РЕШЕНИЕ
гр. ЛЕВСКИ, _02.08._
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Левски в публичното съдебно заседание на _четвърти
юли_
Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_
при
участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _32_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
В РС – Левски е постъпила искова молба от П.И.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощник адв.
Росица Иванова, срещу И.В.П.,***.
В исковата молба се твърди, че на 03.09.2008г. в гр. Левски
ответникът е сключил договор за банков кредит №61411 с „***/” ЕАД, като
договорът бил подписан и от ищеца, в качеството на солидарен длъжник. Размерът
на изтегления кредит от страна на ответника е бил 19546.08 евро, с краен срок
на погасяване 25.08.2015г. След подписване на договора за банков кредит били
подписани и от ищеца, в качеството на солидарен длъжник, няколко анекса към
него: анекс №1/23.09.2009г.; анекс №2/29.12.2009г. и анекс №3/ 29.06.2010г.
Твърди се, че по време на действие на договора ответникът изпадал в забава при
плащането на месечните вноски по кредита, поради което и от банката е получавал
и съобщения от банката като уведомление от 22.07.2011г. за забава в плащането
на месечната погасителна вноска и покана за доброволно изпълнение от
28.05.2018г.
Предвид обстоятелството, че ответникът е престанал да
изпълнява задълженията си по заплащане на месечните вноски, ищецът изплатил
следните суми по описания кредит: на 20.03.2018 г. сумата от 60 евро –
равностойна на 117.34 лв.; на 16.04.2018г. – сумата от 505 лв.; на 29.05.2018г.
– сумата от 540 лв.; на 09.07.2018г. – сумата от 530 лв.; на 05.09.2018 г. –
сумата от 530 лв.; на 25.10.2018 г. – сумата от 535 лв.; на 19.11.2018. –
сумата от 500 лв. и на 20.12.2018 г. – сумата от 418 лв., или общо сумата,
която е изплатил вместо кредитополучателя и ответник по настоящото дело по
договора за банков кредит била в размер на 3675.34лв. Твърди, че с изплащането
на тази сума бил погасен изцяло и изтегленият от ответника кредит №61411 от „***”
ЕАД.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника И.В.П.
да заплати на ищеца сумата от 3675.34 лв., представляваща изплатена от него, в
качеството на солидарен длъжник по договор за банков кредит №61411, сключен с „***”
ЕАД на 03.09.2008г. в гр. Левски между банката и И.В.П., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на завеждане на делото, до окончателното й
изплащане.
Претендират се и направените разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от особения представител на ответника, изразено е становище по
предявения иск.
С отговора не са представени доказателства и не са направени
доказателствени искания.
В отговора на исковата молба ответникът, чрез особения си
представител оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан и оспорва
искането за допускане на обезпечение.
Становището на особения представител е, че е налице договор за
банков кредит, сключен на 03.09.2008 г. между *** ЕАД и ответника по делото,
съгласно който му е отпуснат банков кредит от в размер на 19546.08 евро, с три
последващи анекса към него и приложен погасителен план, по който като солидарен
длъжник се е задължил и ищецът П.И.П., като същият е изплатил на банката –
кредитор сумата от 3675.34 лв.
Твърди, че съгласно чл. 143 от ЗЗД, за да възникнат регресните
права на ищеца, трябва да са налице следните предпоставки:
- наличие на действително задължение; - кредитополучателят –
основен длъжник да не е изпълнил дълга; - дългът да е платен от солидарния длъжник;
- солидарният длъжник да е уведомил кредитополучателя – основния длъжник за
изпълнението.
Намира, че в случая липсват доказателства по формулираните по
– горе точки 2 (кредитополучателят – основен длъжник да не е изпълнил дълга) и
4 (солидарният длъжник да е уведомил кредитополучателя – основния длъжник за
изпълнението).
Твърди, че няма доказателства за наличие на забава по
плащането на кредита, нито невъзможност или отказ от страна на главния длъжник
– ответника да плаща вноските, нямало данни банката да е претендирала вземането
си от главния длъжник и най – важното – ищецът по делото не бил уведомил
ответника по делото за извършеното плащане. Становището на особения
представител е, че макар да няма изисквания уведомлението да е формално, същото
трябвало да е направено, тъй като законът бил предвидил неблагоприятни
последици от неуведомлението, уредени в чл. 143, ал.2 от ЗЗД.
Твърди, че по делото липсват доказателства дали кредитът е бил
станал предсрочно изискуем или да е обявяван от банката за такъв, като
основателно можело да се направи извода и че ищецът го е погасил предсрочно,
извън условията на договора за кредит, като с това си действие е поставил
ответника в неблагоприятно положение спрямо банката – кредитор и го е лишил от
възможността да иска евентуално разсрочване, да прави възражения, вкл. и за
погасяване по давност.
Моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани
предявените искове и заявените претенции за разноски.
Като взе предвид твърденията на ищеца, както и събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира следното:
Установява се от представените писмени доказателства, че на
03.09.2008г. ответникът е сключил договор за банков кредит №61411 с „***” ЕАД,
като договорът е бил подписан и от ищеца в качеството на солидарен длъжник. Размерът
на изтегления кредит от страна на ответника е бил 19546.08 евро с краен срок на
погасяване 25.08.2015г. След подписване на договора за банков кредит били
подписани няколко анекса, вкл. и от ищеца.
От Райфайзенбанк са изпратили справка от системата на банката,
от която са видни датите и сумите на вноските в просрочие по кредита на
ответника И.П., заедно с разпечатка от движението по сметката на, обслужваща
кредита. Представят копие от платежни документи, касаещи вноски на каса по
кредита, съдържащи информация за вносителите. Установява се, че при посещение в
банката лицето П.И.П. е бил информиран за размера на вноските в просрочие.
П.П. е уведомен, че към датата на изпращане на писмото е в
забава с плащането на дължимата погасителна месечна вноска по банков кредит на
размер на П. 173.91.
П.П. е получил от *** покана за доброволно изпълнение, с която
го канят в срок до 05.06.2018г. да погаси всички дължими просрочени по договора
за кредит суми, възлизащи към 28.05.2018г. в размер на 533.84 евро.
Представен е и погасителен план, неразделна част от договора
за банков кредит, подписан от кредитополучателя
И.В.П. и солидарния длъжник, с който са били уведомени за крайния срок
за погасяване на всички дължими по договора суми – 25.08.2015г., като
погасяването на главницата по кредита става на 83 равни последователни месечни
вноски с посочен размер, като лихвата се плаща ежемесечно на 25-число на месеца,
за който се отнася. Страните са уговорили както размера на дължимите вноски,
така и сроковете за плащане на същите.
Установява се от издадената от банката референция, че ползваният
от И.В.П. кредит №61411/03.09.2008г. с разрешен размер 19546.08 евро е погасен
изцяло.
От показанията на разпитания свидетел С. П. се установява, че
ответникът е бавел плащането на вноските по заема и тъй като съпругът й бил
поръчител, те започнали да ги плащат. Ответникът е заявил, че няма пари и
ищецът да му изплати заема и след като го изплатят, „ще дойде със сумата”. След
изплащане на вноските, бил проведен разговор с ответника в чужбина, чрез
познат. Ответникът бил уведомен, че сумата е изплатена, но ответникът заявил,
че няма възможност да върне парите. Свидетелката разяснява, че съпругът й няма
други задължения към ответника.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, която макар да е
съпруга на ищеца, показанията й кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства.
За да се уважи иска по чл. 143 от ЗЗД, материално – правните
предпоставки да основателност на иска са валидно възникване на поръчителство, изпълнение на задължението, направено от
поръчителя, което е редовно и което погасява изцяло дължимото поради изпълнение
и липса на изпълнение от длъжника преди да е бил уведомен за направеното от
поръчителя плащане.
Установява се от представените договора за банков кредит, че
сумата е отпусната по сметка на кредитополучателя. С оглед на това следва да
бъде прието, че ответникът като кредитополучател се е облагодетелствал от
отпуснатия кредит. Като последица той дължи възстановяването й на изплатилия
дълга солидарен длъжник.
Всички изброени предпостави пораждат правото на регрес на
поръчителя да иска от длъжника заплатеното.
Според практиката на ВКС, с договора за поръчителство
поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от
длъжника. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова,
ако плати, той има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със
законната лихва от деня на плащането; длъжникът и поръчителят отговарят
солидарно пред кредитора. Длъжникът и поръчителят отговарят солидарно пред
кредитора, поради което той може да претендира изпълнение от всеки от тях и
едновременно от двамата, но няма право да получи повече от дължимото.
Когато кредиторът предяви вземането си срещу длъжника,
правното положение на поръчителя с нищо не се засяга. Когато кредиторът предяви
вземането си срещу поръчителя, поръчителят трябва да уведоми длъжника, за да узнае
възраженията му, инак той рискува да плати недължимо или в повече, а и
длъжникът, ако не знае за извършеното плащане може да продължи да изпълнява на
кредитора. Задължението на поръчителя да уведоми длъжника е уредено, за да
бъдат избегнати тези усложнения.
При неуведомяване длъжникът запазва единствено възраженията си
срещу кредитора – само тях той може да противопостави на платилия поръчител.
Длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради неуведомяването му.
Уведомяването от поръчителя на длъжника за отправено до него
искане от страна на банката за плащане, както и за самото плащане, не са подлежащи на установяване от поръчителя
предпоставки за уважаване на иска. Такава предпоставка е наличието на изпълнено
от поръчителя изискуемо задължение на ответника, което в настоящия случай е
налице.
Ответникът не е представил доказателства, че е погасил
задължението си към поръчителя, поради което исковата сума се явява основателна
и доказана по основание и размер.
С оглед от изхода на делото ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 147.01 –
държавна такса, адв. хонорар – 200 лв. и внесен депозит за особен представител
от 351.24 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА И.В.П., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
П.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 3675.34 лв., представляваща
изплатена от П.П. в качеството на солидарен длъжник по договор за банков кредит
№61411, сключен с „***ЕАД, на 03.09.2008г. в гр. Левски между банката и И.В.П.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.01.2019г. – датата на
завеждане на делото до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.В.П., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
П.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***
направените деловодни разноски в размер на 147.01 – държавна такса, адв.
Хонорар – 200 лв. и внесен депозит за особен представител от 351.24 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му пред ПОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: