№ 497
гр. Варна, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500536 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 5692/24.01.2023г., подадена от "ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, жк. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ No 4-6, представлявано от
Р.И.М.Т. – управител, срещу Решение № 4045 / 19.12.2022г., постановено по гр.д. № 7510/
2022г. по описа на РС – Варна, в неговата цялост, с което е прието за установено в
отношенията между ищеца Е. Г. М., ЕГН ********** от ********************* и
ответника „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумите от: 4 797.62лв., от които - 4419.13лв. - главница по договор за издаване на
кредитна карта от 8.08.2008г., 378.49лв. - договорна лихва за периода 08.08.2008-
14.01.201Зг., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2013г. до
окончателното плащане на сумата, както и 436.66лв. - съдебни разноски, за които е издаден
изпълнителен лист и заповед №683/31.01.2013г. по ч.гр.д.№969/2013г. на ВРС по чл.417
ГПК поради изтекла погасителна давност, на осн. чл.439 от ГПК.
В подадената бланкетна жалба се моли да бъде отменено постановеното от ВРС
решение, като неправилно, постановено в нарушение на материални и процесуалния закон
и въззивната инстанция да постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск. В
срока по чл. 259 ал.1 от ГПК страната не е изложила конкретните си оплаквания, извън
бланкетните такива. Едва с молба от 08.02.2023г., т.е. извън срока по чл. 259 ал.1 от ГПК
1
страната излага мотиви в насока за допуснато процесуално нарушение, предвид че съдът не
бил изискал изп. дело No 10087 / 2013г. по описа на ДСИ при РС – Варна и отправя
искането си към въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
оспорва последната и се моли решението на ВРС да бъде потвърдено. Излагат се доводи, че
е недопустимо след срока за обжалване, жалбоподателят да право нови оплаквания, като
въвежда нов предмет и пороци, извън тези, касаещи приложението на императивна
материалноправна норма. Твърди, че не следва да се уважава доказателственото искане на
първо място, защото е несвоевременно отправено, а на следващо, тъй като страната е
бездействала в рамките на първоинстанционното производство. Моли се да се остави без
уважение въззивната жалба и да се присъдят разноските на въззиваемата страна за
въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват.
Депозирали са писмени становища, с които всяка страна поддържа възраженията си.
Въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски
в размер на заплатената държавна такса, като в условията на евентуалност прави и
възражение за прекомерност на възнаграждението, претендирано от насрещната страна.
Въззиваемата страна моли решението да бъде потвърдено и да й бъдат присъдени разноски
в размер на 780 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС – Варна е образувано по искова молба,
подадена от Е. Г. М., ЕГН ********** от *********************, срещу "ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, жк.
Малинова Долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ No 4-6, с която е предявен иск с правно
основание чл. 439 ГПК, да бъде прието за установено между страните, че ищецът не дължи
на ответника, като взискател по изп.д. 20208920400122 на ЧСИ Х.Г. ,общо сумата от 4
797.62лв., от които - 4419.13лв. - главница по договор за издаване на кредитна карта от
8.08.2008г., 378.49лв. - договорна лихва за периода 08.08.2008-14.01.201Зг., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2013г. до окончателното плащане на
сумата, както и 436.66лв. - съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист и
заповед №683/31.01.2013г. по ч.гр.д.№969/2013г. на ВРС по чл.417 ГПК, поради изтекла
погасителна давност.
В исковата молба ищецът твърди, че пред ЧСИ Х.Г., ****, с район на действие
Окръжен съд - Варна, по молба на ответното дружество „ЕОС матрикс“ ЕООД, е образувано
изпълнително дело №20208920400122 по което е длъжник. Заради наложен запор на
сметките му и проверка в банката за причината за това, в началото на тази година извършил
справка пред ЧСИ Г. и установил, че изпълнителното дело е образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№969/2013г. по описа на PC - Варна в полза на
„Юробанк И ЕФ Джи България" АД и е за сумата 4 797.62лв., от които 4 419.13лв. -
2
главница по договор за издаване на кредитна карта, 378.49лв.-договорна лихва за периода
08.08.2008г.-14.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.01.2013г. до окончателното плащане на сумата, както и 436.66лв. - съдебни разноски. За
проведеното заповедно производство не бил уведомяван и не могъл да направи възражения
срещу вземането. От получените от ЧСИ документи, разбрал и за извършена цесия, чрез
която вземането на „Юробанк България" АД към него е прехвърлено на „ЕОС
Матрикс"ЕООД, като не твърди, че не е уведомен своевременно за извършването й.
Доколкото по една или друга причина е бил лишен от възможността да оспори вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение, то същата е влязла в
сила и в полза на кредитора е издаден изпълнителен лист. Именно от издаването му,
задължението е станало изискуемо. В продължение на години, обаче, ответникът в
настоящото производство и взискател в изпълнителното е бездействал и не е предприемал
действия за събиране на вземането си. Едва през 2020г. се е активирал и е предприел такива
действия с образуването на изпълнително дело №20208920400122 пред ЧСИ Х.Г., ****. От
издаване на изпълнителния лист 31.01.2013г. до датата на образуване на изпълнително
производство срещу него - 07.02.2020г. са изминали повече от 7 години, поради което в
негова полза е изтекла погасителна давност. Спрямо него, давностният срок е изтекъл на
13.01.2018г. или повече от 2 години преди образуване на изпълнителното дело. По тази
причина ответникът не разполага с правото на принудително удовлетворяване на вземането
си. Не му е известно в рамките на течението на този давностен срок по отношение на него
да са били предприемани валидни изпълнителни действия, които да водят до спирането или
прекъсването му. Изложил е съображенията си пред ЧСИ Г. с молба изпълнителното дело да
бъде прекратено, но му било отговорено, че доколкото възраженията за изтекъл давностен
срок представлява материално правен спор, той не е компетентен да се произнесе по тях.
Моли съда, да постанови решение с което да признае за установено по отношение на
ответното дружество, че ищецът не му дължи общата сума 4 797.62лв., от които 4419.13лв. -
главница по договор за издаване на кредитна карта, 378.49лв. - договорна лихва за периода
08.08.2008-14.01.201Зг., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.01.2013г. до окончателното плащане на сумата, както и 436.66лв. - съдебни разноски, за
които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№969/2013г., поради погасяването й по
давност, настъпило след издаване на изпълнителния лист, и да осъди ответното дружество
да му заплати направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.
Ответното дружество по реда на чл.131 от ГПК е подало отговор в който сочи, че
оспорва иска и твърди, че срещу ищеца е образувано заповедно производство по ч.гр.д.
969/2013г. на ВРС, приключило с издаване на заповед за изпълнение №683/31.01.2013г. и
изпълнителен лист от 13.02.2013г., въз основа на които е образувано ИД №10087/2013г. по
описа на ДСИ при РС Варна, прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На
27.11.2018г. ИЛ е върнат на взискателя и впоследствие, на 04.02.2020г. е образувано ново
ИД №122/2020г. по описа на ЧСИ Хр.Г. рег.****. С молбата за образуване както на първото,
така и на второто ИД са поискани конкретни изпълнителни действия. По делото са налице
3
регулярни поискани и/или извършени действия. Изложеното движение по двете
изпълнителни дела прекъсва погасителната давност, която се твърди да е изтекла към датата
на завеждане на иска. Същите факти се сочат и от ищеца, т.е. същите не кореспондират с
твърденията, че погасителната давност е изтекла. Дори да е настъпила перемпция по
първото изпълнително дело, то с поисканите и извършени конкретни принудителни
действия давността е прекъсната, тъй като давностният срок се приема, че започва да тече от
26.06.2015г., в случай, че не е налице по-късна дата и искът се явява неоснователен. Счита
за неоснователни твърденията на ищеца, че процесното вземане е погасено по давност,
поради което моли, искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и следва да
бъде разгледана по същество.
Подадената въззивна жалба е бланкетна, предвид че не съдържа посочване на
конкретни пороци на обжалваното решение. По аргумент от нормата на чл.262
ал.1 ГПК бланкетната жалба не е нередовна, поради което настоящата инстанция дължи
произнасяне по съществото на същата. Уточненията към жалбата се правят несвоевременно,
извън предвидените срокове, поради което и не следва да бъдат съобразявани. Съобразно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивната инстанция следи служебно за валидността на
обжалваното определение, за неговата допустимост - в обжалваната част, а по останалите
въпрос същата е ограничена от посоченото в жалбата.
В хипотезата на бланкетна жалба въззивният съд е длъжен да следи служебно
единствено за правилното приложение на онези материално правни норми, които имат
императивен характер и чието нарушаване застрашава установения правов ред. В този
смисъл и въззивната инстанция разполага с правомощието за отмени обжалваното решение
и въз основа на бланкетна жалба, но само в случай, че следва да обезпечи правилното
приложение на императивна материално правна норма. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело. № 1/2013 г.
на ВКС, ОСГТК.
В хода на осъществяване на служебната проверка за валидност и допустимост на
обжалвания съдебен акт, настоящият състав не констатира наличието на визираните
в ГПК пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на решението, поради
което и обжалваното решение е валидно и допустимо. При неговото постановяване не е
допуснато нарушение на императивна материалноправна норма и решението трябва да се
потвърди.
По разноските в производството:
При този изход от спора, разноски се дължат на въззиваемата страна. Същата
претендира единствено сумата от 780 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, за което
се представят доказателства. Размерът е съобразен с минималния размер, определен с
Наредба №1 от 9.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
4
адвокатските възнаграждения, поради което и следва да се присъди.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4045 / 19.12.2022г., постановено по гр.д. № 7510/
2022г. по описа на РС – Варна, 31 –ви състав.
ОСЪЖДА "ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, жк. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков –
Казанджията“ No 4-6, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. М., ЕГН ********** от
*********************, сумата от 780 лв. /седемстотин и осемдесет лева/,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5