№ 1641
гр. Плевен, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20254430101081 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от **** против ****.Твърди се, че
на 12.08.2024г. дружеството ищец депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. №258467 срещу **** с ****,
представлявано от **** А.а А.а ЕГН **********, за сумата 3569,59лв., от
които 2947,10лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.07.2021г. до м.02.2023г., 592,41лв. -
законна лихва за забава от 31.08.2021г. до 05.08.2024г., както и 24,67лв.-
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.12.2021г. до м.02,2023г. и 5,64лв. - законна лихва за забава за периода от
31.01.2022г. до 05.08.2023г., като претендира и законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С
разпореждане, постановено по ч.гр.дело №7228/2024г. по описа на РС-
гр.Плевен, IX състав е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение.
В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу
заповедта за изпълнение, с оглед на което, със съобщение, получено от
1
дружеството на 04.08.2023г., съдията-докладчик по цитираното дело указва,
заявителя да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса.
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от
ГПК, предявява иск за установяване на вземането за консумирана и
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу ****, за топлоснабден имот -
апартамент №12, находящ се в ****, за периода м.07.2021г. до м.02.2023г., аб.
№ 363722, инсталация **********.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са
следните:
Между **** не е подписан договор за продажба на топлинна енергия,
въпреки отправената покана, поради което длъжникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеац и дължи да му върне онова, с което се е
обогатил неоснователно до размера обедняването.
В § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от
09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ потребител на
ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на
издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по
силата на нормативните актове, **** не е изпълнило задължението си във
връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди,
съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката.
В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ е регламентирано, че
продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които
се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за
стопански нужди. Общите условия се изготвят от *** и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/към Министерски
съвет. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
2
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, които се изготвят от “ 1 оплофикация **** и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски
съвет, се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите
на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за
стопански нужди от "Топлофикация **** на потребители в ***, одобрени с
Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г.
на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на
ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението. В глава IV от ОУ -
„Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите
на ТЕ /в т.ч. и- ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката,
след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл,
задължението на ****, за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на
следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е
изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл.86, ал.1 от ЗЗД. В случай, че
**** е имало възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то
всеки месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона
възможност да предяви възражение — чл.40, ал.2 от ОУ. До настоящия
момент не е постъпвало такова възражение, за да е необходимо да бъдат
преразгледани съответните начислени суми.
Дружеството е изпратило писмо покана, с което длъжникът е
поканен да заплати доброволно дължимата сума, както и че ако ****, не
заплати същата в 7-мо дневен срок от получаване на писмото, “Топлофикация
**** ще пристъпи към принудителното им събиране по реда на чл. 154, ал. 1
от ЗЕ, с всички законни последици от това.
Въпреки отправената покана последвало плащане не е извършено,
поради което на 12.08.2024г. депозира, на основание чл. 410 от ГПК,
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу „Вавилон 2001“ ЕООД,
за ползвана, но незаплатена ТЕ в топлоснабдения имот, за горепосочения
3
период.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1386
от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответницата е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма ****
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период -
м.07.2021г. до м.02.2023г. за процесния имот са начислявани от
“Топлофикация **** по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - ****на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004г. за
топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и енергийните
ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08,2004 г./. За имота на ответника са издадени
изравнителни сметки /индивидуални справки/, които прилагаме като
доказателство в подкрепа на твърденията ни, че сумите за топлинна енергия за
имота на ответниците са начислени по действителен разход на уредите за
дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на **** с ****, представлявано от **** А.а А.а ЕГН
**********, че дължи на **** **** за сумата от 3569,59лв., от които
2947,10лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.07.2021г. до м.02.2023г., 592,41лв. - законна лихва за
забава от 31.08.2021г. до 05.08.2024г., както и 24,67лв,- представляваща сума
за разпределение на топлинна енергия за периода от м.12.2021г. до м.02.2023г.
и 5,64лв. - законна лихва за заоава за периода от от 31.01.2022г. до
05.08.2023г., ведно със законната лихва от 12.08.2024г. датата на депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх.
№258467 до окончателното изплащане на сумите.
Ответникът е оспорил предявения иск,като е посочил, че не е
получавал фактури, че не е ползвата ТЕ , както и че радиаторите са монтирани
отново и присъединени системата с нарочен протокол, че в тази връзка има
влезли в сила решение с ответник предходен собственик.
За третото лице- помагач, представител не се явява.
4
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
съобрази становищата на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№7228/2024г. по описа на ПлРС е, че
от страна на дружеството като доставчик на топлинна енергия е подадено
заявление по реда на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед
от 13.12.2024г. спрямо ответника за дължимост на следните суми:от
3569,59лв., от които 2947,10лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.07.2021г. до м.02.2023г.,
592,41лв. - законна лихва за забава от 31.08.2021г. до 05.08.2024г., както и
24,67лв,- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за
периода от м.12.2021г. до м.02.2023г. и 5,64лв. - законна лихва за заоава за
периода от от 31.01.2022г. до 05.08.2023г., ведно със законната лихва от
12.08.2024г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. №258467 до окончателното изплащане на
сумите.
Спорен по делото е въпросът дължи ли ответникът претендираните
суми на посочените: основание, размер и период.
Въз основа на така събраните доказателства, съдът приема, следното
отправна страна:
Видно от приложен НА- л.24, е че имота е закупен от ответника на
14.06.2022г., вписан на 27.09.2022г. в АВп.Видно от приложен договор, е че
такъв е сключен между страните на 17.02.2023г.-л.83.Приложен е и протокол
от 12.04.2024г., изискван и от трето лице, за монтаж на топломери на
посочената дата.Представени са и решения на съда за предходни периоди,
като в същите е констатирано, че в имота не е имало топлоподаване, поради
прекъснати връзки с централен щранг и същите са затапени, след извършен
оглед на ВЛ.
По делото са били назначени СТЕ и СИЕ.ВЛ по СТЕ, е посочило, /за
пореден път за процесния имот,предвид водените преди това дела и
извършени огледи от същото ВЛ/, че още през октомври 2022г. е установено,
че в гаража отоплитилното тяло е било пломбирано.За имота, че за процесния
период няма реални отчети, а ФДР е начислявана служебно и че общия
топломер отговоря на изисванията на закона за минали проверки и отчет и че
е начислена ТЕ за отдадена сградна инсталация.
5
В СИЕ, е посочено, че е установено, че партидата е открита 31.03.2023г.,
като е дало в табличен вид начисленията за неплатени суми и е посочило за
процесния период отделно за отдадена ТЕ за сградна инсталация.
Въз основа на събраните доказателства и въз основа на тези
доказателства, които са относими към спора, съдът приема на първо място, че
за част от периода до придобиване на имота 14.06.2022г. е имало друг
собственик и е налице и влязло в сила решение, че не ползвана топлинна
енергия и отхвърлена исковата претенция.На следващо място установено е
нееднократно, че радиаторите са били пломбирани и едва на 12.04.2024г. са
пуснати в експлоатация от лизенцирано ЮЛ с нарочен протокол.И не на
последно място: налице е сключен договор за продажба на топлинна енергия
от 17.02.2023г. между страните и за период след тази дата искът се явява
неоснователен на посоченото основание – неоснователно обогатяване.
При това положение съдът приема, че претенциите на ищеца следва да
се отхвърлят изцяло, като неоснователни недоказани.
С оглед изхода на процеса следва ответникът да заплати на ищеца
сумата 1000лв. адвокатско възнаграждение, направени в заповедното
производство и в настоящето дело, като отчита фактическата и правна
сложност на делото, размера на претендираните суми и продължителността на
делото, което е съобразено с Наредба№1/2004г. и 250лв. разноски за ВЛ.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от кредитора **** ****, със седалище и
адрес на управление ***, с ****, със седалище и адрес на управление ****,
искове с правно основание чл.422 вр. с чл.124 от ГПК изцяло, както следва:
сумата от 3569,59лв., от които 2947,10лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.07.2021г. до м.02.2023г.,
592,41лв. - законна лихва за забава от 31.08.2021г. до 05.08.2024г., както и
24,67лв,- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за
периода от м.12.2021г. до м.02.2023г. и 5,64лв. - законна лихва за заоава за
периода от от 31.01.2022г. до 05.08.2023г., ведно със законната лихва от
12.08.2024г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
6
изпълнение,за които суми и издадена заповед по чл.410 от ГПК №4144 от
13.12.2024г. по ч.гр.д.№ 7228/2024г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА **** ****, със седалище и адрес на управление **** ДА
ЗАПЛАТИ на ****, с ****, със седалище и адрес на управление ****, сумата
1250лв., направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и ВЛ.
Производството по делото е проведено при участието на-****, със
седалище и адрес на управление *****, ****, като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7