№ 201
гр. Пазарджик, 20.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20215200500571 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят АС. АНДР. ДР., редовно призован, не се явява. За него
се явява адвокат Л.И. К., редовно упълномощен от първата инстанция
Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, редовно призован, представител
не се явява. От пълномощника им – адв. Н.К. е постъпило писмено
становище по делото, в което се моли да бъде даден ход на делото в нейно
отсъствие. Поддържа се отговора на въззивната жалба. Възразява се срещу
твърденията на въззивника в същата. Няма възражения по проектодоклада на
делото. В случай, че въззивникът или защитникът му се явят в съдебното
заседание, се оспорват всичките им твърдения. Заявява се, че няма да нови
доказателствени искания. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Моли да бъде отхвърлена въззивната жалба и
се потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд. Моли се да бъде
изпратен препис от протокола на посочения в молбата електронен адрес. В
случай на възражения, посочени извън тези в отговора, се моли за срок за
писмена защита.
По хода на делото.
Адв. К. – Да се даде ход на делото.
1
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С Решение №532/23.06.2021г., постановено по гр.д.
№20215220100132/2021г. по описа на РС- Пазарджик е отхвърлен иска по
чл.439 от ГПК на АС. АНДР. ДР., с ЕГН ********** от гр.******5, против
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков- Казанджията“ №4-6 за
оспорване на изпълнение по изп.д.№201682110403306 по описа на ЧСИ П.И.,
рег.№821 /с предишен №20148830401195 по описа на ЧСИ П.И., рег.№883/,
предприето въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист от 16.09.2011г., издадени по ч.гр.д.№3708/2011г. на РС- Пазарджик за
заплащане на сумите: 10182лв.- главница; 609,17лв.- договорна лихва и
549,31лв.- наказателна лихва, ведно със законната лихва за забава от
15.09.2011г. до плащането, както и сумите: 798,98лв.- разноски по делото и
5лв.- държавна такса за издаване на изпълнителен лист, поради това, че
правото на принудително изпълнение е погасено по давност, настъпила след
приключване на производството по което е издадено изпълнителното
основание.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от АС. АНДР. ДР.,
чрез пълномощника си адв.Л.К. от АК- Пазарджик.
Твърди се в същата, че решението е незаконосъобразно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния и процесуален закон.
Твърди се, че при възприети и неоспорени от страните факти по делото,
съдът е направил погрешни правни изводи.
В тази насока се цитира съдебна практика, която го аргументира да се
приема, че извършените след 22.01.2015г. действия по изпълнителното дело
след неговото перемиране са ирелевантни, защото с явяват направени по
прекратено по силата на закона дело, поради което те са нищожни и не могат
да породят своите последици, т.е. да прекъснат давността.
2
Визира се, че единственото валидно изпълнително действие, извършено
по образуваното изпълнително дело е извършения опис на движими вещи в
дома на длъжника от дата 22.01.2015г., видно от съставения Протокол
№38/22.01.2015г., издаден от ЧСИ П.И..
Твърди се, че при извършено разпределение от ЧСИ на постъпили по
ИД парични суми, отбелязани върху процесния изпълнителен лист в периода
04.02.2015г.- 17.01.2017г. не следва да се приемат, че са заплатени от
жалбоподателя, тъй като по делото не са приложени писмени доказателства,
но обосновано може да се приеме, че са извършени от солидарния длъжник
С.А.Б.. В този смисъл се счита, че след като не са представени доказателства
от ответника, а по делото няма такива, че визираните плащания са извършени
от Д., то няма основание да се приеме, че е прекъсната давността.
Визира се, че давността тече, спира и може да се прекъсва за всеки
длъжник поотделно, като прекъсването и спирането на погасителната давност
срещу един солидарен длъжник няма действие спрямо останалите
съдлъжници- чл.125, ал.1 от ЗЗД.
Сочи се, че аргументирано може да се приеме, че сумите от тези
плащания не са недължимо платени, тъй като са внесени за погасяване на
дълга по ИД.
Приема се, че съгласно цитирана в жалбата съдебна практика,
извършеното по изпълнителното дело плащане не представлява нито
признание на вземането по чл.116, б.“а“ от ЗЗД, нито изпълнение по смисъла
на чл.118 от ЗЗД.
Твърди се, че при преценката дали изпълнението, извършено на фона на
образуваното изпълнително производство, може да се квалифицира като
доброволно, следва да се изхожда от задължителните разяснения по т.13 от
ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г., ОСГТК.
Визира се, че депозираната от страна на жалбоподателя молба до ЧСИ
за вдигане на запора върху 4 броя леки автомобили от дата 08.08.2018г. не е
годна да прекъсне срока по чл.433 от ГПК, респ. давностния срок, тъй като с
категоричност, тъй като с категоричност е незаконосъобразна, приложена по
несъществуващо ИД, респ. прекратено по силата на закона, т.е. не е налице
3
съществуващо изпълнително производство, с аргумента, че последното
валидно изпълнително действие е от дата 22.01.2015г., когато е извършен
опис на движими вещи в дома на жалбоподателя.
Твърди се, че действително, признание на задължението би могло да
бъде направено и с определено волеизявление на длъжника в изпълнителното
производство, като същевременно същото може да съдържа и отказ от
субективно право на погасителна давност.
Приема се, че в такъв случай, какъвто е настоящия, от съдържанието на
волеизявлението трябва да може по несъмнен начин да се направи извод,
както за индивидуализацията на самото задължение, така, и че длъжникът не
желае да се полза от последиците от погасителната давност относно цялото
или част от паричното задължение- срокът за вземането за лихви е изтекъл на
22.01.2018г.
Твърди се, че в конкретния случай, от волеизявлението му, съдържащо
се в молбата му, не може да се направи обоснован извод за наличие на воля за
отказ от изтекла в негова полза погасителна давност, тъй като след тази дата
не е направил изобщо никакви плащания, а е целял- искал- да му бъде вдигнат
направения запор на леките автомобили, които конкретно и индивидуално е
посочил. От написаното в молбата обещание е, че ще заплаща по 50лв. е във
връзка с вдигането на запора върху автомобилите, а не за признаване на
дълга.
Сочи се, че по делото липсват всякакви документи и доказателства за
извършени от жалбоподателя директни плащания към кредитора, както и по
процесното ИД, за да се приеме, че е прекъсната давността по смисъла на
чл.116, б.“а“ от ЗЗД.
В тази насока се визира, че ако в хода на принудителното изпълнение,
длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността,
съгласно чл.116, б.“а“ от ЗЗД.
Искането е да се отмени обжалваното решение, като се постанови ново
с което се уважи предявения отрицателен установителен иск срещу
ответника.
Моли са за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски, в
4
размер на доказването им, съгласно чл.78 от ГПК.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез пълномощника му адв.Н.К. от
АК- Стара Загора.
Твърди се в същият, че подадената въззивна жалба е неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение е
правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на
материалния и процесуалния закон.
Излагат се подробни съображения в насока неоснователност на
изложените възражения в жалбата.
Искането е за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на
направените разноски.
При условие на алтернативност се прави възражение за прекомерност
на претендираното от защитата на жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.
Адв. К. – Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени
искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. К.: - Ув. окр. съдии, моля да отмените решението на
първоинстанационния съд, като неправилно, незаконосъобразно и
неоснователно. Подробни аргументи и доводи ще представя в писмени
бележки, поради което моля да ми определите срок за депозиране на писмена
защита.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
5
Дава възможност на адв. К. за представяне на писмени бележки в срок
до 22.10.2021 г. с препис за другата страна.
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
20.11.2021 год.
Да се изпрати препис от протокола на процесуалния представител на
ответника на посочения електронен адрес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:33
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6