Р Е Ш
Е Н И Е
№ 228,гр.
Добрич, 02.02.2024 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в
публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта
година, III състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА разгледа докладваното от председателя административно дело № 410/ 2023
г. по описа на АдмС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.
145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската
собственост (ЗОС).
Образувано е по жалба на Т.А. ***, чрез
адв. С.А., ДАК, срещу Заповед № 884/ 12.06.2023 г. на Кмета на Община град
Добрич, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7
от Закона за общинската собственост (ЗОС), чл. 40, ал. 2, във връзка с чл. 40,
ал. 1, т. 5 и т. 8 от Наредбата за реда
и условията за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем,
управление и разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на Община град
Добрич (НРУУЖНННУРЖОЖФ), мотивирано предложение с изх. № СР – 06 – 342/ 02.05.2023
г. на Комисията, назначена със Заповед № 1665/ 04.11.2021 г. на Кмета на Община
град Добрич и Констативен протокол от дата 28.04.2023 г. е наредено прекратяването
на наемното правоотношение с Т.А.К. за общинско жилище, находящо се на адрес:
град Добрич, бул. „Строител“, бл. 61, вх. В, ет. 1, ап. 1, възникнало на
основание Заповед № 811/ 18.06.2019 г. на Община град Добрич и Договор за отдаване
под наем на общински жилищен имот от дата 26.06.2019 г.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт. Жалбоподателката настоява,
че заплаща всички задължения за имота. Признава, че е отсъствала от страната
поради работата, която извършва като социален работник в Сдружение Надежда 7“
СОПД, ЕИК **** и факта, че е била с влошено здравословно състояние, но твърди,
че тези периоди не са продължили повече от месец и не могат да бъдат
квалифицирани като продължително отсъствие. Допълва, че е подала възражение
след уведомяването, че предстои прекратяване на наемното ѝ
правоотношение, както и че е представила документи за причините, породили отсъствието
ѝ. Изтъква, че посоченият в Заповедта адрес на наетото жилище не е
нейният, тъй като е настанена в бл. 62, а в Заповедта е посочен бл. 61. Прави
оплакване, че оспореният акт е неясен, необоснован, с формално отразяване на
фактите. Настоява, че в жилището винаги е имало човек от семейството, поради
което изводът за необитаване на жилището е необоснован. Настоява, че Заповедта
е издадена в противоречие с чл. 6 от АПК, нарушена е целта на закона и
прнципэът на съразмерност, тъй като при прекратяване на наемното правоотношение
семейството ѝ няма да има къде да живее. Иска отмяна на Заповедта.
Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката,
редовно призована, се явява лично и с адв. А., редовно упълномощен, който
поддържа жалбата. С молба представя Списък на разноските за 400.00 лв.
адвокатско възнаграждение.
Ответникът - Кметът на Община град Добрич,
в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от ****,
Директор на Дирекция „Общинска собственост“, с юридическо образование, която
оспорва жалбата.
Административен съд - Добрич, като взе
предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна
по следните съображения:
Със Заповед № 811/ 19.06.2019 г. (л. 25)
на Кмета на Община град Добрич Т.А.К. е настанена в общинско жилище на адрес: ж.к.
„Строител“ бл. 62, вх. В, ет. 1, ап. 1. В Заповедта са вписани: съпругът
ѝ – ****и трите им деца – ****К., ЕГН **********, ****, ЕГН ********** и ****К.,
ЕГН ********** (л. 94).
На 26.06.2019 г. е сключен договор за
отдаване под наем на общински жилищен
имот за жилището на посочения по – горе адрес (л. 21). Срокът на
договора е бил три години.
Със Заявление вх. рег. № 94Т-00-138/
31.03.2022 г. (л. 95) при Община град Добрич, съдържащо искане за подновяване
на наемните правоотношения за общинското жилище (както е изписано в писмото от
Община град Добрич), на практика г-жа К. е поискала удължаване срока на
договора за наем, изтичащ на 26.06.2022 г.
На 10.06.2022 г. служители на „****“
ЕООД са извършили проверка по документи и чрез посещение на място на общинското
жилище, наето от жалбоподателката, за което е бил съставен Констативен протокол
(л. 87 - 88). Жилището е било отворено от родителите на г-жа К., които са
посочили, че семейството е в Белгия. Отразено е, че жилището е в много добро
състояние и че няма подадена декларация за отсъствие.
Видно от Справки от ОД МВР – Добрич от
26.04.2022 г. и от 10.08.2022 г. членовете на семейството са излизали и влизали
периодично в страната през 2022 г. (л. 80 – 81, л. 90 - 91).
На 31.10.2022 г. е извършена проверка на
общинското жилище относно неговото обитаване, като жилището е отворено от
съпруга на наемателката – ****(л. 75 – 76), който е обяснил, че съпругата му е
на лечение в Белгия, а децата му към съответния момент учат там.
На 08.11.22 г. е изготвен Констативен
протокол (КП), според който жилището е посетено от служители на Община град
Добрич и „****“ ЕООД (л. 66), като достъп е бил осигурен от жалбоподателката.
Същата е обяснила, че съпругът ѝ е на работа, а момичетата са в чужбина.
Отбелязано е в КП, че жилището е в добро състояние (л. 67).
Като доказателство по делото е приета
подадена от титуляря декларация за отсъствие от 22.07.2022 г. за периода 01.08.
– 1.10.22 г. (л. 72), в която е посочен представител на същия за общинското
жилище и телефон за контакт.
На 09.11.2022 г. г-жа Т.К. е отправила
със Заявление запитване кога ще има произнасяне по искането ѝ за
продължаване на договора за наем (л. 62).
Една година след първоначалното
заявление с писмо от 23.02.2023 г., зам. – кметът на Община град Добрич
уведомява наемателката, че наетият от семейството ѝ имот не се обитава трайно от същото, представената медицинска
документация не е достатъчна аргументация за отсъствието ѝ от страната,
като се позовава на чл. 26, ал. 1, т. 3 от НРУУЖНННУРЖОЖФ (Наредбата), съгласно
която се запазват наемните правотношения с титулярите, които пребивават на
територията на друга община или извън страната за срок до 6 месеца, с
изключение на доказани здравословни причини. С това писмо е уведомена
жалбоподателката, че започва процедура по прекратяване на наемното
правоотношение. Писмото е получено същия ден от последната (л. 56).
На 23.02.2023 г. Т.К. подава възражение,
в което обяснява причините за отсъствие от страната.
С писмо от 30.05.2023 г. г-жа К. отново е
уведомена за започване на процедура по прекратяване на договора ѝ за наем,
като внесеното от нея възражение от 19.05.2023 г. е счетено за неоснователно
(л. 28).
С Констативен протокол от 28.04.2023 г.
Комисията, назначена със Заповед № 1665/ 04.11.2021 г. на Кмета на Община град
Добрич (л. 19), е констатирала, че за процесното жилище е сключен договор за
наем от 26.06.2019 г. с жалбоподателката, че след извършени проверки е
установено, че тя и семейството ѝ трайно не обитават предоставеното им
жилище, че има подадена декларация за отсъствие за периода от 01.08.2022 г. до
01.10.2022 г., но само от г-жа К., а от останалите членове няма такава.
Отразено е в КП, че в противоречие с периода, отразен в декларацията, е
представеният медицинска документ за извършена на жалбоподателката операция на
20.06.2022 г. в Белгия, според който на същата е забранено да пътува в срок от
2 месеца от операцията, като в посочения за интервенцията период няма подадена
декларация. Добавено е, че след извършена от РПУ град Добрич служебна справка с
вх. № 24-24-76/ 26.04.2022 г. е установено, че семейството е напуснало
пределите на страната на 30.07.2021 г. и се е завърнало на 29.03.2022 г.
Извършените служебни справки са показали занижено потребление, нъсответно на
петчленно семейство, на електроенергия и вода. При така изложеното е направено
предложение на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 и т. 8 от Наредбата да се издаде
заповед за прекратяване на наемните правоотношения (л. 23). За целта е
изготвено Митивирано предложение от 02.05.2023 г., подписано от членовете на
същата комисия (л. 17 - 18)
В резултат е издадена обжалваната пред
съда Заповед № 884/ 12.06.2023 г. на Кмета на Община град Добрич.(л. 10)
Заповедта е връчена в условията на отказ
от брата на жалбоподателката на 15.06.2023 г. (л. 13). Същевременно е връчена
лично на същото лице на 16.06.2023 г. (л. 14).
Жалбата е подадена на 26.06.2023 г. чрез
административния орган.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетели от страна на ответника и на
жалбоподателката.
При така събраните доказателства се
налагат следните правни изводи:
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ЗОС и в необходимата писмена
форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на закона.
На първо място, Заповедта, с която се
прекратява наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1 от ЗОбС, представлява
индивидуален административен акт, поради което за издаването ѝ на общо
основание са приложими правилата на АПК. В случая е допуснато нарушение на чл. 34
от АПК - административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат
документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или - според
техническите възможности - копия за тяхна сметка по всяко време на
производството, включително и след приключването му с издаване на индивидуален
административен акт съгласно Закона за Националния архивен фонд, както и осигурява
на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и
по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни, при което страните
могат да правят писмени искания и възражения, съответно е налице нарушение и на
процесуалното правило по чл. 35 от АПК, според което индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени. Не е осигурена в пълнота възможност за участие на заинтересованата
страна в производството, което е довело до издаване на порочен акт.
Това е така, защото в случая
жалбоподателката е подавала възражения, но във връзка с искането си за
продължаване на наемния договор, а не по образувана срещу нея процедура за
нарушение при ползването на наетото жилище. Смесени са двете процедури, поради
което, отчитайки хронологията на събитията, се оказва, че предложението за
прекратяване на наемните отношения е направено преди уведомяване за започване
на процедура по издаване на заповед за прекратяване (КП с предложение е от
28.04.23 г., предложението за прекратяване е от 02.05.2023 г., а съобщението за
неодобряване на възраженията и искането за продължаване на наемния договор –
отново за продължаване на наемния договор, е от 30.05.2023 г.). За писмото от
30.05.2023 г. няма данни кога е получено, а Заповедта е издадена на 12.06.2023
г., при което липсват доказателства за спазване на нормата на чл. 34 от АПК.
На следващо място, съгласно чл. 26, ал.
1, т. 3 от Наредбата запазват се наемните правоотношения с титулярите, които
пребивават на територията на друга община или извън страната за срок до 6 месеца,
считано за целия срок на наемното правоотношение на наемния договор с
изключение на доказани здравословни причини. В случая още пред
административния орган са представени доказателства за влошеното здравословно
състояние на жалбоподателката, но неясно защо те не са приети за основателни. В
самата разпоредба е записано, че отсъствието следва да е до 6 месеца, но с
изключение на случаите, касаещи здравословни проблеми. Фактът, че операцията е
била юни месец, а декларацията е подадена за периода след това, е обоснован
именно от наличието на здравословния проблем, който пък е наложил удължаване на
престоя в Белгия. Това че от съпруга няма декларация, не променя извода за
прилагане на изключението, доколкото неизменно г-жа к. е имала нужда от него
при тези проблеми. Относно децата са налице данни, че са учили в Белгия през
това време, поради което към тях е относима нормата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от
Наредбата.
Освен горното, видно е от проверките, че жилището се е обитавало, макар
и не едновременно от всички настанени лица, всеки път е било отваряно, като
жалбоподателката е посочила лице за контакт и винаги е имало кой да се отзове
на проверките. Събраните гласни доказателства потвърждават това.
Съобразно периодите на отсъствие извън
операцията не са обсъдени извънредни обстоятелства, настъпили от 2020 г. и
продължили през 2021 и 2022 г., в резултата на пандемията от Ковид – 19.
Няма спор по делото, че е заплащан
дължимият наем, а относно количеството консумирана ел. енергия и вода, такова в
КП и справките се открива, поради което само заниженият размер не е достатъчно
доказателства за необитаване на жилището.
В Заповедта е указано, че се издава на
база Мотивирано предложение на „****“ ЕООД, стопанисващо общинските жилища. Мотивираното
предложение се позовава на обстоятелството, че наемателката е отсъствала повече
от шест месеца, без да е подала декларация за това. В Заповедта е изложено като
основание „отпадане на условията за настаняване“ и „необитаване на жилището
повече от шест месеца“. Разпоредбата, на която се е позовал административният
орган обаче е само тази на чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Закона за общинската
собственост (ЗОС) – изтичане срока за настаняване и отпадане на условията за
настаняване на наемателя в общинско жилище. Условията за настаняване са
разписани в чл. 6 от Наредбата и сред тях не съществува някое от
обстоятелствата, изложени в Заповедта. Същевременно в Заповедта са посочени
като основания и чл. 40, ал. 1, т. 5 и т. 8 от Наредбата. Текстът на чл. 40,
ал. 1, т. 5 от Наредбата е идентичен с този на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 8 от Наредбата касае прекратяване на наемния
договор с лица, които не го обитават за повече от 6 месеца. С текста на чл. 26,
ал. 1, т. 3 от Наредбата обаче, относим към отсъствието/необитаването на
жилището, е предвидено изключение, което не е съобразено в случая и опорочава
именно акта. Освен това, в противоречие с основанието по чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС, не е указано основанието по чл. 40, ал. 1, т. 6 от Наредбата, което води
до объркване на адресата срещу какво да се защитава.
Събраните по делото доказателства и
анализ на относимите норми налагат извода, че издадената Заповед е издадена при
съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 34 и чл. 35 от АПК, както и в противоречие с разписаните в АПК принципи по смисъла на чл. 6,
чл. 7 и чл. 9 от АПК. Не е съобразено наличието на дете в първи клас, което е
записано на обучение в България и което като факт не се оспорва, но се приема
от административния орган за неотносимо към спора. Освен това налице са
доказателства, че отсъствията на наемателката и съпруга ѝ са били продиктувани
от необходимостта да работят, за да могат да осигурят и средства за издръжка на
децата, поради което следва да се приеме, че за тези отсъствия са били налице
уважителни причини. След
прекратяване на наемното правоотношение с жалбоподателката тя и съпругът
ѝ, които не разполагат с друг имот в България, ще бъдат лишени от
възможността да задоволяват елементарните си жилищни нужди, като това ще
създаде значителни затруднения за отглеждането на малолетното им дете, записано
на училище в първи клас.
За г-жа К. не са отпаднали основанията
по чл. 6 от Наредбата, а същевременно Заповедта е издадена, без да е съобразено
наличието на изключението по чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Преди да
пристъпи към издаване на заповед за прекратяване на наемното правоотношение
поради изтичане на срока на настаняване, административният орган следва да изследва
наличието или не на условия за продължаването му, т.е. ако наемателят отговаря
на условията за настаняване под наем в общинско жилище, наемното правоотношение
ще продължи (Решение № 633 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10553/2016 г.;
Решение № 11640 от 04.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6858/2016 г.; Решение №
14995 от 05.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11066/2017 г.; Решение № 6996 от
10.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8374/2015 г.; Решение № 6914 от 02.06.2017 г.
на ВАС по адм. д. № 13207/2016 г.). В случая, както беше посочено по – горе, по
разбирането на настоящия състав, а няма и изложени доводи в обратната посока от
ответника, жалбоподателката отговаря на условията в чл. 6 от Наредбата, поради
което само отсъствието ѝ, което видно от доказателствата е било
обосновано с конкретни причини, респ. само изтичането на срока на договора за
наем, не е основание за непродължаване срока на наемното правоотношение и за
прекратяването му.
Заповедта е издадена и в противоречие с
целта на закона и разписаното в него съобразно чл. 42, ал. 1 от ЗОС, общинските
жилища да се използват за настаняване под наем на граждани с установени жилищни
нужди. Няма спор по делото, че наемателката и семейството ѝ не разполагат
с друго жилище, респ. с друг имот и г-жа К. се явява лице с установени жилищни
нужди, поради което издаването на Заповедта е в противоречие с тази цел и води
до нарушение на правата ѝ. Възможността за предоставяне на общински
жилища е предвидена от законодателя с цел задоволяване жилищни нужди на граждани,
последица от доказани по надлежния ред пред общинските власти липса на
достатъчни финансови възможности и при условие, че лицата отговарят на
множеството изисквания по чл. 6 от общинската Наредба. Такива обстоятелства е
възможно все още да са налице по отношение на лице (неговото
семейство/домакинство), на което е предоставено общинско жилище, независимо от
изтичане на срока на настаняване. Да се приеме, че е възможно настаняването да
се прекрати безусловно само поради изтичане на неговия срок (в случая е
посочено като основание за издаване на Заповедта), съответно изолирано да се
приложи разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС, без да е установено да е
налице и хипотезата на т. 7 от сочената разпоредба на закона, във връзка с
извършена проверка съгласно на чл. 46, ал. 4 от ЗОС - дали към този момент
лицето все още отговаря на предвидените (в случая в кумулация) условия за
кандидатстване за общинско жилище, респективно за настаняване в такова,
т.е. без да е установено, че доказаната към момента на възникване на
правоотношението, съответно настаняването, жилищна нужда е отпаднала, би
означавало да се приеме, че жилищните нужди, във връзка с които именно възниква
наемното правоотношение, отпадат с изтичането единствено на определен срок,
което не е целта на закона.
По изложените съображения съдът намира,
че обжалваната заповед страда от пороци по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т.
5 от АПК, които налагат отмяната ѝ като неправилна и незаконосъобразна.
С оглед изхода на спора и изррично
стореното от процесуалния представител на жалбоподателката искане за присъждане
на разноски на последната следва да бъдат присъдени такива съобразно
доказателствата по делото и представения Списък на разноските, а именно – 10.00
лв. за държавна такса и 400.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, III
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Т.А. *** Заповед №
884/ 12.06.2023 г. на Кмета на Община град Добрич.
ОСЪЖДА Община град Добрич да заплати на Т.А.К.,
ЕГН **********,***, съдебно – деловодни разноски в размер на 410.00 лв.
(четиристотин и десет лева).
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост.
СЪДИЯ: