Определение по дело №845/2010 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 602
Дата: 15 декември 2010 г.
Съдия: Марио Димитров Стоянов
Дело: 20104330100845
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

 

Град Тетевен, 15.12.2010 година.

 

 

           ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в закрито заседание

На петнадесети декември

През две хиляди и десета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

Като разгледа докладваното гр.дело № 845 по описа на Районен съд-град Тетевен за 2009 година и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.389 от ГПК.

            Предявена е искова молба от О.С.Б. и Г.А. *** С.Р.М.-Л. и В.Р.М.-Л.,***.,с посочено основание чл.55,ал.1 от ЗЗД.

            Ищците твърдят,че през м.октомври 2007г ответникът С.Р. предложил на О.Б. да му уреди да закупи автобус от лице в град Троян,от което лице има да получава пари.През м.октомври Б. предал сумата от 5600 лева на В.М.,който я предал на С.Р.,като след този момент се предал автобус марка Ситроен 2004г на О.Б. *** 2008г ищците изтеглили от ОББ-Тетевен кредит и предали сумата от 10 000 лева на З. З.,който я предал на В.Р.,а той на брат си.С тези пари н а следващия ден те закупили товарен автомобил Волво.Кредитът продължават да изплащат и в момента.Междувременно С.М. урежда автобуса да бъде оформен на негово име,като същият автобус продава,но на ищците не им връща получената сума,като изплатена част от договорената цена за тази сделка.

            И тъй като тази сума е изплатена и им се задържа от ответниците без правно основание,молят да бъдат призовани на съд и бъдат осъдени последните да им заплатят сумата от 15 600 лева,с мораторна лихва в размер на 100 лева върху главница от 5600 лева от м.октомври 2007г и мораторна лихва върху главница от 10 000 лева от м.март 2008г.

            На основание чл.391 от ГПК молят да бъде допуснат ообезпечение на вземането,като се наложи възбрана върху движими вещи,собственост на ответниците,а именно товарен автомобил Волво с рег.№ОВ 108 АМ и Лек автомобил Ситроен с рег.№ОВ 6085 АМ.

            Съгласно чл.389 от ГПК във всяко положение на иска до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да поиска от съда,пред който делото е висящо,да допусне обезпечение на иска.

             Съгласно чл.391 от ГПК и съдебната практика,за допускане обезпечение на иск следва да е установена кумулативната наличност на следните предпоставки:искът да е допустим,вероятно основателен,да е налице обезпечителна нужда,както и предлаганата обезпечителна мярка да е подходяща,като в чл.393,ал.1 от ГПК е установена забрана за обезпечаване на иск за парично вземане срещу определени правни субекти.

             В конкретния случай и съобразно представените с исковата молба доказателства съдът приема,че не може да се направи извод за вероятна основателност на предявения осъдителен иск с посочено основание чл.55,ал.1 от ЗЗД.Освен това: съдът намира,че предлаганата обезпечителна мярка-запор/очевидно е налице техническа грешка при посочване на обезпечителната мярка,след като се претендира налагането и върху движими вещи/се явява неподходяща и недопустима съобразно индивидуализацията на МПС/по-скоро липсата на такава/,които се иска да бъдат запорирани и липсата на доказателства за собствеността върху същите.Ищците не е представил никакви писмени доказателства,установяващи собствеността на ответниците върху движимите вещи,върху които иска да бъде наложена запорът,напротив,както излагат в исковата молба товарният автомобил Волво е бил продаден от ответника С.М.,респ. същият не е собственик на вещта към момента на предявяване на исковата молба.Както се приема в съдебната практика/в.ж. Опр.581 от 03.07.2003г по ч.гр.дело №496/03г V г.о. на ВКС,Определение от 10.05.2004г СГС,ІV гр.отд.,ч.гр.дело №746/04г. и др./освен че с допускане и налагане на тази обезпечителна мярка върху вещ,която не е собственост на ответника по иска няма да се гарантират и в най-малка степен правата на ищеца по евентуалното позитивно за него решение по иска,незаконосъобразно е налагане на обезпечителна мярка върху имуществено право,което не принадлежи на ответника,а на трето лице.Именно срещу такова материално неоправдано обезпечение на иска е даденото на третото лице право на защита-в.ж. чл.401 от ГПК,препращащ към чл.440 от ГПК.В конкретния казус е налице възможността за допускане и налагане на неоправдано обезпечение на предявения иск върху имуществено право,което не принадлежи на ответниците,при липсата на доказателства за собствеността върху посочените МПС,които ищците искат да бъдат запорирани,поради което молбата по чл.389 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

            Съгласно чл.398,ал.1 от ГПК,за ищците е налице възможността след представяне на доказателства за собствеността върху процесните движими вещи,респ.представяне на доказателства обуславящи вероятната основателност на исковата претенция,да поискат отново обезпечение на иска по 55,ал.1 от ЗЗД.

            Мотивиран от горното и на основание чл.395,в-ка с чл.389 от ГПК,съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на О.С.Б. и Г.А.Б.,***/2010г по описа на РС-Тетевен за допускане на обезпечение на предявения против С.Р.М.-Л. и В.Р.М.-Л.,***5,ал.1 от ЗЗД,с цена на иска 15 600 лева,чрез налагане на  Запор върху Товарен автомобил Волво с рег.№ОВ 108 АМ и върху Лек автомобил Ситроен с рег.№ ОВ 6085 АМ.

            Определението подлежи на обжалване,с частна жалба пред Окръжен съд-Ловеч,в едноседмичен срок от връчването му на молителите О.С.Б. и Г.А. *** СЪДИЯ: