НОХД № 246/2020 г.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. М.А.А. ***, за престъпление по чл.183 ал.4 във
вр. с ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК за това, че в с. Г.Б., обл. Пазарджик,
след като е осъдена със спогодба по гражданско дело №2673/2015г. по описа на PC
гр. Пазарджик, влязло в законна сила на 24.11.2015 г., да издържа своя низходящ-
малолетния си син И.К.А. с ЕГН:**********, чрез неговия баща и законен
представител К.И.А.,***, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 34 (тридесет и четири) месечни вноски от
по 100 лева за периода м. март 2017 г. до м. декември 2019 г. включително, или
общо в размер на 3 400 лева, като деянието е извършено при условията на
повторност.
Подсъдимата
се явява лично във всички съдебни заседания с изключение на последното, което е
проведено с участие на упълномощен от нея защитник. Признава се за виновна и
дава обяснения. Защитникът на подсъдимата пледира да не й бъде налагано
наказание, като се приложи разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК, тъй като
дължимата издръжка за инкриминирания период е изплатена.
Представителят на Районна прокуратура- Пазарджик
поддържа така повдигнатото обвинение и пледира при наличие на предпоставките на
чл.183 ал.3 от НК разпоредбата да бъде приложена спрямо подсъдимата.
С протоколно определение на съда малолетният пострадал
И.К.А. чрез неговия родител и законен представител К.И.А. беше конституиран
като частен обвинител в процеса против подсъдимата. В съдебно заседание същия
се представлява от надлежно упълномощен повереник, който пледира за осъдителна
присъда и излага доводи за неприложимост на разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК,
тъй като дължимата издръжка не е изплатена в цялост.
Районният съд, след като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено
следното:
Подс. М.А. и К.А. живеели на семейни начала. От
съвместното им съжителство на 29.09.2007 г. се родило детето И.К.А..
Впоследствие А. и А. се разделили. По образуваното гражданско дело № 2673/2015
г. на РС- Пазарджик, на 17.11.2015 г. била постигната спогодба, по силата на
която родителските права върху малолетния И.А. били предоставени на неговия
баща К.А. и детето било установено да живее в дома на баща си в с. Г.Б.. Със
спогодбата било определено подс. А. да заплаща месечна издръжка на детето си
чрез неговия баща и законен представител К.А. в размер на 100 лева месечно,
считано от 01.09.2014 г. Страните се спогодили също издръжката за минало време
да бъде изплащана едновременно с дължимата за в бъдеще по месечно като в
предстоящите шест месеца тя да бъде погасена. ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска. Определението, с което спогодбата била одобрена влязло в сила на
24.11.2015 г.
След влизане в сила на съдебното определение, подс. А.
не изпълнявала задължението си за заплащане на издръжка, поради което била
осъдена с влязла в сила на 26.05.2017 г. присъда по НОХД № 478/2017 г. на РС-
Пазарджик за извършено от нея престъпление по чл.183 ал.1 от НК, за това че не
е плащала издръжка на сина си за периода от м. декември 2015 г. до м. февруари
2017 г. равняваща се на сума в общ размер от 1 500 лева.
Въпреки, че била осъдена за това, че не е плащала
месечна издръжка на своето дете, подс. А. продължила да не изпълнява това си
задължение. Единствено през 2017 г. лично и чрез своята майка Д.Д. внесла по
банковата сметка на К.А. в ОББ на три вноски сума в общ размер на 800 лева.
Неизплащането на издръжката за детето
принудило К.А. през м. юни 2019 г. да сезира прокуратурата.
По повод на това било отпочнато настоящето
наказателно производство.
За периода от м. март 2017 г. до м. декември 2019 г.
(когато на подс. А. е било повдигнато обвинението) в тежест на подсъдимата възникнало
задължение от 34 месечни вноски с общ размер 3 400 лева. След повдигане на обвинение на подс. А. и
приключване на разследването тя започнала да внася суми за издръжка на сина си
по банков път по сметката на К.А.. Така на няколко пъти превела суми в различен
размер през месеците януари, март и юни 2020 г., като изплатила издръжка в общ
размер 1 750 лева, равняваща се на повече от 17 месечни вноски.
Заплатената от подс. А. сума от 800 лева през периода
м. март-м.май 2017 г. и сумата от 1750 лева покрива двадесет и пет месечни
вноски. Така в нейна тежест останало задължение в размер девет месечни вноски
за инкриминирания период от време или сума в размер на 900 лева.
В
хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд подсъдимата представи вносна
бележка за преведена по сметка на К.А. в Банка ОББ сумата в размер на
1 400 лева за издръжка на пострадалия малолетен, като по този начин
практически бе изплатен целият размер на дължимата издръжка за инкриминирания период
(3 400 лева) и още пет месечни вноски.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на обясненията на подс. А. и събраните по делото
писмени доказателства, приети по делото и тези инкорпорирани в доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло обясненията на
подсъдимата и събраните писмени доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и
взаимно се допълват. Даде вяра и на обясненията на подс. А., тъй като те
кореспондират с останалия доказателствен материал по делото.
При така установената фактическа
обстановка, не се спори по обстоятелствата, че подсъдимата към момента на
подаване на жалбата от К.А. в качеството му законен представител на малолетния
пострадал И.А., подсъдимата не е изплатила дължимата месечна издръжка на детето
си за периода- м. март 2017 г.- м. декември 2019 г., въпреки че е била осъдена
с влязла в сила присъда, за това че съзнателно не е изпълнявала задължението си
плащане на месечната издръжка, като не е платила повече от две месечни вноски.
Няма спор и за това, че подс. А. преди приключване на съдебното следствие в
първата инстанция на няколко вноски е изплатила сума в общ размер на 3 950
лева, която сума покрива размера на инкриминирания общ размер на издръжка за
инкриминирания с обвинението период, като дори надхвърля тази сума.
Спорният момент по делото е, в какъвто
смисъл се излагат съображения от повереника на частния обвинител, че така
изплатените суми само частично покриват размера на дължимата инкриминирана
издръжка, тъй като според основния принцип в гражданското право, когато не е
посочено изрично кои точно вноски се покриват с внесените суми, то същите
следвало да се отнесат към най-старите задължения, а не към тези попадащи в
инкриминирания период.
Вярно е, че при внасянето на паричните
вноски, подсъдимата не е посочила кои задължения точно покрива, т.е. за кои
месеци заплаща дължимата издръжка. Вярно е и това, че съгласно посочения
основен принцип в гражданското право, произтичащ от разпоредбата на чл.76 от ЗЗД, първо се погасяват най-старите
задължения и независимо от датата на плащане на задължението, като паричната
вноска следва да погаси задълженията по датата на възникването им.
Следва обаче да се има предвид, че в настоящия
наказателен процес, с оглед на повдигнатото на подс. А. обвинение, е очертан
инкриминирания период от време и е посочена инкриминираната сума. Съгласно
разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК, деецът не се наказва, ако изпълни
задължението си и то преди постановяване на присъдата в първата инстанция и
едновременно с това не са настъпили други вредни последици за пострадалия.
Очевидно е, че законодателят има предвид изпълнение на инкриминираното
задължение, а не на задълженията въобще. Затова и подсъдимата е заявила в
съдебно заседание, че желае да й се даде възможност да изплати и останалата
дължима сума по обвинението, за да се възползва от привилегията дадена й от
закона, а именно да не й бъде налагано наказание. В този смисъл дори и да не е
посочила при внасянето на паричните суми, че те са предназначени за покриване
именно на задължението за издръжка за инкриминирания с обвинението период, то
очевидно нейното желание е било да заплати именно тези задължения и
изпълнението (заплащането) на сумите е било именно с тази цел. Индиция за това
й намерение е и обстоятелството, че при внасяне на една от първите паричните
суми на 29.05.2017 г. е посочено, че същата се отнася за издръжката за м. май 2017
г. (попадаща в инкриминирания период). Всичко това показва, че извършените
плащания от подсъдимата са целели именно изпълнение на инкриминираното
задължение, а не на това за предходен (минал) период, за който тя вече има
осъждане с влязъл в сила съдебен акт. С внесената и цитирана по-горе сума от
подс. А. за издръжка на пострадалия малолетен, практически съдът намира ,че е изплатен
целият размер на дължимата издръжка за инкриминирания период (3 400 лева).
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
основното от които справката за съдимост на подс. А., е видно, че от страна на
съда спрямо нея до момента не е била прилагана привилегията, обективирана в
разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК. При това положение привилегированият състав
на посочената правна норма, предвид изплащането на дължимата издръжка до
постановяването на присъдата в първата инстанция, е приложим в настоящото
производство, още повече, че не са настъпили никакви други вредни последици за
детето, чиято издръжка се дължи.
При така
установената фактическа обстановка безспорно се установи, че подс. А. е
осъществила от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на
чл.183 ал.1 от НК, тъй като в периода месец март 2017 г. до м. декември 2019 г. в с. Г.Б., обл.
Пазарджик, след като е била осъдена със спогодба по гр. Д. № 2673/2015 г. на
ПзРС влязла в сила на 24.11.2015 г. да издържа свой низходящ- малолетният си
син И.К.А., чрез неговия баща и законен представител К.А., съзнателно не е
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 34
месечни вноски от по 100 лева общо в размер на 3 400 лева, като деянието е
извършено повторно, но с оглед на това, че е изпълнила задължението си преди
постановяване на присъдата и не са настъпили други вредни последици за
пострадалия, съдът призна подсъдимата за виновна
по горепосоченото обвинение, но не й наложи наказание.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: