Р Е Ш Е Н И Е
№ 108/20.5.2021 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, шести състав, в публично заседание на двадесет и осми
април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Съдия: Ст.
Вълчев
при секретаря
Ст. Гюмлиева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 261 по описа за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.68, ал.1
във връзка с чл.75, ал.2 ЗЗДискр по жалба на д-р Б.Я.М.
*** против Решение № 274/02.06.2020 г. по преписка № 112/2016 г. по описа на
Комисията за защита от дискриминация.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно
и постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с
материалния закон, т.к. неправилно е възприета фактическа обстановка по делото,
същата не е в съответствие с изложените мотиви, които не кореспондират с
правните изводи. Претендира се за отмяна на оспореното решение и връщане за
ново разглеждане на Преписка №112/2016 г. на КЗД, която да се произнесе по
всички направени искания.
В съдебно заседание оспорващия, редовно призован, не
се явява и не се представлява, като с писмена молба подържа жалбата си с
посочените в нея доводи и искания.
Ответната страна редовно и своевременно призована не
изпраща представител в съдебно заседание, като с писмено становище оспорва
жалбата с искане за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованите страни МЦ „Дианамед
2001“ ЕООД и П.Д., чрез процесуалния си представител адв.Д.
оспорват жалбата с искане да се остави в сила решението на Комисията за защита от дискриминация.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Производството пред Комисията за защита от
дискриминация е образувано по жалба вх. №44-00-570/16.02.2016 г. на д-р Б.Я.М. ***
до КЗД с искане да се установи наличие спрямо него на дискриминация по признак
„лично положение“ във връзка със Заповед № 04/12.02.2013 г. на управителя на МЦ
„Дианамед 2001“ ЕООД – Ямбол, с която е прекратено
трудовото му правоотношение.
В първоначалната жалба и уточняваща молба с вх.
№44-00-1378/06.04.2016 г. д-р М. твърди, че между него и д-р П.Д. в качеството
му на управител на МЦ „Дианамед 2001“ ЕООД е сключен Граждански
договор 40/01.04.2011 г., който по своя характер предвид наличието на всички
елементи на трудов договор - работно място, работно време и трудова дисциплина,
представлява прикрит трудов договор. Посочено е, че оспорващия, както и
останалата част от персонала на ответното дружество - над 40 лекари и медицински
сестри са работили в неотложния кабинет към МЦ „Дианамед
2001“ ЕООД, с всички елементи на трудово-правно вазимоотношение
- работа в определено работно място, по предварително определен и съгласуван с
НЗОК месечен работен график, но управителят на дружеството отказвал да сключи с
тях трудови договори. Посоченото наложило д-р М. да подаде жалба в регионалната
дирекция на „Инспекция по труда“, след намесата на която с всичките над 40
служители били сключени трудови договори. Жалбоподателят твърди, че заради
подадената жалба с него бил сключен трудов договор със срок за изпитване, които
трудов договор, бил подготвен от МЦ „Дианамед
2001“ЕООД и му бил даден за подпис от Ю.Ж.С. - деловодител на дружество, без да
му бъде дадена възможност да го прочете, като впоследствие разбрал, че трудовия
договор е със срок за изпитване в полза на работодателя, която клауза била
вписана едностранно от него. На 13.02.2013 г. д-р М. бил уведомен устно от
управителя на Дружеството, че трудовият му договор е прекратен без
предизвестие, без да му бъде връчено уведомление за това.
На база посоченото д-р Б.М. е поискал КЗД, след като
установи наличие на дискриминация на база „лично положение“ спрямо него в
сравнение с другите лекари, работещи на същата длъжност-лекар в МЦ „Дианамед 2001“ ЕООД, да наложи административни наказания на
виновното лице д-р П.Д. като му даде задължително предписание, както и да бъде
възстановен на работа като лекар в МЦ „Дианамед 2001“
ЕООД, като допълнително е изразена претенция КЗД да установи нарушенията на ЗЗДискр., уреждащи равенство в третирането от извършителя
на нарушението-ответника в административното производство, да постанови
предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяване на
първоначалното положение, да наложи предвидените санкции и мерки за
административна принуда спрямо нарушителя, както и да даде задължителни
предписания с оглед спазване на този или други закони, уреждащи равенство в
третирането.
За лица в сходна ситуация д-р М. е посочил, че това са
всички останали лекари освен него, които до септември 2012 г. работели на
граждански договор в „Дианамед 2001“ ЕООД и също като
него от септември 2012 г. са преминали на трудов договор със срок за изпитване,
но техните трудови договори не били прекратени под мотива „срок за изпитване“,
а прекратен бил само неговия договор и на 13.02.2013 г. бил уволнен само той
като инициатор на проверката от „Инспекция на труда".
С молба вх. №44-00-2056/26.06.2019 г. д-р Б.М.
конкретизира, че в сходно с неговото положение са били д-р С.С., д-р И.Б., д-р Ч.Ж.,
И.А. и Д.М., но те преминали на трудов договор без срок за изпитване и
договорите им не са били прекратени на това основание.
Във връзка с подадената жалба с разпореждане № 282/13.04.2016
г. на председателя на КЗД е образувана преписка № 112/2016 г. за дискриминация
по признак "лично отношение".
По преписката е изготвен Доклад-заключение, в който е
предложено комисията да разгледа преписката в открито съдебно заседание с
уведомяване на страните и информиране за правата им и за възможността за
постигане на помирение.
Становища по жалбата са постъпили от МЦ „Дианамед 2001“ ЕООД и от д-р П.Д., в които се сочат доводи
за нейната неоснователност и се претендира за отхвърлянето й.
В рамките на проведеното производство с участие на
страните в откритите съдебни заседания са били изслушани твърденията и
исканията за събиране на доказателства, като във връзка с уважените такива са
били изискани и приложени към административната преписка доказателствата, относими към спора с цел да се изясни фактическата
обстановка по него.
След преценка на събраните в хода на производството
доказателства и на доводите на страните Комисията за защита от дискриминация е
постановила процесното Решение № 274/02.06.2020 г. по
преписка № 112/2016 г., с което е установила, че с действията си д-р П.Г.Д. -
управител на МЦ „Дианамед 2001“ ЕООД в процесния период, не е извършил дискриминация по защитения
съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признак „лично
положение“ по отношение на жалбоподателя д-р Б.Я.М. и е оставила без уважение
жалба с вх. №44-00-570/16.02.2016 г. и уточняваща молба с вх.
№44-00-1378/06.04.2016 г., подадени от д-р Б.Я.М. ***.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Решение
№ 274/02.06.2020 г. по преписка № 112/2016 г.на Комисията за защита от
дискриминация, с което е установено, че с действията си д-р П.Г.Д. - управител
на МЦ „Дианамед 2001“ ЕООД в процесния
период, не е извършил дискриминация по защитения съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признак „лично положение“ по отношение на жалбоподателя
д-р Б.Я.М. и е оставена без уважение жалба с вх. №44-00-570/16.02.2016 г. и
уточняваща молба с вх. №44-00-1378/06.04.2016 г., подадени от д-р Б.Я.М. ***.
В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени
от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да съответства с целта на закона.
Атакуваното решение е постановено в специалното
производство пред КЗД от компетентен орган - Комисията за защита от
дискриминация, в състава, който в изпълнение на нормата на чл.54 ЗЗДискр, е определен с разпореждане №1347/31.10.2018 г. на
Председателя на КЗД.
Решението е издадено при спазване на изискуемата по
чл.66 ЗЗДискр форма и съдържа наименованието на
органа, който го е издал, фактическите и правните основания за издаването му, диспозитивна част, пред кой орган и в какъв срок може да се
обжалва.
В случая не са налице съществени нарушения на
производствените правила, които да обуславят отмяна на решението. В този насока
производството пред КЗД е образувано по реда на чл.50, ал.1 ЗЗДискр.
по жалба на лице, за което съществува пряк и непосредствен правен интерес, който
е положителна процесуална предпоставка за допустимост на производството.
След определяне на докладчика на състава е извършена
процедура за изясняване на фактическата обстановка, изискани са становища и
обяснения от ответника и заинтересованата страна в производството по реда на
чл.55-чл.59 ЗЗДискр., като е дадена възможност на
страните да ангажират доказателства. В съответствие с чл.60, ал.1 ЗЗДискр. от докладчика е изготвен доклад- заключение и
преписката е представена на председателя на състава за насрочване на заседание.
В изпълнение на задължението си по чл.62 ЗЗДискр. КЗД е дала възможност на страните за помирение, но
те не са го постигнали.
От представените протоколи за проведените открити
заседания се установява, че КЗД е изяснила релевантните за случая факти, като в
съответствие с императивните разпоредби на чл.35 АПК и чл.36 АПК е обсъдила
обясненията и възраженията на жалбоподателя, ответната и заинтересованата
страна, произнесла се е мотивирано по направените от тях доказателствени
искания, и е извършила проверка и преценка на всички събрани в производството
доказателства.
В тази насока са неоснователни твърденията на оспорващия,
че решаващия състав не се е произнесъл по направените от него доказателствени искания, т.к. видно от Протокол от
25.11.2019 г. за проведено открито заседание са били изяснени и коментирани
всички искания на д-р М. в т.ч. и за събиране на гласни доказателства. След
обстоен анализ на относимостта им към релевантните
факти и обстоятелства мотивирано е прието, че са неоснователни и не следва да
бъдат уважавани, поради което не е било допуснато нарушение, което да води до
ограничаване правото на защита и да е основание за отменяне на решението.
Видно от проведеното проучване, органът е извършил
пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантите
за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл.9 ЗЗДискр.
правило за разпределение на доказателствената тежест
в производството за защита от дискриминация, че страната, която твърди да е
жертва на дискриминация, следва да представи факти, от които може да се направи
предположение, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже,
че правото на равно третиране не е нарушено.
Съдът счита за неоснователни доводите на оспорващия за
нарушения на материалния закон, т.к. решението на КЗД не противоречи на материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на
закона.
В настоящя случай
жалбоподателя твърди, че спрямо него е осъществена дискриминация по защитения признак
„лично положение“, като равенството в третирането е нарушено на 13.02.2013 г. в
„Дианамед 2001“ ЕООД от управителя д-р Д., който от всички лекари е
уволнил единствено д-р М. – с.6 от молба вх.№ 44-00-2056/26.06.2019 г.
Като факти в това отношение д-р М. посочва, че
единствено с него ответника в производството пред КЗД д-р Д. в качеството си на
управител на МЦ „Дианамед
2001“ ЕООД е сключил Трудов договор № 158/18.10.2012 г. със срок за изпитване,
който договор е прекратен със Заповед № 04/12.02.2013 г., считано от 13.02.2013
г., на която дата се сочи да е осъществена дискриминацията. В тази насока се
твърди, че с всички останали лекари, които са били в сходно положение, са били
сключени трудови договори без клауза за изпитване, като се цитират конкретно
имената на С.С., И.Б., Ч.Ж., И.А. и Д.М., и това се
дължало на обстоятелството, че д-р М. е сезирал Инспекцията по труда, което е
довело до сключване на тези договори.
Съгласно чл.4, ал.1 ЗЗДискр.
е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност,
етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или
вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
Според чл.4, ал.2 ЗЗДискр.
на същата норма пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице
на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или
би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
В разпоредбата на §1, т.7 от ДР на ЗЗДискр.
е дадено определение на понятието "неблагоприятно третиране", а
именно – всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко
благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по
чл.4, ал.1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл.4,
ал.1 в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица.
За да е налице проява на дискриминация, е необходимо
да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби, а именно да е
установено различно третиране на лицето, извършено съзнателно, при наличие на
пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината
за него, изразяваща се в признак по цитирания чл.4 от закона в случая -
"лично положение", ката не е достатъчно да се установи
по-неблагоприятно третиране на определени лица, а е необходимо да се докаже
още, че тази дискриминация е извършена съзнателно именно по сочения признак.
Освен това следва да бъде посочено лице или лица,
поставени в по-благоприятни условия от жалбоподателя в производството пред КЗД
на базата на признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. Това
сравнение е основен и задължителен елемент от фактическия състав на всеки един
от видовете дискриминация и наличието му е основание да се приеме, че е налице
по-неблагоприятно третиране спрямо "друго лице при сравними сходни
обстоятелства" или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или
практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно
оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са
подходящи и необходими". За да
бъде посочено адекватно едно лице като база за сравнение, то следва да бъде
поставено при сравними сходни обстоятелства.
Неправомерният диференциран подход към жалбоподателя
следва да е обвързан с признак по чл.4 от ЗЗДискр. и е необходимо да е налице връзка между
неблагоприяното отношение и причината за него, като
при всички случаи трябва да се изразява в някой признак по чл.4, ал.1 ЗЗДискр., като при пряката дискриминация причинната връзка
е пряка и непосредствена. Неравното третиране произтича корелативно и
задължително от защитения признак, а не от друго обстоятелство. Поради това защитеният
признак е причина за неблагоприятността на
третирането, без значение дали и други обстоятелства самостоятелно се намират в
причинна връзка със същия резултат.
В съдебната практика е оформено становището, че
по-неблагоприятният характер на третирането при пряката дискриминация се
установява при сравняване на реално настъпилите за дискриминираното лице вреди
с положението на друго конкретно или хипотетично определено лице, поставено в
ситуация, идентична на тази на неравно третиране, което обаче не е носител на
защитения признак, т.к. при сравнението се откроява причинната връзка между
защитения признак, вредата и различието в третирането.
В процесното Решение №
274/02.06.2020 г. по преписка № 112/2016 г., за да обоснове изводите си и
приеме, че жалбоподателя не е в сравнимо
сходно положение с нито едно от посочените от него лица, Комисията за защита от дискриминация се мотивира, че всички
останали лекари са работили на основен трудов договор в друго медицинско или
здравно заведение и служебните им правоотношения с МЦ „Дианамед
2001“ ЕООД са били въз основа на сключен втори трудов договор, като само и
единствено д-р М. е бил на основен трудов договор в МЦ „Дианамед
2001“ ЕООД с управител в процесния период д-р П.Д.. В
акта е записано, че относно посочените от д-р Б.М. лица - С.С.,
И.Б., Ч.Ж., И.А. и Д.М., за които посочва, че са в сходна ситуация, а именно -
също като жалбоподателя не са работили в МВАЛ „Св. Панталеймон“
гр. Ямбол, но с тях не е имало клауза за изпитване, е установено че три от
лицата - д-р С.С., д-р И.Б. и д-р Ч.Ж. са работили на
втори трудов договор в МЦ „Дианамед 2001" ЕООД,
а на първи трудов договор д-р С. и д-р Б. са работили в ЦСМП и д-р Ж. - в СУ
„Свети Кл. Охридски“. Досежно
останалите две посочени от д-р М. лица - И.А. и Д.М., заседаващия състав е визирал,
че и двете са работили в МЦ „Дианамед 2001“ ЕООД на
длъжност „медицинска сестра“.
Наведените доводи и направените правни изводи се
подкрепят изцяло от ангажираните по преписката и в хода на административното
производство доказателства, а именно трудов договор № 158/18.10.2012 г., заповед
№ 04/12.02.2013 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, справка за
медицински персонал работещ в МБАЛ „Св.Пантелеймон-Ямбол
АД по основен трудов договор към 14.09.2012 г., поименно разписание на
длъжностите в МЦ „Дианамед 2001“ ЕООД-гр.Ямбол в сила
от 19.06.2013 г., списък на висшия медицински персонал в МЦ „Дианамед 2001“ ЕООД-гр.Ямбол назначен на втори трудов
договор към 13.02.2013 г. и списък на висшия медицински персонал в МЦ „Дианамед 2001“ ЕООД-гр.Ямбол назначен на втори трудов
договор към 13.02.2013 г. с друг основен работодател (първи трудов договор),
поради което следва да бъдат споделени изцяло, като същите не могат да бъдат
променени от Договор за обучение за придобиване на специалност № 117/04.08.2010
г., който няма белезите и характеристиките на трудов договор, както е при
останалите лекари.
В тази насока следва да се посочи, че нито в хода на
административното производство пред КЗД, нито в съдебното обжалване са
ангажирани доказателства д-р Д. в
качеството си на управител на МЦ „Дианамед 2001“ ЕООД към 13.02.2013 г., когато се твърди да
е осъществена дискриминация по защитения признак „лично положение“, при
наличието на еднакви или почти еднакви други условия да се е отнесъл или да би
се отнесъл по-неблагоприятно към жалбоподателя. Поради това не е доказана
вероятността за дискриминация, което при прилагане правилото за разпределение
на доказателствената тежест по чл.9 от ЗЗДискр да обоснове предположение за извършена
дискриминация и съответно да обвърже ответната страна със задължение да
доказва, че принципа на равно третиране не е нарушен. В този смисъл от
доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод за наличие на
защитен признак, който да е основание за по-неблагоприятното третиране, както и
за действия по отношение на д-р М., които да представляват различно третиране и
следователно не може да се приеме извършването спрямо него на пряка
дискриминация по смисъла на чл.4, ал.1 ЗЗДискр. от
д-р Д. в качеството му на управител на МЦ „Дианамед 2001“
ЕООД , каквото е искането му към съда.
Досежно възможността на оспорващия да ангажира доказателства
и във връзка с негова молба вх.№354/11.02.2021 г. изрично му е дадена
възможност да стори това, както и да се запознае с доводите на насрещните
страни. Въпреки това жалбоподателя нито е направил искане за събиране на
доказателства, нито е посочил да подържа такива, които от своя страна по
същество са идентични с направените в административното производство.
Ето защо при липса на визираните по-горе елементи от
фактическия състав на приложимата правна норма Комисията за защита от
дискриминация в оспореното решение в съответствие с материалния закон е приела,
че липсва нарушение по смисъла на чл.4, ал.1 ЗЗДискр.
по посочения от жалбоподателя защитен признак „лично отношение“ към 13.02.2013
г.
Предвид посоченото решението на Комисията за защита от
дискриминация, като издадено от компетентен орган и при спазване на установената
форма, административно-производствените правила и материалния закон, и
съобразено с целта на закона, се явява законосъобразно, поради което жалбата
като неоснователна трябва да се отхвърли.
При този изход на делото и в съответствие с направеното
искане жалбоподателя следва на основание
чл.143, ал.3 АПК да заплати на ответната страна Комисия за защита от
дискриминация направените по делото разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, Я А С, шести административен състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Б.Я.М. *** против
Решение № 274/02.06.2020 г. по преписка № 112/2016 г. по описа на Комисията за
защита от дискриминация, с което е установено, че с действията си д-р П.Г.Д. -
управител на МЦ „Дианамед 2001“ ЕООД в процесния период, не е извършил дискриминация по защитения
съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признак „лично
положение“ по отношение на жалбоподателя д-р Б.Я.М. и е оставена без уважение
жалба с вх.№44-00-570/16.02.2016 г. и уточняваща молба с
вх.№44-00-1378/06.04.2016 г., подадени от д-р Б.Я.М. ***.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.3 АПК Б.Я.М. *** да заплати на Комисия за защита от
дискриминация–гр.София, ул."Драган Цанков" №35 направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ : /п/ не се чете