№ 67
гр. Бургас, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора Й. М. Г.
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Наказателно дело за
възобновяване № 20242000600119 по описа за 2024 година
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по
искане на осъдено за престъпление от общ характер лице за възобновяване на
наказателно дело.
С подаденото искане за възобновяване на наказателно дело, на
основание чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.2 от НПК, упълномощеният
защитник на осъдения А. А. Б. – адв. К К., оспорва частично правилността на
определение №119 от 29.02.2024г. постановено по НОХД №848/2024г. по
описа на Районен съд – Бургас, с което е било одобрено постигнато между
прокурор от Районна прокуратура – Бургас, осъдения и неговия защитник
споразумение за решаване на наказателното дело, съгласно което осъденият
се признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1, вр.
чл.55, ал.1, т.1 от НК, наложени са му наказания лишаване от свобода за срок
от седем месеца, при условията на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от
три години, глоба от 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от една година, като същият е осъден да заплати в полза на държавата по
сметка на РС - Бургас цялата равностойност на МПС, послужило за
извършване на престъплението – сумата от 47 500 лева. Искателят твърди, че
1
в последната му част посоченото съдебно определение е постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1,
т.2 от НПК, защото на основание чл.343б, ал.5, вр. ал.1 от НК Б. е осъден да
заплати на държавата сумата 47 500 лева, представляваща равностойността на
МПС – лек автомобил „БМВ“ модел „Хикс 2 х ДРАЙВ 20Д“, с рег. № А .. НК,
послужило за извършване на престъплението, въпреки че автомобилът е
собственост на „Алянс БГ“ ЕООД със собственик и управител А.А. Б..
Намира, че осъждането на Б. да заплати равностойността на МПС послужило
за извършване на престъплението не е сред наказанията по чл.37 от НК, като
съобразно чл.383, ал.2 от НПК съдът е следвало да присъди тази
равностойност по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК с отделно определение,
което да подлежи на съдебен контрол, а не със споразумението, което е
необжалваемо, като по този начин е нарушил процесуалния закон, допускайки
нарушението по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Моли апелативния съд да възобнови
производството по делото в тази му част, да отмени съдебния акт в
атакуваната му част и да върне делото за ново разглеждане с указания по
прилагането на закона.
В съдебно заседание по настоящото извънредно производство
упълномощеният защитник на осъденото лице Б. заяви, че поддържа искането
за възобновяване и моли същото да бъде уважено на посоченото в него
основание. Поддържа тезата, че съдът неправилно е приложил нормата на
чл.343б, ал.5 от НК, като е одобрил постигнатото между страните по делото
споразумение изцяло, включително в частта, с която Б. е осъден да заплати в
полза на държавата сумата 47 500 лева, представляваща цялата равностойност
на автомобила към деня на престъплението, въпреки че същият не е
собственик на автомобила. Моли апелативният съд да възобнови
приключилото наказателно производство, да отмени атакуваната част от
съдебното определение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд.
Осъденото лице Б. не се явява, редовно призовано.
Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че
искането на осъденото лице А. Б. е процесуално допустимо но по същество
неоснователно. Счита, че в случая макар с определение от 04.06.2024г. КС да
е допуснал разглеждане по същество на искането на ОСНК при ВКС за
2
обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от
НК, то същото не е предвидено в основанията за спиране на процеса по
смисъла на 244 от НПК, включително и за настоящото производство. Моли
съда да остави без уважение искането за възобновяване в посочената му част.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
осъдения А. Б. и неговия упълномощен защитник – адв. К., изслуша устно
изразените в съдебно заседание становища на упълномощения защитник и
прокурора и провери материалите по делото, направи следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй
като е направено от лице, осъдено за престъпление от общ характер и в
изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на
влизане в сила на определението по чл.382, ал.7 от НПК, който ден съвпада с
датата на постановяване на определението поради липсата на законова
възможност за касационно обжалване и има за предмет на претендираната
проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422,
ал.1, т.5 от НПК – определение за одобряване на споразумение за решаване на
наказателно дело, което не подлежи на проверка по касационен ред.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е основателно.
С определение №119 от 29.02.2024г. постановено по НОХД
№848/2024г. Районен съд – гр. Бургас е одобрил постигнато между прокурор
от Районна прокуратура – Бургас, обвиняемия и неговия упълномощен
защитник споразумение за решаване на наказателното дело, съгласно което
осъденият се признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343б,
ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, като са му наложени наказания лишаване от
свобода за срок от седем месеца, при условията на чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от три години, глоба от 150 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година. Със същото определение е одобрена
постигната между страните в процеса клауза, съгласно която на основание
чл.343б, ал.5, вр. ал.1 от НК същият е осъден да заплати в полза на държавата
по сметка на РС - Бургас цялата равностойност на МПС, послужило за
извършване на престъплението – сумата от 47 500 лева.
Изложените по-горе констатации и техният анализ налагат правния
извод, че посоченото определение, в частта му, с която Б. е осъден да заплати
3
в полза на държавата равностойността на МПС, послужило за извършване на
престъплението, е постановено при допуснато съществено нарушение на
процесуалното правило на чл.383, ал.2 от НПК, засегнало правото му на
защита.
Съгласно посочения законов текст на чл.383, ал.2 от НПК, след като
одобри постигнатото между страните споразумение за решаване на делото,
съдът се произнася по прилагането на чл.53 от НК по реда на чл.306, ал.1, т.1
от НПК. Наред с това, нормата на чл.381, ал.5, т.1 – т. 6 от НПК урежда
изрично и изчерпателно въпросите, които страните следва да обсъдят и по
които следва да постигнат съгласие в своето споразумение за решаване на
наказателното дело, като не предвижда възможност страните да се
споразумяват относно приложението на чл.343б, ал.5 от НК. Според текста на
чл.306, ал.1, т.1 от НПК, към който препраща чл.383, ал.2 от НПК, съдът
може да се произнесе с определение по въпроса за прилагането на чл.53 от
НК, като в ал.3 на чл.306 от НПК е предвидена възможност определението по
ал.1, т.1-3 на чл.306 от НПК да се обжалва и протестира по реда на Глава 21
от НПК, докато съгласно разпоредбата на чл.382, ал.9 от НПК, определението
на съда, с което се одобрява постигнато между страните в наказателния
процес споразумение за решаване на наказателното дело, е окончателно, т. е.
то не подлежи на обжалване и протестиране.
По приложението на чл.343б, ал.5 от НК преобладаваща е съдебната
практика, която приема, че тази норма урежда не наказание от
регламентираните в чл.37, ал.1, т.1 – т.11 от НК, а урежда мярка по чл.53 от
НК, доколкото предписва отнемане на превозното средство, когато деецът е
негов собственик, съответно присъждане на равностойността му, когато той
не е собственик на превозното средство. Безспорно е в правната теория и в
съдебната практика, че отнемането на предмета и средството по чл.53 от НК
при извършено определено престъпление не е наказание, а се свежда до
принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на
определени вещи. Предвид правната природа на мерките по чл.53 от НК
тяхното включване в споразумението по реда на глава 29 от НПК е
недопустимо.
Съобразно тези принципни положения и при съблюдаване законовите
регламенти на чл.381, ал.5, т.1 – т. 6 от НПК, чл.383, ал.2 от НПК, чл.306,
4
ал.1, т.1 и ал.3 от НПК, чл.382, ал.9 от НПК и чл.53 от НК, следва да се
приеме, че определение №119 от 29.02.2024г. постановено по НОХД
№848/2024г. по описа на Районен съд – Бургас за одобряване на постигнатото
между обв. Б., неговия защитник и представителя на Районна прокуратура –
Бургас споразумение за решаване делото, в частта му, с която обв. Б. е
осъден да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Бургас
сумата 47 500 лева, представляваща равностойността на МПС – лек
автомобил „БМВ“ модел „Хикс 2 х ДРАЙВ 20Д“, с рег. № А .. НК, послужило
за извършване на престъплението, е постановено при нарушение на
процесуалния закон, защото не е била спазена процесуалната норма на чл.381,
ал.5 от НПК, която не позволява на страните да се споразумяват относно
прилагането на чл.53 от НК, както и тази на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, която
урежда компетентността на съда да се произнася с определение, подлежащо
на въззивен контрол, по прилагането на чл.53 от НК. Допуснатото
процесуално нарушение е съществено, защото е засегнало процесуалните
права на страните, като ги е лишило от възможността да атакуват пред
въззивната инстанция съдебния акт по приложението на чл.53 от НК, каквато
възможност е предвидена в чл.306, ал.3 от НПК. Това е така, защото
определението на първоинстанционния съд, с което е одобрено постигнатото
между страните в наказателния процес споразумение за решаване на
наказателното дело, е окончателно, съгласно чл.382, ал.9 от НПК и не може
да бъде обжалвано и протестирано пред горната съдебна инстанция.
Аргументираните нарушения на процесуалния закон са съществени по
смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК и съставляват основание по чл.422, ал.1,
т.5 от НПК за възобновяване на наказателното дело.
В настоящата извънредна процедура съдът следва да възобнови
частично производството по цитираното наказателно дело, да отмени
постановеното по него определение, в частта му, с която е одобрено
постигнатото между страните в процеса споразумение за отнемане
равностойността на МПС – лек автомобил, послужил за извършване на
престъплението и да върне делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане от друг състав, който да спази нормите на материалния и на
процесуалния закон. Настоящата инстанция не може да постанови нов
резултат по същество. При новото разглеждане на делото е необходимо да се
изследват всички обстоятелства относно действителното правно положение,
5
свързано със собствеността на съответното моторно превозно средство.
Горното е наложително с оглед правилно приложение на разпоредбата на чл.
53 от НК, съгласно която се отнемат в полза на държавата вещите, които са
послужили за извършване на умишленото престъпление, ако принадлежат на
виновния.
По изложените съображения апелативният съд прие, че разгледаното
искане на осъдения Б. за възобновяване на посоченото наказателно дело, на
основание чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК, е основателно и
следва да се уважи. При наличието на въпросните основания, в настоящата
извънредна процедура съдът следва да възобнови частично производството
по цитираното НОХД, да отмени постановеното по него определение, в
частта му, с която е одобрено постигнатото между страните в процеса
споразумение за осъждане на обв. Б. да заплати в полза на държавата по
сметка на Районен съд – Бургас сумата 47 500 лева, представляваща
равностойността на МПС – лек автомобил „БМВ“, модел „Хикс 2 х ДРАЙВ
20Д“, с рег. № А .. НК, послужило за извършване на престъплението и да
върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав,
който да спази нормите на процесуалния закон.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1
вр. чл.422, ал.1 т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА приключилото наказателно производство по НОХД
№848/2024 г. на Районен съд – гр. Бургас.
ОТМЕНЯ определение №119 от 29.02.2024г. постановено по НОХД
№848/2024г на Районен съд – гр. Бургас в ЧАСТТА, с която е одобрено
постигнатото между страните споразумение за осъждане на обв. А. А. Б. да
заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Бургас сумата 47
500 лева, представляваща равностойността на МПС – лек автомобил „БМВ“,
модел „Хикс 2 х ДРАЙВ 20Д“, с рег. № А .. НК, послужило за извършване на
престъплението.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд –
гр. Бургас в отменената част на определението.
6
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7