№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичнотосъдебно
заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
с
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл.
съдия Димитровв. гр.д. № 15925 по
описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
221310/19.09.2019г., постановено по гр. д. № 62338/2018г., Софийски районен съд
е отхвърлил следните кумулативно прядвени от Т.Д.У. срещу „К.Н.Ю.” ЕАД искове:
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна
на уволнението, извършено със заповед № 4295/10.08.2018г. на прокуриста на
ответното дружество; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението длжност „телеагент” и с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от
1500лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението
за периода 14.08.2018г.-30.09.2018г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 25.09.2018г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана
въззивна жалба от ищеца срещу постановеното решение, като се излагат доводи за
неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Поддържа се, че издадената заповед за уволнение е немотивирана, тъй като в нея
няма посочване на конкретни факти, които да обосноват липсата на сочените
качества на работника и намаляване ефективността на работата вследствие на това.
Сочи се, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, които да
установят наличието на състава по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, респективно
законосъобразността на уволнението. Изтъква се, че няма доказателства относно
неефективносттта на работата на ищеца вследствие липсата на сочените в
заповедта качества, като се твърди, че разпитаният в първоинстанционното
производство свидетел няма преки впечатления от работата на ищеца, поради което
не може да даде обективна оценка. Също така се поддържа, че само едно от
посочените в заповедта за уволнение липсващи качества е включено в длъжностната
характеристика, като уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не може да се
прилага за качества, които са извън нея. Евентуално се оспорва тази липса да
има траен характер. Съобразно изложеното се моли за отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове.
Насрещната страна е депозирала отговор на въззивната жалба, в който
излага съображения за правилност на решението. Твърди се, че издадената заповед
за уволнение е мотивирана и в хода на първоинстанционното производство е
установена липсата на сочените в нея качества на ищеца, което обосновава
законосъобразност на уволнението. Сочи се, че липсата на качества у работника е
трайна и датира от средата на 2017г. Съобразно изложеното се моли за
потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението на СРС е и правилно, като
на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към фактическите
констатации и правни изводи на съда. Независимо от това, с оглед изложените от
жалбоподателя доводи, е необходимо да се добави и следното:
Предявени са за
разглеждане при условията на кумулативност конститутивните искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1 и 2 КТ и осъдителният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал.
1 КТ.
По делото не е спорно,
че страните в производството са били обвързани от трудово правоотношение,
възникнало от сключен на 30.03.2016г. трудов договор, съгласно който на ищеца е
възложено да изпълнява трудови функции на длъжност „телеагент”.
Със заповед №
4295/10.08.2018г., връчена на работника – ищец на 13.08.2018г., работодателят –
ответник е прекратил трудовото правоотношение между страните на основание чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ, поради трайната липса на следните качества: умение за
работа в екип, съобразителност и самокритичност при получаване на обективен
анализ от преките ръководители за извършваната ежедневна работа, които са необходими
за изпълнение на трудовите задължения на служителя.
Съгласно чл. 328, ал. 1,
т. 5 КТ, работодателят разполага със субективното преобразуващо право
едностранно да прекрати трудовия договор при липса на качества на работника или
служителя за ефективно изпълнение на работата. Както е разяснено в трайната
практика на ВКС – Решение № 202/19.06.2012г. по гр. д. № 804/2011г., IV ГО на ВКС, Решение № 15/05.03.2013г. по гр. д. №
209/2012г., IV
ГО на ВКС и др., липсата на качества най-общо
означава липса на професионални знания, умения и навици на работника или
служителя, необходими за изпълнение на възложената му работа, като са без
значение конкретните причини за това – недостатъчно образование, опит, природни
дадености или други. Заповедта за уволнение задължително трябва да бъде
мотивирана, като това може да бъде направено и в друг документ, към който
препраща и който е бил известен на работника/служителя. Мотивирането може да
стане било като всяко липсващо качество бъде изрично посочено в заповедта за
уволнение, било като бъде посочен начинът, по който той се справя с възложената
работа и/или бъдат посочени задълженията, които не е в състояние да изпълни. Наличието
или липсата на качествата не може да бъде измерено пряко. За тях може да се
съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и
по получените резултати. Затова е без значение дали качествата ще бъдат
посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на
начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в
състояние да изпълни. Без правно значение е и обстоятелството дали несправянето
с възложената работа или неизпълнението на определени задължения се дължи на
недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за
работа в екип, недисциплинираност или други подобни причини, на кумулативното
наличие на всички, на някои или само на една от тях. В този смисъл е и Решение
№ 165/ 06.07.2011г. по гр. д. № 1611/2009г., ВКС, ІV ГО.
Настоящият съдебен
състав намира издадената заповед за уволнение за достатъчно мотивирана. В нея
са посочени конкретните липсващи според работодателя качества, които оказват
влияние върху изпълнението на трудовите задължения, а именно умение за работа в
екип, съобразителност и самокритичност при получаване на обективен анализ от
преките ръководители. Заповедта препраща към докладна записка вх. №
66-1/02.05.2017г., докладна записка вх. № 886-1/31.07.2018г. и протокол вх. №
929-1/08.08.2018г. Последният документ е връчен на ищеца на 13.08.2018г., видно
от саморъчно изписаните имена и положения на гърба подпис, а и това
обстоятелство се потвърждава от показанията на разпитания в хода на
първоинстанционното производство свидетел М.Б.. В него е констатирано, че Т.У.
не е съобразителна в ежедневната комуникация със служители и ръководители, че
същата не приема критика и не прави корекции в поведението и работата си, което
е довело до негативни настроения в екипа и невъзможност за осъществяване на
диалог. Отбелязано е, че това състояние има траен характер и продължава около
година и половина. В сочената докладна записка от 31.07.2018г. се съдържа
информация за случка от 27.07.2018г., при която е изпратено електронно
съобщение от ищеца до Д.Х.– „старши агент”, с което ищецът е изразил остра
позиция по отношение на старши агента за изготвената от него негативна оценка
на изпълняваната работа. При цялостния анализ на заповедта и документите, към
които препраща, съдът приема, че работодателят е изложил достатъчно съображения
за липсата на качества у ищеца, като е изброил и конкретните такива, които
счита, че не притежава и пряко влияят на изпълняваната работа. Ето защо
неоснователно е оплакването на жалбоподателя за немотивираност на издадената
заповед за уволнение.
В тежест на работодателя
в процеса е да установи законосъобразност на уволнението, като докаже липсата
на твърдените качества у работника, станали основание за прекратяване на
трудовото правоотношение. Доказването на този отрицателен факт се осъществява
чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по
който работникът или служителят се справя с възложената работа и към нивото на
изпълнение на трудовите задължения. За тях може да се съди от поведението на
работника.
Съгласно длъжностната
характеристика /л. 25/ към трудовия договор, основните задължения на служителя
се свеждат до обслужване на клиенти по телефон, имейл или чат система на
съответните изискуеми езици за проекта и английски език, по определен
сценарий/скрипт и след предварително обучение. Същият е длъжен при изпълнение
на възложените задачи да дава обратна връзка на супервайзора за това как се
справя с тях и да полага усилия за постигане на поставените цели, свързани с
продажби на услуги и продукти в определеното за това време. В края на работния
си ден служителят има задължение да информира прекия си ръководител, че
работната му смяна е приключила и следва да отчете резултатите за деня.
Длъжността на ищеца е пряко подчинена на старши агент, асистент – супервайзор и
тийм лидер/супервайзор по проекта, поради което е длъжен да се придържа към
указанията им.
От разпитания в хода на
процеса свидетел Ж.П., който е един от изготвилите и подписали протокол вх. №
929-1/08.08.2018г., към който препраща заповедта за уволнение, се установява,
че през 2017г. е получен сигнал спрямо ищеца от 24 служители, свързан с
проведен между ищеца и друг служител разговор, касаещ отношенията в екипа,
което се отразило негативно на останалите служители и същите искали да странят
от ищеца. Посочва се, че по отношение работата на Т.У. е имало допълнително
следене от страна на старши агентите, тъй като са били подавани сигнали за
непълно изпълнение на нейните задължения. Свидетелят отбелязва, че при обратни
връзки от по-горестоящите служители към ищеца спрямо изпълнението на
задълженията му е имало остри реакции от негова страна, „доста силни ответни
удари”, като се е стигнало до отговор в писмена форма към Д.Х., с копие до
целия екип, в който бил използван груб и директен език. Свидетелят разказва, че
са провеждани срещи с ищеца за обсъждане изпълнението на работата му и
създалото се напрежение в екипа, като последната такава била във връзка с
поръсване на сол от страна на ищеца на работното място и изваждане на крепежни
елементи от столове.
Съдът кредитира показанията
на свидетеля, тъй като същите са подробни, и последователни и кореспондират с
останалия събран доказателствен материал. Макар същият да е осъществявал
трудовите си функции в офиса на дружеството в гр. София, а работното място на
ищеца да е било в гр. Пловдив, същият пресъздава факти, които непосредствено е
възприел. Видно от представените по делото доклади и електронни съобщения,
свързани с поведението на ищеца, същите са адресирани до него като „акаунт
мениджър”. Следователно, като ръководител от най-високо ниво, на когото са
подчинени преките ръководители на ищеца, на него са били докладвани
съществуващите проблеми и от него е търсено съдействие за разрешаването им. Ето
защо същият е имал преки наблюдения върху създалата се ситуация. Също така, от
представеното на л. 45 електронно съобщение, което не е оспорено, се
потвърждава, че ищецът е изпратил такова с твърдяното от свидетеля съдържание.
Същото е адресирано до Д.Х., А.С., Ж.П. (свидетеля) и до paypal.pl.agents, тоест до агентите от екипа на „ПейПал-Пловдив”. От него е
видно, че ищецът се обръща към Д. К. – старши агент, с изразите „фирмата
предлага безплатни консултации с психолог и ако имаш някакви семейни проблеми
се обърни към съответния човек”, „това е последният път, в който търпя такова
поведение от теб и при последващо такова така хубаво ще ти сипя, и то пред
всички колеги, също така унизително, че свят ще ти се завие”, „за мен ти не си
човек, а жалко и морално деградирало в най-високата възможна степен същество”,
като съобщението завършва с „С НЕуважение..., Т.У.”.
Наличието на конфликтна
ситуация през 2017г. между членовете на работния екип, в която централно място
е заемал ищецът, се потвърждава и от изпратеното електронно съобщение /л. 33/ от
колеги на ищеца и изготвения след това на 02.05.2017г. /л. 31/ доклад за случая.
От електронното съобщение се изяснява, че целият екип е имал проблеми с Т.У.,
като се е стигнало до обиди от страна на последната спрямо друг колега, до
прояви на неуважение спрямо членове на екипа и служители от ръководни постове. Установява
се, че ищецът не е проявил желание проблемът да се разреши с положителен тон и
отношение и се е наложило отнасянето му до по-високо ниво в ръководството на
дружество. От изготвения доклад от С.Л.до свидетеля Ж.П. се установява, че е
потърсено съдействие от последния за разрешаване на създалата се проблемна
ситуация и избягване настъпването на бъдещи конфликти.
Горните обстоятелства
налагат извода, че ищецът действително не умее да работи в екип и да проявява
нужната съобразителност, вежливост, уважение и такт при отправяне на забележка
спрямо изпълнението на трудовите му функции. Длъжностната характеристика на лицето
изисква ежедневно отчитане на свършената работа на непосредствения ръководител,
който е старши агентът. От представената електронна кореспонденция, изготвени
доклади и свидетелски показания се установява, че лицето използва груби изрази,
което води до пряко възпрепятстване възможността да изпълни задължението си да
информира прекия си ръководител за резултатите за деня. Налице са недопустими
прояви на несъобразителност и неуважение към йерархически по-висшестоящ
служител. След като ищецът е пряко подчинен на старши агентът по длъжностна
характеристика, то същият е длъжен да се съобразява с поставените от него
задачи и да приема отправените препоръки за подобряване качеството на работата.
Събраните доказателства налагат и извода, че ищецът не умее да комуникира и с
останалите си колеги в екипа и това е довело до отдръпване от него, до създаване
на неблагоприятна работна атмосфера. Също така са налице данни за поръсване със
сол от страна на ищеца на част от работните помещения на други служители, за
което деяние макар вече да е ангажирана дисциплинарната отговорност на лицето,
несъмнено свидетелства и за неспособността му да работи заедно с колегите си,
като тези действия са довели до създаване на дискомфорт у останалите членове на
работния екип и до ескалация на отношенията.
Неоснователни са поддържаните
във въззивната жалба доводи за недоказаност на обективния факт на липсата на
качества за ефективно изпълнение на възложената на ищеца работа. При съвкупната
преценка на доказателствения материал се достига до правния извод, че в един
продължителен период от време, започнал през 2017г., ищецът е създавал
напрежение сред работния колектив и неговите преки ръководители, което е довело
до ескалация на проблемите в работната среда. Същевременно самият ищец обективно
не е бил в състояние в един оперативен порядък да изпълнява своите трудови
задължения, като е допускал грешки, непълно и неточно изпълнение на
задълженията си по осъществяване на кореспонденция с клиенти. Касае се за
обективно положение, препятстващо ефективното изпълнение на задълженията съгласно
приложената по делото длъжностната характеристика. Това обективно
състояние се отличава с трайност, продължителност, тъй като варира поне от
месец април 2017г., откогато е изпратеното съобщение от служителите до
ръководството /л. 33/. От събраните по делото доказателства не се установява,
че тези конфликтни ситуации, в които съществена роля е заемал ищецът, биха
могли да бъдат преодолени и в бъдеще.
Неоснователен е и наведеният във въззивната жалба довод, че само едно от посочените в заповедта за уволнение качества /умение за работа в екип/ е включено в длъжностната характеристика и уволнението не може да почива на качества, които са извън нея. Макар качествата съобразителност и самокритичност да не са посочени формално и изрично като необходими за изпълнение на работата, то същите имплицитно се извеждат от съвкупното тълкуване на съдържащите се задължения. След като на лицето му се налага ежедневно да общува със своите колеги и ръководители, то е несъмнено, че това общуване предполага нужните съобразителност, уважение, добър тон и вежлив език. Същото важи и по отношение на ответните му реакции спрямо отправени забележки и препоръки от пряк ръководител, свързани с изпълнението на работата му. Дори не е необходимо тези качества да се извличат и по тълкувателен път, тъй като същите се налагат от обичайните общовъзприети морални норми за междуличностно общуване.
По изложените
съображения, въззивната инстанция приема, че работодателят законосъобразно е
упражнил преобразуващото си право да прекрати едностранно трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Искът за
признаване на уволнението, извършено със заповед № 4295/10.08.2018г., за
незаконно и неговата отмяна следва да се отхвърли като неоснователен. Поради
обусловеността на исковете за възстановяване на предишната работа и за
заплащане на обезщетение поради оставане без работа, от резултата по иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, следва да бъдат отхвърлени и тези искове.
Изводите, до които
въззивната инстанция достига, съответстват на съжденията на първоинстанционния
съд, към които настоящият състав препраща на основание чл. 272 ГПК, поради
което решението на СРС следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора,
право на разноски има ответникът, който е сторил такива в размер на 720лв. за
платено адвокатско възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение за
прекомерност, което съдът намира за основателно за сумата от 220лв., доколкото
пред въззивната инстанция не са събирани доказателства и не е налице усложнение
на процеса. Ето защо на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от
500лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 221310/19.09.2019г., постановено по гр. д.
№ 62338/2018г. по описа на СРС, II ГО, 64-ти състав.
ОСЪЖДА Т.Д.У., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „К.Н.Ю.” ЕАД, ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление:***, р-н Триадица, ул. ********, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща
сторените във въззивното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.