Р Е Ш Е Н И Е
20.11.2020 год.
Номер
. . . . . . . . . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен
съд първи
състав
На 27 (двадесет и седми) август Година
2020
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 82 по описа за 2019 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от И.И.Т. с ЕГН **********,
с адрес *** срещу Наказателно постановление №18-0323-001254/12.02.2019 г., издадено
от Началник РУ гр.В.П.при ОД на МВР - Ш..
В жалбата се съдържат доводи за неправилност
и незаконосъобразност на наказателното постановление, като издадено при
съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на
материалния закон. Предвид изложеното се иска от съда наказателното
постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от редовно упълномощен защитник. Защитникът поддържа изложеното в жалбата допълва,
че обжалва частично НП само по отношение на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, същото не било доказано, от субективната страна, поради което моли НП да
бъде отменено в тази му част.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, в придружителното писмо
на основание чл.60 от ЗАНН, излага становище, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния
закон и моли съда същото да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в
хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 21.09.2018
г. в 16.10 часа в гр.Върбица, обл.Ш. по ул.“Септемврийско
въстание“ до дом №21, жалбоподателят управлявал лек автомобил л.а.“Ф.Т.“ с
рег.№Н......, собственост на „Р.“ЕООД, ЕИК ......с управител и собственик – М.И.Т.
син на жалбоподателя. При проверката извършена от служители на РУ-В.Преслав- Г.Т.
и И.И. освен собствеността на автомобила и
самоличността на водача, било установено че била прекратена регистрацията на автомобила на
осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП на 26.06.2018 г. - служебно, с отбелязване
в автоматизираната информационна
система на регистрирано
пътно превозно средство на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването
не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. Жалбоподателят, в качеството си на
управител и собственик на „И.Л.“ЕООД на 26.03.2018 г. прехвърлил собствеността
на процесното МПС на „Р.“ЕООД,
ЕИК ....... Новият собственик не е изпълнил задълженията си в законоустановения срок да регистрира автомобила в ОДМВР-Ш..
Освен това автомобила не бил представен за годишен технически преглед. За
установеното св.Г.Т., съставил на жалбоподателя АУАН за нарушения по чл.140,
ал.1, пр.1 и чл.147, ал.1 от ЗДвП. След постановяване на отказ за образуване на
досъдебно производство от РП-В.П.с постановление от 30.01.2019 г. и въз основа
на акта било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушения
по чл.140, ал.1 от ЗДвП и по чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3,
пр.първо от ЗДвП от същия закон са наложени административни наказания ”Глоба” в
размер на 200.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца и
на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание ”Глоба” в
размер на 20.00 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява от
приложените по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви.
При така установените фактически положения,
съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Последната
е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 7-дневен срок, ето защо същата е
допустима.
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи
по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018 г.
При съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати
нарушения на процесуалния закон. При съставянето на акта
и издаването на наказателното
постановление са спазени сроковете
по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати
съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила,
които да налагат отмяна на последните.
При
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира
процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на
санкционния акт на процесуално основание. Процедурата по чл. 40 от ЗАНН, по съставянето и връчването на акта за установяване на
административно нарушение формално е законосъобразно проведена, макар в случая
наказателното постановление да е издадено в хипотезата на чл.
36, ал. 2 ЗАНН, тъй като въз основа на постановление на прокурор при РП-В.П.е
отказано образуването на досъдебно производство по същия случай. Този
прокурорски акт, ведно с материалите по прокурорската преписка е изпратен на
административно-наказващия орган, където е получен и регистриран на 04.12.2019
г. Следователно постановлението за отказ да се
образува досъдебно производство е акта, въз основа на който е образувано
настоящото административно-наказателно производството, в който случай не са
издава АУАН, макар де факто да е издаден и такъв, който се сочи, като основание
за издаване на атакуваното НП. Спазени са и давностните
срокове по чл.
34 от ЗАНН. С разпоредбата на чл.
34, ал. 3 от ЗАНН е предвидено административноказателното
производство да се прекрати, ако в шестмесечен срок от съставянето на акта не е
издадено наказателно постановление. В случая този шестмесечен срок към момента
на издаване на обжалваното НП не е изтекъл, тъй като, както вече се посочи е
налице хипотезата на чл.
36, ал. 2 от ЗАНН, която предвижда, че " без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в
случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или
прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на
наказващия орган ". Настоящият случай е точно такъв, защото с изпратеното
на АНО постановление от 30.01.2019 г. на прокурор в Районна прокуратура – В.П.е
отказано образуването на досъдебно производство за престъпление от общ
характер, поради което шестмесечния срок за издаването на НП е спазен. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
Настоящата инстанция счита, че разпоредбата на чл. 175, ал.3 от ЗДвП освен санкционна, е и материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на
нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. В случая
административно-наказващият орган, като е посочил че описаното в НП деяние е нарушение
на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
която е обща и не съдържа състав на административно нарушение, вместо
директно да посочи, че е извършено нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП е допуснал нарушение на
процесуалните правила. Критерият, по който се разграничават съществените от
несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до
накърняване на правото на защита на наказаното лице. В настоящият случай в наказателното
постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите
обстоятелства, при които то е извършено и това не е накърнило правото на защита
на жалбоподателя, поради което същото не е съществено.
При издаване на обжалваното Наказателно
постановление е допуснато нарушение на материалния закон, налагащо неговата
отмяна.
АНО е приел,
че жалбоподателя на инкриминираната дата е управлявал МПС – л.а.“Ф.Т.“ с рег.№Н......,
което не е регистрирано по надлежния ред, т.к регистрацията му била прекратена
служебно на 26.06.2018 г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП /неизпълнение от
страна на новия собственик на задълженията по ЗДвП за регистрация на МПС/. Съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба
от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. От събраните по делото доказателства се установи по
безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в
наказателното постановление лек автомобил, който е бил със служебно прекратена
регистрация, т.е същия не е регистриран по надлежния ред в РБългария.
От материалите по делото, не се установява жалбоподателя да е знаел, че
регистрацията на автомобила е прекратена служебно. В хода на прокурорската
проверка се установява, че жалбоподателя
не е знаел за прекратяването.
При преценка на субективната страна на
административното нарушение, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал.15
от ЗДвП, която предвижда, че служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, чийто собственик в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението
си да регистрира
превозното средство в случая в ОДМВР-Ш.. По
делото липсват каквито и да е доказателства собственикът на автомобила да
е бил уведомен по някакъв
начин за това обстоятелство, а от там и жалбоподателя. Следователно
не може да
се направи извод, че към
датата на извършване на проверката
водачът е знаел, че управлявания от него автомобил
е със служебно прекратена регистрация, респективно жалбоподателят не е осъществил от субективна страна
състава на посоченото от АНО по чл. 140, ал.1 от ЗДвП административно нарушение.
С оглед на изложеното обжалваното наказателно
постановление се явява необосновано и недоказано и само на това основание
подлежи на отмяна в обжалваната му част в останалата част същото е влязло в
сила.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред
принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, което
означава, че отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на
самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно – отчетен характер,
което изпълнява предупредителна и информационно – статистическа функция.
Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно
постановление, а единствената възможност за тяхното възстановяване е неговото
успешно обжалване и отмяна на наложеното наказание. При отнемане на контролни
точки съответния административен орган действа в условията на обвързана
компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на
наказание за извършеното нарушение.
Ето защо обжалваното НП следва да бъде отменено в обжалваната му част, като
неправилно и незаконосъобразно.
В настоящото производство не са претендирани разноски
от страните, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-0323-001254/12.02.2019
г., издадено от Началник РУ гр.В.П.при ОД на МВР – Ш., в частта с която на И.И.Т.
с ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по
пътищата и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от същия закон са наложени
административни наказания ”Глоба” в размер на 200.00 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за шест месеца, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред А.С.гр. Ш. по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Районен съдия: