№ 17
гр. Попово, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20233520100601 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „****“ ЕООД, ЕИК: ****,
със седалище и адрес: гр. *****, представлявано от управителите **** и ***, чрез
юрисконсулт Е. Л., срещу: И. Т. М., ЕГН **********, с адрес: с. ***, за признаване за
установено спрямо ответника, че дължи на ищеца „****“ сумата в общ размер от 215.20 лв.,
от които главница по Договор за паричен заем № 4213329 в размер на 194.08 лв., договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 12.96 лв. за периода от 04.08.2021 г. до
22.12.2021 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 8.16 лв. за периода от
04.08.2021 г. до 05.04.2022 г., ведно с лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземанията.
В исковата молба се твърди, че на 27.07.2021 година длъжникът И. Т. М. е сключил
Договор за паричен заем № 4213329 с „****“ АД, по силата на който е получил сумата от
194.08 лева, срещу което се съгласил да върне 21 броя вноски по 20 лева в срок до
21.12.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план,
неразделна част от Договора за паричен заем. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в
размер на 40%, както и годишен процент на разходите в размер на 48,35%.
Ответникът И. Т. М., бил сключил на 27.07.2021 година Договор за предоставяне на
гаранция с дружеството „*****“ ЕООД. По силата на Договора за предоставяне на гаранция
дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „****“ АД и да
отговаря пред него солидарно с И. Т. М. за всички задължения по Договора за кредит с
„****“ АД така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него.
Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне на гаранция дружеството се е задължило да
плати всички изискуеми задължения при поискване от „****“ АД.
„****“ АД било поканило „*****“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на И.
Т. М. по Договора за кредит. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3,
ал. 2 от Договора за предоставяне на гаранция „*****“ ЕООД било изпратило уведомление,
в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „*****“ ЕООД.
На 04.06.2021 г. „*****“ ЕООД било погасило дължимите от И. Т. М., ЕГН **********
на „****“ АД суми, както следва:
Главница в размер на 194.08 лева по Договор за паричен заем;
1
Договорна лихва в размер на 12.96 лева, считано от 04.08.2021 г. до 22.12.2021 година;
Дължима лихва за забава в размер на 8.16 лева, изискуема по повод чл. 8 от Договора
за паричен заем, където страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава за
период от 04.08.2021 до 05.04.2022 г.
„*****“ било изпълнило задълженията си към И. Т. М. по Договора за предоставяне на
гаранция. С изпълнение на тези задължения и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗД „*****“ ЕООД
- в качеството си на поръчител, се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор.
На 05.04.2022 г. „*****“ ЕООД уведомило по електронна поща Длъжника за
извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на
гаранция, за встъпването на „*****“ ЕООД в правата на кредитора „****“ АД.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022 г. „*****“
ЕООД като цедент било прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор
за паричен заем на цесионера „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. *****.
Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата
02.05.2022 година, както и на посочения от него в договора електронна поща и телефонен
номер, в случай, че такива са налични и подадени от задълженото лице на дата 31.10.2022 г.
Ответникът не бил изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до
изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
което да бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца „****“ сумата в
общ размер от 215.20 лв., от които главница по Договор за паричен заем № 4213329 в
размер на 194.08 лв., договорна лихва в размер на 12.96 лв. за периода от 04.08.2021 г. до
22.12.2021 г., законна лихва за забава в размер на 8.16 лв. за периода от 04.08.2021 г. до
05.04.2022 г., ведно с лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендират се деловодни разноски.
С отговора на исковата молба особеният представител на ответника оспорва иска.
Сочи се, че в исковата молба се твърди, че заемната сума е 194.08 лева с годишен процент на
разходите (ГПР) 48.35%, а в същото време договорът за паричен заем посочва заемна сума
от 250 лева и ГПР 48.46%. Това създавало несъответствие между изложените факти и
представените документи.
В исковата молба се твърди, че договорът за предоставяне на гаранция между „*****“
ЕООД и ответника е сключен на 31.03.2022 г., докато представените доказателства сочат, че
договорът е от 27.07.2021 г.
Особеният представител на ответника отбелязва, че липсват документи, доказващи,
че „*****“ ЕООД е изпълнило задълженията си към кредитора и че ответникът е уведомен
за извършените плащания, както и за последвалото встъпване на „*****“ в правата на
кредитора. Не са представени доказателства за размера на погасените суми, сроковете на
плащане и методиката на изчисление на лихвите.
Посочва се, че исковата молба не дава ясна информация за причината, поради която
претендираната главница е 194.08 лева, при положение че първоначалната заемна сума по
договора е 250 лева. Не е ясно дали и какви плащания са извършени от ответника, както и
как е изчислена претендираната лихва от 12.96 лева и законната лихва за забава от 8.16 лева.
Тъй като в исковата молба се споменава, че за определен период (от 13.03.2020 до
13.07.2020) законна лихва за забава не е начислявана поради изискванията на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение. Процесуалния представител на
ответника подчертава, че този период е неотносим към случая, тъй като договорните
отношения между страните са възникнали едва през 2021 г.
Оспорва се, че длъжникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява. Депозирал е писмено
становище, в което излага аргументи в подкрепа на предявените претенции. Моли за
уважаване на исковата молба.
Ответникът се представлява от особения си представител адв. К. – ТАК, която
оспорва исковете.
2
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 46/2023 г. по описа на РС – Попово, в производство
по чл. 410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
И. Т. М. за заплащане на кредитора – „****“ ЕООД, на сумата 194.08 лв. главница, 12.96 лв.
договорна лихва и 8.16 лв. лихва за забава, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до изплащане на вземането. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си. Ищецът е предявил иска в законоустановения
едномесечен срок.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 27.07.2021 г.
„****“ АД и ответникът И. Т. М. са сключили договор за паричен заем № 4213329, съгласно
който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 250.00 лв. за срок
от 21 седмици. Заемателят се е задължил да върне заемната сума на 21 бр. седмични вноски,
всяка в размер на 12.94 лв. Падежната дата на първата погасителна вноска е 04.08.2021 г., а
на последната – 21.12.2021 г. Съгласно договора годишният лихвен процент е 40%, а
годишният процент на разходите – 48.46%.
Представен е и договор за предоставяне на гаранция от 27.07.2021 г., сключен между
„*****“ ЕООД, в качеството на гарант, и И. Т. М., като потребител, по силата на който
гарантът се е задължил да сключи договор с трето за процеса лице – „****“ АД и да отговаря
пред „****“ АД солидарно с И. Т. М. за всички задължения по Договора за кредит с „****“
АД, така както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него.
Ответникът не е предоставил обезпечение на заема под формата на две физически
лица или банкова гаранция, а е избрал да предостави обезпечение под формата на гаранция
от юридическо лице.
Съгласно погасителния план към договора, кредитополучателят е следвало да върне
заема (главница, лихва, възнаграждение за предоставяне на гаранция) в срок до 21.12.2021 г..
Договорите са подписани от договарящите страни и не са оспорени от ответника.
По делото няма спор относно възникналите взаимоотношения между ищеца и
ответника във връзка с договора за паричен заем от 27.07.2021 г.
В чл. 3 от Договора за паричен заем № 4213329 от 27.07.2021 г. е предвидено, че с
подписването на договора заемателят удостоверява, че е получил изцяло и в брой заеманата
сума, като договорът има силата на разписка за предадената и получената заемна сума. Не се
твърди, че кредитополучателят е погасил дълга си към кредитора, съгласно погасителния
план. Не се оспорват клаузите по договора за паричен заем, касаещи условията, при които е
бил отпуснат заемът, както и тези по договора за предоставяне на гаранция.
Страните са уговорили размера на ГПР и лихвения процент, както и условията, при
които е отпуснат заемът. Годишният лихвен процент е 40%, а годишният процент на
разходите – 48.46%. Със сключването на договора ответникът се е съгласил с фиксираните в
него условия, свързани с неблагоприятните последици от неизпълнението на задължението
му за връщане в определения срок на получената в заем сума.
Видно от чл. 4 на Договора за предоставяне на гаранция, гарантът е длъжен при
поискване от страна на кредитора "****" АД да плати всички изискуеми задължения на
потребителя по Договора за паричен заем, като гарантът уведомява потребителя по
електронна поща, чрез телефонно обаждане, чрез изпращане на кратко текстово съобщение
или писмо на посочените от потребителя данни за контакт за отправеното от страна на
"****" АД искане към гаранта за извършване на плащане за погасяване на задълженията по
Договора за паричен заем.
В случая ищецът „****“ ЕООД претендира, да се легитимира като кредитор на
ответника И. М. въз основа на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
31.03.2022 г., сключен с „*****“ ЕООД.
От представените в хода на съдебното дирене писмени доказателства, вкл. тези,
приложени по ч. гр. д. № 46/2023 г. по описа на РС – Попово, не се установява по никакъв
начин цедентът „*****“ ЕООД да е заплатил на кредитора „****“ АД вземанията,
произтичащи от Договор за паричен заем № 4213329 от 27.07.2021 г. Доказателства в тази
3
насока не се ангажират от ищеца, поради което не може да се направи извод, че „*****“
ЕООД е платил на кредитора „****“ АД задълженията на ответника И. М., което би го
направило надлежна страна по сключения договор за цесия.
В този смисъл ищецът „****“ ЕООД също не може да се легитимира като надлежна
страна по претендираните с исковата молба вземания, доколкото не се установява
праводателят му – цедентът „*****“ ЕООД, да е заплатил процесните вземания на
кредитора „****“ АД, за да може да ги цедира на ищеца „****“ ЕООД.
Липсата на доказателства в тази насока прави невъзможно обосноваването на извод,
че вземането е надлежно цедирано. Поради това ищецът не е придобил вземането срещу
ответника, за което му е издадена заповед за изпълнение, по твърдения договор за цесия.
Предвид изложеното, исковете се явяват неоснователни и недоказани както по
основание, така и по размер, поради което следват да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото, направените от ищеца разноски в исковия процес и в
заповедното производство следва да останат за негова сметка.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „****“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес: гр.
*****, представлявано от управителите **** и ***, действащи чрез юрисконсулт Е. Л.
обективно съединени искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Т.
М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес с. ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на ищеца СУМАТА
от 194.08 лв. /сто деветдесет и четири лева и осем стотинки/ - главница по Договор за
паричен заем № 4213329/27.07.2021 г., сключен с „****“ АД, СУМАТА от 12.96 лв.
/дванадесет лева и деветдесет и шест стотинки/ - договорна лихва за периода от
04.08.2021 г. до 22.12.2021 г. и СУМАТА от 8.16 лв. /осем лева и шестнадесет стотинки/ -
лихва за забава върху главницата за периода от 04.08.2021 г. до 05.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда /20.01.2023г./ до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. д. № 46/2023 г. по описа на РС – Попово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
4