Р Е Ш
Е Н И Е №262395
Номер 22.10.2021
година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV
граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря Таня
Ангелова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2586
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
„Юробанк България”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Околовръстен път” № 260, представлявано от изпълнителния директор
Д. Ш. и М. В. - прокурист, чрез адв. И., срещу В.С.Х., ЕГН **********, с адрес:
**** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6498,06 лв.- главница по договор за
потребителски кредит сключен на 18.03.2008 г.; сумата от 1408.12лв. - договорна лихва за периода 15.09.2015 г.- 15.03.2018
г.; сумата от 470,68 лв. - мораторна
лихва за периода 15.09.2015г.-24.07.2018 г. и сумата от 189,60 лв. - такси за периода от 15.09.2015 г. до 24.07.2018 г.,
както и законна лихва върху главницата, считаното от подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК - ***** г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК № *** от **** г. по
ч.гр.д. № ***** г. на РС-П.. Претендират се разноски за заповедното и
исковото производство.
В исковата молба се твърди, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит № **** от **** г. в размер на 15000 лв.
за текущи нужди. Сумата е предоставена чрез разплащателна сметка, с IBAN: ****,
платима на месечни погасителни вноски. Изложено е, че дължимата годишна лихва
се определя като сбор от базовия лихвен процент на банката /БЛП/ от 8,25 % и
договорна надбавка в размер на 6,20 пункта, като лихвата възлиза на 14,45 %
лева на годишна база, дължима от датата на усвояване на кредита. Изложено е, че
страните са приели, че погасяването на кредита ще се осъществи на 120 равни
месечни погасителни вноски от по 236,98 лв., съгласно погасителен план, с падеж
всяко петнадесето число на месеца. Последна изравнителна вноска възлиза на
235,74 лв., като вноските са сбор от главница и възнаградителна лихва в
различно съотношение. Изложено е, че на ****** г. с договор за цесия вземането
е прехвърлено на дружеството „Бългериън ритейл сървисиз“ АД, за което
ответникът е уведомен. Между цесионера и него на ******* г. е сключен анекс към
договора за потребителски кредит, като е предоговорено погасяването на кредита
на 120 равни месечни вноски по 261,75 лв., всяка платима на 15-то число от
месеца, съгласно приложения погасителен план, неразделна част от анекса.
Впоследствие на 02.02.2010 г. е сключен нов договор за цесия за прехвърляне на
вземането от на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“
АД, като до длъжника на 02.02.2010 г. е изпратено уведомление. Твърди се, че
същият не е изпълнил задълженията си по договора за кредит и анекса в размер на
претендираните суми. Крайният падежа на договора за кредит е на 15.03.2018 г.,
като кредит е изискуем от 16.03.2018 г. Претендира се и сумата от 189,60 лв. за
връчване на нотариални покани, във връзка с обслужването на кредита.
След възобновяване на срока за подаване на отговор на
исковата молба- по реда на чл. 64 ГПК, ответникът В.С.Х., чрез процесуалния си
представител, адв. Б., възразява по основателността на предявените искове, иска
тяхното отхвърляне и присъждане на разноски. Наведените от ищеца фактически
основания не се оспорват. Възразява се, обаче, че договорът е нищожен, тъй като
противоречи на разпоредбите на ЗПК, относно формиране на годишния процент на
разходите /ГПР/ по кредита. Твърди се, че клаузата, с която се допуска промяна
в размера на възнаградителната лихва по кредита е неравноправна, тъй като в
полза на банката е създадена възможност едностранно да променя базовия лихвен
процент, при липсата на обективни критерии за това, както и че неяснота създава
сключеният анекс. Развита е тезата, че тъй като договорът за кредит е
недействителен, то предявените искове подлежат на отхвърляне, тъй като са
предявени на договорно, а не на извъндоговорно основание. В условията на
евентуалност се иска отхвърляне на предявените искове като погасени по давност,
като са изложени съображения, че вземанията се погасяват с изтичането на
кратката тригодишна давност. Като аргумент в тази насока е направено позоваване
на решение № **** от **** г. по т.д. № ****.
на ВКС, **т.о.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения,
оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл.
235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за процесуално допустими и частично
основателни, като съображенията за това са следните:
Установява се от приетите по делото писмени
доказателства и приетата
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице М.М., която съдът кредитира
изцяло, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***** от ****
г., в размер на 15000 лева, усвоен за текущи нужди, при първоначално договорени
възнаградителна от 14,45 % лева на годишна база и от 16,23 % годишен процент на
разходите /ГПР/. Кредитът е платим на равни месечни погасителни вноски от
236,98 лева всяка, с падеж 18-то число на съответния месец, в срок до
18.03.2018 г., съобразно приет от страните погасителен план, отразяващ
структурата на всяка от вноските. По силата на
чл. 9 от договора за кредит е уговорена неустойка за забава, в размер на
законната лихва, за просрочие на някоя от погасителните вноски. На ****** г. с
договор за цесия вземането е прехвърлено на дружеството „Бългериън ритейл
сървисиз“ АД, за което ответникът е уведомен. Между цесионера и ответника на
***** г. е сключен анекс към договора за потребителски кредит, като е предоговорено
погасяването на кредита на 120 равни месечни вноски по 261,75 лв., всяка
платима на 15-то число от месеца, съгласно приложения погасителен план,
неразделна част от анекса. С анекса годишният процент на разходите е завишен на
сумата от 18,62 %. Впоследствие на ****** г. е сключен нов договор за цесия за
прехвърляне на вземането от „Бългериън ритейл сървисиз“ АД на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“ АД, като до длъжника на ***** г. е изпратено уведомление. След
изтичане на крайния срок за погасяване на кредита до ответника са изпратени
нотариални покани, заплатени от кредитора, поради което по кредита е начислена
допълнително сумата от 189, 60 лева. Установява се от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, че възнаградителната лихва по кредита е променяна,
като същата е завишена от 14,45 % на 17,65 %, като въз основа на завишения
лихвен процент ответникът е платил сумата от 801,16 лева, представляваща
разликата между първоначалния лихвен процент и увеличения. Кредитът не е
обявяван за предсрочно изискуем, като е настъпил неговият краен падеж.
Съдът намира наведеното от ответната страна възражение
за недействителност на договора за кредит за неоснователно. Договорът за
потребителски кредит е сключен през ***** г., поради което приложим материален
закон относно преценката по неговата действителност е не действащият ЗПК, а ЗПК
(отм.). Според чл. 14, ал. 1 от ЗПК (отм.) когато не са спазени изискванията на
чл. 6 , чл. 7, т. 4 - 14 , чл. 8, ал. 1 , чл. 9, ал. 1 и чл. 10, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Наведеното от ответника възражение, че тъй като в
договора за кредит не е посочена методиката, по която е определен ГПР, то
договорът е недействителен, е неоснователно. Годишният процент на разходите
отразява общият размер на разходите по кредита на годишна база. Той следва да
бъде посочен като процент в договора за кредит, от една страна, а от друга да
отразява вярно всички разходи по кредита. Преследваната от законодателя
легитимна цел е, не потребителят да бъде информиран до степен сам да може да
пресметне ГПР, а да се информира за това колко реално ще струва ползването на
паричния ресурс, при надлежно изпълнение на договора за кредит, като бъдат
всети предвид всички разходи. Ето защо договорът за кредит би бил
недействителен, не ако ГПР просто неправилно е пресметнат от търговеца, а ако
ГПР е посочен - така, че потребителят да бъде поставен в заблуждение относно
реалната стойност на ползвания паричен ресурс. Това са хипотезите, при които в
ГПР не е включен съществен разход, а отразеният по-нисък процент заблуждава,
неинформирайки потребителя за реалната структура на дълга.
В случая подобна преценка не може да бъде направена,
т.к. в договора е посочено от какво се формират и на каква стойност са
месечните погасителни вноски; в чл. 5 са изброени сумите, който ответникът
заплаща за проучването и отпускането на кредита; в чл. 3 е посочен размерът на
договорната лихва и начинът на нейното формиране, като е определен ГПР от 16,23
%, т.е. обосновано може да се заключи, че са изпълнени изискванията на чл. 7 т.
6 и т. 7 от ЗПК(отм.)
Основателно обаче е възражението, че клаузата на чл.
3, ал. 4 от договора за кредит е неравноправна. С нея е предоставена възможност
на кредитора едностранно да променя БЛП по кредита, посредством което да влияе
на размера на дължимата възнаградителна лихва. Промяната на лихвения процент е
предоставена в компетентност на съвета на директорите на банката, като
изменението не е обусловено от наличието на обективни икономически показатели,
а от преценката на орган на кредитодателя. Ето защо с получената в
погашение сума от 801,16 лева,
вследствие на увеличения лихвен процент, се е достигнало до частично надплащане
на дължимите суми. Крайният срок за издължаване на кредита е настъпил, поради
което и приетият от страните погасителен план е изгубил своето правно значение.
Частично надплатената сума не достатъчна за изпълнението на всички задължения
по кредита, поради което следва да се приложи правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Съдът, на база изготвеното по делото заключение,
приема, че дължимите по кредита суми биха били както следва: 6498,06 лв.-
главница; 1408.12лв. - договорна лихва за периода 15.09.2015 г.- 15.03.2018 г.;
470,68 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2015г.-24.07.2018 г.
Сумата от 189,60 лв. – за нотариални такси по
изпратени от кредитора уведомления, не се дължи, тъй като в договора за кредит
не фигурира клауза, която да предвижда заплащането на тази сума от
кредитополучателя. Страните са договори начина, по който следва да се обменя
кореспонденцията между тях, без да е предвидено изрично, че ответникът дължи
суми за нотариални такси, ако кредиторът предпочете да отправи нотариална
покана за плащане, вместо стандартна писмена покана. Няма доказателства по
делото, които да обосноват извод, че ответникът е станал причина за сторените
разноски за нотариални такси, за да се приложи правилото на чл. 78 ЗЗД.
Следователно искът за дължимата по кредита неплатена
главница следва да се уважи изцяло, искът за възнаградителна лихва - частично до
сумата от 1077, 64 лева, като погасен чрез плащане, искът за мораторна лихва
следва да отхвърли като изцяло погасен чрез плащане, а искът за нотариални
такси да се отхвърли като недоказан.
Възражението за изтекла погасителна давност е
неоснователно, тъй като давността е прекъсната с подаденото на ****** г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение, като вземанията за лихви са с
начален период по-къс от три години назад от датата на заявлението.
При този изход на делото право на разноски имат и двете
страни съобразно уважената и отхвърлената част на иска. Ищецът е сторил
разноски в общ размер на 1454,90 лева за исковото производство и 807,12 лева за
заповедното производство, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК. Наведеното
възражение на ответника за прекомерност на разноските за адвокат е основателно,
като разноските за адвокат следва да бъдат редуцирани до сумата от 686,99 лева
за исковото производство и 300 лева за заповедното производство, изчислени
съответно по чл. 8, т. 3 и чл. 8, т. 2 вр. с чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така
разноските възлизат общо на сумата от 1 703,23 лева, от които съобразно
уважената част следва да се присъди сумата от 1506,24. лева.
Ответникът е сторил разноски в размер на 250 лева за
вещо лице, от които следва да му се присъди сумата от 28,91 лева.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК,
че В.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ****
дължи на „Юробанк България”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Околовръстен път” № 260, представлявано от
изпълнителния директор Д. Ш. и М. В. – прокурист сумата от 6498,06 лева -
главница и 1077,64 лева договорна лихва за периода ******** г, произтичащи от
договор за потребителски кредит, сключен между страните на ***** г., както и
законна лихва върху главницата, считаното от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - ******* г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК № **** от **** г. по
ч.гр.д. № ***** г. на РС-П., като
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Юробанк
България”АД, ЕИК ********* против В.С.Х., ЕГН ********** установителни искове
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
разликата над сумата от 1077,64 лева до пълния предявен размер от 1408.12лв. -
договорна лихва за периода 15.09.2015 г.- 15.03.2018 г.; сумата от 470,68 лв. -
мораторна лихва за периода 15.09.2015г.-24.07.2018 г. и сумата от 189,60 лв. - такси
за периода от 15.09.2015 г. до 24.07.2018 г., произтичащи от договор за потребителски кредит, сключен между
страните на ***** г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК № **** от **** г. по ч.гр.д. № **** г. на РС-П..
ОСЪЖДА В.С.Х., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на
„Юробанк България”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Околовръстен път” № 260 сумата от общо 1506,24
лева – разноски за заповедното и исковото производства.
ОСЪЖДА
„Юробанк България”АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път” № 260 да
заплати на В.С.Х., ЕГН **********, с адрес: **** сумата от 28,91 лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: /п/
Д.Вътов
Вярно с оригинала!
Т.А.