Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
гр.Русе, 05.01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на трети
декември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря С. К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7996 по описа
за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът Г.Й.М. твърди, че с решение № 108/06.04.1999г. на ПК – гр.Б, обл.Р,
са били възстановени на неговия баща Й М. Н земеделски земи в общ размер от
88.396 дка. На 23.06.2010г. брат му Е.Й.М., чрез пълномощника си Д К П, сключил
с ППК „Земя” – с.Е Й обл.Р, аренден договор на основание чл.3 от ЗАЗ за част от
имотите с обща площ 57.983 дка, както следва: нива № 037030 в местността
„Тетралика”, с площ 3.000 дка, четвърта категория; нива № 043041 в местността „Кочен”,
с площ от 5.000 дка, четвърта категория; нива № 049061 в местността Мамуджука,
с площ 3.285 дка, четвърта категория; нива № 053068 в местността „Тръстенишка
бърчина”, с площ 3.400 дка, четвърта категория; нива № 062043 в местността
„Меше яла”, с площ 7.299 дка, четвърта категория; нива № 067028 в местността
„Кочен”, с площ 5.000 дка, четвърта категория; нива № 074003 в местността
„Тенчика”, с площ 15.299 дка, четвърта категория; нива № 080095 в местността
„Бейска”, с площ 3.000 дка, четвърта категория; нива № 106061 в местността
„Вехти лозя”, с площ 3.000 дка, четвърта категория; нива № 118038 в местността
„Зад корията”, с площ 3.000 дка, четвърта категория и нива № 133014 в
местността „До обора”, с площ 6.700 дка. Арендната цена, за която бил сключен
договора е 13.00 лева на декар, като същата се дължи след изтичане на
стопанската година. Срока на договора е 10 години, считано от 01.10.2010г. и е
бил вписан в Агенция по вписванията и Общинската служба по земеделие и гори.
Общият им наследодател Йордан М. Николов има останали пет наследници – ищеца, Е.Й.М.,
В.Й.М., Н.Й.М. и Н.М.С.. Н.Й.М. е направил отказ от наследство, с което е
увеличил наследствения дял на останалите наследници по закон. За стопанската
2010/2011г. арендатора ППК „Земя – с.Екзарх Йосиф са заплатили аренда в размер
на 20.00 лева на декар, но ответниците не са изплатили на ищеца полагащата му
се арендна вноска, възлизаща в размер на 289.92 лева съобразно наследствения му
дял от ¼. Поради това моли съда
да постанови решение, с което да осъди Е.Й.М. да му заплати сумата от 96.62
лева, представляваща ¼ от получения от него доход от съсобствените
земеделски земи за периода на стопанската 2010/2011г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане; да осъди В.Й.М. да му заплати сумата от 96.62 лева,
представляваща ¼ от получения от него доход от съсобствените земеделски
земи за периода на стопанската 2010/2011г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане и да осъди Н.М.С. да му заплати сумата от 96.62 лева, представляваща
¼ от получения от него доход от съсобствените земеделски земи за периода
на стопанската 2010/2011г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и
направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид наведените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите
си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените субективно съединени искове по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД
Ответникът Е.Й.М. в съдебно заседание признава предявения срещу
него иск.
Ответниците В.Й.М. и Н.М.С. оспорват изцяло
предявените срещу тях искове, като твърдят, че не са получавали аренда от
земеделските земи,поради което и не дължат никакви парични суми на ищеца.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С решение
№ 108/06.04.1999г. на ПК – гр.Б, обл.Р, са били възстановени на наследниците,
на Й М. Н земеделски земи в общ размер от 88.396 дка. От представеното
удостоверение за наследници е видно, че Й М. Н е починал на., като е оставил за
свои законни наследници: Г.Й.М. - син, Е.Й.М. - син, В.Й.М. - син, Н.Й.М. - син
и Н.М.С. – внук, както и че Н.Й.М. е направил отказ от наследството на своя
наследодател. Е.Й.М., в качеството си на наследник на Й М. Н, чрез пълномощника
си Д К П, е сключил на 23.06.2010г. с ППК „Земя” – с.Е Й обл.Р, договор за наем
на земеделска земя за част от имотите с обща площ 57.983 дка, както следва:
нива № 037030 в местността „Тетралика”, с площ 3.000 дка, четвърта категория;
нива № 043041 в местността „Кочен”, с площ от 5.000 дка, четвърта категория;
нива № 049061 в местността Мамуджука, с площ 3.285 дка, четвърта категория;
нива № 053068 в местността „Тръстенишка бърчина”, с площ 3.400 дка, четвърта
категория; нива № 062043 в местността „Меше яла”, с площ 7.299 дка, четвърта
категория; нива № 067028 в местността „Кочен”, с площ 5.000 дка, четвърта
категория; нива № 074003 в местността „Тенчика”, с площ 15.299 дка, четвърта
категория; нива № 080095 в местността „Бейска”, с площ 3.000 дка, четвърта
категория; нива № 106061 в местността „Вехти лозя”, с площ 3.000 дка, четвърта
категория; нива № 118038 в местността „Зад корията”, с площ 3.000 дка, четвърта
категория и нива № 133014 в местността „До обора”, с площ 6.700 дка при арендна
цена в размер на 13.00 лева на декар, дължима след изтичане на стопанската
година, за срок от 10 години, считано от 01.10.2010г. и договора е бил вписан в
Агенция по вписванията и Общинската служба по земеделие и гори.
Съгласно представения по делото РКО, издаден от
ППК „Земя” – с.Е Й обл.Р, на Е.Й.М. е била заплатена сумата от 387.60 лева,
представляваща рента за 2011г., за 19.380 дка.
Представена е справка с изх.№ 60/23.07.2013г.,
издадена от ППК „Земя” – с.Е Й обл.Р, съгласно, която на В.Й.М. през 2011г. е
била изплатена рента за 19.3 дка земеделски земи, които са му наследство от
Йордан М. Николов – по 20.00 лева на декар или общо сумата от 386.00 лева. В
справката е посочено, че лицето е получило рентата само върху неговите
наследствени земи и никога не бил получавал рента върху наследствените земи на
брат му Г.Й.М..
С влязло в законна сила решение №
492/08.10.2014г. по в.гр.дело № 609/2014г. по описа на РОС, било потвърдено
решение № 40/2014г. по гр.дело № 936/2013г. на БРС, с което е бил отхвърлен
предявен от ищеца иск за прогласяване нищожност на договор за наем на
земеделска земя, сключен на 23.06.2010г. между Й М. Н, чрез пълномощника си Д К
П и ППК „Земя” – с.Е Й обл.Р, поради липса на съгласие с правно основание
чл.26, ал.2 от ЗЗД.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.30, ал.1 от ЗС правото
на собственост върху определен недвижим имот, респ.недвижими имоти може да
принадлежи общо на две или повече лица. В този случай законът изисква всеки
съсобственик да участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си – чл.30, ал.3 от ЗС.
За да бъде ангажирана отговорността
на ответниците на заявеното в исковата молба основание – за заплащане на
съответната част от получавани наеми от съсобствени земеделски земи, в процеса
следва да се установи кумулативното наличие на елементите от състава на
цитираната правна норма, а именно – наличие на съсобственост между страните по
делото върху процесните земеделски земи, дяловете им, както и размерът на
получените доходи от съсобствените вещи, получени от ответниците.
От събраните по делото доказателства
се доказва, че с решение №
108/06.04.1999г. на ПК – гр.Б, обл.Р, са били възстановени на наследниците, на
Й М. Н земеделски земи в общ размер от 88.396 дка, подробно индивидуализирани в
п.1 – п.17 от решението. С това решение на ПК е била извършена
индивидуализацията на земеделските земи чрез определяне на реалните им граници.
Същото е необходим правен акт за определяне на реалните граници на земеделските
земи и едновременно с това е и юридически факт с гражданско правно действие.
Решението на ПК има конститутивно действие, тъй като със същото възниква
правното качество на обекта на съсобствеността.
От представеното удостоверение за
наследници е видно, че Й М. Н е починал на., като е оставил за свои законни
наследници: Г.Й.М. - син, Е.Й.М. - син, В.Й.М. - син, Н.Й.М. - син и Н.М.С. –
внук, както и че Н.Й.М. е направил отказ от наследството на своя наследодател.
С направения отказ от наследство от страна на Н.М. същият е увеличил
наследствени дял на останалите наследници, който и съобразно разпоредбата на
чл.5 от ЗС е по ¼ идеална част за всеки един от тях. Поради това по
делото е доказано, че е налице съсобственост върху процесните земеделски земи,
като правата на ищеца са ¼ идеална част от същите. По отношение на тези
земи не е било извършено реално разделяне между наследниците, поради което
същите са съсобствени. В тази връзка е неоснователно направеното възражение, че
ответниците се били разпореждали със земеделски земи съобразно наследствена им
част, като ги отдават под наем или аренда, тъй като независимо от частта на
разпореждане – отделни декари, те са съсобствени, а не лична собственост на
някой от наследниците.
Доказано е по делото и че за част от
съсобствените земеделски земи Е.М. е сключил договор за наем на 23.06.2010г. с
трето лице – ППК „Земя” – с.Е Й обл.Р. За ползването на съсобствените
земеделски земи от наемателя е било извършено рентно плащане за стопанската
2010/2011г. в размер на 387.60 лева, съгласно представения по делото РКО,
издаден от ППК „Земя” – с.Е Й обл.Р. От справка с изх.№ 60/23.07.2013г.,
издадена от ППК „Земя” – с.Е Й обл.Р, е видно, че на В.Й.М. през 2011г. – за
стопанската 2010/2011г., е била изплатена рента за 19.3 дка земеделски земи,
които са му наследство от Й М. Н – по 20.00 лева на декар или общо сумата от
386.00 лева. Не са представени доказателства по делото, че третият ответник по
делото – Н.М.С. е получил някакви доходи от наследствените земеделски земи.
По делото няма доказателства
ответниците Е.М. и В.М. да са платили на ищеца припадащата му се част от
доходите от наемите на съсобствените земеделски земи, поради което следва да се
приеме, че те му дължат по ¼ идеална част от получените от тях парични
суми, с които са се обогатили неоснователно – без правно основание по смисъла
на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че ответникът Е.Й.М. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 96.62
лева, съобразно претенцията на ищеца, представляваща ¼ от получения от
него доход от съсобствените земеделски земи за периода на стопанската
2010/2011г., а ответникът В.Й.М. следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 96.50 лева, представляваща ¼ от получения от него доход от
съсобствените земеделски земи за периода на стопанската 2010/2011г. Върху
присъдени главници следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
предявяване на исковете – 27.11.2013г. до окончателното им изплащане.
Искът предявен срещу ответника В.М.
следва да се отхвърли като неоснователен в частта от 96.50 лева до пълния предявен
размер от 96.62 лева.
По отношение на предявения срещу
ответника Н.М.С. иск съдът намира същия за неоснователен, тъй като по делото не
са представени и събрани доказателства
той да е получил някакви доходи от наследствените земеделски земи за
стопанската 2010/2011г. Като неоснователен този иск следва да се отхвърли
изцяло.
По делото е представен договор за
правна защита и съдействие – л.6 от делото, от който е видно, че ищецът е
заплатил на редовно упълномощения от него адвокат адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 лева. В исковата молба изрично е посочено, че това
възнаграждение е общо и представлява по 100.00 лева за всеки един от субективно
предявените искове. Поради това е неоснователно възражението на ответниците за
прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение на пълномощника си, тъй
като същото е съобразено с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – в редакцията му към датата на
предявяване на исковете – 27.11.2013г. Неоснователно е възражението, че Е.М. не
следва да отговаря за разноските по делото, защото не бил повод за завеждането
му. Той е получил рентното плащане още през 2011г. и тогава е следвало да
заплати припадащата се на ищеца част от наследствените земи. Последващите след
това действия – предявяване иска за нищожността на договора са без значение за
отговорността му за разноски по настоящото дело. Поради това и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявените искове по отношение на първите
двама ответници /втория е отхвърлен за незначителен размер от 0.12 лева/, Е.Й.М.
и В.Й.М. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото
разноски в размер на от по 118.33 лева за всеки един от тях – заплатени 1/3 от държавните
такси за производството по делото и издаване на съдебно удостоверение и
възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и
предвид отхвърлянето на предявения иск срещу третия ответник, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на Н.М.С. сумата от 200.00 лева – заплатено
възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
Останалите претендирани от ищеца
разноски не следва да му бъдат присъждани. Той не е длъжен да се явява за всяко
съдебно заседание по делото, още повече след като е упълномощил редовно
адвокат, поради което и претендираните от него пътни разноски и такива за
копирни услуги не са такива по смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.Й.М. ***, с ЕГН: **********, да заплати на Г.Й.М.,
с ЕГН: **********, сумата от 96.62 лева /деветдесет и шест лева и шестдесет и
две стотинки/, представляваща ¼ от получения от него доход от
съсобствените земеделски земи за периода на стопанската 2010/2011г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.11.2013г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 118.33 лева /хиляда петстотин
шестдесет и девет лева и шестдесет стотинки/ - направени по делото разноски.
ОСЪЖДА В.Й.М. ***, с ЕГН: **********, да заплати на Г.Й.М.,
с ЕГН: **********, сумата от 96.50 лева /деветдесет и шест лева и петдесет
стотинки/, представляваща ¼ от получения от него доход от съсобствените
земеделски земи за периода на стопанската 2010/2011г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.11.2013г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 118.33 лева /хиляда петстотин
шестдесет и девет лева и шестдесет стотинки/ - направени по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Й.М., с
ЕГН: **********, против В.Й.М. ***, с ЕГН: **********, иск в частта от 96.50
лева /деветдесет и шест лева и петдесет стотинки/ до пълния предявен размер от
96.62 лева /деветдесет и шест лева и шестдесет и две стотинки/, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Й.М., с
ЕГН: **********, против Н.М.С. ***, с ЕГН: **********, за сумата от 96.62 лева
/деветдесет и шест лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща ¼ от
получения от него доход от съсобствените земеделски земи за периода на
стопанската 2010/2011г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.Й.М., с ЕГН: **********, да
заплати на Н.М.С. ***, с ЕГН: **********, сумата от 200.00 /двеста/ лева –
направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: