Решение по дело №175/2019 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 117
Дата: 15 юли 2019 г. (в сила от 20 януари 2021 г.)
Съдия: Милен Иванов Стойчев
Дело: 20193500500175
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2019 г.

Съдържание на акта

                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

                /15.07.2019г.                                                                                     гр.Търговище

                                    в името на народа

 

ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ                                                           първи състав

 

На петнадесети юли                                                                                  2019 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ                                

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ

БИСЕРА МАКСИМОВА                                        

                                                               

Секретар:Ирина Василева

като разгледа докладваното от съдията Милен Стойчев  в.гр.д.№175 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

                        Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника ответника ОУ “Васил Левски“-с.Славяново, общ.Попово против решение №48/28.03.2019г., постановено по гр.д.№848/2019г. на Районен съд-Попово, с което уволнението по чл.325, ал.1, т.9 от КТ на ищцата Г.Д.Ц. от с.с. със Заповед №478/17.09.2018г. на Директора на ОУ “Васил Левски“-с.Славяново, общ.Попово е признато за незаконно и същата е възстановена на предишната длъжност „старши учител в начален етап на основно образование; от работодателя е присъдено в нейна полза обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ размер на 6 033.69 лв. за оставане без работа за времето от 17.09.2018г. до 28.02.2019г., поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.09.2018г. до окончателното плащане; държавна такса и разноски за вещо лице в общ размер на 541.35 лв.- по сметка на съда и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в полза на пълномощника на ищцата адв.Л.И. *** в размер на 1 141.68 лв.Считайки решението за неправилно и необосновано, въззивникът моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.

 С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК  въззиваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Предявените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ за отмяна на уволнението по чл.325, ал.1, т.9 от КТ на ищцата Г.Д.Ц. от с.с. със Заповед №478/17.09.2018г. на Директора на ОУ “Васил Левски“-с.Славяново, общ.Попово; за възстановяване на предишната длъжност „старши учител в начален етап на основно образование и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ размер на 6 033.69 лв. за оставане без работа за времето от 17.09.2018г. до 28.02.2019г., поради незаконно уволнение, са обосновани с обстоятелствата, че уволнението е извършено в нарушение на закона, поради липсата на предпоставките по чл.325, ал.1, т.9 от КТ-незъвможност на работника или служителя да изпълнява длъжността, поради болест, довела до инвалидност или здравни противопоказания, влязло в сила решение на ТЕЛК, удостоверяващо това и липса на свободна подходяща длъжност, на която работникът да бъде преместен.

С писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковете с възражения за липса на основания на отмяна на уволнението, което е извършено при спазване на всички нормативни изисквания.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Ищцата е заемала длъжността„старши учител в начален етап на основно образование“ в ответното ОУ “Васил Левски“-с.Славяново, общ.Попово, като със заповед на директора 478/17.09.2018г. трудовото й правоотношение е прекратено на осн.чл.325, ал.1, т.9 от КТ-поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, тъй като страда от  заболяване-рецидивиращо депресивно разстройство, което съгласно чл.215, ал.1, т.3 от ЗПУО и Наредба №4/24.10.2016г. за определяне заболяванията и отклоненията, които застрашават живота и здравето на децата и учениците, представлява пречка за заемане на длъжност по педагогическа специалност, съгласно решение на НЕЛК №0469/31.05.2018г., отменящо решение №3888/20.12.17г. на ТЕЛК към МБАЛ-Търговище, с което е прието, че няма пречка ищцата да работи като старши учител-начален етап.

Съгласно изискванията на чл.325, ал.1, т.9 от КТ, за прекратяване на трудовия договор на посоченото основание е необходимо работникът или служителят да страда от болест, което състояние да е довело до трайно намалена работоспособност или здравни противопоказания, установено по надлежния ред.

В конкретния случай, действително с посоченото решение на НЕЛК се констатира пречка ищцата да заема длъжността, но същото не е влязло в сила към момента на уволнението, поради обжалването му по съдебен ред.С оглед на това, обстоятелствата по атакуваната заповед на работодателя не са меродавни към момента на постановяването й и не е възможно да се приеме, че е осъществен фактическият състав по чл.329, ал.1, т.9 от КТ-достатъно да обуслови незаконност на увалнението.В тази насока, районният съд е изложил обстойни мотиви, позовавайки се на съответната съдебна практика, които се споделят и от настоящия състав на въззивната инстанция, поради което на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд извършва препращане към същите.

Предвид горното, уволнението по чл.325, ал.1, т.9 от КТ е в нарушение на закона, предявените искове по чл.344, ал.1, т.1-2 от КТ, както и искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ в установения от вещото лице размер- 6 033.69 лв. за времето 17.09.2018г.-28.02.2019г. са доказани по основание, поради което обжалваното решение на районния съд е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.

Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на довереника на ищцата адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 1 141.68 лв за въззивната инстанция.

              Въз основа на изложените съображения, съдът

 

                                                            Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №48/28.03.2019г., постановено по гр.д.№848/ 2019г. на Районен съд-Попово, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА ОУ “Васил Левски“-с.Славяново, общ.Попово, ЕИК ********* да заплати на процесуалния представител на въззиваемата страна-адв.Л.И.И. ***, ЕГН:********** адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 1 141.68 лв. за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО  може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.         2.