РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. София, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20231110211260 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. С. Х. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление
(НП) № 22-4332-022965 от 10.11.2022г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел
„Пътна полиция” - СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата са наведени доводи за допуснати процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Претендира се приложението на чл. 28 ЗАНН. Моли се
НП да бъде отменено. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя – адв. Ч. поддържа
жалбата на основанията, изложени в нея.
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР - редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото
доказателства и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
1
На 19.08.2022г. след полунощ свидетелят Л. Й. заедно с негов колега** – и двамата
младши автоконтрольори в ОПП-СДВР, изпълнявали служебните си задължения в гр. **”. В
02:52ч. полицейските служители спрели за проверка лек автомобил марка ** срещу № 234.
Установили, че автомобила се управлява от жалбоподателя П. Х., който се движел в посока
от бул. „***. По време на проверката установили, че лекият автомобил е със служебно
прекратена регистрация на 02.03.2022г., на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Причина за
служебното прекратяване на регистрацията на автомобила било обстоятелството, че
жалбоподателят придобил собствеността на МПС-то по силата на нотариално заверен
договор за покупко-продажба от дата 29.12.2021г., но поради липса на постъпило заявление
от новия собственик за пререгистрация на автомобила, регистрацията му била служебно
прекратена след изтичане на двумесечния срок, посочен в закона. За служебното
прекратяване на регистрацията жалбоподателят не бил уведомен.
При така установеното свидетелят Л. Й. съставил срещу жалбоподателя АУАН за
нарушение на чл. 140, ал. 1, пр.1 ЗДвП.
Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения.
Материалите по преписката били изпратени на СРП с оглед преценка наличието на
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК. С Постановление № 47038 от
02.11.2022г. прокурор при СРП отказал да образува досъдебно производство, като приел, че
липсва субективната страна на деянието – пряк умисъл. Материалите по преписката били
върнати на ОПП-СДВР с оглед ангажиране административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя.
Въз основа на постановлението, на 10.11.2022г. било издадено атакуваното НП.
Съдът прие горната фактическа обстановка на база показанията на свидетеля Л. Й.,
както и на база приобщените по делото писмени доказателства: Постановление за отказ от
образуване на ДП; писмо от ОПП-СДВР до Началника на 01 РУ-СДВР; справка относно
регистрация /дерегистрация/ на процесното МПС; справка относно собствеността на МПС.
Действително, свидетелят Й. не си спомни конкретния случай, дори след предявяване
на АУАН, което обаче, е напълно логично предвид изминалия период от време от датата на
нарушението – 19.08.2022г. до датата на разпита на свидетеля пред съда – 27.11.2023г.
Липсата на спомен е житейски оправдана и предвид служебните задължения на свидетеля,
свързани с ежедневното установяване на множество нарушения на ЗДвП.
Въпреки това, и доколкото свидетелят потвърди изложеното в акта, съдът прие горната
фактическа обстановка за установена. В тази насока се позова и на приобщената справка от
ОПП-СДВР, от която се установява както закупуването на автомобила от страна на
жалбоподателя; датата, на която това е станало, както и самата служебна дерегистрация и
датата, на която е извършена същата. Конкретно датата на сключване на договора за
покупко-продажба на процесния лек автомобил от страна на жалбоподателя и
придобиването на собствеността не се оспорват от последния, нито се оспорва, че същият на
процесната дата и място е управлявал лекия автомобил.
2
Не е спорно по делото, че самият факт на служебно прекратяване на регистрацията на
автомобила не е бил съобщаван на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия,
видно от заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи
/виж т. 1.3.1 и т. 3.10/, както и акт за встъпване в длъжност на** и заповед № 8121к-13180,
касаещи заеманата от Борисова длъжност към момента на издаване на НП.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на
чл. 42 ЗАНН, като АУАН съдържа всички реквизити, посочени във визираната норма.
Спазени са сроковете за издаването му.
Спазена е процедурата и по издаване на НП. Същото е издадено в рамките на срока по
чл. 34, ал. 3 ЗАНН. В тази насока съдът съобрази, че шестмесечният срок, предвиден в
ЗАНН за издаване на НП, при издаден акт тече от датата на издаване на акта /в случая датата
на издаване на акта е 19.08.2022г. и спрямо тази дата НП е издадено в срок/, а спрямо датата
на издаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство /същото е
изведено през регистратурата на СРП на 02.11.2022г./, 6-месечният срок също е спазен,
доколкото НП е издадено на 10.11.2022г.
НП съдържа всички реквизит, предвидени в чл. 57 ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани елементите от
обективната страна на административното нарушение, извършено от жалбоподателя, като
словесното описание на нарушението в АУАН и в НП съответства на посочената правна
квалификация в последните. Фактите по нарушението, описани в АУАН, съответстват на
тези, описани в НП. В този смисъл възраженията на жалбоподателя за допуснати
процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП се явяват неоснователни.
По съществото на спора съдът намира следното:
Този състав счита, че по делото безспорно се установява, че на процесната дата, място и
час жалб. П. Х. е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, с което
е осъществил състава на нарушението по чл. 175, ал. 3, вр. чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП - по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
В санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 ЗДвП законодателят е предвидил налагане
на глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца за водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
В случая е налице първата хипотеза – управление на МПС, което не е регистрирано по
3
надлежния ред.
Нарушението е извършено при форма на вината непредпазливост – небрежност,
доколкото въпреки, че жалбоподателят е бил длъжен да предвиди общественоопасните
последици, не го е сторил, въпреки че е имал обективната възможност за това.
Жалбоподателят е знаел задължението си да пререгистрира превозното средство, чиято
собственост е придобил, както и, че следва да стори това в рамките на 2 месеца от
сключване на договора за покупко-продажба, но не го е сторил това. Знаел е също така, че
след изтичането на двумесечния срок регистрацията на автомобила, ще бъде прекратена
служебно, както и забраната за управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
В тази насока съдът ще припомни, че незнанието на закона не оправдава, тъй като всеки
български гражданин е длъжен да знае законите в страната и да ги спазва. В този смисъл,
обстоятелството дали жалбоподателят е бил наясно с нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП по
никакъв начин не рефлектира върху крайния изход на делото и вината на нарушителя. Това
е така, тъй като въпреки забраната на закона да управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред, жалбоподателят е проявил небрежност, освен като е пропуснал да
регистрира МПС, така и, като го е управлявал след неговата служебна дерегистрация. В тази
връзка възраженията на жалбоподателя, че е пропуснал да регистрира МПС, чиято
собственост е придобил, поради служебните си ангажименти, освен, че останаха недоказани,
са и неоснователни. В тази насока следва да се обърне внимание, че се касае за един
значителен период от време от датата на придобиване на МПС – 29.12.2021 до датата на
деянието – 19.08.2022г., още повече, че съществува и възможността за упълномощаване на
други лица от жалбоподателя с оглед извършване регистрация на автомобила на негово име.
Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН - непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи. В конкретния случай не е предвидена такава забрана от законодателя
конкретно относно процесното нарушение.
Този състав не счита, че се касае и за маловажност на нарушението, доколкото
нарушението е формално такова и липсата допълнителни вредни последици е без значение.
И тук не може да бъде отминат факта, че от придобиване на собствеността до извършване на
нарушението, жалбоподателят е разполагал с достатъчно време, за да извърши регистрация
на автомобила, но не го е сторил, като е управлявал автомобила си, нарушавайки закона.
Случаят не е и малозначителен по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, доколкото обществените
отношения, които са засегнати с това нарушение, са съществени. Това е така, тъй като
управлението на МПС, без същото да е регистрирано, винаги препятства контролните
органи на ОПП-СДВР, а и на останалите служители на МВР за осъществяване на тяхната
дейност по контролна движението по пътищата и до защита на обществения ред.
Ето защо, макар деянието да не изпълва признаците на престъпление по наказателния
кодекс на РБ, същото се субсумира под нормата на чл. 175, ал. 3, вр. чл. 140, ал. 1 ЗДвП,
поради което правилно е ангажирана и административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя.
4
Обстоятелството дали постановлението на СРП за отказ от образуване на досъдебно
производство е било връчено на жалбоподателя или не, е без значение, доколкото законът
не поставя изискване НП да бъде издадено едва след влизане в сила на постановлението на
прокурора.
Неоснователно е и възражението за неспазване забраната за ангажиране отговорността
на едно и също лице за едно и също деяние, доколкото от постановлението на СРП се
установява по безспорен начин, че на практика досъдебно производство изобщо не е било
образувано /постановен от отказ за образуване на ДП на прокурор/.
В случая наложената на жалбоподателя глоба от 200 лева и лишаването от
правоуправление за срок от 6 месеца, са в минималните размери, предвидени в закона,
поради което обсъждането на въпроса относно тяхното намаляване е безпредметно.
С оглед на всичко изложено НП като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото, право на разноски има въззиваемата страна. Такива, обаче,
не се претендират от нея.
Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 114 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-022965 от 10.11.2022г.,
издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” – СДВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията,
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5