№ 173
гр. Пловдив, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20235001000151 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260121 от 12.12.2022 година, постановено по т. дело №
42/2021 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е отхвърлен
предявеният от З. И. Р., ЕГН **********, с адрес с.Д., ул. „С.“ № 1, чрез
адв. М. Т., против З. „А.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „К.“ № 59, иск за сумата от 80000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на настъпилата на 21.03.2019 г. при ПТП смърт на дъщеря й Ф.С.
Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
настъпилото застрахователно събитие - 21.03.2019 г., до окончателното й
изплащане, като неоснователен и недоказан.
Осъдена е З. И. Р., ЕГН **********, да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК
***, направените по делото разноски в размер на 3595 лв.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищцата
в първоинстанционното производство З. И. Р., чрез процесуалния й
1
представител адвокат М. Т., с оплаквания за неправилност и нарушения на
материалния закон и процесуалните правила. Искането е за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което
да се уважат предявените от нея искове – главен и акцесорен. Във
въззивната жалба се твърди, че в хода на първоинстанционното производство
е установено, че водачът на застрахования при ответника автомобил от
техническа гледна точка е имал възможността да следи конкретната пътна
обстановка, в това число поведението на движещия се пред него водач на
товарен автомобил „М.“ и е могъл да предотврати настъпването на
процесното ПТП чрез заобикаляне на управлявания от Р. лек автомобил.
Въпреки това и в нарушение на нормата на чл. 5, ал.1 от ЗДвП той е създал
опасност за живота и здравето на другите участници в движението, нарушил е
чл. 20, ал.1 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато автомобила, който е
управлявал, нарушил е и чл. 20,ал.2 от ЗДвП, тъй като не е съобразил
скоростта с интензивността на движение и не е спрял пред възникналото
препятствие, като не е намалил скоростта или не е спрял, за да пропусне
автомобила, управляван от дъщерята на ищцата, нарушил е и нормата на чл.
47 от ЗДвП, съгласно която при наближаване на кръстовище, въпреки че се е
движил по път с предимство, не се е движил с такава скорост, че при
необходимост да спре или да пропусне другите участници в движението, не е
предприел маневра за заобикаляне, въпреки че лявата лента е била свободна
за движение и не се е съобразил с положението на автомобила, управляван от
починалата. Жалбоподателката се позовава на заключението на вещото лице,
че от техническа гледна точка именно заобикалянето на лекия автомобил „О.“
от водача А. в конкретния случай и при конкретната пътна обстановка е било
най-правилното действие. Оспорен е изводът на първоинстанционния съд, че
лекият автомобил „О.“ е придобил характер на предвидима опасност за
движещия се по главния път автомобил „Т.“ едва при самото навлизане на
„О.а“ на главния път, като се твърди, че лекият автомобил „О.“ е бил
предвидима опасност и водачът е могъл своевременно да предвиди неговите
действия и да предприеме най-адекватната от техническа гледна точка
маневра, както е сторил намиращият се отпред тежкотоварен автомобил „М.“.
Заявява, че е нелогичен и неоправдан изводът на Окръжния съд, че
тежкотоварният автомобил е имал възможността да съзре опасността, а
автомобилът „Т.“, позициониран след него, респективно, разполагащ с много
2
повече време за реакция, не е. Оспорен е и изводът, че маневрата „промяна на
траекторията на движение“ с навлизане в лявата активна еднопосочна лента
за движение, която в конкретния случай е била свободна, с цел да се избегне
ПТП, е неправомерна и неуредена като такава в ЗДвП, като се твърди, че
този извод е лишен от логика, неправилен и незаконосъобразен. Оспорен е
като неправилен и необоснован и изводът на Окръжния съд, че при подобни
маневри би могло да се стигне до сблъсък с други превозни средства,
движещи се правомерно в съседните ленти или пък установени в аварийната
лента или на банкета на пътното платно, респективно, че навлизането в
лявата активна еднопосочна лента за движение от страна на лекия автомобил
„Т.“ не е било възможно, без да се създаде опасност за други участници в
движението към този момент. Във въззивната жалба се твърди, че ответникът
не е въвеждал такова възражение, че липсват твърдения и доказателства по
време на ПТП да е имало други автомобили освен трите посочени в
експертизата – „О.“, „Т.“ и товарен автомобил „М.“, а доколкото двете ленти
за движение били еднопосочни, категорично следвало да се приеме, не е
имало други ППС в района на ПТП, което можело да се потвърди и от
материалите по досъдебното производство.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от З. „А.“ АД с
изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване
на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски. В писмения
отговор е посочено, че първоинстанционното решение е правилно,
съобразено със събраните по делото доказателства. От тях се установявало, че
процесното ПТП е настъпило заради виновното и противоправно поведение
на дъщерята на ищцата. Оспорени са доводите във въззивната жалба,
свързани с механизма на настъпване на процесното ПТП, като се твърди, че
те не съответстват на установеното от вещите лица.
Въззивният съд, като се запозна със събраните по делото доказателства
и прецени доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, а
именно от ищцата срещу решението, с което са отхвърлени предявените от
нея искове. При подаване на въззивната жалба е спазен предвиденият в чл.
259 от ГПК срок.
3
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба,
освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или
когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото
или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК
на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по
въведените от жалбоподателката оплаквания, посочени по-горе.
С исковата молба, въз основа на която е образувано производството по
т. дело № 42/2021 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, З. И. Р. е
предявила срещу З. „А.“АД обективно съединени искове с правно основание
чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата 80 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на нейната дъщеря Ф.С. Р., настъпила на 21.03.2019 г.
при ПТП, причинено от Т.З. А. при управлението на лек автомобил марка
„Т. К.В.“, рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в ответното застрахователно дружество, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на ПТП - 21.03.2019 г., до
окончателното й изплащане.
С отговора на исковата молба ответното застрахователно дружество
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на виновно и
противоправно поведение на застрахования водач Т. А. за причиняване на
вредоносния резултат и механизма на настъпилото ПТП, описан в исковата
молба. Сочи, че настъпилите вреди от ПТП са в резултат единствено на
виновното и противоправно поведение на Ф. Р.. Твърди, че не са налице
елементите от фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 45 от
ЗЗД, поради което няма основание за ангажиране на отговорността на
застрахователното дружеството, която е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител. Прави евентуално възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като
Ф. Р. с действията си е причинила процесното ПТП.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, се установява следната фактическа обстановка:
4
На 21.03.2019 г. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Т.
К.В.“, управляван от Т.З. А. и лек автомобил „О. К.“, управляван от Ф.С. Р..
В резултат на получените при ПТП травми Ф. Р. – дъщеря на ищцата З. И. Р. е
починала.
Безспорно е между страните, че управляваният от Т. А. лек
автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в ответното застрахователно дружество към момента на
настъпване на ПТП.
Безспорно е също, а и от представените в първоинстанционното
производство писмени доказателства се установява, че ищцата е предявила
застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество за
заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди и че към
датата на предявяване на иска / 04.02.2021 година/ има постановен отказ за
заплащане на такова – писмо изх. № 2-101-4101-1273/02.02.2021 година,
изпратено от З. „А.“, съдържащо мотивиран отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение по смисъла на чл. 496, ал. 2, т. 2 от КЗ / стр. 80-
81/.
Съгласно разпоредбата на чл. 432,ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на
изискванията на чл. 380.
Ищцата, като майка на починалата при ПТП Ф. Р. ,е сред кръга на
лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52
от ЗЗД от смъртта на своята дъщеря, очертан с ППВС № 4/25.05.1961 г.
С приетата от първоинстанционния съд комплексна експертиза в
медицинската й част – т.9, 10 и 11, се установява наличието на пряка
причинно- следствена връзка между получените от Ф. Р. при ПТП
увреждания и настъпването на смъртта й.
Ищцата като майка на починалата безспорно е понесла
неимуществени вреди, чиито конкретни проявления са установени в
първоинстанционното производство с разпита на поисканите от нея
свидетели и с приетата съдебно- психиатрична експертиза.
За да се ангажира отговорността на застрахователното дружество за
причинените неимуществени вреди на ищцата освен изброените по-горе
5
предпоставки обаче е необходимо да бъде установено по делото наличието на
виновно и противоправно поведение на водача на застрахования по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, което да е в
причинна връзка с настъпилата смърт на дъщерята на ищцата, доколкото
отговорността на застрахователното дружество е функционално обусловена
от деликтната отговорност на прекия причинител на вредата.
Основният спорен въпрос между страните по делото е свързан с
възражението на ответника, че процесното ПТП, при което е загинала Ф. Р.,
е причинено единствено от собственото й противоправното поведение, респ.
че липсва виновно и противоправно поведението на водача Т. А. на
застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ автомобил.
За изясняването на механизма на настъпване на ПТП по делото в
първоинстанционното производство са приети две заключения – комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза, изготвена в техническата
си част от вещото лице инженер Т.П. и повторна автотехническа експертиза,
изготвена от инженер С.В..
Видно от заключението на комплексната експертиза, прието в съдебно
заседание на 14.03.2022 година и приложената към него скица, ПТП е
настъпило на републикански път І-6, с еднопосочни платна за движение с по
две ленти в двете посоки. ПТП е настъпило на източното платно за
движение, ориентирано в посока юг-север, с две ленти, като източно от това
платно има допълнителна пътна лента за включване в движението, с
направление изток – север, с поставен пътен знак Б1 „Пропусни движещите
се по пътя с предимство“ . Лекият автомобил „О. К.“ с рег. № *** ,
управляван от Ф. Р. се е движил по пътя без предимство и е навлязъл на
главния път, по който в дясната, източна лента в посока юг-север се е движил
лекият автомобил „Т. К.В.“ с рег. № ***, управляван от Т. А..
Първоначалният удар между двата автомобила е настъпил изцяло в лентата
на движение на автомобила „Т.“ и е в дясната предна част на Т.та и в лявата
З.на част на О.а. Към момента на удара скоростта на движение на автомобила
„Т.“ е била около 79 километра в час, при разрешена такава за участъка от 90
километра в час. Скоростта на движение на автомобила на пострадалата е
била около 34 километра в час. След първия удар л.а. О. е променил
6
траекторията си на движение в североизток, последвал е втори удар в южния
край на предпазната мантинела, автомобилът се е завъртял около
вертикалната и около хоризонталната си ос, преобърнал се е и се е установил
по таван. Л.а. Т. също е променил траекторията си на движение на
североизток, преминал е последователно през източния банкет и
отводнителния канал и се е ударил в бетонна колона на мост.
В първоначалното заключение е отразено, че водачката на лекия
автомобил „О.“ е имала техническата възможност, както и З.ължението,
движейки се по път без предимство, да предотврати настъпването на
произшествието при конкретните пътни условия, като преди да предприеме
маневрата „преминаване в друга пътна лента“ се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат по главния път І-6,
като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение. В
заключението е посочено, че пострадалата е разполагала с възможността
своевременно да възприеме движещите се З. нея, в съседната лява пътна
лента в огледалото за обратно виждане и в лявото странично огледало и да
предотврати ПТП, като пропусне лекия автомобил „Т.“, преди да се включи в
главния път, спазвайки знак Б1 – „Пропусни движещите се по пътя с
предимство“.
Първоначалното заключение съдържа категорични изводи, че водачът
на лекия автомобил „Т.“ не е имал техническата възможност да предотврати
настъпването на ПТП чрез изравняване на скоростта си на движение със
скоростта на движение на лекия автомобил „О.“ , тъй като разстоянието,
което му е било необходимо, за да изравни скоростта си на движение с тази
на автомобила на пострадалата /55,30 метра/, е по-голямо от разстоянието му
до мястото на удара от момента на навлизане на лекия автомобил О. в лентата
му за движение /32 метра/. Той не е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на ПТП чрез спиране, тъй като опасната зона за
спиране на лекия автомобил „Т.“ е по-голяма от разстоянието му до мястото
на удара от момента на навлизане на лекия автомобил О. в лентата му за
движение. Опасната зона за спиране на л.а. Т. е 61 метра, а л.а. О. е навлязъл
в лентата му за движение на разстояние от 32 метра. От данните по делото,
включително от приетите експертизи се установява, че преди лекия
автомобил „Т.“ , в същата посока се е движил товарен автомобил „М.“, който
е предприел маневра за промяна на посоката на движение от дясната в лявата
7
пътна лента, подавайки светлинен сигнал, след като е възприел намерението
на водача на движещия се в съседната дясна лента автомобил „О.“ да се
включи в неговата пътна лента. От първоначалното заключение е видно, че
водачът на л.а. „Т.“ е имал техническата възможност да възприеме действията
на движещия се пред него товарен автомобил, в това число предприетата от
него маневра за промяна на траекторията на движение от дясна в лява пътна
лента, указана чрез подаване на светлинен сигнал. Заключението обаче е, че
водачът на л.а. „Т.“ не е имал техническата възможност да предотврати
настъпването на ПТП чрез промяна на траекторията на движение на
управлявания от него лек автомобил и преминаване в лявата лента за
движение, тъй като времето, което му е необходимо, за да премине от дясната
в лявата пътна лента, е по-голямо от времето на движение на лекия автомобил
О. от момента, когато е възникнала опасността за водача на лекия автомобил
„Т.“ – навлизането на О.а на главния път, до мястото на удара. Този извод на
вещото лице от комплексната експертиза е мотивиран с това, че времето,
необходимо на водача на л.а. Т. да премине от дясната в лявата пътна лента
от 2,85 секунди, е по-голямо от времето за движение на лекия автомобил О.
от момента, в който е навлязъл на главния път, до мястото на удара, което е
1,46 секунди. Тези изчисления са направени от вещото лице при съобразяване
на данните от досъдебното производство, че на товарния автомобил са били
необходими 57 метра, изминати за 2,56 секунди, за да се отклони и да
премине в лявата лента, като л.а. О. рязко е навлязъл след товарния автомобил
от локалната в източната пътна лента. Разстоянието, което л.а. О. е изминал в
локалната пътна лента до навлизането му на главния път за същото време от
2,56 секунди, е 24,57 метра. Минималната дистанция на лекия автомобил Т. З.
товарния автомобил е 20,80 метра, т.е. в момента на предприемане на
маневрата от товарния автомобил, л.а. Т. е бил на 77,80 метра от мястото на
удара. Надлъжното разстояние, необходимо на л.а. Т. да премине от дясната в
лявата пътна лента е 62,60 метра, а необходимото време за това е 2,85
секунди. От момента на възникване на опасността – навлизането на л.а. О. в
неговата пътна лента, до удара са изминали само 1,46 секунди, през които
О.ът е изминал около 14 метра, т.е. времето е по-малко от необходимото за
преминаване на л.а. Т. от дясната в лявата пътна лента. Според вещото лице
от комплексната експертиза при описаното положение на трите превозни
средства, тяхното движение и предприети маневри, за водача на л.а. Т. е
8
станало възможно да възприеме опасността – навлизането на л.а. О. в
лентата му за движение едва след като движещият се пред него товарен
автомобил се е отклонил и е преминал в лявата пътна лента.
В частта на комплексната експертиза, касаеща невъзможността на л.а.
Т. да избегне ПТП чрез преминаване в съседната лява пътна лента, е изразено
несъгласие от процесуалния представител на ищцата, поради което съдът е
допуснал повторна експертиза. Настоящият съдебен състав намира, че
повторната експертиза не опровергава заключението на първоначалната
експертиза по този въпрос.
Според заключението на вещото лице инженер С.В., прието в съдебно
заседание на 14.11.2022 година, за л.а. Т. не е съществувала възможност да
избегне ПТП при предприемане на спиране на автомобила или изравняване
на скоростта му с тази на л.а. О.. Вещото лице обаче е посочило, че е
съществувала възможност ударът между двата автомобила да бъде избегнат
чрез промяна на траекторията на движение на л.а. Т. и преминаването му в
лявата лента, при положение, че там не е имало други участници в
движението. Според неговото заключение разстоянието между л.а. Т. и л.а. О.
в момента, в който товарният автомобил е изпреварил О.а, е било около 24,6-
25,28 метра, при безопасна дистанция за изпреварване от 16 метра. Освен
това в него е отразено, че преминаването на товарния автомобил от дясната в
лявата лента е продължило около 0,91 -0,94 секунди, а времето за реакция
след възприемане на предприетата от товарния автомобил маневра е различно
и варира при отделните водачи е индивидуално - от 0,6 секунди до 2-2,5
секунди, без обаче да е уточнено кое време е възприето в конкретния случай.
При изслушването му в съдебно заседание, вещото лице е заявило, че
заключението му изхожда от обстоятелството, че в лявата пътна лента не е
имало други превозни средства, които да са пречели на л.а. Т. да премине в
нея, тъй като в досъдебното производство нямало такива данни,
включително в показанията на свидетеля на товарния автомобил, разпитан в
досъдебното производство. Следва да се отбележи, че показанията, събрани в
досъдебното производство, не могат да бъдат ценени по настоящото дело.
Това заключение е оспорено от процесуалния представител на ответника с
доводи, че е необосновано и не почива на конкретни данни, а съдържа
теоретични изводи
9
В първоинстанционното производство в качеството на свидетел в
съдебно заседание на 14.11.2022 година е разпитан водачът на лекия
автомобил „ Т.“ Т. А.. Той заявява, че са се движили заедно с товарния
автомобил един З. друг, водачът на товарния автомобил видял О.а и успял да
го избегне, като завил на ляво и се включил в лявата лента. Свидетелят обаче
не успял изобщо да реагира, когато видял колата и я ударил. Този свидетел
установява едно от обстоятелствата, на които почива повторното заключение,
а именно, че З. него, в неговото платно не е имало друг автомобил. От
показанията му може да се направи извод, че съобразно неговите
индивидуални особености и възможности той не е могъл да реагира изобщо.
Посочената в повторното заключение възможност за отклоняване на
автомобила Т. вляво е хипотетична, несъобразена с конкретното време,
необходимо за реакция на конкретния водач. При посочване на разстояние от
около 25 метра между двата автомобила - участници в ПТП при възникване
на опасността и необходимо разстояние от 16 метра за преминаване в лявата
лента, това би могло да стане само при незабавна реакция на водача на л.а. Т.
в момента на възникване на опасността, каквато е невъзможна. Самото вещо
лице е отразило, че е необходимо време за реакция, което е от 0,6 до 2 -2,5
секунди. Според данните, съдържащи се в повторното заключение,
автомобил, движещ се с 81,67 километра в час, като този на свидетеля А.,
изминава 22,68 метра в секунда. Дори при най-краткото време за реакция от
0,6 секунди автомобилът би изминал 13,61 метра, които заедно с
необходимите 16 метра надлъжно разстояние за преминаването в лявата
лента, са повече от разстоянието от 25 метра между двата автомобила при
възникване на опасността.
Съвкупната преценка на обсъдените по-горе доказателства налага
извод, че за водача на лекия автомобил „Т.“ не е съществувала възможност
да избегне ПТП освен чрез спиране или изравняване на скоростта с л.а. О., и
чрез преминаване от дясната в лявата лента за движение.
Изводът, който следва да се направи е, че до ПТП се е стигнало в
резултат на нарушаване на правилата за движение от водача на лекия
автомобил „О.“ Ф. Р., която е нарушила З.ължението си, указано с пътен
знак Б1, да пропусне движещия се с предимство по главния път лек
автомобил „Т.“, който е могла своевременно да възприеме, съответно, да
изчака неговото преминаване чрез намаляване на скоростта или спиране.
10
Вместо това тя е навлязла в лентата за движение на лекия автомобил „Т.“ и
управляваният от нея лекият автомобил „О.“ е попаднал в момента на
включването си на главния път в опасната зона на л.а. „Т.“, чийто водач се е
движел с разрешената скорост, но не е имал техническата възможност да
избегне удара, настъпил в неговата пътна лента по никакъв начин.
С приетото повторно заключение по делото е посочена теоретична
възможност за водача на лекия автомобил „Т.“ да избегне удара чрез
преминаване в съседната, лява лента на еднопосочното платно за движение,
както е реагирал водачът на движещия се пред л.а. „Т.“ товарен автомобил
„М.“, което поведение водачът А. е могъл своевременно да възприеме. По-
горе съдът изложи подробни мотиви за това, че описаната теоретична
възможност не е съобразена с действителната пътна обстановка и с
индивидуалните възможности и реакции на водача Т. А. и в случая е била
неприложима.
В допълнение следва да се посочи, че не съществува законово
З.ължение за водача А. да реагира по описания в повторното заключение
начин, а именно чрез преминаване в съседната лява пътна лента, за да се
приеме, че непредприемането на такава маневра е противоправно поведение,
довело до ПТП. Промяната на лентата за движение от водач на движещ се по
главен път автомобил и преминаването в лявата лента с цел да се улесни
включването на излизащ от път без предимство автомобил, както и да се
предотврати евентуална конфликтна ситуация, дължаща се на неправомерно
навлизане на автомобил от път без предимство, е добра практика. Тя е
приложима, когато това е възможно с оглед на конкретните условия,
позволяващи да се направи маневрата без опасност за останалите участници
в движението по главния път и при наличие на достатъчно време за това.
Такова правно З.ължение обаче липсва. З.ължението при описаната пътна
ситуация е за включващия се в главния път водач и то е да осигури
предимството на автомобилите, движещи се по главния път.
Водачите на МПС са длъжни при възникване на опасност за
движението да намалят скоростта или да спрат - чл. 20,ал.2,изр.2 от ЗДвП. В
случая е установено категорично и от двете заключения, приети по делото, че
за водача на лекия автомобил „Т.“ е било невъзможно да изпълни тези свои
З.ължения, доколкото л.а. „О.“ се е включил на главния път в опасната зона,
11
което е направило спирането, както и изравняването на скоростта между
двата автомобила невъзможно.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че с поведението си
водачът А. е нарушил З.ължението си по чл. 5,ал.1 от ЗДвП да не създава
опасност за живота и здравето на другите участници в движението. Неговото
движение е било съобразено както с разрешената скорост, така и с
предимството му на движещ се по главния път лек автомобил.
По делото няма данни за допуснато от водача на л.а. „Т.“ нарушение на
изискването на чл. 20,ал.1 от ЗДвП да контролира непрекъснато автомобила,
който управлява. Непредприемането на маневра, която според закона не е
З.ължителна и за която по делото не е установено да е била възможна с оглед
конкретните обективни и субективни обстоятелства, не може да се определи
като нарушение на това З.ължение.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че водачът А. е
нарушил разпоредбата на чл. 20,ал.2 от ЗДвП, като не е съобразил скоростта
си с интензивността на движението и не е спрял пред възникналото
препятствие, като не е намалил скоростта или спрял, за да пропусне
автомобила, управляван от Р.. До ПТП се е стигнало не в резултат на
несъобразена скорост от водача на л.а. „Т.“, като той не е имал З.ължение за
намаляване или спиране, за да пропусне автомобила на Р., а точно обратното
– З.ължението е било за Р. и поради неговото неизпълнение се е стигнало до
ПТП.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че водачът А. е
нарушил чл. 47 от ЗДвП. Разпоредбата създава З.ължение за водач на ППС,
приближаващо се към кръстовище, да се движи с такава скорост, че при
необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението,
които имат предимство. В пътна ситуация като процесната, при която
кръстовището представлява включване на път без предимство в главния път,
това З.ължение не би могло да се отнася за движещите се по главния път.
Допълнителен аргумент за липса на данни за противоправно поведение
на водача А. е и обстоятелството, че образуваното по повод на процесното
ПТП досъдебно производство № ***/2019 г. по описа на РУ-Казанлък
/прокурорска преписка 2020/2019 г. по описа на ОП-Стара Загора/ е
прекратено с влязло в сила постановление на ОП- Стара Загора по
12
чл.243,ал.1,т.1 от НПК.
Въз основа на всичко гореизложено, въззивният съд счита, че по
делото не е установено при условията на пълно и главно доказване
процесното ПТП да е причинено в резултат на виновното и противоправно
поведение на Т.З. А. – водач на застрахования при ответника л.а. „Т. К.В.“, с
peг. № *** по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Поради това не са налице законовите предпоставки за ангажиране на
функционалната отговорност на застрахователното дружество на основание
чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на ищцата на обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря Ф. Р., настъпила при
ПТП.
Първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск
за обезщетение за неимуществени вреди, ведно с акцесорната претенция за
лихви за забава, е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора право на разноски за въззивното производство
има ответникът по въззивната жалба З. „А.“, но липсват данни такива да са
направени, не е представен и списък по чл. 80 от ГПК , поради което съдът не
присъжда разноски.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260121 от 12.12.2022 година,
постановено по т. дело № 42/2021 година по описа на Окръжен съд – Стара
Загора.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14