Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
13.12.2019 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
13.11.2019 |
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В
публично заседание
и следния състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
и при участието
на |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина Делчева от
Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас.
Адм. Нак. Дело |
номер |
166 |
по описа за |
2019 |
година |
||||||
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във връзка с чл.348 от НПК и Глава
Дванадесета от АПК/чл.208 и следв./.
Образувано е по
касационна жалба от началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация”/ОО„АА”/ – Кърджали, против Решение №214 от 14.06.2019 год.,
постановено по АНД №286/2019 год. по описа на
Кърджалийския районен съд, с което е отменено наказателно постановление
№29-0000038 от 28.02.2019 год., издадено от началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация”/ОО„АА”/ – град Кърджали.
В жалбата касаторът заявява, че решението на Районен съд - Кърджали
по АНД №286/2019 год. е постановено в нарушение на материалния закон, при
съществени нарушения на процесуалните правила и при необоснованост на изводите.
Счита, че Районен съд - Кърджали е взел неправилно решение, като не е взел под
внимание всички свидетелски показания на св.С. И. и св.М. И. и представените
веществени доказателства. В касационната жалба касаторът
възпроизвежда фактическата обстановка, приета за установена от районния съд в
мотивите към обжалваното решение, като сочи най-напред, че съдът приел, че АУАН
се съставил в отсъствие на нарушителя, който не бил надлежно поканен за това
действие, което не било вярно, като сочи, че в хода на съдебното дело,
свидетелите С. И. и М. И. ясно заявили, че управителят на „Дакида
и Р” ООД - Д. Д., е бил канен многократно по телефона, на номер ***, да се яви
на 20.02.2019 год. за съставяне на АУАН, като позвъняванията били извършени от
служебен телефон с номер ***, но тези свидетелски показания не били взети под
внимание от съда. Касаторът сочи, че съгласно чл.40,
ал.2 от ЗАНН, „Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или
след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово
отсъствие.”, като никъде
не било цитирано, по какъв начин да бъде отправена поканата и в случая,
поканата била отправена по телефона, лично до управителя на фирмата Д. Д.. На
следващо място, касаторът твърди, че съдът правилно
установил извършването на административно нарушение от страна на управителя на
„Дакида и Р” ООД и че същият е лице по чл.7, ал.1 от
Наредбата, което в периода от 14.08.2018 год. до 19.08.2018 год. е провело
периодично обучение за превоз на товари на Г. К. П., като впоследствие му
издало и необходимото удостоверение и като такъв, той следвало да изготви
график за провеждане на обучението, който да представи в съответното регионално
звено „Автомобилна администрация”, заедно със списък на лицата, които ще бъдат
обучавани в конкретния курс. Сочи, че това свое задължение „Дакида
и Р” ООД не е спазило по отношение на курсиста Г. К. П., с което е нарушило
чл.15, ал.1 от Наредбата. Сочи, че съдът приел, че не се доказало, къде е
извършено административното нарушение и в АУАН, и в наказателното постановление,
се твърдяло, че мястото на нарушението е в офиса на учебния център и че се установило
по делото, че учебен център „Дакида и Р” ООД е
осъществявал дейността си и е провеждал обучение в учебни кабинети в няколко
населени места - ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, ***, но не
ставало ясно, къде точно и в кой от изброените учебни кабинети е било проведено
обучението на Г. К. П.. Касаторът счита, че съдът е
допуснал грешка, като свързва мястото на извършване на нарушението с мястото на
обучение на курсиста Г. К. П., като сочи, че съгласно изискванията на Наредба
№41 от 04.08.2008 год. на МТ и от представените веществени доказателства/приложение-регистър
на курсистите/ и от свидетелските показания ставало ясно, че регистърът на
курсистите се съхранява и поддържа на адрес - ***, който бил адресът на офиса
на учебен център „Дакида и Р” ООД, както било записано на първата страница на регистъра. Касаторът сочи, че
всички уведомителни писма с графици и списъци на курсистите за започване на нов
курс, управителят на учебен център „Дакида и Р” ООД е
изпращал по електронна поща или факс на съответното регионално звено
„Автомобилна администрация” в деня на започване на курса от офиса в град Кърджали,
а самото действие на вписване на курсиста Г. К. П. в регистъра и действието на
изпращане на уведомително писмо с график и списък, в който е включен курсиста,
по електронна поща или факс, се извършвало в офиса на учебен център „Дакида и Р” ООД, а именно - в *** и така, мястото на
нарушението било именно адресът на офиса на учебен център „Дакида
и Р” ООД, а не учебният кабинет където се е обучавал курсиста Г. Т. Г./по нагоре в жалбата е цитирано друго име - Г.
К. П./. Така, според касатора, изводът на съда, че не било установено мястото,
на което е извършено нарушението, бил неоснователен, като твърди, че са били
спазени всички изисквания на ЗАНН, отнасящи се до реквизитите, както за АУАН,
така и за наказателното постановление. На следващо място, касаторът
сочи, че съдът приел, че 14.08.2018 год. не представлява датата на извършване
на нарушението, т.к. периодът на обучаване на лицето бил от 14.08.2018 год. до
19.08.2018 год., при което датата на нарушението би следвало да е тази,
предхождаща започването на обучението, но това не било вярно, тъй като в чл.15,
ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008 год. на МТ било записано - „За всеки нов
курс на обучение лицата по чл.7, ал.1 изготвят график за провеждане на
обучението, който представят в съответната регионална дирекция „Автомобилна
администрация”, заедно със списък на лицата, които ще бъдат обучавани в
конкретния курс.” и никъде
не било цитирано изискване, че представянето трябва да бъде преди датата на
започване на курса. Сочи също, че видно от входящ номер и дата на други
представени уведомителни писма с графици и списъци, управителят на учебен
център „Дакида и Р” ООД е изпращал по електронна поща
или факс в деня на започване на обучението, което не било нарушение на
изискванията на Наредбата, а в случая, обучението на курсиста Г. К. П.
започнало на 14.08.2018 год. и това била датата, на която управителят на учебен
център „Дакида и Р” ООД е трябвало да изпрати график
и списък на съответното регионално звено на „Автомобилна администрация”/приложение-уведомителни
писма с графици и списъци/. Касаторът счита, че
предвид изложеното, Районен съд - Кърджали е взел неправилно решение, като не е
взел под внимание част от свидетелските показания и представените веществени
доказателства и моли в жалбата, настоящата инстанция, на основание чл.221 от АПК, да постанови решение, с което да отмени Решение №214/14.06.2019 год. на
Районен съд – Кърджали, постановено по АНД №286/2019 год. и да постанови друго,
с което да потвърди изцяло НП №29-0000038 от 28.02.2019 год., издадено от
началника на ОО „АА” – град Кърджали.
Редовно призован
за съдебно заседание, касаторът - началникът на
Областен отдел „Автомобилна администрация”/ОО„АА”/ – Кърджали, не се явява и не
се представлява.
Ответникът по
жалбата – „Дакида и Р” ООД, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ***, редовно призован за съдебното заседание, не се
представлява. От процесуалния представител на същия – адв.Н.М.
от АК-***, преди съдебното заседание е постъпила молба, в която заявява, че оспорва
касационната жалба и я намира за неоснователна, а обжалвания съдебен акт намира
за правилен, обоснован и законосъобразен, като счита, че не са налице
посочените в жалбата касационни основания за отмяната му. В молбата счита, че
изводите на първоинстанционния съд, посочени в атакувания съдебен акт, въз основа на които е приел, че
оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно, са съответни на
закона и на установяващото се по делото фактическо и правно положение. Развива
подробни съображения в тази насока. По изложените в молбата доводи моли съда да
постанови съдебен акт, с който да
остави в сила Решение №214 от 14.06.2019 год.,
постановено по АНД №286/2019 год. по описа на
Кърджалийския районен съд.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна, като счита, че от доказателствата по делото не се установява да
е налице което и да е от твърдяните от касационния жалбодател основания за отмяна на постановеното решение на
Районен съд - Кърджали. Счита, че обосновано съдът е преценил, че в хода на
административно-наказателното производство е допуснато нарушение на
процесуалните правила, а именно, както в АУАН, така и в НП, не е посочено
мястото, където е извършено нарушението и че този пропуск представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като мястото на извършване
на нарушението е един от
индивидуализиращите го белези и при всички случаи съставлява съществено
нарушение, доколкото засяга правото на защита на нарушителя. Счита също, че
правилно първоинстанционният съд е констатирал, че
това нарушение не може да бъде отстранено и пропускът не може да бъде запълнен
посредством събирането на гласни доказателства едва в съдебната фаза на административнонаказателното производство. С оглед на тези
съображения, предлага настоящата инстанция да постанови решение, с което да
остави в сила обжалваното решение на Районен съд – Кърджали.
Административен
съд – Кърджали, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл.218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационна жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна,
за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима за разглеждане.
Релевираното
от касатора касационно основание е всъщност нарушение
на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №214 от 14.06.2019 год., постановено по АНД №286/2019 год., Районен съд - Кърджали е отменил наказателно
постановление №29-0000038 от 28.02.2019 год., издадено от началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация”/ОО„АА”/ – град Кърджали, с което, на
основание чл.98, ал.8 от ЗАвтП, на „Дакида и Р” ООД,
със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от Д. К. Д., с
ЕГН **********, е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в
размер на 500.00/петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.15, ал.1 от Наредба
№41 04.08.2008 год., издадена от министъра на транспорта.
За
да постанови обжалвания в настоящото производство съдебен акт, Районен съд –
Кърджали е приел за установено от фактическа страна, че на 20.02.2019 год.,
свидетелите С. И. и М. И. - *** в ОО „АА” – град Кърджали, извършили комплексна
проверка на Учебен център „Д.и Р” ООД ***. Посоченото дружеството притежавало
Разрешение №***/*** год. за провеждане на обучение на кандидати за придобиване
на квалификация на водача и осъществявало дейността си в учебни кабинети в
няколко населени места – ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, ***.
Свидетелите М. И. и С. И. при проверката установили, че „Дакида
и Р” ООД, за периода от 14.08.2018 год. до 19.08.2018 год. провело периодично
обучение на курсиста Г. К. П., с ЕГН **********, като му издало и Удостоверение
№***. За това лице, обаче, дружеството-жалбодател не
било изготвило график и списък за провеждане на обучението и не ги представило
в съответното регионално звено на ИА „АА”. По повод така установеното
нарушение, на 20.02.2019 год. срещу „Д.и Р” ООД *** бил съставен АУАН, за
нарушение по чл.15, ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008 год. на МТ. Актът се съставил
в отсъствие на нарушителя, който не бил надлежно поканен за това действие. На
22.02.2019 год. съставения АУАН бил връчен на управителя на „Д.и Р” ООД ***и
той го подписал с възражение. На 28.02.2019 год. наказващият орган издал атакуваното
постановление, с което, на основание чл.98, ал.8 от ЗАвтП, наложил на жалбодателя „имуществена санкция”, в размер на 500 лева, за
извършено нарушение по чл.15, ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008 год. на МТ,
като и актосъставителят, и наказващият орган, описали
нарушението по следния начин: „лицето по чл.7, ал.1/„Дакида
и Р” ЕООД/ на 01.06.2018 год. в офиса на учебния център, не е изготвил график и
списък с курсисти за провеждане на обучение и не го е представил в съответното
регионално звено на ИА „АА”, за курсиста Г. К. П., с ЕГН **********, на който е
провел периодично обучение/товари/ за периода от 14.08.2018 год. до 19.08.2018 год.
и е издал Удостоверение №***.
Горната
фактическа обстановка районният съд е установил от показанията на свидетелите С.
И. и М. И., от Акт за установяване на административно нарушение бл.№ *** от ***
год. и другите приети по делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна Районен съд –
Кърджали е посочил най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Първоинстанционният съд е посочил, че отговорността на „Дакида и Р” ООД *** е ангажирана за нарушение чл.15, ал.1
от Наредба №41 от 04.08.2008 год. на МТ/Наредбата/ и че съгласно посочената
разпоредба, за всеки нов курс на обучение лицата по чл.7, ал.1 изготвят график
за провеждане на обучението, който представят в съответната регионална дирекция
„Автомобилна администрация”, заедно със списък на лицата, които ще бъдат
обучавани в конкретния курс. Посочил е, че приложената санкционна норма на чл.98, ал.8 от ЗАвтП предвижда
да се наказва с глоба или с имуществена санкция 500 лева, който наруши
изискванията за провеждане на обучение на водачи за придобиване на начална
квалификация или за усъвършенстване на познанията им и изискванията при водене
на свързаната с тях документация, за които не е предвидено друго наказание.
Съдът е приел, че от събраните по делото писмени
доказателства и показанията на разпитаните свидетели действително се
установява извършването на административното нарушение от страна на жалбодателя, като е посочил, че същият е лице по чл.7, ал.1 от Наредбата, което в периода от
14.08.2018 год. до 19.06.2018 год. е провело начално обучение за превоз на
товари, на Г. К. П., като впоследствие му издало и необходимото удостоверениеи че като такова лице е следвало да изготви
график за провеждане на обучението, който да представи в съответната регионална
дирекция „Автомобилна администрация”, заедно със списък на лицата, които ще
бъдат обучавани в конкретния курс. Районният съд е приел, че това свое
задължение „Дакида и Р” ООД не е спазило по отношение
на курсиста П., с което е нарушило чл.15, ал.1 от Наредбата, но че не се
доказало, обаче, къде е извършено административното нарушение. Съдът е посочил,
че в АУАН и в наказателното постановление се твърди, че мястото на нарушението
е в офиса на учебния център, но и че по делото е установено, че жалбодателят е осъществявал дейността си и е провеждал
обучение в учебни кабинети в няколко населени места – ***, ***, ***, ***, ***, ***,
***, ***, *** и ***, *** и не станало ясно, къде точно и в кой от изброените
учебни кабинети е било проведено обучението на този курсист. Съдът е отбелязъл, че според актосъставителя
И., можело да се приеме, че П. не бил обучаван в ***, но не знаели къде е
станало това и въобще дали е обучаван, като същият свидетелят посочил, че дружеството-жалбодател имало няколко учебни центрове из
страната и че курсистът бил обучаван/ако е обучаван/ в някой от офисите и
въпросният график и списък следвало да се представи в областния отдел на „АА”,
в който се провеждало обучението. Съдът е посочил, че при тези доказателства,
може само да гадае, къде е осъществено нарушението, още повече, че това
обстоятелство не било описано нито от актосъставителя,
нито от наказващия орган. Посочил е също, че мястото на нарушението е
задължителен реквизит на акта и наказателното постановление и липсата му
представлява съществено нарушение на императивните разпоредби на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и че по този начин се накърнява правото на защита на привлеченото към отговорност
лице, което бива поставено в невъзможност да узнае, за какво и къде извършено
административно нарушение му се налага наказание. На следващо място, районният
съд е посочил, че този порок не може да
бъде отстранен и в процеса на обжалване на наказателното постановление, тъй
като съдът е обвързан от описаните в него фактически констатации и при
извършване на проверката за законосъобразност и обоснованост не може да изменя
волята на наказващия орган, както и че е недопустимо,
едва в съдебното производство да се установяват и вменяват нови факти на
нарушителя, чрез извършване на разследване, къде точно е мястото на
нарушението, съответно да се уточняват факти по нарушението, които не са били
предявени на нарушителя и описани по съответния ред в акта и наказателното
постановление. Отбелязъл е, че още в хода на административнонаказателното производство контролните
органи е следвало да установят и опишат надлежно, къде е било проведено
обучението на курсиста П., къде и в коя
съответна регионална дирекция „Автомобилна администрация” жалбодателят не е изготвил и представил график за провеждане на
обучението, заедно със списък на лицата, които ще бъдат обучавани в конкретния
курс, както и че това обстоятелство е от значение за определяне на компетентния
орган да състави АУАН и да издаде наказателното постановление, определящо е и
за местната подсъдност, т.е. за съда, компетентен да разгледа жалбата срещу
атакуваното постановление. На следващо място, съдът е намерил за необходимо да
посочи, че 14.08.2018 год. не представлява дата на извършване на нарушението,
както се твърди, т.к. периодът на обучаване на лицето е от 14.08.2018 год. до 19.08.2018 год., при което датата на
нарушението би следвало да е тази, предхождаща започването на обучението. Това,
според първоинстанционния съд, следвало от анализа на
разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредбата. Така, предвид всичко изложено - липса
на доказателства за мястото на извършване на нарушението, непосочване на този
признак от обективната страна в АУАН и наказателното постановление, неправилно
определяне и посочване на датата на нарушението, съдът е приел, че се обосновава
извод за отмяна на атакуваното постановление като незаконосъобразно. По изложените
съображения, първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразно е била ангажирана
отговорността на жалбодателя
за извършено нарушение
по чл.98, ал.8 от ЗАвтП и е извел и крайния си извод, че това води до отмяна на
атакуваното постановление, поради което и с обжалваното решение го е отменил.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от
надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в
надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.
Решението на Кърджалийския районен съд също така е допустимо, като постановено
по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на
проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
Касационната
инстанция в настоящия състав намира решението за правилно, като намира, че
фактическата обстановка е правилно установена, както и че въз основа на нея, първоинстанционният съд е направил обосновани и
законосъобразни изводи, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от
предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият касационен
състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба на началника на ОО
„Автомобилна администрация” – град Кърджали са неоснователни и релевираните отменителни
основания не са налице. В тази връзка като е приел, че при съставянето на АУАН
и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения довели до
нарушаване правота на защита, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на
доказателствата и е направил правилна преценка, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, накърнили правото
на защита на наказаното лице.
Според посочената като нарушена разпоредба на чл.15,
ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 год. на министъра на транспорта, за условията и реда за провеждане на
обучение на водачите на автомобили за
превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация, за всеки нов курс на обучение лицата
по чл.7, ал.1, каквото лице се явява и ответникът по касация - „Дакида и Р” ООД, изготвят график за провеждане на
обучението, който представят в съответната регионална дирекция „Автомобилна
администрация” заедно със списък на лицата, които ще бъдат обучавани в
конкретния курс.
По делото няма спор, че „Дакида и Р” ООД *** е такова лице
по чл.7, ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008 год. на МТ, както и
че в периода от 14.08.2018 год. до 19.08.2018 год. е провело периодично
обучение на курсиста Г. К. П.. В случая, на дружеството – ответник по
касация, е била наложена санкция по чл.98, ал.8 от ЗАвтП, за това, че на 14.08.2018
год., в офиса на учебния център, не е изготвило график и списък за провеждане
на обучението и не ги е представило в съответното регионално звено на ИА „Автомобилна
администрация”, за този курсист Г. К. П. Както
правилно е отбелязал районният съд, АУАН и НП не съдържат и описание на мястото
на нарушението, което е процесуален пропуск с оглед задължителните реквизити на
акта и постановлението, регламентирани в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Към административно-наказателната
преписка са представени справки от ОО „АА” ***, *** и ***, които касаят
различни периоди на провеждане на курсове и лица, които са обучавани. В
представените справки никъде не фигурира името на курсиста Г. К. П., на който е било проведено начално обучение за превоз
на товари. Единствените данни за издадено удостоверение на лицето се съдържат в
представения пред първоинстанционния съд и приет като
доказателство „Списък на лицата с издадени удостоверения”, в който, обаче, не
се съдържа информация, в кой учебен център е било осъществено обучението на П. Освен това, нито в издаденото наказателно
постановление, нито в съставения преди това АУАН, не се съдържат данни за
адреса, на който се помещава т.нар. „офис на учебния център”, както и кое е
„съответното” регионално звено на ИААА, където е следвало да се представи
горната документация. Тази конкретизация в случая е била необходима, защото
видно от данните по делото, дружеството разполага с учебни кабинети,
регистрирани на различни адреси в град Кърджали, град Търговище, град Смолян,
град Монтана и в други населени места, а в издаденото Удостоверение за
регистрация №*** от *** год., не е отбелязан адрес, на който да се помещава
т.нар „офис на учебния център”, за да се приеме, че при всички случаи, това е и
мястото на извършване на нарушението, каквито са твърденията на касатора. Посочените нередовности
на АУАН и НП, са констатирани и от въззивния съд и те
се явяват съществени процесуални нарушения, тъй като ограничават правото на
наказаното лице да разбере, къде се твърди да е извършено нарушението, за да
организира адекватно своята защита.
Настоящата инстанция споделя и
доводите на районния съд, че конкретното посочване на мястото на извършване на
нарушението, съгласно изискванията на чл.42, т.3, респ. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, има значение и за определянето на компетентния административнонаказващ
орган, както и на компетентния съд. Тези
несъответствия, респ. неясноти, относно мястото на осъществяване на
административното деяние и оттам и на конкретното звено на ИААА, водят до
невъзможност да се обоснове безспорен и категоричен извод за извършване на
твърдяното нарушение на чл.15, ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008 год. на МТ.
В
заключение следва да се отбележи, че съдът не може и не следва по тълкувателен
път да извлича основни съставомерни признаци на
административното деяние, които подлежат на установяване в производството по
обжалване на наказателното постановление, по пътя на главното и пълно доказване
от АНО, когато същите на са посочени в АУАН и НП, респ. липсата на такива не
може да бъде санирана в съдебното производство. По тези
съображения, налице е посоченото в оспореното решение съществено нарушение на
процесуалните правила, представляващо основание за отмяна на процесното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
Ето защо, с оглед всичко гореизложено, касационната
инстанция в настоящия съдебен състав намира касационната жалба, подадена от началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация”/ОО„АА”/ – град Кърджали, за неоснователна
и недоказана, а решението на Кърджалийския районен съд намира за
законосъобразно и правилно, постановено при правилна преценка на доказателства
и при правилно приложение на материалния закон, поради което и като такова, с
решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на
основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд - Кърджали
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №214 от 14.06.2019 год., постановено по АНД №286/2019 год. по описа на Районен съд - Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.