Р Е Ш Е Н И Е
№ 2259/30.11.2018
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд
Бургас, първи състав, на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Панайот Генков
при секретаря Кристина
Линова като разгледа докладваното от съдия Генков административно дело номер 2658
по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба на А.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Д.Р., БАК, със
съдебен адрес *** против Решение № 1040-02-96 от 23.08.2018 г. на Директора на
ТП на НОИ – Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 022-00-375-1 от
16.07.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –
Бургас, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във вр. с чл. 54а, ал. 1 от КСО е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на А.Г.Д. с мотив, че
лицето няма осигуряване във фонд Безработица за 12 месеца от последните 18
месеца преди прекратяване на осигуряването. От съда се иска отмяна на обжалваното
Решение, тъй като същото е постановено в нарушение на чл. 54а, ал. 2, т. 2 от КСО. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Д.Р., която
поддържа жалбата и иска отмяна на обжалваното решение по изложените в жалбата
съображения. Претендира разноски, съобразно приложения по делото списък.
Ответникът
– Директор на ТП на НОИ - Бургас, се представлява от юрисконсулт Ч.П., която
оспорва жалбата и иска оставянето й без уважение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, от фактическа страна намира следното:
Жалбоподателят А.Г.Д.
е подал заявление с вх. № 022-00-375/02.07.2018 г. в ТП на НОИ - Бургас за
отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. Представени
са справка за приети документи, изчислени и/или изплатени обезщетения и помощи
от ДОО; Справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от
01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. при пенсиониране на А.Г.Д. към 13.07.2018 г.;
Справка от регистъра на трудовите договори за А.Д. към 13.07.2018 г.;
Удостоверение с вх. № 8188/06.06.2018 г. от ОД на МВР – Бургас и Справка за
определяне на правото за период от 28.12.2016 г. до 27.06.2018 г. на А.Д..
С разпореждане №
022-00-375-1/16.07.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ - Бургас на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО, на жалбоподателя е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, тъй
като лицето няма осигуряване във Фонд
Безработица за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването. Разпореждането е обжалвано в срок по административен ред пред
директора на ТП на НОИ – Бургас. С допълнителна молба към жалбата са
представени следните документи: Заповед № 8121К-7339 от 06.10.2017 г., връчена
на 10.10.2017 г. за образуване на дисциплинарно производство и временно
отстраняване от длъжност на държавен служител от МВР; Заповед № 8121К-6147 от
09.05.2018 г., връчена на 21.05.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в
МВР; жалба срещу заповедта за уволнение; Статус на адм.д. № 8320/2018 г. по
описа на ВАС, V-то отделение, 3-членен състав; постановление изх. № 19087 от
03.08.2018 г. по ДП № 92/2017 г. по описа на ОСО при ОП – Бургас.
С решение № 1040-02-96/23.08.2018
г. на директора на ТП на НОИ - Бургас е потвърдено разпореждане № 022-00-375-1/16.07.2018
г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Бургас със
същия мотив и като е прието, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.
54а, ал. 2, т. 2 от КСО. Решение № 1040-02-96/23.08.2018 г. е връчено на Д. на 29.08.2018
г., видно от направеното отбелязване върху него. Жалбата му до съда против това
решение е подадена на 04.09.2018 г., чрез административния орган.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол,
пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения по чл. 118, ал.1
от КСО срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е основателна.
Решение №
1040-02-96/23.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Бургас е валиден акт,
издаден от административен орган в кръга на компетенциите му, съгласно разпоредбата
на чл. 117, ал. 3 от КСО и в предписаната от закона писмена форма.
Съдържа
изложение на фактическите и правните основания за издаването му и не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Относно
съответствието на оспорения административен акт с приложимия материален закон,
съдът намира същия за незаконосъобразен по следните съображения:
Спорният факт
между страните е относно приложението в настоящият случай на чл. 54а, ал. 2, т.
2 от КСО за периода след отстраняване на лицето от длъжност до края на
временната неработоспособност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за
безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца
преди прекратяване на осигуряването или в настоящият случай от 28.12.2016 г. до
27.06.2018 г., тъй като последната трудова заетост на Д. *** е прекратена
считано от 28.06.2018 г.
По силата
на чл. 54а, ал. 2, т. 2 от КСО за
придобиване право на парично обезщетение по ал. 1 се зачита и времето на
платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност
и раждане, както и отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
В настоящият
случай видно от представената по делото Справка за приети документи, изчислени
и/или изплатени обезщетения и помощи от ДОО се установява, че за периода от
18.08.2017 г. до 13.02.2018 г. е бил в непрекъснат болнични, които са изплатени
и за периода от 04.06.2018 г. до 17.06.2018 г. е бил в болничен, който са
изплатен.
Видно от Справка
на л. 31 от делото се установява, че в процесния период от 28.12.2016 г. до
27.06.2018 г. за Д. са били внесени осигуровки за периода 28.12.2016 г. до 09.10.2017
г. – включително и за периода от 25.05.2018 г. до 31.05.2018 г. (видно от
справка на л. 31 от делото).
По делото е
установено още, че Д. е бил временно отстранен от работа със Заповед №
8121К-7339 от 06.10.2017 г. на 10.10.2017 г., която му е връчена на същата
дата, т.е. по време на временната нетрудоспособност. Предвид това решаващият
орган е приел, че периода от 10.10.2017 г. – когато е отстранен от длъжност до
края на временната нетрудоспособност – 14.02.2018 г. не се зачита за осигурителен
стаж, тъй като попада в хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО за осигурителен стаж се зачита и
времето през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 не са
работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, или когато са
отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални
закони; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя,
а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно
възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано
на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между
последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този
доход е по-малък.
Действително
лицето не попада в приложното поле на чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО, но попада в
приложното поле на чл. 54а, ал. 2, т. 2 от КСО, тъй като видно от приложената
справка за изплатените болнични Д. е бил във временна нетрудоспособност за
периода от 18.08.2017 г. до 13.02.2018 г. и за периода от 04.06.2018 г. до
17.06.2018 г.
Предвид
посоченото атакуваното решение на Директора на ТП на НОИ - Бургас и
потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени поради противоречие с
материалния закон.
Доколкото
отпускането парично обезщетение за безработица или отказа му е въпрос от
компетентността на административния орган следва на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да бъде изпратена на ТП на НОИ - Бургас за произнасяне съобразно
дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
При този изход
на делото на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна дължи да заплати
на жалбоподателя направените по делото разноски съгласно представените платежни
документи в размер на 410 лева, включващи заплатена държавна такса в размер на
10 лева и възнаграждението за един адвокат в размер на 400 лева. Същото е
договорено в близък до минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което възражението за прекомерност е неоснователно.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, първи
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1040-02-96 от 23.08.2018 г. на Директора
на ТП на НОИ – Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 022-00-375-1 от
16.07.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –
Бургас, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във вр. с чл. 54а, ал. 1 от КСО е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на А.Г.Д..
ИЗПРАЩА преписката на
ТП на НОИ- Бургас за произнасяне по заявлението с вх.№ 022-00-375/02.07.2018
г., подадено от А.Г.Д. с ЕГН **********, за отпускане на парично обезщетение за
безработица, при изпълнение на указанията, дадени в мотивите на настоящото
решение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: