№ 295
гр. Силистра, 28.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно
гражданско дело № 20213400500328 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ с
ЕИК 20252734, против Разпореждане № 383 от 30.08.2021г. по ч.гр.д.№ 427/2021г. на РС –
Тутракан, с което е отказано на дружеството издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист против С. АЛ. АЗ. с ЕГН ********** за: главница 3614,99 лева -
представляващи главница за периода 21.10.2019-21.09.2022; възнаградителна лихва 268,41
лева за периода 21.10.2019-20.05.2020; обезщетение за забава 147,01 лева за периода
22.10.2019 до датата на подаване на заявлението в съда 30.06.2021; и законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението , които суми садължими по договор за
потребителски паричен кредит № 3400479, сключен на някоя от следните дати: 10.10.2018,
12.10.2018, 10.12.2018, между длъжника и кредитодателя „Уникредит кънсюмърс
файненсинг” ЕАД –
Преди да постанови обжалвания акт, първоинстанционния съдебен състав с нарочно
разпореждане указал на заявителя да представи представи подписан от страните договор, в
който са посочени параметрите на потребителския заем, както и приложение № 2 от
ЗПК,съдържащо стандартния европейски формуляр; даде информация за това какви
действия извършва кредитодателят, обосноваващи необходимостта от начисляването на
„Такса за разглеждане на кредит“ в размер на 120 лева; поясни дали видът, размерът и
действието, за което се събира тази „Такса за разглеждане на кредит“, са ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит; поясни (ако приложение № 2 на ЗПК и
договорните условия, които ще представи, не са достатъчно ясни) дали сключването на
застраховката, за която длъжникът се е задължил да плати премия 468,69 лева, е била
условие за отпускане на кредита; поясни застрахователната премия, взета ли е предвид при
определяне на ГПР;. поясни кое налага сумите за застрахователната премия и за „Таксата за
,азглеждане на кредит“ да бъдат включени като част от главницата и за тях да се начислява
възнаградителна лихва; представи доказателства за извършената цесия, упълномощаването
и съобщаването и на длъжника; уточни датата на сключения между длъжника и „Уникредит
̀
кънсюмърс файненсинг“ ЕАД договор за потребителски кредит с № 3400479.
Заявителят изпълнил незначителна част от указанията – уточнил само датата на сключения
между длъжника и „Уникредит кънсюмърс файненсинг“ ЕАД договор за потребителски
1
кредит, не представил исканите книжа, като в писмена молба изложил тезата си, че такива
не са нужни в заповедното производство.
В тази връзка в мотивите, към атакуваното разпореждане заповедния съдия обсъдил
хипотезата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, според която когато вземането произтича от договор,
сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма,
заедно с всички негови приложения. Заповедният съдия приел, че съгласно чл. 24 от ЗПК,
който препраща към разпоредбите на чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите,
приложими към договора за потребителски кредит, и във връзка с чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК,
съда служебно изследва дали искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В тази връзка съдът
приел, че за да прецени дали при сключването на договора за кредит не са били налице
предпоставките на чл. 143, ал. 2, т. 10 от ЗЗП, според, който текст неравноправна е клаузата,
която налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора или не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора, то следва да се провери наличието
именно на коментирания Стандартния европейски формуляр (Приложение № 2 към ЗПК).
Ето защо липсата на това доказателство довела заповедния съд до невъзможност да изпълни
служебните си задължения по преценката за наличието или липсата на неравноправни
клаузи по чл. 143, ал. 2, т. 10 и т. 19 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК.
Съобразявайки, че заявителят не е представил в срок посочените документи
заповедния съд отхвърлил в цялост заявлението. Като последица от констатирана
нищожност на коментирани в разпореждането клаузи съдът намерил допълнителни
основания да откаже издаването на заповед за изпълнение.
Жалбоподателят не споделя нито един от аргументите на първоинстанционния съд,
като излага мотиви в подкрепа на жалбата си. Неговият процесуален представител намира,
че характерът на заповедното производство препятства събирането на допълнителни
доказателства извън тези представени със заявлението по чл. 410 от ГПК. Сочи, че всички
обстоятелства, които заповедния съд намерил за уместно да установи с допълнително
поисканите писмени доказателства не подлежат на доказване в рамките на заповедното
производство, а следва да бъдат предмет на доказване в един евентуален исков процес в
случай на оспорване от страна на длъжника. Жалбоподателят намира, че заповедния съд
дължи произнасяне в позитивна за заявителя посока само на основание представен, към
заявлението договор и погасителен план удостоверяващ основните параметри на заемното
правоотношение. Коментира се и извода на съда за наличие на неравноправна клауза поради
надхвърляне на минимума на регламентирания размер на ГПР. Изтъква, че въпросът за
доказване на факта на прехвърляне на вземането, моментът на получаване на уведомленията
за цесия, постъпилите плащания и начина на формиране на задълженията не би следвало да
се рА.кват от заповедния съд.
Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но неоснователна, споделя
основните мотиви на заповедния съд и препраща към тях по реда на чл. 272 от ГПК, като
относно допълнителнителните основания за отклоняване на искането посочва и следното:
Включването на сумите за вземанията за таксата за разглеждане на кредита и за
застрахователната премия в размера на вноската за чистата главница води до неправомерно
определяне размера на претендираната възнаградителна лихва и на обезщетението за забава.
По този начин се стига до значително завишаване на сумите, които в действителност
длъжникът следва да плати за ползвания от него заем. Отделно - дори да се приеме, че
сключването на застрахователния договор не е предпоставка за отпускане на кредита, в
конкретния случай остава обоснованата вероятност от реализиране на хипотезата на чл.143,
ал.2, т.19 ЗЗП, респ. съмнения кредитната институция да е заплатила със свои средства тази
застраховка, за да може да има право да изисква плащане от потребителя. Посоченото е и
2
самостоятелно основание искането за издаване заповед за изпълнение да бъде отклонено в
цялост - с оглед невъзможността в заповедното производство да бъдат отчетен
действителния размер на главницата.
Предвид горните съображения, подадената частна жалба се явява неоснователна,
същата следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането - потвърдено.
Воден от горното, Окръжен съд – Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 383 от 30.08.2021г. по ч.гр.д.№ 427/2021г. на РС
- Тутракан.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3