Р Е Ш Е Н И Е 

 

 

Номер ………..                            08.12.2017г.                                      град Казанлък

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Казанлъшки районен съд                                II граждански състав

На двадесети ноември                          Година две хиляди и седемнадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                              

 

Председател: Стела Георгиева

                                                                                               

                                                                                                                     

Секретар: Мариана Матанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия  Георгиева гражданско дело № 251 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

Правната квалификация на предявените искове е чл. 245 ал. 1 и 2  във вр. с чл. 128 т. 2 КТ  и чл.224  от Кодекса на труда / КТ/.

 

Ищецът П.Х.В. в исковата си молба твърди, че на г. постъпил на работа в „Б.К." ЕООД на длъжност ***" с код по НКПД, видно от сключения между него и ответника трудов договор № г. Твърди, че на тази длъжност работил до г. За отработените месеци, *** не получил трудовото си възнаграждение въпреки неговите устни искания до работодателя. Това била причината, за да поиска от работодателя да прекратят трудовия договор, за което той се съгласил и се изготвило споразумение № г. между страните, в което било уговорена датата г. за прекратяването на трудовия му договор, на основание чл. 325 ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/. Заявява, че въпреки неговото настояване в споразумението не било уточнено, какво възнаграждение му се дължи от работодателя за положения от него труд и обезщетението за неизползвания  платен годишен отпуск. Твърди, че взел категорично решение да напусне фирмата и затова подписал споразумението в този му вид. През месеците, в които работил, полагал труд повече от работните дни в тях, понеже често бил викан за полагане на труд в почивните дни. Изпълнявал съвестно задълженията, не е допускал неоснователни отсъствия, както и други нарушения на трудовата дисциплина. Сочи, че не му било ясно по какъв начин се отчитал положения от него труд за дните в месеците. Няколко пъти питал за това, понеже не му се заплащал изобщо труда и накрая поискал да бъде прекратен трудовия му договор. След като било подписано споразумението, не си спомнял вече колко пъти е търсил работодателя да му изплати дължимите суми. Твърди, че се принудил и подал сигнал до Дирекция „Инспекция по труда" град С.З. Получил от тях писмен отговор под  изх. № г. От отговора разбрал за част от дължимите му суми от работодателя, за неначислени работни дни, както и за неплатен неизползван отпуск за отработеното време.

 

Моли съда, с оглед на гореизложеното и на основание чл. 128 и чл. 224 ал. 1 от КТ да постанови Решение, с което да приеме за установено вземането му в размер на 1 775.34 лева /хиляда седемстотин седемдесет и пет лева и тридесет четири стотинки/, дължимо трудово възнаграждение за положения от него труд в месеците ***, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и да осъди ответника „Б.к." ЕООД ЕИК  да заплати дължимата му и неизплатена сума в размер на 1 775.34 лева /хиляда седемстотин седемдесет и пет лева и тридесет четири стотинки /.  В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат П. П. Претендира за направените разноски по делото.

 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Б.К.“ ЕООД ***, в който заявява,  че счита претендираната от ищеца сума за неоснователна, поради неявяването от него на работа и неотработените от него часове за месеца. Счита иска на ищеца за недопустим.

Твърди, че П.В. постъпил на г. на работа в дружеството на длъжност *** като за месец февруари  г. се бил явил на работа, но през месец март и април  г. отказал да ходи на работа. Отправяни му били няколко покани да се яви чрез телефонно обаждане от отговорника на обекта и настоящ управител на дружеството О. В., като накрая бил прекратен трудовият му договор. Заявява, че прекратили договора по взаимно съгласие, видно от приложеното споразумение към исковата молба. В съдебно заседание  ответното дружество редовно призовано не изпраща процесуален представител.

 

С протоколно определение в съдебно заседание от 20.11.2017г., по гр.дело № 251/2017г. по описа на Районен съд – К. на основание чл.214 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявените искове по размер както следва: искът за заплащане на трудово възнаграждение , като искът се счита за предявен за сумата в общ размер на 1 547.77 за месеците януари  г., февруари  г., март г. и април г. като искът за заплащане на обезщетение по чл.224 КТ за неизползван платен годишен отпуск се счита за предявен за сумата от 143.19 лева.

 

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните намира за установено следното:

 

Страните по делото не спорят, че между тях е съществувало трудово правоотношение, като ищецът е изпълнявал длъжността „***“, въз основа на трудов договор № г., с място на работа определено в длъжностната характеристика, работно време 8 часа, при основно месечно възнаграждение 700 лева. Със споразумение № за прекратяване на трудов договор от г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ по взаимно съгласие, считано от г.

 

По  делото е представена и приета като доказателство по делото преписка по повод подаден сигнал от П.Х.В. в Дирекция „Инспекция по труда“ – С. З. От протокол за извършена проверка ПР  се установява, че са констатирани следните нарушения извършени от работодателя : работодателя не е начислил по реда на чл.177 от КТ към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с П.Х.В. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; работодателят не е начислил във ведомостта за заплати за месец януари г. в установените срокове, трудовото възнаграждение на  П.Х.В. за положения от него труд на дата г.; работодателят не е начислил във ведомостта за заплати в установените срокове трудовото възнаграждение за още 5 работни дни през  месеца от дата  г. до г. По повод на извършената проверка на работодателя  „Б.К.“  ЕООД *** са дадени предписания, за отстраняване на констатираните нередовност в определения от Дирекция „Инспекция по труда“ – С., срок.

 

Съгласно чл.245 КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира от закона изплащането на трудово възнаграждение в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително, заедно с лихва разна на основния лихвен процент за съответния период.

 

Ответното дружество е направило възражение, че ищеца не е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, но доказателства относно направеното възражение не са ангажирани от страна на ответника. Относно твърдението на ответника, че ищецът е отказал да се яви на работа през месец *** и *** г. съдът намира същото за неоснователно. С определението на съда постановено по реда на чл.140 от ГПК по настоящото дело, съдът е предоставил възможност на ответника да ангажира доказателства относно твърдението си. Въпреки предоставената му възможност ответника не ангажира и по делото няма събрани доказателство относно и това възражение.

 

По изложените съображения съдът приема за установено, че ищецът  П.Х.В. е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения за процесния период, поради което ответното дружество дължи изплащане на целия размер на трудовото възнаграждение, уговорено между страните с трудовия договор.

 

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза се установява, че за месеците г. трудовите възнаграждения са общо в размер на 1 955.60 лева – брутна сума.  След като се приспаднат удръжките за пенсионни и здравни вноски и данък, нетния размер на трудовите възнаграждения е в общ размер 1 547.77 лева. От експертизата се установява, че нетния размер  1 547.77 лева е  както следва : месец г. – 27.43; месец г. - 418.00 лева; месец г. – 548.73 лева; месец  г. – 553.53 лева. От експертизата се установява още, че  няма платежни документи за визирания в исковата молба период от г. до г., както и за отчитане присъствието на  служителите, както и че при проверката ответникът също не е представил такива.  Обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ е в размер на 159.10 лева – брутна сума, съответно нетен размер на обезщетението – 143.19 лева.

 

Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за което не е погасено по давност. От експертизата се установява, че според трудовия договор, считано от г, ищецът има право на 20 работни дни платен годишен отпуск, като трудовото правоотношение с ищеца е прекратено със споразумение, считано от г. Не  е установено ищецът да е ползвал платен годишен отпуск. Посочено е, че обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ е за 5  дни и е в размер на 159.10 лева – брутна сума, съответно нетен размер на обезщетението – 143.19 лева.

 

Съдът възприема изцяло заключението на съдебно-икономическата експертиза, тъй като не е оспорено от страните и е компетентно и добросъвестно изготвено.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените искове за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ се явяват основателни и доказани, като се има предвид, че направеното от ищеца и допуснатото от съда изменение на размера на исковете в открито съдебно заседание на 20.11.2017 г. е изцяло съобразено с приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата експертиза.

 

На основание чл.78 ал.1 ГПК ответното дружество следва да заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

 

На основание чл.78 ал.6 ГПК вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси по ГПК следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от  67.64 лева, представляваща дължима държавна такса за производството от заплащането на която е бил освободен ищецът на основание чл.83 ал.1 т.1 ГПК.

 

На основание чл.78 ал.6 ГПК следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати по сметка на Районен съд – Казанлък сумата от 120 лева, представляващи дължими разноски за производството – възнаграждение за вещо лице, от заплащането на което е бил освободен ищецът на основание чл.83 ал.1 т.1 ГПК.

 

Воден от горните мотиви съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОСЪЖДА „Б.к.“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя О. В. да заплати на П.Х.В., ЕГН  **********, с адрес ***, сумата от 1 547.77 лева,представляваща неизплатени трудови възнаграждения както следва за месец. – 27.43 лева, за месец. – 418.08 лева, за месец. – 548.73 лева, за месец  553.56 лева, сумата от 143.19 лева, представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 ал.1 КТ, за 5 дни, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 25.01.2017 г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА „Б.к.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя О. В. да заплати на П.Х.В., ЕГН  **********, с адрес *** сумата от 300 лева, представляващи направени разноски по делото.

 

ОСЪЖДА „Б.к.“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя О. В. да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. сумата от 67.64 лева, представляващи дължима държавна такса по производството.

 

ОСЪЖДА „Б.к.“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя О. В. да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. сумата от 120.00 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

                                             Районен съдия :