№ 514
гр. Плевен, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20244430104465 по описа за 2024 година
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от С. И. И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез ЕАД Елена И.а, БУЛСТАТ ***, със
съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Борба" №3 против „КРЕДИРЕКТ" ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе" №115 Е, ет. 5, в която се твърди следното : на 08.06.2023 г. ищецът
сключил с ответното дружество договор за кредит №875732, по силата на
който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 2100, 00
лева, при фиксиран лихвен процент по заема 44%, годишен процент на
разходите - 53,78%. Съгласно чл.6 от договора, договорът за заем следва да
бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията
към договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на
най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в
случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един
от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размерът на получавания от тях доход.
В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията
визирани в чл.6 от договора, същият дължи неустойка визирана в чл.18 на
кредитора в размер на 3201 лева, която той следва да престира разсрочено
1
заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за
неустойка. Ищецът е усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължал плащания
за неустойка.
Твърди се, че за да заобиколят материално-правните изисквания,
регламентирани в чл.19 ал.4 от Закона за потребителския заем, фирмите за
бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит
лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на
поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при
неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като
кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения
чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да
удовлетворят, те включили в договорите за потребителски кредит санкции -
заплащането на неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за
осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат
задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за
неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване
на фирми-гаранти, небанковите финансови институции си осигурили
допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената
възнаградителна лихва, като същевременно преодолелия законовото
изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в
заем сума.
Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния
обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от
неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в
т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. №1/09, с което е дадено разяснение, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да
бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството
им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се
обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни
способи, вид на уговорената неустойка и па неизпълнението, съотношение на
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други
наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа,
съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като
ги съотнесе към доводите на ищеца съгласно разясненията в задължителната
тълкувателна практика на ВКС.
По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително
определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава
изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се
приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция.
Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на
поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на
2
неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди
от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като
щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила
неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по
договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този
случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото
на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в
размер на 3201 лева е загубила присъщите за неустойката обезщетителна
функция, доколкото тя е близо 200 % от заетата сума в размер на 2100,00 лева,
без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по
никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят
не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като
обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за
погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено
условие за отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към
погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на
кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със
задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите
нрави.
На плоскостта на конкретния казус са предвидени следните ограничения,
създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното
си задължение:
• за кредит от 2100,00 лева заемателят се е задължил да осигури
поръчителство на физическо лице с трудово възнаграждение в размер на най-
малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната или сумата
от 3920,00 лева, т.е. лица, които месечно получават доходи всеки от тях в пъти
повече на предоставената в заем сума.
• Ограничение в процесния договор за заем е налице и по отношение
на изискванията относно лицата, които може да поръчителстват - те могат да
бъдат само физически, не и юридически лица.
• Гарантите трябва да получават минимален осигурителен доход поне
два пъти колкото сумата по кредита, която трябва да произтича само от
сключен безсрочен трудов договор. Ограничението относно получавания
трудов доход е необосновано, тъй като физическо лице може да получава
доходи от граждански правоотношения, например като управител или
изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага със
движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от
ЗЗД.
Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова
институция е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове
получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на
добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В
3
добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи
обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу
евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на
заемополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да престира
без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното
неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде
предоставено обезпечение на дълга, тъй като па практика така се лишава от
гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като
заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то
при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема.
Дори да се приеме, че кредиторът реално е имал за цел, макар и след
сключването на договора, да си осигури достатъчни обезпечения, той би
договорил достатъчен и разумен срок за осигуряване на поръчителство и
алтернативно и на други възможни за потребителя на небанкови финансови
услуги обезпечения, създаващи гаранции, че той ще може да се удовлетвори за
вземанията си. Явно е, че кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй като е
поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на
поръчители- едва три дни след сключване на договора. Поставянето на
изискването за осигуряване па лично обезпечение противоречи на целта на
Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива
2008/48 в С.ата на съображение 28 става ясно, че преди сключването на
договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение
може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение
за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди
отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за
потребителския кредит.
В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в
условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да
не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те не процедират по този начин,
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно
от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските
кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области,
която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в
Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да
се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27 03.
2014 г. по дело С- 565/12 на четвърти състав на СЕС.
В този смисъл клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при
4
неосигуряване на поръчители е в пряко противоречие с целта на Директивата.
На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията
па финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение
да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го
осъществи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на
длъжника се увеличава. Съдът има задължение да се придържа към
Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се
тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата (решения по дела
С-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson).
Кредиторът в настоящият случай е поел риск да отпусне реално
необезпечен и само евентуално обезпечаем кредит, поради това
неблагоприятните последици за кредитодателя са самопричинени, тъй като
той не е спазил своето задължение за предварителна оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, поради което финансовата
институция не може да черпи права за себе си от собственото си
противоправно поведение, за да изведе легитимен интерес да претендира
описаната неустойка.
Неустойката по спорния договор има санкционен характер, но
поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с
поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на
изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия,
противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като цели да създаде
предпоставки за начисляването на неустойката.
По изложените съображения, неустойката е излязла в разрез с
добросъвестността извън присъщите й функции. Предвидено е тя да се
кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито
оскъпяване на кредита. По същество тя е добавка към възнаградителната
лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на чл.18 от договора за кредит №875732 от 08.06.2023г.,
предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 3201 лева, като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално -
правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващи договорното
равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10
от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит;
Да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 50, 00 лева
- платена без основание неустойка по договора за кредит №875732 от
08.06.2023г. в периода от 08.06.2023г. до 01.08.2024г.
Представените писмени доказателства следва да се приемат, а исканията
в тази връзка – да се уважат.
В срок е депозиран писмен отговор от "КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул.
5
Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО
„НЕСТОРИ, УГЛЯРОВ, М.“, код по БУЛСТАТ ***, чрез адвокат Х. М. – САК,
с който исковете се оспорват, като са наведени подробни доводи.
В о.с.з. страните не се явяват и не се представляват.Постъпило е писмено
изявление от ищеца, с което е направено искане на основание чл.214 ал.1 от
ГПК, допуснато от съда.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Предявените искове са допустими, а по същество – основателни и
доказани.
Безспорно по делото е, че на 08.06.2023 год. между страните по делото е
сключен договор за кредит, по силата на който ответникът, в качеството на
заемодател, е предоставил на ищеца, в качеството на заемател, сумата от
2100лв., с разрочено плащане на 14 вноски, с определен ГПР – 53,78 %,
фиксиран лихвен процент – 44%, с дата на последен падеж – 08.08.2024год.,
обща сума за плащане – 6055,30лв. Съгласно чл.6 от договора страните се
споразумели договорът за кредит да бъде обезпечен с : т.1.банкова гаранция
или 2.поръчителство от едно или две физически лица, които следва да
отговарят кумулативно на няколко условия, описани съответно в т.2.1.-2.6, с
посочен срок - 2 дни от сключването на договора. В чл.18 от договора е
уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, посочено в чл.6, заемателят дължи неустойка в размер на
3201лв.
По иска с правно основание чл.26 ал.1, пр.1-во от ЗЗ Д:
Основателен се явява доводът за нищожност на уговорената в чл.6 вр.
чл.18 от договора неустойка. Същата е предвидена за неизпълнение на
задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчител или
банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на
тези обезпечения - 2- дневен от получаване на заемната сума, както и са
въведени редица сложни условия, на които да отговаря поръчителя, в голямата
си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем. При
съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката очевидно не
съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и
санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения.
Предоставеният кредит е на стойност 2100лв., а дължимата неустойка –
3201лв. Неустойката се начислява за неизпълнение на непарично задължение
/компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за
неизпълнение на вноските по кредита и за периода на неизпълнението, поради
което е изключено да се приеме, че размерът й се получава твърде висок в
сравнение с дължимата сума и с реалните вреди и това се дължи на периода на
неизпълнение от страна на ответника. На практика неустойка би се дължала и
при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на
договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за
потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства,
6
да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно
реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка
възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не
се осъществява обезщетителната й функция.
Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви
вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да
подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно
изпълнение на договорните задължения, като проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени
редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и
едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така
въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът
не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от
потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на
последния последиците от неизпълнението на това свое задължение. Не може
да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението
на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е
определено като предварително условие за сключване на договора, а
регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като
утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално
изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок от усвояване на
сумата на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за
добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните
вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на кредита.
Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на
задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от
която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо
за договора за кредит задължение на длъжника, което не е свързано с
изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство. Претендираната
неустойка противоречи и на чл.143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП, който предвижда забрана
за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. По тези съображения съдът приема, че посочената клауза на чл.4
от процесния договор за кредит, на която ответникът основава претенцията си
за неустойка, се явява нищожна и като такава не поражда права и задължения
за страните по заемното правоотношение. С оглед изложеното, предявеният от
ищцата иск на основание чл.26 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде
уважен.
Основателни са възраженията на ищеца, касаещи клаузата, сочеща
Годишния процент на разходите по процесния договор. Съгласно чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. В случая
7
посоченият размер на ГПР не съответства на действителния. Съгласно
разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума,
дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Ако този
допълнителен разход за начислена неустойка се включи в ГПР, последният би
надхвърлил законово определения максимален размер. Съгласно чл.21 ал.1
ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл,
като не е включил задължението за заплащане на възнаграждение за
поръчителя в ГПР и в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е
заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест
на кредита за длъжника, поради което и клаузите от договора, отнасящи се до
общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни. От
приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ В.В. се установява, че
при включване на неустойка, ГПР ще възлезе на 673,67% и следователно
надвишава в пъти повече нормативно определения размер.
По иска с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1-во от ЗЗД: С оглед
уважаването на първия иск, налице е основателност на исковата претенция по
този иск до размера 1613,49лв./направено е и е допуснато от съда изменение
на размера на този иск, след приемане на заключението на ВЛ/.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените
деловодни разноски в общ размер на 397,70лв.
По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение, видно от
договор за правна помощ и пълномощно, ищецът е защитаван от лице,
упражняващо адвокатска професия и е оказана безплатна правна помощ на
основание чл.38 ал.1 т.2 вр. с чл.36 от Закон за адвокатурата и Наредба
№1/2004г. Оказваната безплатната адвокатска помощ и съдействие
предвидена по реда на чл.38 ал.1 от ЗА касае три групи страни: 1.лица, които
имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки
8
или на друг юрист. За уважаването на искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА е достатъчно да е представен договор за правна
защита и съдействие сключен между страна в процеса и адвокат-
пълномощник, в който да е записано изрично, че адвокатът ще оказва
безплатна правна помощ и съдействие на страна по делото-физическо лице,
което се намира в затруднено материално положение, както и да е направено
искане за присъждането на такова възнаграждение. Съгласно чл.78 ал.1 от
ГПК ищецът, респективно пълномощникът му има право на разноски
съобразно уважената част от иска. С оглед на изложеното съдът намира, че на
процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за осъщественото
процесуално представителство.
Съдът приема, че в случая следва да се определи дължимо адвокатско
възнаграждение в размер 400лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26 ал.1, пр.1-во от ЗЗД ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата, отразена в чл.18 вр. чл.6 от договор за
кредит №875732 от 08.06.2023год., сключен между С. И. И., ЕГН **********,
с адрес: ***, пълномощник ЕАД Елена И.а, БУЛСТАТ ***, със съдебен адрес:
гр. Пловдив, ул. „Борба" №3 против „КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК ***,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 3201лв.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1, пр.1-во от ЗЗД „КРЕДИРЕКТ" ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе" №115 Е, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на С. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***,
пълномощник ЕАД Елена И.а, БУЛСТАТ ***, със съдебен адрес: гр. Пловдив,
ул. „Борба" №3 против „КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК ***, сумата от 1613,49лв.,
представляваща недължимо платена неустойка по договор за кредит
№875732 от 08.06.2023год., сключен между С. И. И., ЕГН ********** и
„КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК ***, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 02.08.2025год., до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе"
№115 Е, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на С. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***,
пълномощник ЕАД Елена И.а, БУЛСТАТ ***, със съдебен адрес: гр. Пловдив,
ул. „Борба" №3, сумата 397,70лв. - направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА „КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе"
№115 Е, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД Елена И.а, БУЛСТАТ ***, със съдебен
адрес: гр. Пловдив, ул. „Борба" №3, адвокатско възнаграждение в размер на
400лв.
9
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10