№ 133806
гр. София, 27.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Частно
гражданско дело № 20231110153765 по описа за 2023 година
Със заявление, подадено от [юл], е поискано издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу М. Н. Г. с ЕГН:
********** за следните суми: сумата от 339,09 лева (триста тридесет и девет лева и 09
стотинки), представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 29.09.2023
г. до изплащане на вземането, сумата 41,24 лева (четиридесет и един лева и 24
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 06.08.2019 г. до 05.06.2020 г.,
сумата 243,53 лева (двеста четиридесет и три лева и 53 стотинки), представляваща
друга лихва за период от 05.06.2020 г. до 28.09.2023 г., сумата 30,00 лева (тридесет
лева), представляваща такса за период от 20.11.2019 г., 47,78лева (четиридесет и седем
лева и 78 стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за период
от 05.12.2019 г. до 05.06.2020 г., 95,35 лева (деветдесет и пет лева и 35 стотинки),
представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст,
254,56 лева (двеста петдесет и четири лева и 56 стотинки), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга флекси.
При проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление следва да бъде
частично отхвърлено за сумата от 95,35 лева (деветдесет и пет лева и 35 стотинки),
представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст,
254,56 лева (двеста петдесет и четири лева и 56 стотинки), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга флекси и сумата от 30 лв., представляваща такси по
тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
Подаденото заявление е редовно от външна страна, доколкото заявителят е
индивидуализирал вземанията в достатъчна степен.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато
1
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3, на чл. 411,
ал. 2 заповедният съд е задължен да следи и за наличието на неравноправни клаузи,
когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е
настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по
смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение
съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски
кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван
с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения
размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана
съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице
допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги,
които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на
кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК,
поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Същите не представляват и реално
предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които
кредитополучателят да може да се възползва и да носят допълнителни ползи за него.
Не се установява длъжникът реално да се е възползвал от някоя от посочените услуги.
От договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът дължи
възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на договора, като
плащането е разсрочено и включено като част от погасителната вноска по кредита.
Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения договор за потребителски
кредит, още повече, че същите са инкорпорирани в самия договор и месечната
погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна лихва, и
възнаграждение по тези допълнителни услуги, поради което следва да се включат в
годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора
за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, съдът намира,
че изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като
допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за
допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява
прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на
закона за максимален размер на ГПР. Това води до нищожност на клаузите за
2
уговорените възнаграждения за допълнителни услуги на основание чл. 19, ал. 5 и чл.
21 ЗПК. Ето защо, процесната сума, начислена в тежест на длъжника за допълнителни
услуги, е недължима.
По отношение на претенцията за такса в размер на 30 лв. по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, настоящия съдебен състав счита, че също
противоречи на закона и добрите нрави, и заявлението следва да бъде отхвърлено и в
тази си част. Таксата е в противоречие с нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, в която е
регламентирано, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. По същество се цели
заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК - оскъпява се кредита, което води до
неоснователно обогатяване. Посочената сума не касае допълнителни услуги, свързани
с договора за потребителски кредит, а дейност, евентуално извършвана от кредитора
във връзка със събиране на задължението. Тези дейност няма характеристиката
"допълнителни услуги" в полза на потребителя, а разходи, както самият заявител ги е
характеризирал във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно
не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК услуги.
Предвид изложеното е налице основание по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и
заявлението следва да бъде отхвърлено в тази част.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление от 29.04.2021 г., подадено от [юл], в
частта, в която е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу М. Н. Г. с ЕГН: ********** за сумата от от
95,35 лева (деветдесет и пет лева и 35 стотинки), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст, 254,56 лева (двеста петдесет и
четири лева и 56 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупена
услуга флекси и сумата от 30 лв., представляваща такси по тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията,
за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на
настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не бъде
предявен в посочения едномесечен срок страната губи възможността да приспадне
внесената по настоящото дело държавна такса.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4