78 с-в, като са отхвърлени исковете за главница и лихви в останалата
част, като неоснователни.Решението е
постановено при участието на „Б.Б.” ЕАД като трето лице-помагач.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответницата- М.Е.Д. в частта, с която са уважени исковете срещу
нея.Въззивницата твърди, че в посочената част обжалваното решение е постановено
в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.Излага
доводи, че липсват доказателства в подкрепа на мотивите на съда, че страните се
намират в облигационна връзка.Съдът не е обсъдил и възражението, направено с
отговора на исковата молба и в съдебно заседание, че общата фактура от 31.07.2016
г. е извън процесния период, срокът й за плащане е 14.09.2016 г., след която дата настъпва
нейния падеж.Неправилно съдът е приел, че ответницата дължи суми за дялово
разпределение.Въззивницата поддържа становище, че това задължение е към фирмата
за дялово разпределение /ФДР/, а не към ищеца, който не е страна по това
правоотношение /чл.22, ал.2, чл.13, ал.1, т.1 от ОУ/, нито се е суброгирал в
правата на кредитора.Неправилно е и решението в частта относно мораторната
лихва, тъй като съгласно действащите през процесния период Общи условия /чл.33,
ал.2 и 4/ по делото липсват доказателства дали и кога фактурите, вкл. общите
такива, са публикувани на интернет страницата на ищцовото дружество.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендира
разноски.
Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.” ЕАД и третото
лице-помагач-„Б.Б.“ ООД не вземат становище по въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-София” АД твърди, че на 28.09.2016 г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК М.Е. Д.за сумата от 4 623,65 лв.-главница,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.08.2013
г.-30.04.2016 г. и 541,00 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва
от 30.09.2013 г. до 21.09.2016 г., дялово разпределение в размер на 56,52 лв. и
9,39 лв.-законна лихва за забава върху нея със законната лихва върху главницата
за дялово разпределение от датата на подаване на заявлението.Твърди, че ответницата
е подала възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 54134/16
г. на СРС, 87 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземането.Твърди, че същата на основание чл.153, ал.1 ЗЕ и &,
т.2а от ДР на ЗЕ е потребител на топлинна енергия за битови нужди за следния топлоснабден
имот- апартамент в гр.София, бул. „********.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се
изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират
търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството;
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение
на задълженията и др.Ответницата не е упражнила правата си по чл.150, ал.3Е и
спрямо нея са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002
г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР, публикувани във в. „Новинар“ и в.
„Демокрация“ на 23.05.2002 г. в сила от 22.06.2002 г.; ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005
г., публикувани във в. „Пари“ на 23.12.2005 г. в сила от 22.01.2006 г.; ОУ за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр.София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
в. „Дневник“ на 14.01.2008 г. в сила от 13.02.2008 г.В раздел VII от ОУ, чл.32, ал.1 е определен реда
и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.В този смисъл задължението на ответницата за дължимите от нея суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
месеца, следващ месеца за доставката на топлинна енергия, като с изтичането на
последния ден от месеца ответницата е в забава.Спрямо ответницата са влезли в
сила и ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***,
одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във в. „19
минути“ и в. „24 часа“ на 10.02.2014 г. в сила от 12.03.2014 г., които са
относими за част от процесния период за месеците 02.2014 г.-м.04.2014 г.В р-л IX, чл.32, ал.1 е
определен начинът за формиране на месечната дължима сума за доставка на
топлинна енергия на клиента въз основа на определения за него дял от топлинната
енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.В чл.32, ал.2 е предвидено, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на фактурите по чл.32, ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки.Клиентите са длъжни да изплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32, ал.1 и 2 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача /чл.33, ал.2/, след изтичането на който
ответницата е в забава /чл.33, ал.4/.Сградата, в която се намира имотът на
ответницата, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с „Б.Б.” ООД.Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумата от 4 623,65
лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за
периода 01.08.2013 г.-30.04.2016 г. и 541,00 лв.-обезщетение за забава в размер
на законната лихва от 30.09.2013 г. до 21.09.2016 г., дялово разпределение в
размер на 56,52 лв. и 9,39 лв.-законна лихва за забава върху нея със законната
лихва върху главницата за дялово разпределение от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумите.
Със заявление вх.№ 3062952/28.09.2016 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М.Е.Д. за процесните суми.На 07.10.2016 г. СРС, 87 с-в,
по ч.гр.д.№ 54134/16 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответницата е
подала възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на
установителен иск е връчено на ищеца на 05.01.2017 г.Исковата молба е подадена
на 27.01.17 г. /в срока по чл.415, ал.1 ГПК/.
На 13.09.2002 г. е подписан договор № 1869 между ЕС на
бул. „********и ул. „********и „Б.Б.“ ООД за извършване на услугата „топлинно
счетоводство”.
Видно от представения договор за доброволна делба от 1993
г., сключен с нотариална заверка на подписите, Д.Г.Д.е получила в дял апартамент,
находящ се в гр.София, бул. „********, 4-ти надпартерен етаж.От удостоверение
за наследници № 2552/03.08.10 г. на СО-р-н „Триадица“ Д.Г.Д.е починала на
21.08.2005 г. и М.Е.Д. е неин единствен наследник по закон.
Представено е и удостоверение за идентичност на Дирекция
„Обслужване на клиенти и управление на вземанията“ при „Т.С.“ ЕАД за
установяване, че апартамент, находящ се на бул. „********, 4-ти надпартерен
етаж /по нотариален акт/ е идентичен с апартамент № 14, регистриран в базата
данни на бул. „********, вх.1 с аб.№ 261969.
Представени са документи за главен отчет за процесния
имот за исковия период, подписани за потребител от М.Е. Саламе.
От заключението на техническата експертиза на в.л.Н.Митева
е установено, че за периода 01.08.2013 г.-30.04.2016 г. начислените суми за
процесния имот по фактури са 4 708,07 лв., а след съобразяване на
изравнителните сметки за процесния период размерът на потребената топлинна
енергия възлиза на 4 448,09 лв.В сумата не са включени предишни неплатени
и просрочени суми и лихви по тях, както и суми за отчет на уредите и изготвяне
на изравнителните сметки.Сумите са начислени съгласно действащата нормативна
уредба.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на
в.л. В.Стоянова е установено, че няма данни за извършени от ответницата плащания,
касаещи процесния период.Размерът на законната лихва е на стойност 547,42 лв. Сумата
за отчитане на уреди за разпределение на топлинната енергия за процесния период
възлиза на 56,52 лв., а размерът на
лихвата за забава върху посочената главница-9,47 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като ответницата е подала
възражение в срока по чл.414, ал.1 ГПК.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ
от 2008 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.Според нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на ТЕ в сграда-ЕС
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ
топлинната енергия за отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не
са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането
им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат
специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.
Първоинстанционният съд е приел, че ответницата е в облигационно
правоотношение с ищеца, тъй като е собственик на процесния имот, като се е
позовал на легалната дефиниция за потребител в & 1, т.42 от ДР на ЗЕ
/приложима за периода м.11.2011 г.-17.07.2012 г./ и на чл.153, ал.1 ЗЕ.
/приложима след 17.07.2012 г./, както и на липса на доказателства ответницата
да е възразила срещу публикуваните ОУ.Настоящият съдебен състав споделя
мотивите на първоинстанционния съд в частта относно наличието на облигационно правоотношение между
страните по делото за продажба на топлинна енергия и на качеството на
ответницата на потребител на топлинна енергия и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях.
Размерът на реалното доставено количество топлинна енергия,
изчислен при спазване на действащата
нормативна уредба, е определен от техническата експертиза, а на лихвата за
забава-от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и възлиза на 4 448,09 лв.Съдът счита, че при определяне размера на сумата за главница следва да се
съобрази заключението на техническата експертиза, тъй като вещото лице е
съобразило изравнителните сметки само за процесния период, без да включва
предишни неплатени и просрочени суми.Заключението е изготвено въз основа на показанията на
измервателните уреди и изравнителните сметки.Липсват данни за
извършени плащания за погасяване на задълженията.
Съдът намира, че ответницата е в забава за заплащане на
задълженията за потребена топлинна енергия за периода 01.08.2013 г.-м.01.2014
г. Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ от 2008 г. купувачите на топлинна енергия дължат
плащане на месечно дължимата сума в 30-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят.Размерът на мораторната лихва върху вземанията за периода
01.08.2013 г.-м.01.2014 г., изчислен съгласно чл.162 ГПК от датата на изпадане
в забава на всяко месечно задължение, считано от 30.09.2013 г. до 21.09.2016
г., възлиза на 268,76 лв.
За вземанията за главница за периода от м.02.2014 г. до м.04.2016 г. ответницата
не е изпаднала в забава, тъй като за този период са приложими ОУ от 2014 г.-в
сила от 12.03.2014 г.Според мнозинството от настоящия съдебен състав клаузите
на чл.33, ал.1 и ал.2 от цитираните ОУ са нищожни на основание чл.146, ал.1 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ като неравноправни-противоречащи на
общия принцип за недобросъвестност, предвиден в чл.143, ал.1 ЗЗП и водещи до
значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца-търговец и тези на
потребителя /купувач/-ответник.Съгласно клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014
г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, а в чл.33, ал.2 е предвидено, че клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването
на интернет страницата на продавача.Така обвързаното настъпване на падежа на
задължението за плащане с притежаването на специално техническо средство от
страна на потребителя /компютър, таблет, смартфон и т.н./, което да му дава
възможност за достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно
икономическо положение спрямо търговеца.Потребителят не може да бъде задължаван
да направи значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване с такива
технически средства и парични вложения, които да му гарантират достъп до
интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто
предмет няма връзка с тези вложения.Поради изложеното мнозинството от настоящия
съдебен състав намира, че за вземанията на ищеца за стойността на топлинна
енергия за времето от м.02.2014 г. до м.04.2016 г., които попадат в приложното
поле на ОУ от 2014 г. /в сила от 12.03.2014 г./ ответницата не е изпаднала в
забава, тъй като липсва уговорен срок за изпълнение на главното задължение,
нито е представена покана за изпълнение на тези задължения съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД.
Неоснователно е оплакването на въззивницата, че сумата по
общата фактура е недължима, тъй като срокът й за плащане е извън процесния
период.Сумите са начислени за предоставена топлинна енергия през процесния
период и датата на издаване на фактурата и посоченият в нея срок за плащане не
се отразяват върху дължимостта на ползваната услуга.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“ от потребителя на
продавача е предвидена в чл.22, ал.2 от ОУ от 2008 г. /съответно чл.36 от ОУ в
сила от 2014 г. за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***,
както и в чл.61 от Наредба № 16-334/2007 г.От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че сумата
за отчитане на уреди за разпределение на топлинната енергия за процесния период
възлиза на 56,52 лв., поради което претенцията се явява
изцяло основателна.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е уважена иска за чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над
сумата от 268,76 лв. до уважения размер от 541 лв.-мораторна лихва за периода
30.09.2013 г.-21.09.2016 г. върху главницата от 01.08.2013 г. до м.01.2014 г.,
както и в частта, с която М.Е.Д. е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД разноски по делото за
заповедното производство над сумата от 141,10 лв. до 149,14 лв., за исковото
производство пред СРС за разликата над 668,57 лв. до 706,70 лв.,
В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата и сумата от 41,64 лв.-разноски за исковото производство пред СРС, сумата от 21,50 лв.-разноски за заповедното
производство и 64,80 лв.-разноски за въззивното производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 23.10.2018
г. на СРС, 87 с-в, по гр.д.№ 5302/17 г. в частта, с която е уважен
иска на „Т.С.” ЕАД срещу М.Е.Д. с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата
от
268,76 лв. до 541 лв.-мораторна лихва за периода 30.09.2013
г.-21.09.2016 г. върху главницата от 01.08.2013 г. до м.01.2014 г., както и в
частта, с която М.Е.Д. е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД разноски по делото за заповедното производство
над сумата над 141,10 лв. до 149,14 лв., а за исковото производство пред СРС за
разликата над 668,57 лв. до 706,70 лв., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.С.”
ЕАД с ЕИК ********срещу М.Е.Д. с ЕГН **********
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 268,76 лв.
до 541 лв.-мораторна лихва за периода 30.09.2013 г.-21.09.2016 г. върху
главницата от 01.08.2013 г. до м.01.2014 г., като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД с ЕИК ********и с адрес: ***
да заплати на М.Е.Д. с ЕГН ********** и
с адрес: *** и със съдебен адрес:*** на основание чл.78, ал.1 ГПК и сумата от 41,64 лв. /четиридесет и един лева и шестдесет и четири
стотинки/-разноски за исковото производство пред СРС, сумата от 21,50 лв. /двадесет и един лева и
петдесет стотинки/-разноски за заповедното производство и 64,80 лв. /шестдесет
и четири лева и осемдесет стотинки/-разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на „Б.Б. ” ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено
мнение на съдия А.Александрова по решението от
10.01.2020 г. по гр.д.№ 16687/18 г., СГС, IV-В
с-в:
Не съм съгласна със
становището на мнозинството на съдебния състав в частта, с която е прието, че
клаузите на чл.33, ал.1 и 2 от ОУ са нищожни.Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Обвързването на срока
за изпълнение на задължението за заплащане на месечните дължими суми с датата
на публикуването им на интернет страницата на търговеца не поставя
потребителя в неравностойно икономическо положение и не го задължава да се
снабдява с техническо средство за достъп до интернет.При съвременните условия
достъпът до интернет не е свързан непременно с притежаването на специално
техническо устройство, тъй като всеки потребител може да направи справка за
месечните дължими суми както на места със свободен достъп до интернет услуги,
така и и на местата за заплащане на дължимата сума.Публикуването на сметка на
интернет страницата на дружеството създава допълнително удобство, а не вреда за
потребителите, поради което не е нарушен и принципа за добросъвестност.Това
становище не променя крайния извод поради липса на доказателства по делото дали
и на коя дата ищецът е изпълнил задължението на ищеца да публикува фактурите за
дължимите суми в страницата си в интернет, за което обстоятелство е направено
изрично възражение във въззивната жалба.
СЪДИЯ:
А.Александрова