ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 274
гр. ХАСКОВО, 22.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Д. АНГ. АНГ-СТ
в присъствието на прокурора Н. С. Т.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Частно
наказателно дело № 20225600200632 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки,
включващи лишаване от свобода.
Образувано е по повод постъпили молба от осъденото лице и Удостоверение
по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета за прилагане на принципа за взаимно
признаване на присъди и решения по наказателни дела, с които се налагат наказания
лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, както и приложено към
него Решение № 232/2022 г., допълнено с решение № 325/19.09.2022г. на Тричленен
апелативен съд - Тракия, Република Гърция. Отправено е искане за признаване на
наложеното от съда на Република Гърция наказание „лишаване от свобода“ относно
българския гражданин Г. Р. Г. и изпълнението на остатъка от него в Република България.
Осъденото лице Г. Р. Г., което беше редовно призовано за настоящото
производство чрез компетентния орган на издаващата държава – Апелативната прокуратура
- Тракия /Комотини/, Република Гърция, не изразява различно от формулираното в
първоначалната молба становище по повод признаването и изпълнението на наложеното му
в Република Гърция. Назначеният защитник пледира за удовлетворяване на направеното
искане и постановяване на акт, по силата на който изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода, да продължи на територията на Република България, тъй като именно
такава била и депозираната пред българския съд молба. Защитникът счита, че не са налице
основания за отказ от признаване на осъдителното решение, но са налице условията за
адаптиране на наложеното наказание към предвиденото за същото престъпление в
националния ни закон.
1
Становището на взелия участие в настоящото производство прокурор от ОП
Хасково е аналогично. Според него приспособяване на наказанието е наложително, тъй като
за същото престъпление българският наказателен кодекс предвижда наказание „лишаване от
свобода за срок до шест години“. Не са налице пречки за признаването на постановената в
друга държава–член на ЕС присъда и липсват основания за отказ на изпълнението й.
Съдът, след преглед на събраните по делото доказателства, констатира
следното:
В Окръжен съд - Хасково и след молба от осъдения Г. е постъпило
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета, издадено на
19.03.2023 г. от Заместник - прокурор при Апелативен съд - Тракия. Според същото на
19.05.2022 година Тричленен Апелативен съд за тежки престъпления - Тракия е постановил
съдебен акт – Решение № 232/2022 г. Посочено е, че този съдебен акт е влязъл в сила на
10.07.2022 г. и според него българският гражданин Г. Г., роден през **** г., е бил осъден за
престъпление, извършено на територията на Република Гърция. Удостоверението съдържа
обобщено представяне на фактите, квалифицирани като съставомерни съгласно
наказателния закон на издаващата държава, както и описание на приложените законови
разпоредби, по които Г. е бил признат за виновен. Така, съгласно съдържащото се в
удостоверението фактическо изложение, предмет на предприетото против Г. наказателно
преследване и на постановения окончателен съдебен акт е била следната дейност:
На 23.11.2017 г., в район А****, обл. Еврос осъденият като водач на
автомобил/камион – цистерна, с български регистрационни номера ******, негова
собственост приел с цел да препрати във вътрешността на страната деветнадесет граждани
на Сирия, Иран, Ирак и Пакистан, които нямали право на влизане на територията на
Република Гърция и влезли в страната без законовите формалности в ранните часове на
същия ден през река Еврос, като от това деяние е съществувала опасност за чужденците,
защото били грижливо скрити в цистерната, влезли във вътрешността й през специално
изработен отвор с размери 0.45х0.45м. Малките размери на криптата, съчетани с липсата на
въздухопровод вътре и големия брой превозвани лица, биха могли да предизвикат условия
за задушаване на транспортираните лица. Описаното престъпление представлява
транспортиране от чужбина в Гърция на чужденци, без право на влизане в гръцка
територия, от което може да възникне опасност за хората и е квалифицирано по чл. 1, 5 пар.
12, 14, 18, 26 пар. 1а, 27, 84 пар. 2а, е, 94 пар. 1, 133 от Гръцкия наказателен кодекс и по чл.
30, пар. 1, в-а от Закон 4251/2014 г. Отбелязано е, че престъпното поведение попада в
списъка на тези, за които двойна наказуемост не се изисква – подпомагане на незаконно
влизане и пребиваване в страната. Декларирано е, че осъденият се е явил лично на съдебния
процес, в който е постановен осъдителния акт.
Представеното удостоверение съдържа данни за вида и срока на наложеното
наказание. Според тях за гореописаното престъпление Г. е осъден на „лишаване от свобода
за срок от 20 години“, от който срок следвало да се приспаднат: 5 години, 3 месеца и 5 дни,
както и 2 години, 4 месеца и 20 дни, изчислени към 28.02.2023г. Видно от представената от
2
съдебните власти на Република Гърция справка за изчисление на наказание по Решение №
232/19.05.2022г.(л. 132 от с.д.) изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода
за срок от 20 години е започнало на 23.11.2017г. – деня на задържане на лицето, изтича на
17.11.2037г., като съгласно отбелязаното били изтърпени 7 години, 7 месеца и 25 дни към
28.02.2023 г.( действително изтърпяно наказание 5 години, 3 месеца и 5 дни и изтърпени с
изчислени надници в полза на осъдения – 3 години, 4 месеца и 20 дни, към 28.02.2023г.) В
последното е посочена и частта от наказанието, която съгласно закона за осъждащата
държава е необходимо да бъде ефективно изтърпяна, за да бъда поискано и допуснато
условно предсрочно освобождаване. Тази част се равнява на 3/5 от размера на наложеното
наказание, което изцяло ще бъде изтърпяно на 03.07.2035 г.
Според посоченото в удостоверението осъденото лице се намира на
територията на Република Гърция, където в затвор ****** изтърпява наказанието „лишаване
от свобода“. Последното потвърждават и останалите събрани по делото доказателства,
включително молбата, въз основа на която е предприето настоящото производство. Наред с
това, издаващият орган е потвърдил и възможността за по-пълноценна ресоциализация на
осъдения в държавата по произход, като се е позовал на проведените предварителни
консултации с компетентния орган на изпълняващата държава, т.е. с настоящия съд.
В удостоверението не е декларирано за кои обстоятелства, свързани с
изпълнението на наказанието в Република България, издаващата държава желае да бъде
информирана.
Удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение е придружено с препис от
съдебния акт, постановен от Тричленния апелативния съд - Тракия № 232, влязло в сила на
19.05.2022г., постановено след обжалване на Решение № 425/08.05.2022г. на Едноличен
апелативен наказателен съдия Тракия; удостоверение съгласно Приложение 2 от Рамково
решение 2008/909/ПВР; уведомление, съдържащо данни за издадено от компетентния
прокурор решение за отправяне на искане за признаване на наложените наказания в
Република България; справка - таблица относно срока на наложеното наказание „лишаване
от свобода“ и определената от него част за ефективно изтърпяване.
Преценката за съответствие между удостоверението и постановения съдебен
акт, въз основа на който е наложено наказанието, чието признаване се иска, както и
необходимостта да бъде определен приложимият закон в аспекта на правната квалификация
на описаното престъпление според националното ни право изисква анализ на
съставомерните факти, изложени от осъждащия орган. Както вече се посочи, описаната в
удостоверението, а и в самия съдебен акт на Тричленен апелативен съд-Тракия фактическа
картина сочи, че Г. Г. на 23.11.2017г. към 07:30ч. е заловен на *** км на магистрала
*********** на равнището на с. *******, обл. Еврос, с изброените чужденци, които
внимателно са били скрити вътре в цистерната, влезли в ремаркето на камиона чрез
специално направена метална врата в предната дясна част на товарния автомобил. Същият е
поел от вътрешната граница на Гърция с Турция, от посочения район, цитираните
деветнадесет граждани на чужди страни, осем от които граждани на Сирия, пет от които
3
граждани на Иран, пет от които граждани на Ирак, само един гражданин на Пакистан, които
са нямали право на влизане на гръцка територия. Мигрантите са влезли незаконно в Гърция,
минавайки през р. Марица използвайки пластмасова лодка, а осъденият ги е поел от района
на *****, обл. *****, в 00:00ч. на 23.11.2017г. с помощта на двама (2) турски граждани-
каналджии с неизвестни данни, факт, който му бил известен и ги качил в цитираното МПС,
за да ги придвижи към вътрешността на страната. Данните за самоличност на
транспортираните чужденци са подробно описани в присъдата на гръцкия съд, като сред
чужденците е имало и малолетно лице, гражданин на Иран. Или иначе казано Г. е
подпомогнал общо 19 граждани на Република Сирия, Иран, Ирак и Пакистан да пребивават
в територията на Република Гърция, като е съдействал за превозването на същите вътре в
територията й, управлявайки моторно превозно средство – камион/цистерна, негова
собственост, при риск за живота на превозваните лица.
Дадената от осъждащата държава правна оценка на престъплението е „пряко
подпомагане на приемане на нелегални имигранти от границата, с цел транспортирането им
в гръцка територия, съвместно, от спекулация и по множество“. Така изложените в
удостоверението и съдебния акт факти обосновават на първо място извода, че между
съдържанието на двата документа е налице пълно съответствие относно съществените за
престъпната дейност фактически елементи, поради което и съдът прие, че допълнителни
уточнения в тази насока не са наложителни, а формалното изискване за идентичност между
съдържащото се в удостоверението и в съдебния акт описание на съставомерните факти е
изпълнено.
В контекста на казаното най-същественият в случая въпрос е формулираният в
чл. 13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, а именно: налага ли се приспособяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода“. Решаването му е предопределено от правната
квалификация на извършеното, която съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът следва да направи в производството по признаване на
съдебния акт. За да бъде определен приложимият в изпълняващата държава национален
закон от значение е т.н. „фактическо обвинение“ доколкото обуславящите по-тежка или по-
лека квалификация норми безспорно не са идентични в различните правни системи. За
квалифицирането на деянието са относими фактите, за които лицето е признато за виновно и
осъдено, а в случая според тях престъплението, за което Г. е осъден от гръцката държава е
изцяло идентично на това, съдържащото се в диспозицията на нормата в чл. 281, ал. 2, т. 1,
т. 3 и т. 5 вр. ал. 1 от НК. Съгласно основния законов текст наказуемо е деянието,
изразяващо се в противозаконно подпомагане на чужденец да пребивава или преминава в
страната в нарушение на закона, извършено с цел набавяне за себе си или за другиго на
имотна облага – чл. 281, ал. 1 от НК. По-тежко наказуемите състави са уредени ал. 2 на чл.
281 от НК, като част от тях включват използването на моторно превозно средство,
извършено по начин, опасен за живота на лицето и подпомагане на повече от едно лице.
Последните три обективни елемента, квалифициращи престъплението по-тежко спрямо
основния състав, са относими към описаната в съдебния акт и в удостоверението дейност,
4
т.е. за извършеното от осъдения са налице всички обективни и субективни признаци,
визирани както в разпоредбата на чл. 281, ал. 1 от НК, така и в по-тежко квалифицираните
състави на чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 от НК. Ето защо, съдът прие, че приложимия
национален закон са именно горепосочените текстове от българския Наказателен кодекс.
За престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 вр. ал. 1 Наказателният
кодекс на Република България предвижда наказание „лишаване от свобода за срок до шест
години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева“. Наложеното от осъждащата държава
наказание е „лишаване за срок от 19 години“, т.е. то е по-тежко от максималното, което
може да бъде наложено за престъплението съгласно българското законодателство. Затова и
на основание чл. 13, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС наложеното в осъждащата държава
наказание следва да бъде намалено до предвидения в разпоредбата на чл. 281, ал. 2 вр. ал. 1
от НК на РБ максимален размер, а именно „лишаване от свобода за срок от шест години“. На
основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от това наказание следва да бъде
приспадната изтърпяваната в Република Гърция част – 7 години, 7 месеца и 25 дни към
28.02.2023 г. Обсъждане на предвидената в чл. 18, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
възможност към настоящия момент не се налага, тъй като приложението на тази норма
предполага започнало изпълнение на приетата присъда, както и провеждане на консултации
с издаващата държава, целящи установяване на точния брой на отработените дни в случай,
че законодателството й допуска тяхното зачитане, за което данни в случая не са налице, а и
такива не са отразени в самото удостоверение.
Изложеното налага извода, че всички формални условия за признаване и
изпълнение на постановената в Република Гърция присъда /решение/ са налице. Не се
констатират и посочените в чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС основания за отказ. Не е налице
и визираната в чл. 15, ал. 1, т. 8 от същия закон хипотеза, доколкото тя урежда
възможността за отказ при оставащи по-малко от шест месеца за изтърпяване от наложеното
в издаващата държава, а не от приспособеното в изпълняваща държава наказание.
Възможността за по-ефективна ресоциализация на лицето в Република
България беше предмет на коментар при проведените между Окръжен съд-Хасково и
компетентния гръцки орган предварителни консултации, в резултат на които беше
формирано становището, че изтърпяването на наказанието в Република България
прогнозира по-високо ниво на реинтеграция, предвид социалната, семейна, културна и
езикова обвързаност с държавата по произход и отсъствието на такива кореспонденции с
обществените условия на държавата, постановила осъждането.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение № 232/2022,
постановено на 19.05.2022 г. от Тричленен апелативен наказателен съд за тежки
престъпления - Тракия, Република Гърция, влязло в сила на 10.07.2022 г.(по издадено на
5
19.03.2023г. от Заместник апелативен прокурор – Тракия удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2008/909/ПВР на Съвета), с което на българския гражданин Г. Р. Г., ЕГН
********** от гр. ******, ул. „*****“ № **, с настоящ адрес – гр. *****, ул. „******“ №
**** за престъпление по чл. 1, 5 пар. 12, 14, 18, 26 пар. 1а, 27, 84 пар. 2а, е, 94 пар. 1, 133 от
Гръцкия наказателен кодекс и по чл. 30, пар. 1, в-а от Закон 4251/2014 г. е наложено
наказание „лишаване от свобода за срок от двадесет години“, като квалифицира
престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 от Наказателния кодекс на
Република България и на основание чл. 13, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС НАМАЛЯ
размера на наложеното наказание на „лишаване от свобода за срок от шест години“, което да
се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ПРИСПАДА от
определеното наказание „лишаване от свобода за срок от шест години“ изтърпяваната в
осъждащата държава част, считано от 23.11.2017 година.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в 14-дневен
срок от днес.
Заверен препис от решението, след влизането му в сила да се изпрати
незабавно на Окръжна прокуратура - Хасково за предприемане на необходимите действия за
изпълнение на наказанието по реда на българското законодателство и реализиране на
трансфера.
За постановеното решение, включително за мотивите относно приспособяване
на наказанието, да се уведоми издаващата държава.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
6