Р Е Ш
Е Н И Е
№ 590/19.11.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен
съд Монтана, в съдебно заседание на шестнадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар В*** и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 560/2018 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение № 329/19.09.2018 г., постановено по АНД № 505/2018 г., Районен съд Монтана е потвърдил наказателно постановление № 12-001190/19.03.2018 г. на директора на дирекция ”Инспекция по труда” /ДИТ/, гр.Монтана , с което на „ И*** ***“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Монтана, ул.В*** Т*** №* , вх.* , ап.* , представлявано от Д.С.А. и М*** Б*** Б*** - И*** , дружеството в качеството на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.1 от КТ , за нарушение на чл.143, ал.2 от КТ.
Решението е обжалвано с касационна жалба, подадена от пълномощника на управителите на дружеството адв.М., с искане да бъде отменено решението на РС Монтана, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и бъде отменено наказателното постановление. В съдебно заседание, адв.М. поддържа изложеното в жалбата.
Ответникът по касацията, редовно призован, се представлява от юрк.Кръстева, която моли да се остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211 АПК, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения:
Решението на Районен съд Монтана е правилно и законосъобразно. От фактическа страна по делото е установено, че на ответника в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение № 12-001190/27.02.2018 г. и наказателно постановление № 12 - 001190/19.03.2018 г. за това, че при извършена проверка на място на 23.02.2018 г.в 10.30 часа и по документи на 27.02.2018 г., от контролните органи на ДИТ, гр. Монтана по спазване на трудовото законодателство, в обект на фирмата шивашки цех на ул.Л.К*** № ***, е констатирано, че дружеството като работодател е допуснало лицето Д*** С*** Г*** да работи като „гладач“ в извън законоустановеното работно време от 07.45 до 20 часа, видно от поставената на видно място заповед № 6/01.02.2018 г. за разпределение на работното време на заетите работници и служители, включени в обучение по ОП“Развитие на човешките ресурси“ за продавач- консултант, лицето е следвало да работи от 13.30 до 17.30 часа, с почивка от 30 минути, след което от 18.00 до 22.00 часа. За това нарушение на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв. на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ. От тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
От събраните в производството писмени доказателства безспорно е установено, че съгласно заповед № 6/01.02.2018 г./ л.16 от делото на РС/, за персонала на дружеството, който участва в обученията за продавач-консултант и английски език, работното време е както следва: от 13.30-17.30 часа и от 18.00-22.00 часа. Не се спори също, че лицето Д*** С*** Г*** участва в такова обучение /л.17 от делото на РС/. Спорен е само въпросът дали на 23.02.2018 г. в 10.30 часа лицето е работило в дружеството като“гладач“. Съгласно приложените в делото констативен протокол от 23.02.2018 г. лицето е било на работното си място в 10.30 ч., в протокола същото фигурира под №2 и лично е подписал, че работи по трудов договор от 07.45 - 20.00 часа/л.18 от делото на РС/, а от приложената заповед № 6/01.02.2018 г. и списък на обучаваните работници и служители/ л.16 и л.17 от делото на РС/, безспорно се установява, че лицето в 10.30 часа е работило извън установеното за него работно време. В този смисъл, настоящият състав споделя доводите на въззивния съд, че от показанията на самото лице, което е заинтересовано, а и в противоречие с останалите писмени и гласни доказателства може да се направи обоснован извод, че в производството е доказано по категоричен и несъмнен начин твърдяното нарушение на трудовото законодателство. Настоящата инстанция споделя тези доводите на въззивния съд, т.к. и от представените писмени доказателства безспорно е установено, лицето само посочило и подписало, че работи от 07.45 да 20 часа, предвид което в 10.30 не е следвало да бъде на работното си място. Нормално е впоследствие да твърди, „ аз написах същото като колегата“, затова посочила тези часове, т.к. същата е работник във фирмата и е заинтересован да остане на работа. Писмените доказателства не се оборват и от показанията на другите свидетели А*** , А. и Р*** и Г*** , т.к. безспорно обучението се е провеждало в същата сграда и след като е станало известно за проверката, възможно е Д*** С*** Г*** да напусне работното си място и да тръгне към залата за обучение. Но от показанията безспорно се установява, че същата не е била в залата за обучение, а впоследствие е поискала да влезе там. Проверяващите са я заварили на работното и място, предвид което изводът на въззивния съд, че е доказано изпълнителното деяние намира опора в събраните в производството писмени доказателства, а защитната теза на самия работник също се оборва от подписания от него констативен протокол от 23.02.2018 г.
Следва да се посочи, че касационната жалба преповтаря изложеното пред въззивната инстанция и настоящата инстанция не намира за необходимо да преповтаря изложените доводи и съображения на въззивния съд, т.к. напълно ги споделя.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила – наведеното с жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
При тези безспорно установени факти, правилни са правни изводи на въззивния съд, постановил решение при правилно приложение на материалния закон, което като законосъбразно следва да се оставено в сила.
Предвид изложеното и основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 329/19.09.2018 г., постановено по АНД № 505/2018 г. по описа на РС Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: