ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3167
гр. София, 21.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110140220 по описа за 2024 година
Производството е по реда на 140 ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба,
уточнена с молба от 29.07.2024 г., срещу ответника В. В. Н. за осъждането й
да заплати в полза на ищеца суми за консумирана топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София , ж.к. „*** аб. № 301146, както
следва: 5003.97 лева – цена на потребена топлинна енергия в имота за периода
от м.05.2021 г. - м.04.2023 г., 771.89 лв. - мораторна лихва от 15.09.2022 г. –
19.06.2024 г., 69.65 лв. - цена на услуга дялово разпределение за периода м.
05.2021 г. - м. 04.2023 г., 17.14 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 16.07.2021 г. – 19.06.2024 г., ведно със законната
лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от датата
на завеждане на исковата молба /02.07.2024 г./ до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него и
ответника е съществувало облигационно правоотношение по силата на
сключен договор при общи условия, приети на основание Закона за
енергетиката, възникнало по силата на закона – вследствие от притежаваното
от ответника право на собственост върху топлоснабдения недвижим имот
/придобито по наследство след смъртта на майката на ответника/.
Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за
процесния период, но същата не е заплатена от потребителя на топлинна
енергия.
С оглед на това, моли съдът да осъди ответника да заплати
гореописаните задължения. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. В. Н., подава отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Сочи, че в рамките на
исковия период не е живяла в наследствения й апартамент, поради което не
1
носи отговорност за задълженията за топлинна енергия. Моли за отхвърляне
на исковете.
На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните
се разпределя както следва:
По исковете с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение
с ответника, възникнало на соченото правно основание, съществувало към
процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление
и/или подгряване на вода/, като за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, за които обстоятелства не сочи
доказателства.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното
задължение да е срочно/.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По искането с правно основание чл. 219 ГПК:
Видно от изложеното в исковата молба е налице съвпадение между
топлопреносното предприятие и дружеството, извършващо дялово
разпределение в жилищната сграда. С оглед на това, не е налице процесуална
възможност ищецът „Топлофикация – София“ ЕАД да бъде конституиран
едновременно и в качеството си на трето лице – помагач на страната на ищеца
и направеното искане следва да бъде оставено без уважение.
По доказателствените искания:
Посочените с исковата молба писмени доказателства, съдът намира за
относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по
делото следва да бъде допуснато.
Произнасянето по исканията за допускане на СТЕ и ССчЕ следва да
бъде отложено до ОСЗ за изслушване становището на ответника, доколкото в
подадения отговор не са наведени оспорвания, касаещи обема на реалната
доставка на топлинна енергия и нейната стойност.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание с указания до страните относно възможността за извънсъдебно
уреждане на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 140, вр. с 146, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 20.03.2025 г. от 14:30 часа, за която дата и час
да се уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищеца – и с
препис от отговора на исковата молба от ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за конституиране на
„Топлофикация София“ ЕАД и в качеството на трето лице – помагач по
делото. Определението в тази му част подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му /чл. 220 ГПК/.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно
2
обстоятелствената част на определението, като им УКАЗВА, че могат да
вземат становище по същия най-късно в първото открито съдебно заседание и
да предприемат съответните процесуални действия. Указва на страните, че ако
не направят доказателствени искания в същия срок, губят възможността да
сторят това по-късно, освен при предпоставките на чл. 147 ГПК.
ДОПУСКА събирането на писмени доказателства по искане на ищеца.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на СТЕ и ССчЕ до
първото по делото съдебно заседание за извършване преценка необходимостта
от горните доказателствени средства съобразно становището на ответника.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Указва на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора, при
условията на бързина и ефективност, може да бъде използван способът
медиация.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3