О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№______, гр.Бургас, 09.10.2018 г.

 

Районен съд – Бургас, XXII наказателен състав, в закрито заседание на 09.10.2018 г., като изслуша докладваното от съдия Г. ЧНД №4205 по описа за 2018 г., за да се произнесе установи следното:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.3-6 НПК

 

Делото е образувано по повод постъпила жалба на Н.П.П., ЕГН ********** с адрес: ***, подадена чрез адв.Г. К. от Адвокатска колегия – гр.Бургас.

Процесната жалба е подадена против Постановление от 11.07.2018 г. на Районна прокуратура – Бургас за прекратяване на наказателно производство – досъдебно производство №434 603/2018 г. по описа на 02 РУ при ОД на МВР – гр.Бургас; вх.№6101/2017 г. и пореден №1979/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас.

В жалбата се изразява недоволство от постановлението на прокуратурата. Приема се, че безспорно е доказано, че извършител на телесно увреждане по досъдебното производство е св.Г. Т.. Изразява се несъгласие с мотивите на прокурора, че между този свидетел и пострадалия имало предхождащ конфликт, поради което се стигнало до нанасяне на телесна повреда. Отправя се молба за приемане, че показанията на Т. са изолирани  и в противоречие с показанията на пострадалия св.П. и св.И., които заявявали, че не е налице предхождащ ударите конфликт. Обяснява се, че е станало спречкване между компании в заведение и че пострадалия не е участвал в него и на това основание се прави извода, че няма как той да е предизвикал агресията на Т.. Намеква се, че действията на Т. могат да се квалифицират като хулигански, тъй като били проява, извършена в разрез с установените порядки в обществото и поради това били обективно в състояние да го скандализират. Посочва се също така, че за квалифицирането на конкретно поведение като „хулиганска проява“ и „хулиганство“ било достатъчно то по естеството си да бъде непристойно, грубо да противоречи с общоприетите морални и социални стандарти на поведение, да скандализира обществото и паралелно с това да изразява неуважението на дееца към него. В случая, според жалбата, от съществено значение не е конкретния субект, към когото извършителя е насочил деянието си, а засегнатия кръг обществени отношения, защитавани от нормата на чл.325 НК. В тази връзка се сочи Постановление №2/1974 г. на Пленума на Върховния съд и Решение №75/1973 г. на 2 н.о. на ВС. Според жалбата, съдебната практика безпротиворечиво е изяснила на смисъла на квалификацията „хулигански подбуди“, т.е. деяние, което е предшествано или съпроводено от хулигански действия, които са подтикнали дееца да го извърши или когато е извършено по мотиви, изразяващи се в явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата в обществото и човешката личност. Според жалбата in fine, в настоящия случай безспорно и двете хипотези били налице, тъй като е установено, че св.Турлаков е бил част от група хора, които са започнали конфликт с останалите посетители в заведението и вероятно алкохолното опияняване в допринесло за действията му да ескалират и да се пренесат върху св.П. без каквато и да е видима причина.

Обжалваното постановление на Районна прокуратура – Бургас е постановено на 11.07.2018 г. На 30.08.2018 г. Н.П. е получил препис, а процесната жалба е постъпила в прокуратурата на 05.09.2018 г.

При това положение настоящия състав приема, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.243, ал.4 във връзка с чл.183, ал.2 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна по отношение на оплакването за наличие на фактическа обстановка, различна от възприетата от прокурора.

 

Досъдебно производство №434 603/2018 г. по описа на 02 РУ при ОД на МВР – гр.Бургас; вх.№6101/2017 г. и пореден №1979/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас е започнало като бързо производство на 09.07.2017 г. по реда на Глава 24, чл.356, ал.3 във връзка с ал.1, т.1 НПК със съставянето на акта за първото действие по разследването – протокол за разпит на свидетел, извършен от разследващ полицай и се провежда против Г. Н. Т. за това, че около 20:30 часа на 09.07.2017 г. в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“ в бистро „Черешката“ причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди на Н. Петков П., изразяваща се в удар със стъклена бутилка в областта на главата, в резултат на което получил кръвонасядания и отоци - престъпление по чл.131, ал.1, т.12 НК.

Със собствено Постановление от 13.07.2017 г. (л.36 от д.п.) и на основание чл.357, ал.2 НПК е разпоредено разследването да се извърши по общия ред.

Извършени са следните действия по хронология:

-         10.07.2017 г. – разпити в качеството на свидетели на лицата Н.П. (пострадал); И. Б. (полицай); К. Я. (полицай); Г. Ч. (барман в бистрото); П. Г. (управител на бистрото) – л.л.4, 7-10, 15-16 от д.п.;

-         11.07.2017 г. – разпити качеството на свидетели на лицата В. Д. (сервитьор в бистрото); Д. Б. (сервитьор в бистрото); Т. И. – л.л.11-14 и 17-18 от д.п.;

-         13.07.2017 г. – разпит на Г. Н. Т. в качеството на свидетел – л.л.19-20 от д.п.;

-         01.08.2017 г. – назначаване на съдебномедицинска експертиза и извършването ѝ под №381/2017 г. – л.л.61 и 63-65 от д.п.

-         22.08.2017 г. – разпит на Х. Т. (полицай) в качеството на свидетел – л.л.22-23 от д.п.;

-         25.09.2017 г. – разпит на пострадалия Н.П. в качеството на свидетел – л.л.72-74 от д.п.;

-         25.09.2017 г. – очна ставка между свидетелите Н.П. (пострадал) и Т. И. – л.л.79-81 от д.п.;

-         08.01.2018 г. – назначаване на програмно-техническа експертиза – л.86 от д.п.;

-         11.01.2018 г. – извършена техническа експертиза – л.л.87-92 от д.п.;

-         23.01.2018 г. – разпит на И. Д. (полицай) в качеството на свидетел – л.л.75-76 от д.п.;

-         25.01.2018 г. – разпит на Г. Т. в качеството на свидетел – л.л.77-78 от д.п.;

-         14.03.2018 г. – предявяване на разследването на повереника на пострадалия с направени искания – л.л.116-117 г.;

-         19.03.2018 г. – Постановление на наблюдаващия прокурор, с което част от исканията на повереника са оставени без уважение, друга част са уважени – л.л.121-122 от д.п.;

-         29.03.2018 г. – проведени две очни ставки между свидетелите Г. Т. и Т. И., както и между Г. Т. и Н.П. (пострадал) – л.л.124-128 от д.п.;

-         28.06.2018 г. – предявяване на разследването на повереника на пострадалия – л.154 от д.п.;

-         28.06.2018 г. – заключително мнение на разследващия за прекратяване на наказателното производство – л.л.155-156 от д.п.;

-         11.07.2018 г. – постановяване на обжалваното Постановление за прекратяване.

 

Според прокурора е бил осъществен състава на престъпление по чл.130, ал.1 НК, което по силата на чл.161, ал.1 НК се преследва по тъжба на пострадалия.

Отделно от това, според прокурора липсва осъществен състав на престъпление от общ характер, квалифицирано по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 НК, тъй като липсвал квалифициращия признак „по хулигански подбуди“. Според прокурора, за да е налице извършено престъпление по посочения в този абзац състав, е необходимо деецът да е действал немотивирано, непредизвикано, като между него и пострадалия преди това да не са възникнали никакви конфликтни ситуации, т.е. предприетото от субекта на престъплението да изглежда необяснимо и дори неадекватно.

Друг довод на прокурора се състои в това, че мотива на дееца не е да засегне пострадалото лице, какъвто бил настоящия казус, а да демонстрира пренебрежение към обществените ценности чрез посегателство върху пострадалия. В този смисъл прокурора приема, че между Т. и Н.П. е бил налице предхождащ нанасянето на телесна повреда личен мотив. Възникнало било спречкване, като именно раздразнението и афекта от предходен инцидент са мотивирали Т. да нанесе телесните увреждания на Н.П.. В тази посока и подкрепа на извода си прокурора сочи показанията на сервитьора в заведението Д. Б., както и на всички полицейски служители, с които било разговаряно непосредствено след инцидента. С оглед на посоченото прокурора счита, че действията на Т. са били насочени само към един адресат и това е пострадалия, а не са целели да демонстрират неуважение към обществото. Това изключвало хулиганския мотив. В подкрепа на изводите си прокурора сочи следната съдебна практика: Решение №600/16.01.1979 г. по н.д.№619/1978 г., 2 н.о. на ВС; Решение №82/29.03.1990 г. по н.д.№617/1989 г. 2 н.о. на ВС; Решение №123/30.03.1990 г. по н.д.№125/1990 г. Военна колегия на ВС.

С вх.№735/05.01.2018 г. в Районен съд – Бургас е постъпила частна тъжба на пострадалия Н.П., подадена против Г. Т. с обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.1 НК. Било е образувано наказателно дело от частен характер №57/2018 г. по описа на същия съд. Първото по делото открито съдебно заседание е било насрочено за 06.02.2018 г., по време на което е даден ход на делото; били са приети за съвместно разглеждане предявените граждански искове на П. за нанесени имуществени и неимуществени вреди, като поради изявления на страните за уреждане на спора по доброволен начин и техни искания в тази посока, разглеждането на делото е било отложено за 13.03.2018 г. По време на това открито съдебно заседание е бил даден ход на съдебното следствие и страните са направили доказателствени искания, които са били удовлетворени и разглеждането на делото е било отложено за 13.04.2018 г. С вх.№14526/10.04.2018 г. в Районен съд – Бургас е постъпила молба от тъжителя Н.П., с която е оттеглил предявената от него частна тъжба и е отправил искане към съда за прекратяване на образуваното производство. В проведеното открито съдебно заседание молбата за прекратяване се е поддържала от повереника на тъжителя Н.П. и с протоколно определение №511/13.04.2018 г. е била удовлетворена.

Посоченото в предходния абзац се е състояло малко преди 08.01.2018 г., когато по разглежданото сега досъдебно производство е назначена програмно-техническа експертиза и след 29.03.2018 г., когато са проведени две очни ставки между свидетелите Г. Т. и Т. И., както и между Г. Т. и Н.П. (пострадал). След това и с риск за повторение разследването е било предявено на повереника на пострадалия (който е бил негов повереник и по време на образуваното и прекратено НЧХД №57/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас); съставено е заключително мнение на разследващия за прекратяване на наказателното производство (и двете действия са извършени на 28.06.2018 г.) и е постановено обжалваното постановление на прокурора.

 

            Категорично следва да се посочи, че показанията на всички разпитани по досъдебното производство полицейски служители преразказват заявеното им от самия Т. като причина за нанесения от него побой над Н.П.. В един вариант това е „между тях възникнал конфликт“ (свидетелите Б. и Я. – 10.07.2017 г.), а в друг – „това било стара вражда между тях …, но като основна причина той да удари Н. е, че е обидил бившата му съпруга.“ (св.Т. – 22.08.2017 г.). Би могло да се приеме, че чрез тези показания не е възможно да се установи обективната истина, доколкото те отразяват заявеното от самия Т., но не и че последния е защитен от нормата на чл.121 НПК, както се посочва в процесната жалба. Заявеното от Т. на полицаите не съставлява показания на свидетел, а заявено през служители на МВР, при което той няма все още никакво процесуално качество, най-малкото защото наказателното производство все още не е започнало, респективно образувано. Тези показания отразяват едно относимо към случая обстоятелство и то е, че към времето от разговорите с полицейските служители Т. е бил все още под влияние на употребен алкохол.

Показанията на Г. Ч. (барман в бистрото) и В. Д. (сервитьор в бистрото) не отразяват конкретно поведение на Т., както и самия инцидент.

Показанията на Д. Б. (сервитьор в бистрото), която не е била на работа на процесната дата, но се е намирала в заведението, посочва в съвсем бегли детайли самия инцидент и те се състоят в това, че около една от масите в градинската част от заведението две групи мъже „се бутат един с друг, като правеше впечатление, че искат да се бият.“ След това Б. посочва, че си тръгнала и не знаела какво се е случило след това. Посочва и че на следващия ден, когато отишла на работа от колежките (не уточнява кого има предвид) разбрала, че в заведението е имало сбиване и е идвала полиция. Показанията на Б. влизат в противоречие с тези на управителя на заведението П. Г.. Той посочва, че на процесната дата (09.10.2017 г.) около 21:10 часа по телефона му се обадила именно Д. Б., за която той уточнява, че не е била тогава на работа, но е отишла да види колежките си (вероятно има предвид Ч. и Д.) и която му съобщила, че в заведението е станало сбиване между Т. и непознато за нея момче. Това противоречие не е изследвано по никакъв начин от разследващите органи, а е от огромна важност за разкриване на обективната истина по случая, защото съобщеното от Б. на Г. сочи най-вероятно на това, че тя е била пряк очевидец на станалото, т.е. в точно обратния смисъл на посоченото от нея в показанията ѝ. Б. се явява и единствения свидетел без някакво отношение към Т. и Н.П., за разлика от седящия с тях св.Т. И.. Последният не се сеща в суматохата кой точно и с какво е ударил Н.П., но си спомня последния с кръв по лицето и главата и Т. да стои до него.

В смисъла на посоченото дотук, настоящия състав намира фактическата обстановка по случая за неизяснена, поради което обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

             Мотивиран от горното и на основание чл.243, ал.6, т.3 НПК, Районен съд – Бургас

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ като неправилно Постановление от 11.07.2018 г. на Районна прокуратура – Бургас за прекратяване на наказателно производство – досъдебно производство №434-603/2018 г. по описа на 02 РУ при ОД на МВР – гр.Бургас; вх.№6101/2017 г. и пореден №1979/2017  г. по описа на Районна прокуратура – Бургас;

ВРЪЩА делото на прокурора за допълнително разследване по правилното приложение на закона, съобразно мотивите изложени в обстоятелствената част на определението;

ПРЕПИСИ от определението да се изпратят на:

-         Районна прокуратура – Бургас;

-         пострадалия Н.П.П.;

-         адв.Г. К. от Адвокатска колегия – Бургас, в качеството на повереник на пострадалия Н.П.П. и

-         Г. Н. Т. с адрес: Бургас, ж.к. „Изгрев“, блок 41, вход 6, етаж 7, ап.18.

 

Определението може да се протестира от прокурора с частен протест и да се обжалва от адв.Г. К.., Н.П. и Г. Т. с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас

в седемдневен срок от съобщаването му.

                                                                       

Районен съдия:………………………….