Номер 13923.10.2020 г.Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – К.I. състав
На 23.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Веселина А. Кашикова Иванова
Членове:Пламен А. Александров
Кирил М. Димов
като разгледа докладваното от Веселина А. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20205100500224 по описа за 2020 година
С решение № 303/06.08.2020 г., постановено по гр.д. № 462/2020 г. по
описа на Районен съд – К. е наложена мярка за защита от домашно насилие в
полза на М. Р. И. от гр. К. срещу Х. С. Я. от гр. К., както следва: задължена е
да се въздържа от извършване на домашно насилие, забранено е да
приближава пострадалата на разстояние по-малко от 20 м за срок от четири
месеца. Наложена й е глоба в размер на 500 лв. Присъдени са такси и
разноски.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Х.
С. Я. , която го обжалва чрез упълномощен представител като неправилно,
незаконосъобразно и постановено при избирателно и непълно изследване на
доказателствата по делото. Прави се анализ на съдържащите се противоречия
между събраните по делото гласни доказателства и декларацията, подадена от
молителката в производството. Излагат се подробни съображения за липсата
на доказателства за извършен акт на домашно насилие. Моли се да се отмени
обжалваното решение, като се отхвърли молбата за защита от домашно
насилие като неоснователна и недоказана. Претендира се присъждане на
направените в инстанциите разноски. В съдебно заседание жалбодателката се
явява лично и се представлява от представител по пълномощие. Поддържат
въззивната жалба.
1
Възражения по жалбата от въззиваемата страна М. Р. И. не са подадени.
В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представено е писмено
становище от упълномощения й представител, който оспорва жалбата като
неоснователна. Моли обжалваното решение да се потвърди като правилно.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства във
връзка с подадената жалба, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от
обжалването и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Производството за налагане на мерки за защита от домашно насилие е
образувано по писмена молба от пострадало лице по смисъла на чл. 8, т. 1
ЗЗДН и в преклузивния едномесечен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и е допустима.
В декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителката е описала следните
обстоятелства, свързани с акта на домашно насилие: че Х.Я. е съпруга на
нейния син. От една година тя дошла да живее в нейния дом. След това
започнали проблемите – скандали, обиди и побои от страна на снаха й,
поради които я помолила да напусне дома й, но тя вдигнала скандал и
посегнала да я бие с юмруци и ритници. Сочи, че на 14.06.2020 г. сутринта
избухнал поредния скандал по незначителен повод. Х.Я. се нахвърлила върху
молителката, започнала да я обижда и заплашва. Сочи, че многократно е
викала полицията, като вече изпитвала неудобство от тях. Твърди, че е болна,
има високо кръвно, че е оперирана от сърце, че след скандалите здравето й се
влошава, че живее в страх от сина си и от жена му.
Съгласно данните в декларацията, изложени и в молбата по чл. 8 от
Закона, предмет на доказване в производството е акт на насилие, извършен
14.06.2020 г. от жалбоподателката Х. С. Я. , а именно, че по повод избухнал
скандал между нея и М. Р. И. , снаха й се нахвърлила върху нея, и започнала
да я обижда и заплашва.
В съдебното заседание, проведено от първоинстанционния съд на
09.07.2020 г. молителката е уточнила, че на посочената дата отишла при Х. и
2
сина си Н. да иска пари за тока. След като поискала пари, Х. хвърлила от
терасата върху нея кофата за боклук. Кофата не я ударила. Молителката
отишла при Р., която била нейна бивша снаха и майка на децата на сина й, и й
казала да вика полиция. След това Х. отишла при нея, казала й, че няма пари,
както и думите: „Отивай, циганин, дано да умреш, да остане къщата за мен“ и
й ударила шамар по лицето.
В подкрепа на изложените около акта на насилие обстоятелства, е
разпитан като свидетел М.Р. – брат на М.И., който сочи в показанията си, че
на 14.06.2020 г. сутринта сестра му се обадила по телефона и му казала, че Х.
я тормози и хвърлила кофа върху нея. Същия ден дошла да спи при него.
Била изплашена и плачела. Споделила му, че иска снаха й и синът й да се
изнесат от къщата.
Ответницата по молбата Х. С. Я. оспорва изцяло описаните както в
декларацията по чл. 9 ЗЗДН обстоятелства, така и уточненията от съдебно
заседание. Отрича да е извършила акт на домашно насилие спрямо
молителката под каквато и да е форма, включително по описания от нея
начин. В съдебно заседание излага следните обстоятелства: сочи, че е втора
съпруга на сина на молителката Н.. Живеели в една обща къща, но с отделни
входове. През единия вход към техните си стаи влизали молителката, бившата
жена на Н., която се казва Р., и двете им деца. В другия вход живеели Х. и Н..
През последните три месеца взаимоотношенията помежду им се влошили.
Молителката искала синът й да се събере с Р. заради децата. За времето от 31
май до 13 юни тази година, Х. и Н. били разделени заради намеса на майка му
в отношенията им. След като се събрали вечерта на 13 юни, сутринта на 14
юни тръгнали да излизат с Н. навън от своя вход. В това време дошла
молителката, която започнала да й вика: „Ти началник ли си тука. Канала
напълни“. Нарекла я „казълбашка“, на което ответницата отвърнала: „И ти си
циганка“, след което двамата с мъжа й излезли.
В подкрепа на тези твърдения, е поискан разпит на свидетел – Н. М. –
съпруг на Х. и син на Е., който установява с показанията си, че бившата му
жена Р. настройва майка му срещу жена му Х.. Сутринта на 14 юни, на
тръгване за работа, на портата се показала майка му и започнала да вика: „Тук
тя ли е началничката“. Н. й казал, че не са хубави тези работи, да не вика,
3
след което двамата с жена му излезли. Свидетелства, че Х. не е хвърлялa кофа
с боклук по майка му, както и че след като излезли от портата навън, майка
му продължила до говори по адрес на жена му.
Разпитан е като свидетел и А.К. – полицейски инспектор в района на
пазара, където работят страните, и който сочи, че на 19 юни 2020 г., от
канцеларията си чул викове и крясъци, идващи от пазара. Излязъл, за да
провери какво се случва. Установил, че М. и Н. се карат и ги предупредил да
спрат. След като скандалът не бил прекратен, поканил двамата в служебното
помещение, където им съставил протоколи за предупреждение и акт за
нарушение на обществения ред по общинската наредба. Когато ги попитал
защо се карат, Н. обяснил, че майка му била настроена зле срещу съпругата
му и по тази причина всекидневно се разправяли.
Във въззивното съдебно заседание е прието като доказателство заверено
копие на заповед за защита от домашно насилие от 01.09.2020 г., издадена по
гр.д. № 611/2020 г. по описа на РС-К., с която в полза на Х.Я. срещу М.И. са
наложени мерки за защита от домашно насилие.
Приетото като доказателство заверено копие на акт за раждане, е
ирелевантно и съдът не го обсъжда, тъй като не се въвежда от молителката
обръщението „циганка“ да е възприето като някакъв акт на обида или насилие
спрямо нея.
Не без значение относно изводите на съда, които ще бъдат направени, са
вписаните в съдебния протокол от проведеното на 09.07.2020 г.
неколкократни изявления на молителката: „Искам да излизат от къщата“, „И
двамата с Н. да излизат. Не ги искам в къщата си“, „Ако искат да живеят с Х.
да отиват в друга къща“.
Предвид обсъдените доказателства се налагат следните изводи: съгласно
чл. 13, ал. 1 и ал. 3 ЗЗДН в производството по издаване на заповед за защита
са допустими доказателствените средства по ГПК, като съдът издава заповед
за защита въз основа на декларацията по чл. 9, ал. 3, само когато няма други
доказателства. В случая, по искане на молителката е разпитан и свидетел.
Така, в декларацията по чл. 9 ЗЗДН, подадена още на следващия ден
15.06.2020 г. и в молбата по чл. 8 ЗЗДН от с.д., когато преживяното е съвсем
4
прясно и се предполага, че възпроизвеждането му би следвало да е най-
достоверно и точно, молителката е описала избухнал скандал „по
незначителен повод“, при който Х.Я. се нахвърлила върху нея, започнала да я
обижда и заплашва.
В съдебното заседание, проведено на 09.07.2020 г., молителката вече
въвежда конкретен акт на насилие спрямо нея – Х.Я. захвърлила кофата за
боклук от терасата върху нея, а по-късно й ударила шамар по лицето.
Разпитаният в следващото съдебно заседание, проведено на 06.08.2020 г. като
свидетел М.Р. – брат на М.И., потвърждава тези обяснения на сестра му за
хвърлена кофа по нея от Х., за което научил в телефонен разговор
непосредствено след случката. В показанията му не се съдържат данни за
нанесен шамар по лицето на М..
Във връзка с горното съдът не дава вяра на показанията на този свидетел,
поради следното: свидетелят е доведен за разпит от страна на молителката
едва в последното по делото съдебно заседание на 06.08.2020г. За такъв
свидетел не се съдържат данни в обясненията на молителката в съдебното
заседание на 09.07.2020 г., когато за първи път се конкретизира акт на
насилие, същевременно се съдържат такива, че е отишла при Р. и й казала да
викне полиция. Все към този момент, по делото липсва и намек за телефонно
обаждане от страна на М. на брат й; съответно - липсва въвеждане от страна
на адвоката-пълномощник поне на индиция за съществуването на такъв
свидетел. Очевидно М. е получила внезапно опресняване на паметта относно
съществен факт - за разговора с брат си - някъде между двете съдебни
заседания /09.07.2020-06.08.2020г./ и на един много по-късен етап след
подаването на декларацията по чл. 9 ЗЗДН и първото по делото съдебно
заседание, в което е конкретизирала акта на насилие, и което процесуално
поведение на молителката разколебава достоверността на показанията на
свидетеля М.Р., и същевременно създава сериозно съмнение у съда, че тези
показания са нагласени именно с оглед целите на производството.
Същевременно, от страна на Х.Я. е проведено успешно насрещно
доказване на отричането да е извършила акт на домашно насилие на
14.06.2020 г., изразяващ се в хвърляне на кофа за боклук по М. и удряне на
шамар по лицето. Извършването на такъв се опровергава от показанията на
5
св. Н. М., който е единствения очевидец на случилото се на 14.06.2020 г.
сутринта. Показанията му са логични и последователни и се възприемат
изцяло. От същите се установява, че в основата на поредицата от скандали е
неодобрението от страна на М. на брака му с Х. и ясно изразеното й желание
двамата да напуснат къщата, ако искат да живеят заедно. Извод за лошото
отношение на М. към Х. може да се направи както от изявленията на
молителката в съдебно заседание в този смисъл, така и от други
доказателства – показанията на св. Кърбашев и издадената на 01.09.2020 г.
заповед за защита от домашно насилие в полза на Х.Я. против М.И..
Очевидно за М. е недопустимо синът й да заживее в собствената й къща с
друга жена, след като има внук, дъщеря и син и предизвикването на скандали
е начинът да изрази тези свои разбирания. От друга страна, липсват каквито и
да е данни за предхождащо или последващо агресивно поведение от страна
на Х. към М., за да може да бъде направен какъвто и да е извод за извършен
акт на насилие в нейна вреда. Напротив, Н. М. установява с показанията си,
че Х. е добра жена, че възпитанието й не й позволява да има такова поведение
към майка му, че когато майка му е била болна Х. основно се е грижела за
нея. Предвид обсъдените доказателства и изложени съображения кои от тях
кредитира, а други не, съдът приема, че по делото е опровергано от страна на
настоящата жалбодателка извършването на процесния акт на домашно
насилие.
Като е достигнал до изводи, различни от направените,
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да
се отмени изцяло, вместо което следва да се постанови друго, по съществото
на спора, с което молбата за защита от домашно насилие да се отхвърли като
неоснователна и недоказана, а издадената въз основа на решението заповед за
защита да се обезсили.
При този изход на делото молителката в производството следва да
заплати направените в двете съдебни инстанции разноски от Х.Я., както
следва: в общ размер на 410.00 лв. за първоинстанционното производство, в
т.ч. 400.00 лв. – адв. възнаграждение и 10.00 лв. – внесен депозит за разпит на
свидетел, както и 400.00 лв. – адв. възнаграждение за въззивната инстанция
съобразно представения във всяка инстанция списък на разноските.
6
Молителката в производството следва да заплати по сметка на Окръжен
съд – К. сумата от 25.00 лв. – държавна такса за първоинстанционното
разглеждане на делото и 12.50 лв. – за въззивното производство.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.
17, ал. 5 от ЗЗДН, Окръжен съд – К.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 303/06.08.2020 г., постановено по гр.д. №
462/2020 г. по описа на Районен съд – К., в т.ч. в частта му за присъдените
разноски, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ молбата за защита от домашно насилие, подадена от М. Р.
И. , ЕГН ********** против Х. С. Я. , ЕГН **********, и двете с постоянен
адрес: гр. К., кв. „В.“, ул. „В.м.“ № *, като неоснователна и недоказана.
ОБЕЗСИЛВА издадената въз основа на решение № 303/06.08.2020 г.,
постановено по гр.д. № 462/2020 г. по описа на Районен съд – К. заповед за
защита от домашно насилие № 27/06.08.2020 г.
ОСЪЖДА М. Р. И. , ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. К., кв. „В.“,
ул. „В.м.“ № * да заплати на Х. С. Я. , ЕГН **********, и двете с постоянен
адрес: гр. К., кв. „В.“, ул. „В.м.“ № *, направените в съдебните инстанции
разноски в общ размер на 810.00 лв., от които 10.00 лв. – депозит за
призоваване на свидетел и 800.00 лв. за адвокатско възнаграждение /по 400.00
лв. за инстанция/.
ОСЪЖДА М. Р. И. , ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. К., кв. „В.“,
ул. „В.м.“ № * да заплати по сметка на Окръжен съд - К. държавна такса в
размер на 37.50 лв., от която 25.00 лв. – държавна такса за
първоинстанционното разглеждане на делото и 12.50 лв. – за въззивното
производство.
Решението е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8